Р
Е Ш
Е Н И Е
№ 31
гр. Хасково 16.03.2020 г.
В
И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, наказателна колегия в публично съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Миглена Тянкова
Членове: Филип
Филипов
Мария Иванова - Георгиева
при секретаря: Веселена Караславова и в присъствието
на прокурора Павел Жеков, като
разгледа докладваното от чл. съдията Филипов ВНОХД № 242 по описа
на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 313 и сл. от глава ХХІ от НПК.
С присъда № 16 / 27.02.2019 г.,
постановена по НОХД № 674 / 2018 г., Районен съд – Хасково е признал подсъдимия П.Т.П. *** за виновен
това, че на 01.11.2016г. в гр.Х., чрез нанасяне
на удар с кол (летва, пръчка) и натиск с крак, причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затрудняване движението на левия крак, дължащо се на
счупване на костите на лява подбедрица в коленната става на И.Г. ***, поради което и на осн. чл. 129 ал.1 вр.
чл.54 ал. 2 вр. чл. 1 НК го осъдил на 5 месеца „лишаване от свобода”, чието
изпълнение на осн. чл. 66, ал.1 НК отложил
с изпитателен срок от 3 години.
С
присъдата съдът се произнесъл по предявения граждански иск, като осъдил
подсъдимия да заплати на пострадалия сумата от 4000лв. обезщетение
за причинените му в резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 01.11.2016г. до окончателното
изплащане и 700 лв. разноски за адвокат, като искът за разликата до пълния му
предявен размер от 10 000 лв., е отхвърлен. Съдът осъдил подсъдимия да заплати държавна такса от 160 лв. върху уважения
размер на гражданския иск ,както и разноски от които 100 лв. по сметка на съда
и 179.20 лв. разноски по сметка на ОД – МВР – Хасково от досъдебното
производство .
Недоволен от присъдата останал подсъдимия, който чрез
защитникът си адв. С. я обжалва с оплаквания, за неправилност, необоснованост,
незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание . В жалбата
се твърди, че съдът възприел изцяло тезата на обвинението и пренебрегнал
доказателствата сочещи, че пострадалия предизвикал конфликта и предприел
агресивни действия против подсъдимия, като му нанесъл удари в лицето от които
последния се защитавал. С жалбата се иска приложението на института на неизбежна
отбрана или приемане на афект, преквалифициране на престъплението по чл.132 от НК и освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност по реда на чл. 78 а
от НК.
В
съдебно заседание въззивния жалбоподател и подсъдим П.П.
се явява лично и със защитника си адв. С.. Пред първата инстанция подсъдимия е
заявил че ще даде обяснения на по- късен етап , но е пропуснат да бъде поканен
от съда. Този пропуск бе отстранен от настоящата инстанция, като в обясненията
си подсъдимия посочва, че отношенията му със семейството на пострадалия били
изострени отпреди , отрича да е причинявал нараняването на пострадалия и
заявява, че бил нападнат от него при което той го отблъснал и пострадалия
паднал на земята . Защитникът му в пледоарията си излага съображения за
недоказаност на обвинението като посочва, че не бил установен дървения предмет
с който според прокурора е ударен пострадалия, не били установени механизма и
авторството на телесната повреда. Сочи, че от доказателствата се подкрепяло
твърдението за нападение от пострадалия и изпадане на подсъдимия в афект, като
телесната повреда на пострадалия, настъпила вероятно от настъпване с крак от
подсъдимия, неумишлено при отстъпването му от мястото на спречкването.
Подсъдимият в последната си дума заявява, че не е виновен.
Окръжна
прокуратура Хасково изпраща представител който намира жалбата за неоснователна
и иска присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна, да бъде
потвърдена.
Повереникът на частния обвинител,
адв. Р. намира жалбата за неоснователна и иска да бъде отхвърлена, а присъдата
потвърдена. В пледоарията си посочва, че тезата на подсъдимия за случилото се
била защитна и изолирана от доказателствената съвкупност, а нараняванията му не
били получени при срещата му с пострадалия.
Частният обвинител и граждански ищец
И.Г. се присъединява към доводите на повереника си.
Пред
настоящата инстанция освен изслушаните обяснения на подсъдимия, бе извършен
преразпит на вещото лице д-р Х.Е. по изготвената от него пред първата инстанция
съдебно медицинска експертиза.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по направените оплаквания, изтъкнатите доводи, служебно и предвид събраните пред първата и
настоящата инстанция доказателства, приема за установено следното:
Съдебното
производство по НОХД № 674/2018г. по описа на РС-Хасково, е образувано по
обвинителен акт на РП – Хасково, с който против подсъдимия е повдигнато
обвинение за престъплението по чл.129 ал. 1 НК, за което е признат за виновен и
осъден с обжалваната присъда. В проведеното разпоредително заседание, е приет
предявения от пострадалия против подсъдимия граждански иск, за сумата 10 000 лв.
претендирана като обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди
, ведно със законната лихва от датата на увреждането и пострадалия е
конституиран като граждански ищец и частен обвинител. Предявения
граждански иск за имуществени вреди, не е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес. След обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, делото
е разгледано по общия ред.
От
събраните доказателства е установено, че пострадалия И.Г. живеел със
семейството си и родителите си – св. Г. и Д. Г., на
втория етаж, в жилищна кооперация в гр.Х.,
ул. „Б. К.“ № **. Родителите му, които били хора на възраст, обитавали също
и задгаражната им стая. В същата кооперация преди време, собствено жилище притежавало
и семейството на подсъдимия, като през 2015 г. *****
му го продала и в собственост на подсъдимия останал
гараж зад кооперацията, където бил и гаража на семейството на пострадалия.
Отношенията между подсъдимия и семейството на пострадалия били влошени от години.
На 28.10.2016г. около обяд, подсъдимия се скарал с ******
на пострадалия – св. Г.
Г. и го ударил в лицето от което
свидетеля паднал, майката на пострадалия – св. Д.
Г. подала сигнал на тел.112 и подсъдимия избягал. На
31.10.2016г. св.Г. бил прегледал от съдебен лекар и му е издадено СМУ № 480/16г.
според което имал лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК и подал
в РУ МВР – Хасково, жалба за случилото се. След този инцидент, пострадалия
решил да смени бравата на входната врата на кооперацията за да няма подсъдимия
достъп, понеже не живеел там и да не притеснява родителите му. На 01.11.2016 г.
преди обяд, пострадалия решил да смени гумите на автомобила си пред гаража си,
в двора на кооперацията. По същото време подсъдимия също отишъл до своя гараж и
пострадалия му казал за намерението си да смени бравата на кооперацията, като поискал
от подсъдимия да изнесе електрическото си табло отвън и премахне кабел, минаващ
през общите части. Подсъдимия отказал, двамата се скарали и между тях възникнал
конфликт, при който си разменили взаимни обиди, започнали да се дърпат при
което подсъдимия ударил с пръчка която взел от гаража си пострадалия, а
последния го ударил в лицето и при взаимното им дърпане паднал на земята. Последното
било видяно от св. И. – ***** на подсъдимия, както и от св.Г. – ****** на
пострадалия. След падането на пострадалия на земята, подсъдимия с коляното си натиснал силно лявото коляно на
пострадалия от което последния изпитал много силна болка и изкрещял, че му счупил
крака. След случилото се подсъдимия си тръгнал като оставил пръчката в гаража
си. Привлечена от шума и виковете навън излязла и ******
на пострадалия - св. Д. Г., която видяля **** си на земята и подала сигнал на тел.112 . На место
пристигнал екип на ЦСМП – Хасково, както и свидетелите К. и Д. – полицейски служители. Пристигането на полицейския екип било
забелязано и от св. Б. В., която не видяла случилото се преди това. В болницата била
направена рентгенова снимка на крака на
пострадалия и се констатирала фрактура в областта на лявото коляно, пострадалия
бил изпратен на скенер в гр.К. От своя страна подсъдимия отишъл в РУ – Хасково
за да подаде сигнал, че пострадалия го нападнал и на същата дата -01.11.2016г.
бил задържан и също отведен до ЦСМП – Х.
от св. Г. К. –
полицейски служител, който не забелязал видими наранявания по него. По това
време в Спешна помощ бил дежурен началникът на отделението св. К., но подсъдимия отказал да бъде прегледан, което св. К. отразил в съставения амбулаторен лист. При влизането на подсъдимия
в Спешна помощ, случайно се засякъл със св. А.,
***** в болницата и *****
на ****
на пострадалия. След отказа на подсъдимия
да бъде прегледан, той бил задържан в РУ МВР - Хасково за 24 часа. На 02.11.2016
г. пострадалия бил прегледан от съдебен лекар при МБАЛ – Хасково, който му
издал съдебно-медицинско удостоверение от същата дата. Според назначена съдебно
медицинска експертиза, на пострадалия било причинено трайно затруднение в
движението на левия крак, по смисъла на чл.129 от НК дължащо се на счупване на
костите на лявата подбедрица в коленната става, причинено по механизъм на
действие от твърд тъп предмет по начина и при обстоятелствата отразени в ДП, от
силен удар или натиск върху външната страна на коленната става. В заключението
вещото лице е категорично че счупването не могло да е от падане от собствен
ръст и не изключило възможността, главичката на малкия пищял да е счупена от
удар с тояга /кол/ и след това да е последвало въздействието с коляно в паднало
положение на пострадалия и допълнително счупване на тибиалното плато на големия
пищял. В съдебно заседание пред първата инстанция обаче заявило, че пръчка или
летва не могли да причинят нараняването
и най -вероятния механизъм, е притискане от подсъдимия със своето коляно,
коляното на пострадалия, в паднало положение. Счупването било изключително
болезенено. След счупването, пострадалия бил обездвижен за около четири месеца,
придвижвал се с чужда помощ и бил обслужван от близките си. Периодично му се правели
пункции на колянната става .
От
своя страна след като бил освободен на 02.11.2016г. в 9.30 часа подсъдимия също посетил съдебна медицина при МБАЛ – Хасково
и прегледан от съдебния лекар , на следващия ден също бил прегледан. От
назначената пред първата инстанция СМЕ № 290/18 г. относно телесните му
увреждания е установено, че при прегледът е констатиран травматичен оток с
кръвонасядане в лявата половина на лицето и травматичен оток в дясната половина
на лицето, причинени по механизъм на действие от удар с ръка и отнесени по
време, към това на инцидента. За останалите заявени от подсъдимия оплаквания - главоболие,
световъртеж, повръщане и не уточнени зрителни смущения, нямало обективни данни
и могли да се обяснят както с травмите, така и с прекомерна емоционална реакция
от инцидента.
Хасковският окръжен съд намира, че районния съд е постановил присъдата при напълно изяснена фактическа обстановка. Събрани са всички
доказателства относими към извършеното престъпление и изводът
относно авторството на деянието в лицето на подсъдимия, вида и характера на
телесната повреда, която е средна по смисъла на чл.129 ал.1 от НК, е правилен и
обоснован. От доказателствата не е установено
подсъдимия при причиняване на телесната повреда, да е действал при неизбежна
отбрана защото при счупването на лявото коляно на пострадалия, последния бил
вече на земята, което изключва неизбежната отбрана. Правилни
са и изводите за субективната страна на деянието, което е извършено при
условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер и е предвиждал, че могат да се нанесат уврежданията на пострадалия.
Деянието не е извършено по непредпазливост, както се поддържа от защитника във
въззивното производство, защото механизма на причиняването на средната телесна
повреда, описан от вещото лице в експертното заключение, изключва това. Относно
твърдението за наличието на физиологичен афект у подсъдимия, в тази насока са
показанията на св.И., тези на св.П. с която подсъдимия живеел на семейни начала, които
кореспондират с обясненията на самия подсъдим и с обективното установеното от
вещото лице, за нараняванията му които безспорно получил при инцидента с
пострадалия. В случая обаче, целия инцидент е провокиран от действията на
подсъдимия няколко дни преди това, когато ударил бащата на пострадалия и
предизвикал случилото се на
инкриминираната дата с пострадалия, а след деянието подсъдимия си тръгнал,
което сочи на липсата на физиологичен афект по смисъла на чл.132 ал.1 от НК.
Ето защо това оплакване е също неоснователно, но поведението на пострадалия следва
да бъде отчетено при определяне на наказанието, което се намали в минимума от 3
месеца на лишаването от свобода. От доказателствата не е установено също, телесната
повреда да е причинена от удара с пръчка / кол летва / както е приел
първоинстанционният съд и в тази насока присъдата също следва да се измени. Пред
първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения ограничили
правата на страните, налагащи отмяна на присъдата, която в останалата част
следва да бъде потвърдена. Относно гражданския иск, предвид тежестта на
телесната повреда и значителното време, необходимо за възстановяването на
пострадалия, то същия е правилно определен по размер и е справедлив, подсъдимия
следва да бъде осъден да заплати и разноските пред настоящата инстанция за вещо
лице, а на пострадалия и разноски за адвокат пред настоящата инстанция в размер
на 500 лв.
Водим от горното на осн. чл. 334 т. 3 вр. чл. 337 ал.1 т.1
и т.2 от НПК, съдът
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 16/27.02.2019г.,
постановена по НОХД № 674/2018г. по описа на Районен съд – Хасково, в
наказателно осъдителната част, като ОПРАВДАВА подсъдимия П.Т.П.
с ЕГН **********, да е причинил средната телесна повреда на пострадалия И.Г.Г. и чрез нанасяне на удар с кол / летва , пръчка/ и
НАМАЛЯВА наложеното му наказание от 5
месеца „ Лишаване от свобода“ на 3 /три/ месеца „ Лишаване от свобода“.
ОСЪЖДА
подсъдимия П.Т. П. ЕГН **********, да заплати по
сметка на Окръжен съд – Хасково , сумата от 20 лв. разноски за вещо лице, а на И.Г.Г. с ЕГН ********** ***, сумата от 500 лв. разноски за
повереник пред настоящата инстанция.
Потвърждава
присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател : Членове :1. 2.