РЕШЕНИЕ
№ 637
гр. Бургас, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20242120102208 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ...., със седалище гр. Бургас, с
която моли приемане за установено, че ответникът Д. А. К., с настоящ адрес в
с. ..... дължи на ищеца следните суми: 101,83 лв. – главница за потребени
услуги В и К по фактури, издадени през периода 25.08.-25.10.2021 г., с отчетен
период 23.06.-21.10.2021 год., за обект на потребление в с. ..., Община ...(аб. №
....), и 21,27 лв. – обезщетение за забава за периода 24.09.2021-06.11.2023 год.,
както и законна лихва за забава върху главницата, начиная от 15.11.2023 год.
до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на Заповед №
3723/08.12.2023 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 7425/2023 год. на БсРС.
В исковата молба са изложени следните фактически и правни
твърдения: ответникът Д. К. е клиент на ищеца по валидно възникнало въз
основа на закона облигационно правоотношение, с предмет предоставянето на
услуги В и К в следния водоснабден обект – къща в с. ..., Община ...(аб. № ....);
ответникът е придобил качеството на потребител на услуги В и К в резултат на
придобиване правото на собственост върху описания водоснабден обект, на
основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г.; предоставянето на услугите В и
К се извършва по силата на публично известни общи условия, одобрени от
КЕВР, които са публично известни и са публикувани на интернет страницата
на водния оператор; за процесния период отчитането на водомера/водомерите
1
на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването
на мобилно устройство, поради което не съществува техническа възможност
абонатът да положи подпис, каквото задължение е налице при използването
на хартиен карнет; начинът на електронно отчитане на потребителя се
удостоверява от представеното към исковата молба заверено копие от
справка-извлечение, в която са отразени състоянията на измервателното
устройство, начина му на отчитане, както и съответният режим на работа на
електронното устройство; ответникът не е заплатил задълженията си по
издадените фактури в 30- дневен срок от датата на издаване на всяка от тях,
съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от общите условия, а това поставя
автоматично ответника в забава, съобразно клаузата на чл. 44 от общите
условия; за процесните вземания е образувано заповедно производство по ч.
гр. д. № 7425/2023 год. на БсРС и по него е издадена заповед за изпълнение;
съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 във връзка с
чл. 47, ал. 5 от ГПК, във връзка с което е дал указания на ищеца да предяви
иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.
Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на
деловодните разноски.
Правното основание на предявените обективно съединени
положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 и чл. 422, ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1, предл. първо, чл. 84 и чл. 86, ЗЗД.
В срока по чл. 131, ГПК представителят на ответниците по чл. 47, ал. 6,
ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил
допустимостта и основателността на исковете; изложил е следните
фактически и правни твърдения: между страните не съществува валидно
облигационно правоотношение по предоставяне на услуги В и К за описания
обект; ответникът не е клиент на ищеца и не е потребител на услуги В и К;
ответникът не е обвързан с правоотношение с ищеца, вкл. и от общите му
условия; ответникът не е получавал, подписвал и изразявал по друг начин
волята си за приемане услугите на ищеца; липсва договорно правоотношение,
няма и потребление на услуги В и К; през процесния период отчитането на
водомера/водомерите на ответника не се е осъществявало по електронен път и
не е отпаднало задължението на оператора да отчете показанията на
измервателния уред на място, срещу подпис на абоната; водомерът в
процесния имот не е от типа да позволява електронно и дистанционно
отчитане; до имота има достъп, но инкасаторът е набрал опцията „Служебно
отчитане“, а не е установил реалните показания на водомера; оспорена е
верността на представените фактури и справка-извлечение за показанията на
водомера; няма данни, че ответникът е отсъствал при посещенията на
инкасатора, или е отказал достъп до водомера или до обекта; не са спазени и
процедурите и изискванията по чл. 35, ал. 5 и 6 от Наредба № 4/2004 год. и по
чл. 24, ал. 4 и чл. 49 от общите условия на ищеца; оспорени са верността и
съдържанието на част от представените от ищеца документи, които не са
подписани от ответника; с оглед липсата на задължение за главница, не се
2
дължи и обезщетение за забава; в условие на евентуалност – ако съдът приеме
че ответникът е страна по договорното правоотношение за услуги В и К, то
исковете са недопустими или неоснователни; клаузите за предвидения
регламент по чл. 35, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4/2004 год. и по чл. 24, ал. 4 и
чл. 49 от общите условия на ищеца са нищожни клаузи; ответникът въвежда в
процеса възражение за нищожност на посочените разпоредби и клаузи, които
дават едностранна възможност на В и К оператора да извършва служебно
начисляване на предполагаеми изразходени и потребени количества вода и
услуги за нейното пречистване и доставка, без да е необходимо волеизявление
на потребителя-абонат – нищожността е поради противоречие със закона,
поради заобикаляне на закона, поради накърняване на добрите нрави, поради
невъзможен предмет, поради липса на съгласие от потребителя-абонат,
поради липса на изпълнение на предписаната от закона форма, поради липса
на основание и поради привидност на клаузите; ответникът се ползва със
защита по ЗЗП, тъй като попада в обхвата на понятието „потребител“ по § 13,
т.1 от ДР на ЗЗП; нищожните клаузи, на които ответникът се позовава,
осъществяват и фактически състави на чл. 143, ЗЗП, тези разпоредби са
неравноправни и уговорени във вреда на потребителя; ответникът не е
разбирал икономическите последици от посочените разпоредби поради това,
че не са му били разяснени по прозрачен начин основанията и спецификата на
механизма им, за да може да извърши преценка как и въз основа на какви
компоненти ще се извършва това служебно отчитане; ищецът не е имал право
служебно да надписва и начислява количества изразходена от ответника вода;
клаузите са неравноправни и на основание разпоредбите на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 год..
Отговорът по делото и въведените с него възражения на ответника са
уточнени с писмени становища от 28.11., 02-и и 03.12.2024 год.; за тях е
постановено Определение № 18/03.01.2025 год. на БсРС.
Ответникът е направил искания по доказателствата, моли за
присъждане на деловодните разноски.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
В качеството си на абонат на ищеца, ответникът Д. К. е легитимирана
като длъжник по висящото ч. гр. д. № 7425/2023 год. на БсРС и е поканена да
заплати на кредитора следните суми: 101,83 лева – главница за потребени
услуги В и К по фактури, издадени през периода 25.08.-25.10.2021 год., с
отчетен период 23.06.-21.10.2021 год., за обект на потребление в с. Черноград,
Община Айтос, и 21,27 лева – обезщетение за забава за периода 24.09.2021-
06.11.2023 год., както и законна лихва за забава върху главницата, начиная от
15.11.2023 год. до окончателното й изплащане. За тези вземания, ведно с
3
деловодните разноски, е издадена Заповед № 3723/08.12.2023 год. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 7425/2023
год. на БсРС; заявителят е предявил иск за установяване дължимостта на
вземанията, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, ГПК, съгл. разпореждането на
заповедния съд от 12.03.2024 год.
Месечните задължения за главници са описани в приложената към
исковата молба справка-извлечение, съставена от ищеца-кредитор, в нея е
посочено, че отчитането на потреблението е извършено дистанционно.
По делото е представен титул за собственост върху водоснабдения имот
– дворно място с двуетажна жилищна сграда, находящ се в с. Черноград,
Община Айтос, придобито от Д. К. с договор за покупко-продажба, сключен с
Нотариален акт № 10/009.01.2019 год., т. I, нот. д. № 9/2019 год. на нотариус
рег. № 324.
По делото е изготвено и прието експертно заключение, неоспорено от
страните, което съдът цени като компетентно и безпристрастно. Вещото лице
сочи, че измереният обем консумирана вода за обекта през процесния период е
68 куб. м., а цената й – 101,83 лева, е определена правилно съобразно Решение
№ Ц-46/30.12.2020 год. на КЕВР. В заключението си вещото лице ясно е
описало вида на водомера, обслужващ имота (демонтиран на 20.12.2023 год.,
поради прекъсване на водоснабдяването), както и функционирането му с
радио модул за дистанционно отчитане; вещото лице е установило
съвпадането в показанието на водомера към момента на последното му
отчитане и към момента на демонтажа му.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявения главен положителен установителен иск за доказан по основание и
размер. Представените по делото фактури са съставени от ищеца въз основа на
редовно водене на счетоводството му – чл. 182, ГПК; отразеното в тях
количество потребление, както и правилното определяне цената на
потребените услуги В и К са установени от вещото лице по изготвената
експертиза, неоспорена от страните. Ответникът не е провел насрещно
непълно доказване, за установяване факта на неправилно отчитане на
консумацията и/или за неточност в остойностяването й, поради което съдът
намира, че ищецът правилно е определил главниците по процесните фактури –
въз основа на дистанционно извършен отчет. Правилното функциониране на
4
водомера в отчитащата му част не е опровергано с насрещно непълно
доказване от ответника, поради което съдът приема, че консумираният обем
услуги във водоснабдения обект на ответника К. е остойностен
законосъобразно, при съобразяване с решението на КЕВР от 30.12.2020 год.
Качеството си на длъжник на ищеца ответникът Д. К. е придобила въз
основа на легитимацията си на носител на правото на собственост върху
водоснабдения жилищен обект през процесния период, на основание § 1, т. 2,
б. „б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги и чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 год. и представения договор за
покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 10/09.01.2019 год., том I, н. д.
№ 9/2019 год. на нотариус рег. № 324. Титулът за собственост не е оспорен,
поради което ответникът дължи цената на престираните от ищеца-оператор
услуги В и К в жилищната сграда на ответника К.. Неоснователно е
възражението на ответника, направено в уточняващото му становище от
02.12.2024 год., за липса на съгласие на потребителя за възникване на
облигационно правоотношение за доставка на услуги В и К. Разпоредбата на
чл. 8, ал. 5 от Наредба № 4/2004 год. предвижда писмена форма на договора
само по отношение нови потребители на услугите – това се отнася за нови
обекти, присъединени към водопроводната мрежа, а не и при персонална
промяна в собствеността. В разглеждания казус ответницата е придобила
имот, който вече е бил водоснабден и присъединен към В и К мрежата на
ищеца – вж. писменото заявление на продавача на имота до ищеца-оператор от
27.03.2023 год. По делото няма доказателства, че закупеният от ответницата
имот е бил водоснабден след придобиването му от Д. К., поради което съдът
приема, че е налице промяна само в титуляра на правото на собственост, който
не е налице нов потребител на услугата по см. на чл. 8, ал. 5 от цитираната
наредба.
Нормативната уредба не възлага задължението за заплащане на
услугите в тежест на субекта, който реално ги е потребил, и дължимостта им
не зависи от факта дали собственикът/ползвателят в действителност е
упражнявал фактическа власт върху водоснабдения обект. Отчитането на
потребените услуги е извършено посредством правилно функциониращ
водомер с радио модул – не е извършено служебно начисление, поради което
не е необходимо физическото присъствие на собственика на имота при
отчитането, а и не са извършени нарушения на общите условия на ищеца,
5
поради което възраженията на ответника в тази насока са необосновани.
Възражението на ответника за нищожност на част от общите условия
на ищеца – за едностранното определяне на обема услуги (със служебно
начисление), не следва да бъде разглеждано по същество, тъй като в
настоящото дело бе установено, че през процесния период отчитането е
извършено дистанционно, т. е. въз основа на реалното потребление, отчетено
от правилно функциониращ водомер в обекта.
Основателен и доказан е и акцесорният иск за обезщетение за забава,
предвид бездействието на ответника-потребител да заплати главниците по
процесните фактури в срока по чл. 44 от общите условия на ищеца. В тази
хипотези не е необходимо изпращане на покана по см. на чл. 84, ЗЗД, тъй като
срокът за изпълнение е предварително уговорен и обвързва ответника-
контрахент. В изпълнение задължението си по чл. 162, ГПК съдът служебно
изчислява размера на претендираното обезщетение за забава, като констатира,
че то възлиза на 27,27 лева, поради което акцесорният иск следва да бъде
изцяло уважен.
Делото не съдържа данни за извършено от ответника частично или
пълно плащане на процесните суми; не са наведени твърдения за друг валиден
способ за погасяването им, поради което съдът намира исковете за доказани по
основание и размер.
В изпълнение указанията на ВКС в т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодните разноски
от 75 лева, направени в заповедното производство.
Уважаването на предявените искове налага, на основание чл. 78, ал. 1 и
8 във вр. с чл. 80, ГПК, в тежест на ответника да бъде възложено заплащане на
направените в настоящия процес деловодни разноски в общ размер от 825
лева, представляваща сбор от платените държавна такса, депозит за вещо лице
и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
6
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл.
422, ГПК, че ответникът Д. А. К., ЕГН **********, с настоящ адрес с. .....,
дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление гр. ......, следните суми: 101,83 лева – главница за
потребени В и К услуги по фактури, издадени през периода 25.08.-25.10.2021
год., с отчетен период 23.06.-21.10.2021 год., за обект на потребление в с. ...
(аб. № ....), и 21,27 лева – обезщетение за забава за периода 24.09.2021-
06.11.2023 год., както и законна лихва за забава върху главницата, начиная от
15.11.2023 год. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на
Заповед № 3723/08.12.2023 год. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7425/2023 год. на БсРС.
ОСЪЖДА Д. А. К., ЕГН **********, с настоящ адрес с. ....., да заплати
на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. ....., деловодни разноски в размер от 75 лева, направени в
заповедното производство по ч. гр. д. № 7425/2023 год. на БсРС.
ОСЪЖДА Д. А. К., ЕГН **********, с настоящ адрес с. ..... на
основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ....деловодни разноски в
размер от 825 лева, направени по гр. д. № 2208/2024 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7