МОТИВИ по нохд № 298/2014 год. по описа на ОС- Хасково:

 

С обвинителен акт Хасковската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение против подсъдимия З.Д.И. от гр.Хасково затова, че на 16.ХІІ.2013 год. в гр.Димитровград и на 7.І.2014 год. в гр.Хасково при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив отнел чужди движими вещи- пари в размер на 370 лв., собственост на „Мунлайт 2012”ЕООД- Димитровград, представлявано от И.Д.Л. и златен синдижир с медальон на стойност 420 лв. от владението на К.Т.Д., двете от гр.Димитровград и 1 бр. дамска чанта, 1 бр. детски диоптрични очила и 1 бр. дамско портмоне, на обща стойност 127 лв. и пари в размер на 200 лв. от владението на Р.Ц.Г. ***, всичко на обща стойност 1 117 лв. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил затова сила и заплашване- престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.26 ал.1 и вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК.

От едно от пострадалите по делото лица- К. *** е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск против подс.И. за сумата от 420 лв. като обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законните последици. Съдът конституира К.Д. като граждански ищец по делото.

В обвинителната си реч прокурорът намира, че от събраните доказателства обвинението е било доказано по безспорен, категоричен и несъмнен начин съобразно дадената по обвинителния акт правна квалификация на деянието. Пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание „лишаване от свобода” за срок от 7 години при условията на чл.54 от НК както и за уважаване на предявения граждански иск.

Гражданският ищец К.Д. намира обвинението доказано, поради което иска след постановяване на осъдителна присъда да се уважи предявения граждански иск.

Подсъдимият не се признава за виновен. Дава кратки, лаконични обяснения, в които поддържа, че по време на извършване на второто престъпление в гр.Хасково бил у дома си и контактувал чрез социалните мрежи със свои приятели. Около 21,45 часа се уговорил да се види с единия от тях и се отправил към дома му в същия квартал, където била ограбена пострадалата Г.. Отивал натам, когато бил задържан от органите на МВР. Отрича да има нещо общо със случая в гр.Димитровград, за който обръща внимание на показанията на пострадалата, че извършителят не е бил с ръкавици, но при огледа не били установени негови дактилоскопни следи. Пледира за оправдателна присъда.

Защитникът му адв.П. пледира за недоказаност на всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение.  Поддържа, че се констатират противоречия в показанията на свидетелите М. и Е., които разпознават подсъдимия като извършител на второто деяние в гр.Хасково. Макар да бил задържан съвсем скоро след посегателството над свид.Г., у него не били намерени ограбените вещи. Твърди, че при разпознаванията на досъдебното производтство са допуснати процесуални нарушения, без да ги сочи конкретно. Пледира за оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението.

            Като съобрази събраните на досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства поотделно и в съвкупност, Хасковският окръжен съд приема за установено следното:

            По фактическата обстановка:

            Подс.З.Д.И. е на 35 год. живущ ***, неженен, но живее на съпружески начала и има едно малолетно дете, осъждан, грамотен със средно образование, трайно безработен, но и не полага усилия да си намери работа. С лоши, отрицателни лични характеристични данни.

            Свид.И.Л. *** е едноличен собственик и управител на „Муунлайт 2012”ЕООД, което стопанисва търговски обект на ул.”***** *****” №1 в същия град- магазин за кафе, цигари, алкохол и захарни изделия. Помещението било с площ около 20 кв.м., вкл. малък склад и тоалетна. В него работела като продавачка свид.К. ***. свид.Д. била на работа втора смяна, работното й време приключвало в 19,30 часа. Малко след 19 часа, в момент, когато в магазина нямало никой, влязъл подсъдимият и попитал за марка цигари, която не се предлагала, след което веднага излязъл. Тъй като смяната й изтичала, свид.Д. решила да приключи касата. Направила компютърна разпечатка на оборота, сочеща размер от 370 лв., преброила банкнотите и се заела да брои стотинките. В този момент подс.И. повторно влязъл в магазина. Свид.Д. чула звук от пращене, пукане, вдигнала поглед и възприела подсъдимия, държащ в ръка предмет, който поради издаваните характерни звуци и светлини, оприличила на електрошокова палка. / Впоследствие полицаите й показали електрошокова палка и тя потвърждава, че тъкмо такъв предмет е държал подсъдимият/.Той приближил щанда и извикал „дай оборота”, насочвайки електрошока към нея. Свидетелката изпищяла за помощ и инстинктивно го замерила с монетите, които държала в ръка. Спречкали се, като подсъдимият замахвал с палката към нея, а тя се опитвала да го удари по лицето. И. неколкократно повторил „дай оборота”, уверявайки я, че ако го направи, няма да й причини нищо. Най- сетне заобиколил зад щанда, отворил чекмеджето, взел всички банкноти, след което посегнал и дръпнал от врата й златен синджир с медальон. После разпоредил на свидетелката да влезе в задната стаичка и да стои там и напуснал магазина. Свид.Д. изчакала няколко минути, уверила се, че нападателят е напуснал и се обадила по телефона на свид.Л., за да я уведоми за случилото се. Последната телефонирала на брат си- служител на РУП- Димитровград и се отправила към магазина. Заварила свид.Д. много уплашена и разстроена. След случая свид.Д. търсила помощ от психолози, тъй като изпаднала в стрес за период от няколко месеца.

            Свид.Р.Г., магистър- фармацевт, работи в аптека на бул.”**********” в гр.Хасково в близост до автогарата. На 7.І.т.г. била на работа втора смяна до 21 часа. След това си тръгнала пеша към дома си на бул.”*******”. Носела в ръка дамска чанта от изкуствена кожа, бежова на цвят, с черни, декоративни дръжки и още една найлонова торбичка. Вървяла по бул.”************” /бивша „************”/, след което завила наляво по „*******”. Двете еднопосочни платна на този булевард са разположени от двете страни на канал, за пресичането на който са изградени мостове, три от които само пешеходни. Свид.Г. се движела по тротоара от северната страна на булеварда, а жилищният блок, в който живеела се намирал от южната му страна- точно срещу средния пешеходен мост. Подс.И. по същото време на свой ред се намирал от северната страна на бул.”******”, възприел пострадалата и тръгнал след нея. Тя се насочила да пресича по пешеходния мост, разположен срещу дома й. Пресякла северното платно на булеварда и в момента, в който трябвало да изкачи две- три стъпала, по които да стъпи на моста, пострадалият се затичал, застигнал я в гръб, грабнал дамската й чанта и със сила я издърпал от ръката й, след което побягнал в обратна посока. Пресякъл обратно платното на булеварда и хукнал по ул.”*******”- пряка, намираща се точно срещу моста. Пострадалата започнала да крещи за помощ и го последвала, викайки след него да остави поне документите. Улицата обаче била стръмна и тя скоро изостанала. Все пак успяла да възприеме, че той завива по ул.”*********” /успоредна на бул.”*******”/ в посока към училище „Отец Паисий Хилендарски”.

            В това време в такси по бул.”*******” пътували свидетелките П.М. и М.Е.. Отивали към квартирата на последната, която се намирала на №59. Те се движели по северното платно на булеварда в посока- насрещна на пострадалата и подсъдимия. Непосредствено преди да се разминат, стигнали до място, където на платното има „легнал полицай”, задари което водачът намалил скоростта. Двете свидетелки възприели движещите се срещу тях по тротоара- пострадалата Г. и подс.И.. Мястото било добре осветено от уличното осветление. В този момент свид.Е. споделила на свид.М.: ”Този мъж май че следи тази жена, сигурно ще й отмъкне чантата”. Свид.Г. пресякла платното непосредствено пред таксито, възползвайки се от намаляването на скоростта му. Подсъдимият изчакал таксито да премине и пресякъл зад него, но свид.М., която пътувала на задната седалка отдясно, продължила да го следи с поглед. Скоро след като се разминали, таксито спряло пред №59, близо до следващата пряка на булеварда- ул.”*****”, където момичетата трябвало да слязат. Докато свид.Е. плащала, а свид.М. слизала от колата, двете чули виковете за помощ на пострадалата. Възприели същият мъж да бяга с чантата, която жената допреди малко държала в ръка. Видели, че мъжът тръгва по ул.”*******”. Решили да се притекат на помощ на жената и хукнали по ул.”*****”, надявайки се, че на ул.”*********” мъжът ще завие към тях и ще го пресрещнат. Това обаче не се случило. На ул.”*********” срещнали няколко момчета, които им казали, че са видели мъж, който наистина побегнал по улицата, само че в обратната посока- към училище „Отец Паисий Хилендарски”. Скоро откъм ул.”*******” дошла и пострадалата, която потвърдила, че мъжът тръгнал в обратната посока. Свидетелките М. и Е. уверили свид.Г., че са видели всичко и са готови да помогнат, като свидетелстват. Предоставили й имената, адресите и телефоните си.

            В отнетата й дамска чанта свид.Г. носела част от заплатата си- 200 лв., детски очила с диоптър, голямо портмоне с тоалетни принадлежности, служебен тефтер и тефтерче за телефон, както и визитки и няколко дебитни карти.

            След като се прибрала у дома, тя споделила за случилото се на съпруга си, който незабавно уведомил полицията. В квартала бил изпратен автопатрул, които около 22.15 часа по даденото описание задържал подсъдимия в същия квартал- в района на ул.”Светлина”, близо до кръстовището с ул.”********”. Подс.И. носел в себе си иззетите като веществени доказателства- сабя  с обща дължина 40 см, от които 30 см на острието и джобно ножче с обща дължина 15 см и 7 см на острието. Същата вечер органите на МВР се свързали със свидетелките М. и Е. и ги призовали още на другия ден да дадат показания и извършат разпознаване. В проведените такива на ДП на 8.І.2014 год. както свид.М. /л.53 и сл./, така и свид.Е. /л.55 и сл./ са разпознали подсъдимия като лицето, което е бягало с чантата на свид.Г. в ръце.

            Също на другия ден- 8.І.т.г. рано сутринта свид.А.Т., съседка на пострадалата Г., се дивжела в района, където бил задържан подсъдимия. Слизайки по стълби по ул.”******* *************”, за да завие по ул.”********”, забелязала оставени на перилата купчинка документи. Приседнала, заразглеждала ги и видяла личната карта на свид.Г., която разпознала по снимката като своя съседка. Останалите вещи били една от нейните дебитни карти и визитки. Свидетелката ги прибрала и същата вечер ги предала на съпруга на пострадалата.

            Свид.Г. на свой ред заявява, че след случая е изпаднала в стрес и дълго време страдала от чувството, че някой я следи.

            По- късно- на 23.І.т.г. на ДП е било проведено още едно разпознаване /т.ІІ л.15 и сл./, на което и свид.К.Д. е разпознала подсъдимия като лицето, което я нападнало в магазина на ул.”***** *****” №1 в гр.Димитровград на 16.ХІІ.2013 год.

            Със заключение на стоково- оценъчна експертиза /т.І л.49- 50/ е установено, че стойността на 1 брой дамска чанта от изкуствена кожа, 1 брой дамско портмоне от изкуствен лак и 1 бр. детски диоптрични очила възлиза на 127 лв. Оценката е направена по описане от пострадалата, тъй като вещите не са открити. Приспаднато е овехтяване и са съобразени средни пазарни цени на подобни вещи.

            Със заключение на стоково- оценъчна експертиза /т.ІІ л.20- 22/ е установено, че стойността на 1 златен синджир с тегло 6 грама, от жълто злато 14 карата и 1 бр. медальон с форма на сърце с тегло 1 грам от жълто злато 14 карата възлиза на 420 лв. Оценката е направена по описане от пострадалата, тъй като вещите не са открити, като са съобразени средни пазарни цени на подобни вещи.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите Д. и Г., пострадали, М., Е. и Т., заключения на назначени експертизи, проведени огледи, претърсвания и изземвания и пр.

По въпросите за извършените престъпления и участието на подсъдимия в тях /по чл.102 от НПК/ съдът изгради вътрешното си убеждение преди всичко върху свидетелските показания на свидетелите К.Д., Р.Г., П.М. и М.Е., които са категорични, много подробни, същевременно непротиворечиви, последователни, ясни и конкретни. Естествено от решаващо значение са направените разпознавания. Тъй като към тях са отправени и най- съществените възражения на защитата, съдът намира, че е длъжен да ги обсъди.

На първо място при провеждане на действията по разследването „Разпознаване на лице” съдът не констатира да са били допуснати никакви съществени процесуални нарушения, които да ги опорочават. Възраженията на защитата в тази насока не се подкрепят с конкретни оплаквания. Съдът констатира участие на поемни лица, провеждане на разпит на всяка една от свидетелките непосредствено преди разпознаването, предоставяне на лицето, което се разпознава заедно с още три други лица, сходни по външност- възраст, ръст, тегло и пр., посочване на белезите, по които лицето е разпознато.

Защитата спекулира с факта, че по време на разпознаванията /видно от изготвените  фотоалбуми/ подсъдимият е бил с по- дълга коса и брада /всъщност- небръснат от няколко дни/, докато в с.з. се явява с ниско остригана коса и гладко обръснат. На разпита им по време на съдебното следствие свид.К.Д. установява това, докато свидетелките М. и Е. заявяват, че е изглеждал по същия начин. Всъщност разликата в дължината на косата не е значитнелна и това, както и неколкодневната брада не п*****ят съществено външния вид на лицето на подсъдимия.

И трите свидетелки бяха категорични на изричен въпрос на съда, че нямат никакви колебания при разпознаването на подсъдимия като извършител на всяко от деянията.

Свид.К.Д. го разпознава малко повече от месец след нападението срещу нея. Тя обаче е имала контакт с извършителя от непосредствена близост- максимум метър- два, а така също за сравнително продължително време- вероятно почти минута. През цялото време е имала възможност и го е гледала право в лицето- двамата са били от двете страни на щанда в магазина, който едва ли е по- широк от 1 м., а след това извършителят е минал зад щанда и откъснал златния синджир от врата й.

Свидетелките М. и Е. са нямали толкова добра възможност да наблюдават лицето на извършителя задълго, гледайки го от задната седалка на таксито, докато той е вървял по тротоара в насрещна посока. За сметка на това обаче разпознаването от тях е проведено на другия ден- 8.І.т.г. не повече от около 13- 14 часа след извършване на престъплението. Безспорно е установено, че когато са видели извърштеля е имало добра видимост благодарение на уличното осветление, както и че таксито значително е намалило скоростта си поради препятствие на пътя / т.нар. ”легнал полицай”/. Най- сетне съществен е фактът, че подсъдимият се видял съмнителен на свид.Е., която, макар съвършено случайно, е разгадала намеренията му и поради това от една страна е заострила внманието и на свид.М. към него, а от друга е продължила да го гледа, докато го изпусне от поглед. Буквално секудни по- късно двете чуват виковете за помощ на пострадалата свид.Г. и непоследствено и лично го виждат да тича със същата дамска чанта в ръка, която са видели свид.Г. да носи. У свидетелките незабавно се е формирало желание да помогнат на пострадалата, за което говори фактът, че тръгват да преследват извършителя, а това неминуемо е изострило сетивата им.

В резюме- съдът няма никакви съмнения в достоверността и истинността на показанията на свидетелите, а поради това- никакви колебания относно извършителството на деянето и авторството на подсъдимия.

По правната квалификация на деянието:

При така установената фактическа обстановка и предвид горизложения анализ на събраните доказателства, съдът намира, че деянието на подс.И. осъществява признаците на престъпление по чл.199 ал.1 т. 4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и от обективна, и от субективна страна.

И в двата случая- на 16.ХІІ.2013 год. в гр.Димитровград, и на 7.І.2014 год. в гр.Хасково от обективна страна е осъществено отнемане на чужди движими вещи с намерение да бъдат противозаконно присвоени, като затова са употребени сила и заплашване.

При извършване на деянието на 16.ХІІ.м.г. в гр.Димитровград в магазин на ул.”***** *****” №1 от страна на подсъдимия е осъществено прилагане и на сила, и на заплашване спрямо пострадалата свид.К.Д.. Заплашване е осъществено посредством недвусмислено демонстрираното намерение за използуване на електрошокова палка, с която той неколкократно замахнал към нея, изисквайки да му предаде парите от дневния оборот. Електрошоковата палка предизвиква парализа действието на мускулите за период от няколко минути посредством приложение на електрическо напрежение с висок волтаж. Макар поначало да не е смъртоносно оръжие, упоребата й несъмнено представлява  форма на физическо насилие, поради което и заканата за използуването й- форма на заплашване по смисъла на чл.198 ал.2 от НК. Насилие подсъдимият е приложил, когато е отмъкнал със сила златен синджир с медальон от шията на пострадалата. И в двата случая целта му е била да сломи нейната съпротива и я мотивира към извършване на действия против волята й, а с това- да улесни последващото отнемане на чужди движими вещи- в случая парична сума в размер на 370 лв. и златен синджир с медальон.

При извършване деянието на 7.І.2014 год. в гр.Хасково подсъдимият е употребил сила, за да отнеме дамската чанта на пострадалата Г., като я издърпал от ръцете й. И в този случай силата е приложена, за да се улесни отнемането на вещта.

Установен е кръга от пострадали лица, описаните по обвинителния акт- „Мунлайт 2012”ЕООД- Димитровград със собственик и управител свид.Л., свид.К.Д. и свид.Р.Г.. От владението на „Мунлайт 2012”ЕООД е отнета парична сума в размер на 370 лв., тъй като дружеството стопанисва търговския обект, от който същата е противозаконно присвоена. Рамзерът на сумата е достоверно определен благодарение на това, че съвпада с дневния оборот, на който свид.Д. непосредствено преди грабежа и в самия край на работния ден е направила компютърна разпечатка. От владението на свид.К.Д. е отнет златен синджир с медальон, който е бил на шията й, а от владението на свид.Р.Г.- дамска чанта, която е носела в ръка и в която се намирали- детски диоптрични очила и дамско портмоне, както и сумата от 200 лв. Стойността на вещите е установена със заключение на стоково- оценъчни експертизи, както следва- на златен синджир с медальон- 420 лв., на дамска чанта от изкуствен лак- 59 лв., на дамско портмоне от изкуствен лак- 3 лв., на детски диоптрични очила- 65 лв. Оценката на последните не представлява особена трудност. Що се отнася до златния синджир с медальон- даденото от свид.К.Д. описание /вид злато, грамаж, карати/ следва да се кредитира като достоверно, тъй като се отнася за накит, който е бил подарен от нейната майка за рожден ден и тя е имала повод да запомни характеристиките му.

Предвид изложеното общата стойност на вещите- предмет на престъплението възлиза на 1 117 лв.

Стореното от подс.И. осъществява белезите на продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК. Извършени са две деяния, които осъществяват един и същи състав на едно и също престъпление- грабеж при условията на опасен рецидив /чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 от НК/, през непродължителен период от време- 22 дни. Фактическата обстановка е приблизително сходна- предприета е от подсъдимия известна предварителна подготовка, за да се гарантира успешното осъществяване на намисленото. В първия случай според свид.Д. той е влязъл в магазина, попитал за марка цигари, каквито не се продават и веднага излязъл. Това е предприел, за да се увери, че в магазина няма други кленти, след което минути по- късно влязъл повторно, за да извърши деянието. Във втория случай той е следил пострадалата известно време, изчаквайки най- удобния момент, за да грабне дамската й чанта от ръката, издебвайки я в гръб. От изложеното следва извод, че е налицене просто пряк, но и  предварителен умисъл. Поради това несъмнено еднородна е и формата на вината, която съдът ще обсъди отделно при субективната страна на деянията. Ето защо последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното.

Най- после, деянието на подс.И. е извършено при условията на опасен рецидив, което следва от съдебното му минало и предходните му осъждния.

Като пълнолетен той най- напред е осъждан двкуратно от СРС., както следва:

1/ По нохд №10219/2001 год. със Споразумение, одобрено с Определение от 15.V.2002 год. и влязло в сила на същата дата- за престъпление по чл.198 ал.1 от НК на наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 от НК със срок от 4 години и

2/ По нохд №7891/2002 год. със Споразумение, одобрено с Опрделение от 25.ХІ.2002 год. и влязло в сила на същата дата- отново за престъплене по чл.198 ал.1 от НК- на наказание „лшаване от свобода” за срок от 3 години, чието изтърпяване е било отложено по реда на чл.66 от НК със срок от 5 години.

При тези две осъждания не е имало законна пречка за приложението на чл.66 ал.1 от НК и по двете.

Впоследствие подс.И. е осъден от ОС- Хасково по нохд №775/2004 год. на същия за престъпление по чл.354а ал.2 т.3 вр. ал.1 предл.І вр. чл.26 от НК, извършено в изпитателния срок по предходните осъждания на „лишаване от свобода” за срок от 2 години. Поради това с присъдата по същото дело съдът най- напред е определил на подсъдимия едно общо наказание измежду наложените му по двете дела на СРС до размер на по- тежкото- „лишаване от свобода” за срок от 3 години, след което е приложил чл.68 от НК и постановил да изтърпи същото отделно и изцяло.

Така наложените наказания са били изтърпяни до 21.V.2009 год. След това подс.И. е бил осъден по нохд №564/2011 на ОС- Хасково със Споразумение, одобрено с Определение от 24.ХІ.2011 год. и в сила от същата дата за престъпление по чл.354а ал.2 т.4 вр. ал.1 предл.І вр. чл.18 на наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца и „глоба” в размер на 10 000 лв., което изтърпял към 7.ХІІ.2011 год.

Гореописаните осъждания обосновават наличието на квлифициращ признак „опасен рецидив” по отношение на сегашните деяния на подсъдимия както по б.”а”, така и по б.”б” на на чл.29 ал.1 от НК.

От субективна страна съдът прие, че подс.И. при извършването и на двете деяния е действувал с пряк умисъл и то предварителен. Деянията са предварително добре обмислени. Съзнавал е техния общественоопасен характер и предвиждал общественоопасните им последици, но въпреки това пряко и непосредствено е целял постигането на същите. Всички обективни признаци от състава на престъплението са се обхващали от неговите представи.

Подбудите за извършване на престъплението са- липса на изградени трудови навици, вместо което- изградени престъпни наклонности за сдобиване с материални средства чрез престъпления, незачитане на закона, установения правов ред и правата на другите членове на обществото.

Предвид гореизложеното съдът призна подс.И. за виновен в престъпление по чл. 199 ал.1 т. 4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.26 ал.1 и вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК, като прие, че коректната правна квалификация на деянието е тази, дадена и по обвинителния акт.

По вида и размера на наложеното наказание:

Целите, които се преследват с налагането на наказание в наказателния процес са прогласени в чл.36 от НК- да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, както и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. При това съобразно разпоредбата на чл.54 от същия съдът е длъжен да съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му, както и всички други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, които са били установени. Освен това принцип, установен от закона в наказателното право е, че когато отегчаващите обстоятелства по делото обосновават квалифициращ признак- напр. в настоящия случай “опасен рецидив”, същите не следва повторно да отегчават положението на подсъдимия при преценката на размера на наказанието и не могат да се ценят като отегчаващи.

При преценка степента на обществена опасност на деянието съдът установи следното:

Смекчаващо обстоятелство е, че приложената от подсъдимия сила се е ограничила до минимално необходимото, за да се осъществи принудителното отнемане на вещите от владението на пострадалите. Не е било съпроводено с посегателство върху телесната неприкосновеност, не се е достигнало до нанасяне на физически увреждания- телесни повреди и пр. Напротив, в случая в Димитровград подсъдимият е уверил пострадалата, че няма да пострада, ако му предаде парите.

Отегчаващо обстоятелство е, че нападенията са предприети спрямо беззащитни жени, след предварително обмисляне на подробностите- насаме, без възможност пострадалите да повикат и получат помощ. Макар при второто деяние случайността да е спомогнала подсъдимият да бъде разпознат /свидетелките М. и Е. е трябвало да слизат от таксито в близост до местопрестъплението/, все пак той е успял да се оттегли. Освен това и двете пострадали са развили признаци на страхова невроза и макар това да не е документирано с медицински удостоверения, свид.Д. е търсила помощ от психолози, за да преодолее негативните последици от преживените шок и стрес.

Общата стойност на отнетите вещи не е незначителна, но не е и много висока- 1 117 лв.

По отношение личността на дееца- предходните осъждания не следва да се ценят повторно като отегчаващо обстоятелство, тъй като са основание за налагането на по-тежко наказание по квалифицирания състав на чл.199 ал.1 т.4, вместо по основния по чл.198 ал.1 от НК. Отегчаващи такива са нежеланието да се упражнява трудова дейност и общственополезен труд и очевидно вече вкоренените престъпни нагласи и наклнности. Смекчаващи такива са сравнително младата възраст, наличието на „фактическо” семейство и невръстно дете.

Изложеното мотивира съда при условията на чл.54 ал.1 от НК да наложи наказание при известен превес на смекчаващите обстоятелства, най- вече заради въздържането от нанасяне телесни увреждания на пострадалите, поради което при предвидено наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 до 15 години определи такъв в размер на 7 години, като прецени същия като адекватен на горепосочените цели на наказанието.

Така наложеното наказание „лишаване от свобода” следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим на осн. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС и по аргумент от противното от чл.59 ал.1 от същия, както и в затвор- съгласно чл.61 т.2 от същия.

На осн. чл.59 ал.1 от НК съдът зачете времето, през което спрямо подс.И. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, както и задържане по реда на ЗМВР- считано от 7.І.2014 год. до влизане на настоящата присъда в сила.

 

 

По гражданския иск:

Основателността на гражданския иск е функция от доказаността на обвинението, поради което като последица от признаването на подсъдимия за виновен в извършването на престъпление, пострадала от което е гражданската ищца К.Д., предявения от нея граждански иск следва да бъде уважен. В случая се отнася за иск за обезщетение на причинени от престъпно деяние имуществени вреди, изразяващи се в паричната равностойност на отнетата вещ- златен синдижир с медальон. Същата стойност е установена по делото и възлиза на 420 лв., за колкото е предявена и претенцията. Ето защо предявения от пострадалата К.Д. граждански иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието- 16.ХІІ.2013 год. до окончателното й изплащане.

По веществените доказателства и разноските:

Съдът постанови връщане на иззетите веществени доказателства- 1 бр. сабя и 1 бр. джобно ножче, тъй като не се установи същите да са послужили за извършване на престъплението и изобщо да имат отношение по случая, а притежаването им не е забранено.

На осн. чл.189 ал.3 от НПК  и в съответствие с така постановеното, съдът възложи направените по делото разноски в тежест на подс.З.И.. Направените такива на досъдебното производство в размер на 95 лв. се присъдиха в полза на бюджета на МВР, а направените по време на съдебното производство в размер на 30лв., както и държавна такса върху уважената част от граждански иск в размер на 50 лв.-  в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС.

Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

Съдия: