№ 209
гр. Шумен, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. М.
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20233600500305 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 28, ал. 6 от Закона за закрила на
детето.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Дирекция „Социално подпомагане“ –
Шумен, представлявано от Г.А.М. против Решение №442/07.06.2023 г. по гр.д.
№20233630100807 по описа за 2023 г. на ШРС, с което е оставена без уважение молбата на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен за постановяване на мярка за закрила спрямо
детето Ю. А. А., ЕГН **********, чрез насТ.ване в Кризисен център за деца – гр. Шумен,
ул. „...“ № 17, за срок от шест месеца и на основание чл. 28, ал. 4 от Закона за закрила на
детето е постановено незабавно изпълнение.
В жалбата се сочи, че съдът е постановил недопустимо решение, доколкото и към
момента били налице обстоятелствата, наложили промяната на мярката за закрила –
прекратяване на насТ.ването в семейството на роднини и насТ.ване на непълнолетната в
Кризисен център за деца – гр. Шумен. Твърди се, че ШРС не е взел предвид становището на
молителя, изложено в исковата молба, а изразеното в откритото с.з. на 04.05.2023 г., че е в
интерес на детето да бъде върнато в семейството на баба си, не изхожда от представляващия
ДСП – Шумен, а от И.К. – директор на Кризисен център за деца гр. Шумен, който не е
служител на ДСП. Представляващият ДСП Г.А.М. не се явил в съдебното заседание, тъй
като е бил в служебна командировка за периода 03.05.2023 г. - 05.05.2023 г. за участие в
обучение в с. Старосел. Изразява се становище, че и на този етап не е в интерес на детето Ю.
А. да бъде върната в семейството на роднини – Т. и Ю. М.и, тъй като детето и неговата баба
са в силно конфликтни взаимоотношения. Жалбоподателят моли за обезсилване на
обжалваното решение и постановяване на решение, с което въззивният съд да потвърди
предприетата от ДСП – Шумен мярка за закрила – прекратяване на насТ.ването на детето в
семейството на роднини – Т. В. М. и Ю. Х. М. и насТ.ване в Кризисен център за деца – гр.
Шумен за срок от шест месеца. Направено е искане да приемат представените с жалбата
писмени доказателства.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Т. В. М.
– баба на детето в чието семейство то е настанено по съдебен ред. Счита решението на ШРС
за правилно и обосновано, мотивирано въз основа на сърбаните по делото доказателства, а
изложените съображения в жалбата – за неоснователни. Твърди, че по внушението и съвета
на социален работник била направлявана да подаде заявление до директора на ДСП –
Шумен на 13.03.2023 г., с което заявява желание да бъде прекратено насТ.ването на детето в
нейното семейство, поради което то не отразява нейната действителна воля. Поради това
предприела мерки за категоричното му оттегляне със Заявление до ДСП с нотариална
заверка на подписа от 21.06.2023 г. Затова отново категорично заявява своето желание
детето да остане да живее при нея, като се проведат отговорни разговори с детето и с
участието на ДСП и житейски обективно да се обсъдят всички възможни варианти за детето.
Твърди, че между нея и детето няма конфликтни отношения. Моли решението на ШРС да
бъде потвърдено изцяло. Направено е искане за приеме представеното с отговора на
въззивната жалба Заявление до ДСП с нотариална заверка на подписа от 21.06.2023 г.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез директора не взема становище. Социалният
работник Деница Петрова – Янкова заявява, че е в интерес на детето да бъде изведено от
семейството на баба си и дядо си.
В съдебно заседание Т. и Ю. М.и – баба и дядо по майчина линия, заявяват, че желаят
да се грижат за внучката си Ю. и искат да се потвърди решението на ШРС.
Непълнолетната Ю. изразява становище решението на ШРС да бъде отхвърлено и
желание да остане в Кризисния център за деца, където се чувства спокойна.
Директорът на Кризисния център за деца – гр. Шумен не взема конкретно становище
по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение,
поради което същата се явява допустима.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Доводите в подадената жалба за недопустимост на решението по същество касаят
неговата неправилност. С оглед оплакването, че първоинстанционният съд е взел предвид
становище, отразено в протокола от проведеното на 04.05.2023 г. открито съдебно
заседание, което не изхожда от законния представител на ДСП, следва да се посочи че това
обстоятелство не опорочава съдебния акт до степен на недопустимост, а обуславя
единствено преценка за вероятна неправилност. Освен това, правото на защита на молителя
в първоинстанционното производство е ефективно упражнено пред настоящата инстанция,
като е упражнил правото си на жалба срещу решението на ШРС, бил е редовно призован и е
имал възможност в откритото съдебно заседание, проведено на 18.07.2023 г., да се яви
представител и отново да изложи всичките си фактически и правни доводи по делото, т. е.
правото му на защита не е накърнено. Страната е могла в предвидените от закона срокове да
инициира производство по поправка на съдебния протокол, което не е сторила. Поради това
и доводите на жалбоподателя ДСП – Шумен за недопустимост на решението са напълно
неоснователни.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представените по делото удостоверение за раждане детето Ю. А. А. е
родено на 18.09.2006 г. от майка А. С. А., баща - неизвестен. През 2013 г. спрямо детето е
предприета мярка за закрила и то е настанено по административен и съдебен ред в
2
семейството на роднини - Т. и Ю. М.и, баба и дядо по майчина линия. Семейството на
роднините полага добри грижи за Ю., които ежемесечно се проследяват от ОЗД-Шумен.
На 14.02.2023 г. Т. В. М. информирала по телефона социалния работник, водещ
случая на детето Ю., че непълнолетната е избягала от дома си с пълнолетно лице от гр.
Каблешково с цел женитба. Г-жа М. незабавно е обявила детето за издирване в РУ Полиция
- гр. Шумен. На 15.02.2023 г., след като Ю. е предадена на Т. М., двете посетили ОЗД-
Шумен. Същия ден бабата подала заявление за ползване на социална услуга с цел превенция
на ранен брак, въз основа на което непълнолетната е насочена към Център за обществена
подкрепа по програма „Превенция на ранен брак“. Видно от изготвения социален доклад от
ДСП от 15.03.2023 г. по сведение на непълнолетната Ю. от седем месеца се познавала с 18-
годишния К.К. от гр. Каблешково. Неговите родители са ходили „да я искат“ за снаха, но
бабата и дядото на Ю., в чието семейство тя е настанена, категорично са заявили, че няма да
позволят да се омъжи преди да навърши 18-годишна възраст. Сочи се, че на 13.02.2023 г.,
след като е разбрала, че е обявена за издирване, двамата заедно с пълнолетния й приятел К.
са решили да подадат молба до съда за разрешение за сключване на граждански брак.
Непълнолетната разказала още, че докато е била в Каблешково сама е казала на приятеля си
и на семейството му какво да пишат в молбата до съда. Относно визираното в молбата
психическо и физическо насилие, Ю. разказала, че у дома и се карат откакто има връзка с К.
и е „постоянно на телефона“. Осъзнавала, че й се карат за нейно добро. Баба й и дядо й са й
разрешили да се среща с К., но не и да сключва брак и да има интимни отношения с него
преди навършване на 18-годишна възраст. След това Т. и Ю. М.и са размислили, като са
заявили, че той не е от добро семейство. Това е ядосало Ю. и я е накарало да избяга с
непълнолетния си приятел. Разказала, че основните причини да й се карат вкъщи са късни
прибирания и качване в чужди автомобили.
С Решение № 260016/21.08.2020 г. на Районен съд – Шумен /влязло в сила на
07.10.2020 г./ Ю. А. била настанена в семейството на Т. В. М. и Ю. Х. М. – баба и дядо по
майчина линия, за срок от три години.
Със Заповед № ЗД/Д-Н-025/ 15.03.2023 г. на Директора на ДСП – Шумен
насТ.ването на Ю. А. в семейството на роднини - Т. и Ю. М. било прекратено и настанена в
Кризисен център за деца гр. Шумен със срок до произнасяне на съда с решение по реда на
чл. 28 от Закона за закрила на детето.
Изслушана пред първоинстанцонни съд, по реда на чл. 15 от ЗЗДетето,
непълнолетната заявила, че в момента живее в Кризисен център за деца – Шумен и се
чувства добре там. Приятелят й живее в с. Каблешково и желае да я преместят в Кризисен
център – Средец. Пред настоящата инстанция отново потвърждава желанието си да остане в
Кризисния център за деца – Шумен, където се чувства по-добре и спокойна.
От представения с въззивната жалба Доклад за периода 15.03.2023 г. до 15.06.2023 г.,
изготвен от Кризисен център за деца – Шумен, се установява, че при постъпването си в
центъра по желание на Ю. е направен тест за бременност – отрицателен. Била включена в
беседи за отговорно сексуално поведение. Отчетени са високи нива на риск от отпадане от
образователния процес с цел сключване на брак. Непълнолетната споделяла, че ще
продължи да учи, но по наблюдение на психолога, изготвил доклада, това изявление е по-
скоро, за да се впише в желанието на екипа. Бабата Т. М. често посещавала услугата, като
Ю. отказвала да се срещат насаме, а след срещите била много разстроена. Майката А. А.
посещавала два пъти центъра. Срещите протичали по-спокойно, но не се наблюдава
привързаност.
След постановяване на първоинстанционното решение се установи, че бабата Т. М. е
депозирала изрично заявление до ДСП с нотариална заверка на подписа, че оттегля
подаденото заявление от 15.03.2023 г. и заявява желае да продължи да се грижи за внучката
си, което потвърди и в съдебно заседание. Изслушана в съдебно заседание, заявява, че се е
3
съгласила внучката й Ю. да остане в Центъра за 15 дни, докато приключи производството за
предоставяне на разрешение за сключване на граждански брак от непълнолетната и защото
вече 3 пъти е бягала в Каблешково с пълнолетния си приятел.
Като взе предвид изложената по-горе фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Производството пред ШРС е образувано по постъпила молба от АСП, ДСП – Шумен,
с която се иска да бъде прекратена мярката за закрила на детето, определена със съдебно
решение, а именно – насТ.ването на детето за отглеждане в семейството на роднини и
постановяване на друга – насТ.ване в Кризисен център за деца – гр.Шумен за срок от шест
месеца, поради промяна в обстоятелствата, а именно подадено в ОДЗ – Шумен заявление от
непълнолетната, че желае да бъде прекратено насТ.ването й в семейството на роднини и от
Т. М., че желае да бъде прекратено насТ.ването на внучката й в нейното семейство.
Съгласно чл. 28, ал. 7 от ЗЗДетето съдът може да промени постановената мярка по
искане на лицата по чл. 26, ал. 2, ако това е в интерес на детето. ЗЗДетето отдава приоритет
на това едно дете да бъде отглеждано в неговата семейна среда по смисъла на § 1, т. 7 ДР
ЗЗДетето (чл. 3, т. 2, чл. 25, ал. 2 и чл. 28, ал. 4 от ЗЗДетето), като в изключителни случаи то
може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и това е в негов
интерес. Целта на закона е във всички случаи с оглед конкретните обстоятелства да бъде
преценяван най-добрият интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 ДР ЗЗДтетето. Мерките за
закрила извън семейството (насТ.ване в специализирана институция, чл. 35 ЗЗДетето) се
налагат като крайна мярка, когато липсва друга възможност за възпитанието и отглеждането
на детето в семейната му среда. В производството по чл. 28 ЗЗДтетето съдът задължително
преценява налице ли са условията за отглеждане на детето в семейна среда, изчерпани ли са
възможностите в това отношение и дали мярката за закрила отговаря на интересите на
детето, с оглед неговото правилно физическо и психическо отглеждане и развитие и др.
В случая, преценявайки тези условия, настоящата инстанция намира, че депозираната
жалба се явява неоснователна.
От събраните доказателства се установи, че веднага след раждането на детето Ю.,
майката е поверила грижите по отглеждането й на Т. и Ю. М.и – баб а и дядо по майчина
линия, в дома на които в последствие по административен и съдебен ред е настанена. В
семейството на Т. и Ю. М.и са настанени и по-малките й брат и сестра. Ю. познава и
контактува с майка си и разширеното семейство. Има изграден приятелски кръг, както в
населеното място, където живее, така и в учебното заведение, което посещава. Справя се
добре с усвояването на учебния материал. Жилището, в което живее с баба си, дядо си, брат
си и сестра си представлява двуетажна къща, като децата имат обособена стая, с добри
хигиенно-битови условия. Ю. признава, че до 15-годишна възраст се разбирали много добре
с баба си и дядо си. Проблемите помежду им възникнали след като тя започнала сериозна
връзка с пълнолетно лице и изявила нескритото си желание да се омъжи за него и
противопоставянето на бабата и дядото за това. Бягствата й от дома си с пълнолетно лице от
мъжки пол, искането до съда за даване на разрешение за сключване на граждански брак след
като е разбрала, че е обявена издирване и ще бъде върната в дома на своите баба и дядо,
подаването на заявление до ОЗД – Шумен, с което желае да бъде прекратявано насТ.ването
й в семейството на роднини веднага след съдебното заседание по молбата й за сключване на
граждански брак на 15.03.2023 г., мотивират съда да приеме, че заявеното желание да остане
в Кризисния център е провокирано единствено от по-пълноценния й контакт с пълнолетния
й приятел, където й се предоставя по-голяма възможност за контакти с него, както стана
ясно от изслушването на социалния работник. Отчетените от психолога в Кризисния център
високи нива на риск от отпадане от образователния процес с цел сключване на брак,
молбата на Ю. за разрешение за сключване на граждански брак и описаното в доклада
искане на Ю. да си направи тест за бременност, налагат извода, че действителното й
4
намерение е да прекъсне образованието си с цел сключване на брак. Чувствата и желанието
на детето също трябва да се отчитат, но като се изхожда, както от конкретното му състояние
и зрелост, така и от специфичните обстоятелства, които са го мотивирали. Съдът прецени
изложеното от непълнолетната при изслушването й от първоинстанционния съд, че дядо й и
баба й често я заплашвали с физическо насилие, но счита, че тези твърдения са силно
преувеличени. Не се ангажираха доказателства за физически или психически тормоз върху
Ю. от страна на нейните роднини. Предприетите от тях действия по ограничаване на
контактите й с непълнолетния й приятел са израз на задълженията им да упражняват
подходящ контрол върху поведението на Ю. и са изцяло в неин интерес с цел
предотвратяване на ранен брак и отпадане от образователната система. В подкрепа на този
извод е и молбата на Т. М. до ДСП за ползване на социална услуга с цел превенция на ранен
брак, дори и попълненото от нея заявление след като е била консултирана от социалния
работник работещ по случая, че е в интерес на детето да бъде настанено в Кризисния
център, докато се успокоят всички. Към този момент е считала, че това е до приключване на
производството за предоставяне на разрешение за сключване на граждански брак от
непълнолетната, но след като е осъзнала, че на практика внучката й се извежда от
семейството й депозира заявление, с което оттегля изявлението си, че желае прекратяване на
насТ.ването на детето в семейството й. Пред настоящата инстанция бабата и дядото заявиха
категоричното си желание те да полагат грижи за непълнолетната си внучка в дома си, както
са го правили от 2013 г. досега.
Преценявайки рисковете за непълнолетната, съдът намира, че по-голям е този от
сключването на ранен брак, който риск може да бъде предотвратен чрез контрола на нейните
баба и дядо. При възможността Ю. да продължи да живее в средата, в която е оглеждана
досега, заедно със своите брат и сестра, от житейска и от правна гледна точка интересите на
детето не налагат промяна на фактическото положение, поради това съдът намира за
неоснователен довода на жалбоподателя, че влошените към настоящия момент отношенията
между бабата Т. М. и непълнолетната Ю. са достатъчно основание и е в интерес
непълнолетната да бъде изведена от семейната й среда. На първо място, както бе посочено, е
налице конфликт в семейството само относно връзката на непълнолетната и желанието й за
ранен брак. Не се установи действителните отношения помежду им да са силно влошени.
Самата Ю. съгласно отразеното в социалния доклад заявява, че разбира, че те го правят за
нейно добро. Безспорно е, че държавата следва да полага грижи, отнасящи се до
алтернативите на семейството и че някои деца трябва да бъдат временно или постоянно
изведени от семейна среда, ако това е в техен интерес, но не може да е в интерес на децата
извеждането им от семейството, ако те не са съгласни с контрола от семейството по
отношение поведението им и при липса на данни за поведение в семейството, което
застрашава живота и здравето на детето. В случая се установи, че не е в интерес на Ю. да
бъде изведена от семейната й среда, в която е израснала и получава адекватни грижи и
подкрепа. Целта на ЗЗДетето не е децата да бъдат откъснати от родителите или роднините, а
най-вече там, където е възможно, да бъде оказана подкрепа на родителите или на роднините
и детето да бъде върнато в биологичното или разширеното семейство възможно най-скоро и
докато не е прекъсната емоционалната връзка с родствениците. Няма данни по делото от
15.03.2023 г. /насТ.ване на непълнолетната в Кризисния център за деца/ да са предприети
мерки с цел предотвратяване на отчетените високи нива на риск от отпадане на
непълнолетната от училище и предотвратяване на ранен брак, както и за преодоляване на
5
конфликта в семейството. Дирекция „Социално подпомагане“ е сред органите, които
осъществяват държавната политика по закрила на децата, а сред мерките на закрила са
съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда; информиране за правата и задълженията
на децата и родителите, предоставяне на социални услуги. Сред мерките за закрила в
семейна среда са осигуряване на педагогическа и психологическа помощ на родителите или
лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането,
възпитанието и обучението на децата, социална работа за улесняване връзките между децата
и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията; насочване към подходящи
социални услуги в общността. В тази връзка ДСП е необходимо да извършва „социална
работа“ за справяне с конфликтните отношения между непълнолетната и Т. и Ю. М.и, като с
всички достъпни ресурси на общността да се предотврати задълбочаване на конфликта
между тях, както и предотвратяване на риска непълнолетната да отпадне от училище, за да
сключи ранен брак. Ето защо съдът счита, че следва да укаже на ДСП да насочи
непълнолетната Ю. за ползване на наличните социални услуги с цел предотвратяване на
риска от отпадане от училище и сключване на ранен брак, а семейството на нейните баба и
дядо - Т. и Ю. М.и, при които е настанена, да насочи за ползване на наличните социални
услуги за подобряване на отношенията в семейството.
Предвид съвпадение на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл. 28, ал. 6 от Закона за закрила на
детето, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №442/07.06.2023 г., постановено по гр. д. гр.д.
№20233630100807 по описа за 2023 г. на ШРС.
УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен да насочи Ю. А. А., ЕГН
********** за ползване на наличните социални услуги в общността с цел предотвратяване
на риска от отпадане от училище и сключване на ранен брак, както и да насочи Ю. А. А. и
нейните баба и дядо Т. В. М., ЕГН ********** и Ю. Х. М., ЕГН .... за ползване на наличните
социални услуги за подобряване на отношенията в семейството.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6