Определение по дело №18050/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2069
Дата: 12 февруари 2019 г.
Съдия: Добрина Иванчева Петрова
Дело: 20183110118050
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …………………..,гр. Варна

 

Варненски районен съд, XLVІІІ-ми състав в закрито заседание на 12.02.2019  год., в състав:

 

Районен съдия: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. 18050 по описа за 2018 год. по описа на ВРС, съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от Е.В.Г., ЕГН ********** срещу „Прикредит Банк (България)“ ЕАД ,ЕИК ********* иск по чл.439 от ГПК  за установяване недължимост на сумата от 1148.08лв. /хиляда сто четиридесет и осем лева и осем стотинки/ представляваща разноски по делото, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, за която сума е издаден изпълнителен лист и заповед № 11 427 от 11.12.2010г. за изпълнение на парично задължение по ч.р.д. № 19 641/2010г. на ВРС, поради погасяването й по давност.

Недопустим е предявения установителен иск за недължимост на съдебни разноски, присъдени в заповедното производство, поради което производството по делото ще следва да бъде прекратено. Както бе прието с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение - чл. 412, т. 6 ГПК. В исковия процес разпределението на отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във формиране размера на цената на иска. Законодателно уредените два режима за атакуване на заповедта за изпълнение изключват наличието на процесуалните предпоставки за съществуването на право на установителен иск за разноските в заповедното производство. В случая с влязло в сила на 28.12.2018г. съдебно решение по т.д. № 907/2018г. на ВОС  /изготвена сл.справка/ е уважен иск по чл. 439 от ГПК по отношение на главното вземане по издаден изпълнителен лист и заповед № 11 427 от 11.12.2010г. за изпълнение на парично задължение по ч.р.д. № 19 641/2010г. на ВРС.

Поради което, предявения иск е недопустим и производството по делото следва да се прекрати.

По гореизложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 18050/2018г. по описа на ВРС и връща искова молба вх.№ 78722/28.11.2018г., на осн.чл.130 от ГПК

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: