Присъда по дело №4565/2021 на Софийски градски съд

МОТИВИ по присъда от 04.02.2022г. по ВНОХД №4565/2021г. по
опис на Софийски градски съд, ХI въззивен състав, Н.О.

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
Образувано е по повод на постъпила въззивна жалба с постъпили
допълнения от подсъдимия С.Д., посредством процесуалните му
представители срещу присъда от 20.07.2021г. на Софийски районен съд,
наказателно отделение, 129 състав по НОХД №14 500/2020г., с която
подсъдимият Д. е признат за виновен по обвинението за това, че за времето от
18.06.2012г. до 22.06.2012г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице,
с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у Г.Л.П. заблуждение, че
ще му прехвърли собствеността върху ап. 2, намиращ се в жилищна сграда в
гр.София, кв. Драгалевци, УПИ VІ-1544, кв. 118, вх. **** и с това му
причинил имотна вреда в големи размери – 28 960, 00 лв., престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, предложение първо от НК,
като съдът го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от осем
месеца.
На осн. чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на
наказанието с изпитателен срок от три години. Съдът е осъдил подсъдимия да
поеме разноските за експертизи, направени в хода на производството, а
именно сумата от 30, 00 лв., представляващи разноски за съдебно оценителна
експертиза, изготвена на досъдебното производство в полза на бюджета на
МВР по сметка на СДВР и сумата от 154, 66 лв., представляваща разноски за
техническа експертиза, изготвена в хода на съдебното следствие по НОХД
№20343/2014г. по опис на Софийски районен съд, 110 с-в, НО.
Във въззивната жалба и трите допълнения към същата, се иска да бъде
отменена обжалваната присъда, като въззивният съд се произнесе с нова
присъда, с която да признае за невинен и оправдае подсъдимия. Поддържа се,
че присъдата е незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на
материалния и процесуалния закон, което довело до нарушаване на
процесуални права на подсъдимия, както и явно несправедлива. При
1

условията на евентуалност се иска отмяна на осъдителната присъда с връщане
на делото на друг съдебен състав на Софийски районен съд.
Твърди се, че сключването на предварителния договор с Г.П. не
представлявало израз на измама, само защото имало друг предходен договор с
други лица за същия имот. Жалбоподателят намира, че в това отношение
споровете между страните следвало да се решат по реда на ГПК. Изводът на
Софийски районен съд за това, че подсъдимият и управляваните от него
дружества обективно не можели да се задължат по предварителния договор
бил незаконосъобразен, какъвто бил и извода за вещно-транслативен характер
на предварителния договор. Отбелязва, че наличието на предходен
предварителен договор със същия предмет не представлявал
материалноправна или процесуална пречка за сключване на следващ
предварителен или окончателен договор, а в първия по време договор
изрично била уговорена клауза, че подсъдимият имал право да предлага за
продажба недвижимия имот на трети лица. Затова вътрешното убеждение на
първостепенния съдебен състав не било основано на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото, а причините
подсъдимият да не престира уговореното с Г.П. били обективни –
незаплащане на остатъка от цената от същото лице и неиздаване на
разрешение за ползване на сградата. В тази връзка посочва, че достоверението
за въвеждане в експлоатация се издавало съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗУТ след
завършване на строежа и приключване на приемните изпитвания, но строежът
не бил завършен, нито било възможно при незавършен строеж да се
провеждат приемни изпитвания. Поддържа, че строежът на сградата, в която
се намирал имота, предмет на предварителния договор, в частта над трети
етаж бил незаконен по вина на строителя, надзора и други длъжностни лица,
тъй като построеното било в значително отклонение от конструктивните,
архитектурни и строителни планове, проекти и разрешения, доколкото
въпросният обособен обект се намирал на четвърти етаж. Към момента на
сключване на предварителния договор подсъдимият не знаел за тази
особеност, тъй като нямал качество на изпълнител, съответно бил подведен
от строителния надзор с неправилно заключение за законност на строежа.
Отбелязва двуякия характер на предварителния договор като предварителен
за прехвърляне на право на собственост, но и като такъв за изработка,
построяване, което не било отчетено от съда, постановил обжалваната
2

присъда. Събраните множество доказателства за тези обстоятелства не били
обсъдени от състава на Софийски районен съд, в нарушение на
процесуалните правила и правата на подсъдимия. По този начин вътрешното
убеждение на съда не било основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, а на предположения. Деянието
на подсъдимия било несъставомерно, тъй като Г.П. успешно провел съдебно
производство по иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и не била настъпила имотна вреда.
В това отношение погрешно било прието, че подсъдимият не бил в състояние
да прехвърли собствеността на недвижимия имот на Г.П.. Почивал на
предположения извода, че щом имало предходен предварителен договор, то
подсъдимият нямал намерения да изпълни задълженията си по договора с П..
В този смисъл съдът не бил обсъдил защо не смята, че е налице нарушение на
първия договор и дали такива не били намеренията на подсъдимия.
Хипотетичен се явявал и извода, че щом след развалянето на първия по време
предварителен договор и завършването на сградата на груб строеж
подсъдимият не е предприел действия по сключване на окончателен договор с
Г.П., то същият не е имал изначално намерение да стори това. Оспорва
твърденията в обвинителния акт за финансови затруднения и злонамерени
физически действия от страна на подсъдимия над сградата. Софийският
районен съд приемал за доказан субективния елемент на деянието въз основа
на недоказани и неверни обстоятелства относно парични задължения към
строителя, разрушаване на покрив, неподписване на акт 15 и предходна
„продажба“ на процесния имот. Съдът процесуално бил преградил
възможността подсъдимият да докаже защитната си теза, като отказал да
уважи доказателствените искания на подсъдимия и нарушил основния
принцип на презумпцията за невиновност до установяване на противното с
влязла в сила присъда и на състезателността в наказателното производство.
Недопустимо доказателствената тежест била прехвърлена на подсъдимия да
доказва невинността си по повдигнатото му обвинение. Съдът процесуално
бил преградил възможността подсъдимият да докаже защитната си теза, като
отказал да уважи доказателствените му искания. Мотивите към присъдата не
отговаряли на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, тъй като от тях не
ставало ясно формирането на вътрешното убеждение на съда за релевантните
за правилния изход на делото факти, при което било допуснато нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. Обсъжда се
3

противоречие на установеното от фактическа страна, че свидетелката Т.К.
предлагала обекта на трети лица и приетото от правна страна, че това
предлагане е извършено от подсъдимия. В противоречие с диспозитива на
обвинителния акт се приемало, че наличието на предходен предварителен
договор не представлявало пречка за сключването на окончателен договор с
Г.П.. Не било коментирано в мотивите неплащането на остатъка от
продажната цена от Г.П.. За разлика от приетото в мотивите, липсвало
обвинение за това П. да е бил въведен в заблуждение, че имотът нямало да се
предлага на потенциални купувачи. Изтъква, че бил признат за виновен по
обвинение, което не му било повдигано и предявено, тъй като съдът приел
различна от описаната в обвинителния акт фактическа обстановка.
Настоящият съдебен състав в свое определение от 14.12.2021г. и като е
взел предвид постъпилите въззивна жалба и допълненията към същата, както
и изискванията на чл. 327 от НПК, е счел че не се налага провеждане на
съдебно следствие пред настоящата инстанция с разпит на подсъдимия,
свидетели и вещи лица.
В производството пред въззивния съд прокурорът поддържа, че
присъдата е правилна и законосъобразна. Въз основа на обсъдените в
мотивите на първостепенния съд обстоятелства и преценка на доказателства,
събрани в хода на съдебното следствие, правилно бил изведен извода за
вината на подсъдимия. Прави искане въззивният съд да потвърди присъдата.
Защитата предлага въззивният съд на осн. чл. 334, т. 1 от НПК да
отмени първоинстанционната присъда, като счита същата за
незаконосъобразна, немотивирана и постановена както в нарушение на
материалния закон, така и на процесуалните правила. Позовава се на
безкритичното приемане на фактическата обстановка, установена от 110
състав на Софийски районен съд, наказателно отделение, чиято присъда била
отменена поради липса на мотиви. В това отношение твърди, че били
преписани цели абзаци от съдебния акт на 110 състав на Софийски районен
съд. Изтъква, че към датата на сключване на предварителния договор
подзащитния му имал обективна възможност да го изпълни. Позовава се на
наличието на клауза с неустойка в тежест на продавача по предварителния
договор, в случай на неизпълнение, както и на обявяването за окончателен на
предварителния договор със свидетеля П..
4

В последната си дума подсъдимият Д. иска да бъде отменена присъдата
и да бъде признат за невинен.
Въззивният съд, след като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото и в пределите на проверката по чл.314 от НПК
установи следното.
Подсъдимият С. ИВ. Д. е роден на ****г., в гр. София, български
гражданин, средно образование, неосъждан, неженен, живее в гр. София, ж.к.
"****, ЕГН **********.
Той е неосъждан и неосвобождаван от наказателна отговорност.
Първоинстанционният съд е постановил осъдителна присъда, с която е
признал подсъдимия С.Д. за виновен по обвинението извършено от него
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, предложение
първо от НК.
Подсъдимият С.Д. имал качество на управител на дружествата „П. СД”
ЕООД и „О.” ЕООД, като извършвал търговска дейност свързана с
изграждане и покупко-продажба на недвижими имоти, попадаща в предмета
на дейност на посочените две дружества.
В това негово качество на 17.09.2007 г. между него и „Х.” ЕООД, чрез
управителя му свидетеля Д.А. бил сключен договор за проектиране и
строителство на жилищна сграда в УПИ VI -1544, кв. 118 по плана на гр.
София, м. Драгалевци - разширение - север. Строежът се финансирал от
дружествата „П.СД” ЕООД и „О.” ЕООД, които придобили собствеността
върху изградените в сградата самостоятелни обекти.
На 02.07.2010 г. свидетелите Н.П., Д.М. и К.М. от една страна и С.Д.,
като представител и управител на дружествата „П. СД” ЕООД и „О.” ЕООД -
от друга, сключили предварителен договор с правно основание чл. 19 от ЗЗД
за продажбата на обект, представляващ таван № 2, находящ се във вх. **** на
жилищна сграда в процес на изграждане в УПИ VI-1544, кв. 118 по плана на
гр. София, кв. Драгалевци, разширение север. Въз основа на така сключения
договор те заплатили сумата от 27 000 евро. Уговорката между страните била,
че след издаването на акт 16 ще промени предназначението на обекта от
таван на апартамент и ще им бъде прехвърлена собствеността.
През лятото на 2012 г. свидетелят Г.П. решил да закупи жилище и
5

попаднал на обява в интернет, с която се предлагал за продажба същия
недвижим имот, посочен като апартамент № 2, находящ се в гр. София,
кв.Драгалевци, разширение север, УПИ VI-1544, кв. 118, вх. ****. На
телефонното обаждане по така публикуваната обява отговорила Т.К. и
на 14.06.2012 г. Г.П. отишъл да огледа сградата. На 18.06.2012 г. свидетелят
П., заедно със свидетеля К.И. се срещнал в ресторанта на магазин „Икеа” със
свидетелката К. и подсъдимия С.Д.. След разговора с подсъдимия, той взел
решение да закупи обявения за продажба имот и предал на подсъдимия
сумата от 1 956 лв., представляваща капаро, с което да резервира имота, а
впоследствие да сключи и предварителен договор.
На 22.06.2012 г. била проведена повторна среща в същия състав, когато
бил подписан и предварителен договор за покупко-продажба на апартамент №
2, находящ се в гр. София, кв.Драгалевци, разширение север, УПИ VI-1544,
кв. 118, вх. „Б”, ет. 4, като свидетелят П., съобразно условията на договора,
заплатил сумата от 28 960 лв.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от предварителния договор за покупко-продажба и
изграждане на недвижим имот от 22.06.2012г. между купувач Г.П. и
продавачи „О.” ЕООД и „П. СД” ЕООД, страните са се задължили да сключат
окончателен договор за покупко-продажба, с който продавачите да
прехвърлят по нотариален ред на купувача обекта, предмет на договора, и да
изградят и продадат на купувача същия обект срещу уговорената цена в срока
и при условията на договора.
В чл. 3 от договора е уговорен срок на изпълнение на строителството 48
месеца от датата на издаване на протокол № 2 и 3 – откриване на
строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво и изтичащ
със съставяне на приемо-предавателен протокол за СМР за обектите, предмет
на договора.
Според разпоредбата на чл. 4 от договора продавачите в шестмесечен
срок от съставяне на Акт за установяване на годността за приемане на
строежа (акт обр. 15) са поели задължение да направят необходимите
постъпки пред компетентните инстанции за издаване на разрешението за
ползване на сградата, но не по-късно от 31.12.2012г.
В чл. 5 от договора е предвидено, че предаването и приемането на
обекта от продавачите на купувача ще бъде извършено до 30 дни след
6

получаване на разрешение за ползване (удостоверение за въвеждане в
експлоатация на жилищната сграда) и след подписване на приемо-
предавателен протокол между страните.
Страните по договора са уговорили продажна цена на апартамент №2 в
размер на 21 150 евро, платима при подписване на договора 14 806 евро, 1000
евро от които предварително заплатени, и остатък от 6 345 евро или тяхна
левова равностойност съгласно официалния курс на БНБ при сключване на
окончателния договор.
В раздел Х от договора продавачите са декларирали в чл. 26, ал. 1, че са
единствени и пълноправни собственици на продавания имот, че не са
сключили договори за наем с трети физически или юридически лица, имота
не е обременен с други вещни тежести (законови ипотеки, възбрани, учредени
или запазени ограничени вещни права и др.) че имота не е предмет на съдебен
спор, на отчуждителни, изпълнителни и обезпечителни производства за
публични и частни вземания, не са заложени по реда на ЗОЗ. Във втората
алинея дружествата продавачи са декларирали, че с прехвърляне на
собствеността върху имота не се увреждат права на техни кредитори. В
третата алинея продавачите са се задължили да не прехвърлят вещни права
върху имота на трети лица и при нотариално изповядване на сделката имотът
да е чист от всякакви вещни или облигационни тежести, неизчерпателно
изброени в ал. 1.
Около два месеца, след като влязъл в контакт с други лица, закупили
имоти от същата новострояща се жилищна кооперация, свидетелят Г.П.
разбрал, че апартаментът, за който е сключил предварителен договор се
намира във вх. „А”, а не във вх. „Б” на кооперацията, както е посочено в
договора, поради което се свързал с Т.К., известна също и като Б.. Последната
му обяснила, че е допусната грешка. По настояване на П. за коригиране на
същата, в края на м. август - началото на м. септември 2012 г. е бил подписан
анекс към предварителния договор от 22.06.2012 г., с който е извършена
поправка на явна фактическа грешка в договора и е уточнено, че се касае за
обект във вх. „А”, а не във вх. „Б” на жилищната сграда, както е посочено в
договора.
По-късно подсъдимият Д., в качеството си на представител на
дружествата възложители на изпълнението на строежа, установил
7

несъответствие на изпълнението му от дружеството изпълнител „Х.” ЕООД
според договора за проектиране и строителство от 17.09.2007г. и
строителната документация, което довело до противопоставянето му на
подписването на акт 15 за установяване годността за приемане на строежа.
Последното било прието отрицателно от купувачите по предварителните
договори на обекти в сградата.
Съгласно писмо от Столична община №ТК-94-00-282 от 04.04.2014г. –
л. 225 от досъдебното производство, със заявление вх. №ТК-94-00-
282/16.10.2012г. до Столична община седемнадесет собственика на жилища и
ателиета в жилищната сграда са поискали от директора на Дирекция
„Общински строителен контрол” СО съдействие за заместване на
заинтересована страна при подписване на акт обр. 15 за установяване
годността за приемане на строежа, съгласно чл. 170, ал. 2 от ЗУТ. В
заявлението същите излагали твърдения, че подсъдимият Д. в качеството си
на възложител, отказвал да подпише съставения акт и изрично отказвал да
предостави на останалите собственици проектите на сградата, строителни
книжа, както и актове, протоколи съставени по време на строителството.
С оглед възникналото напрежение между подсъдимия Д., от една
страна, по повод потивопоставянето му на приемане годността на строежа и
купувачите по предварителните договори, касаещи обекти в сградата – от
друга страна, представители на последните се свързали през есента на 2012г. с
журналиста в „Нова телевизия” свидетеля М.Н., който работил като репортер
за предаването „Разследване”. Свидетелят Н. се обадил по обява за продажба
на апартамент в същата сграда и се представил за потенциален купувач. На
позвъняването по обявата отговорила Т.К. и поканила свидетеля Н. да огледа
апартамента - таван №2, от вх. „А”, намиращ се в гореописаната сграда –
обектът предмет на двата предварителни договора, сключени със свидетеля П.
и свидетелите М., М.а и П..
Свидетелят Н. заснел срещата и огледа със скрита камера и
впоследствие включил тези кадри в репортажа. След като го изгледали
свидетелите Г.П. и Н.П. научили, че имотът за който всеки един от тях е
подписал договор и считал, че скоро ще получи акт 16, продължава да се
предлага за продажба.
След излъчването на репортажа, свидетелката Н.П. предприела
8

съответните действия и развалила сключения предварителен договор за
покупко-продажба на апартамента, а свидетелят П. - завел гражданско дело
№4661/2012 г. по описа на СГС с искане на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД
предварителният договор да бъде обявен за окончателен.
Съгласно искова молба от Н.П., К.М. и Д.М. срещу „О.“ ЕООД и „П.
СД“ ЕООД с правно основание чл. 55 и чл. 86 от ЗЗД – л. 140 от НОХД
№20343/2014г. по опис на Софийски районен съд, по твърдения на ищците в
същата сключения предварителен договор от 02.07.2010г. е прекратен,
считано от 20.12.2012г., а именно преди изтичане на крайния срок
31.12.2012г. за предприемане на постъпки от страна на подсъдимия пред
компетентните институции за издаване на разрешение за ползване на
сградата.
С решение №107/19.01.2015 г., влязло в сила на 11.02.2016 г. на
въззивния съд по гр.д. № 2641/2014 на САС искът на свидетеля Г.П. с правно
основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е уважен, като сключения от него
предварителен договор е обявен за условно окончателен, в случай че ищецът
заплати на двете дружества „О.“ ЕООД и „П. СД“ ЕООД остатъка от
продажната цена на имота в размер на 6 345 евро в двуседмичен срок от
влизане в сила на решението. Свидетелят П. не заплатил процесната сума,
съответно съдебното решение не е породило условно обвързания си правен
ефект.
Междувременно със заявление вх. № ТК-94-00-282/15.11.2012г.
подсъдимият Д. е уведомил СО направление „Архитектура и
градоустройство”, че при строителството на сградата са допуснати
отклонения от одобрените проекти, както и за образуваните граждански дела
между представляваните от него дружества, „Х.” ЕООД и „А.” ЕООД и
прокурорска преписка по повод съставянето на акт с невярно съдържание –
акт обр. 14 за приемане на конструкцията на строежа.
С писмо вх. №РА-08-00-133/19.12.2012г. от кмета на Район Витоша СО
е постъпило уведомление, че собствениците на самостоятелни обекти в
жилищната сграда са поискали възстановяване на загубени строителни книжа
по реда на чл. 145, ал. 5 от ЗУТ. В писмото били изложени твърдения за това,
че с молба от 21.07.2011г. управителят на „О.” ЕООД подсъдимият Д. изискал
копие от проектите за посочения строеж, като документите били
9

предоставени от архив на район „Витоша” СО за копиране на представител на
дружеството, след което не били върнати в архива. За изложеното е подаден
сигнал до 06 РУ СДВР.
Към 20.02.2013г. от подсъдимия Д., без предварителното съгласие на
купувачите по предварителните договори, била отстранена дървената
покривна конструкция на сградата, която била в отклонение от одобрената и
узаконена строителна документация. С писмо № ТК-94-00-282/26.02.2013г.
подсъдимият Д. уведомил администрацията на Столична община за
стореното, както и че към 20.02.2013г. строежът нямал реализирана покривна
конструкция. По това време подсъдимият Д. ограничил достъпа до сградата, а
купувачите по предварителните договори уведомили Столична община, че
подсъдимият демонтирал и разпродавал имуществото им – входни врати и
дограми.
В писмо от СО район „Витоша” рег. №6600-182/30.06.2014г. – л. 264 от
досъдебното производство, е отразено актуалното състояние на сградата към
момента на съставянето му, а именно същата е завършена на груб строеж,
измазана, с дограма и разрушен покрив в по-голямата си част. Посочено е, че
към момента собствениците на самостоятелни обекти нямали достъп до
сградата.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе след анализ
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
намиращите се по досъдебното производство предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 02.07.2010 г. между Н.П.,
Д.М. и К.М. от една страна и подсъдимия Д., като управител на двете
дружества - от друга (л. 58-65); договор за депозит от 18.06.2012 г. между Г.П.
от една страна и подсъдимия, като управител на двете дружества - от друга;
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на
22.06.2012г. между Г.П. от една страна и подсъдимия, като управител на
двете дружества - от друга (л. 76-82) и анекс №1 към него; разписки за
извършени плащания от Г.П.; справка от Агенция по вписванията (л. 89 -
128); справка от СГС по хода на гр.д. №14661/2012 г. и съдебните актове по
него; справка от Направление „Архитектура и градоустройство" при СО (л.
255); писмо от СО, район Витоша и приложения към него (л. 264-277), а също
и събраните в хода на съдебното производство по НОХД №20343/2014г. по
10

опис на Софийски районен съд, 110 състав, НО Решение по гр. д. №
14661/2014 г. на СГС (л. 87-90) и по гр. д. № 2641/2014 г.на САС (л. 91-95),
определение по т.д. № 1195/2016 г. на ВКС (л.96-98); нотариална покана и
констативен протокол (л. 135-139) и справка за съдимост на подсъдимия,
както и намиращите се по НОХД №2162/2018г. по опис на Софийски градски
съд, VI въззивен състав, НО договор от 17.09.2007г., сключен между „О.“
ЕООД и „П.-СД“ ЕООД, от една страна и „Х.“ ООД, от друга страна – л. 18,
договор за упражняване на строителен надзор от 2007г. (без дата) между „О.“
ЕООД и „П.-СД“ ЕООД, от една страна и „А.“ ЕООД, от друга – л. 24, Акт за
приемане на конструкцията от 04.02.2009г., съставен от служители на „А.“
ЕООД – л. 28, Постановление от 23.10.2017г. по пр.пр. №18608/2012г. по
опис на СГП – л. 30, писмо от ДНСК изх. №СО-4913-05-188/04.12.2018г. – л.
35, писмо от ДНСК изх. №СО-4913-04-239/02.10.2018г. – л. 37, решение от
04.09.2017г. по гр.дело №15421/2013г. по опис на Софийски градски съд – л.
39, писмо изх. №00-993/24.07.2018г. на РОНСК ДНСК – л. 50, присъда по
НОХД №19153/2014г. по опис на Софийски районен съд, 19 състав, НО – л.
74, мотиви към същата – л. 77, а също и гласните доказателствени средства и
заключенията на експертизите, както следва: показанията на свидетелите Н.П.
(л. 57 ДП), Д.М. (л. 68 ДП), К.М. (л. 83 от ДП), Н.Г.-Т. (л. 54 ДП), Е.Д. (л. 55
от ДП) и А.Б. (л. 56 ДП), дадени в хода на досъдебното производство и
приобщени на осн. чл. 283, вр. чл.373, ал.1 НПК; показанията на свидетелите
Д.А. - дадени в хода на съдебното следствие и в досъдебното производство (л.
222 от ДП), които са приобщени на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от
НПК; показанията на свидетеля Г.П., дадени в хода на съдебното следствие и
в досъдебното производство (л. 75-77 от досъдебното производство), които са
приобщени на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, показанията на
свидетелите К.И. - дадени в хода на съдебното следствие, А.Г.-В. - дадени в
хода на съдебното следствие и Д.К. - дадени в хода на съдебното следствие;
както и заключенията на съдебно оценителната експертиза, приобщена на
осн. чл. 283, вр. чл. 373, ал. 1 НПК и съдебно техническата експертиза,
приобщена на осн. чл. 282, ал. 3 от НПК.
Производството пред първоинстанционния съд е било проведено по
диференцирана процедура, предвидена в гл. ХХVІІ от НПК. Съдът със свое
определение е одобрил съгласие, изразено от всички страни да не се провежда
разпит на свидетелите Н.П., Д.М., К.М., М. Н., Н. ГЛ.-Т., Е.Д. и А.Б., а в
11

мотивите към първоинстанционната присъда са обсъждани протоколите за
разпит на изброените свидетели, съдържащи се в материалите от досъдебното
производство.
При оценката на доказателствената съвкупност първоинстанционният
съд правилно е преценил като е дал вяра на гласните и писмени
доказателства, достигайки до изводите относно търговската дейност на
подсъдимия, материалното и отражение с изграждането на сградата на
́
посочения административен адрес, изражението на същата дейност в
сключване на множество предварителни договори за покупко-продажба на
самостоятелни обекти в сградата, включително договора, сключен със
свидетеля П. и този, сключен със свидетелите П., М. и М.а. Подсъдимият не
оспорва приетите за установени в това отношение обстоятелства, нито
получаването на паричната престация по договора със свидетеля П. в
уговорената и част преди сключване на окончателния договор така, както това
́
е възпроизведено в показанията на свидетелите П. и И.. Поради това
законосъобразно е прието съответствието на гласните с писмените
доказателства в обсъдения аспект, съответно правилно първостепенният съд
е кредитирал с доверие в посочения смисъл показанията на свидетелите Н.П.,
Д.М., К.М., М.Н., Н.Г., Е.Д., А.Б., А.В. и Д.К., като е отчел липса на вътрешни
противоречия и съответствие с писмените доказателства.
Правилно е оценена и ролята на свидетелката Т.К., като посредник на
подсъдимия Д. при маркетинга с обособени обекти в сградата, въпреки отказа
и в съдебно заседание за дава свидетелски показания, възползвайки се от
́
правото си по чл. 119 от НПК, в качеството си на лице живеещо във
фактическо съжителство с подсъдимия. В това отношение от значение са
събраните гласни доказателства, а именно според свидетелката Н.Г. – Т. Т.
Б., която живеела със С.Д., движила продажбите на апартаментите. Същата
искала допълнително пари за завършване на сградата, въпреки че очевидно
била завършена. Т.К. е описана като приятелка на подсъдимия от свидетелите
Е.Д. и Балабанов, а според свидетелката П. се представяла за негов
представител. Свидетелят М.Н. – журналистът, извършил огледа, в подкрепа
на изложеното твърди, че на обявите бил посочен телефон, на който лично
отговарял Д.. Поради изложеното не възниква съмнение в тясната
обвързаност на дейността на Т.К. (Б.) с търговската дейност на подсъдимия, а
правните изводи, касаещи подсъдимия Д. логично и обосновано са обвързани
12

от първостепенния съд с действията на Т.К., макар тяхната интерпретация от
районния съд да е неправилна.
В изпълнение на задълженията си по чл. 14, ал. 1 от НПК за вземане
решения по вътрешно убеждение и обективно, пълно и всестранно изследване
на относимите обстоятелства по делото, първостепенният съд е обсъдил и
назначената по НОХД №20343/2014г. по опис на Софийски районен съд, 110
състав съдебно техническа експертиза, с която е установил, че таван №
2, намиращ се във вх. ****, на жилищна сграда в процес на изграждане в
УПИ VI-1544, кв. 118 по плана на гр. София, м. Драгалевци,
разширение север, предмет на сключения между подсъдимия Д. и свидетелите
Н.П., Д.М. и К.М. предварителен договор за покупко-продажба и апартамент
№ 2, находящ се в гр. София, кв. 118 по план на гр.София, м.Драгалевци
разширение север, УПИ VI-1544, кв. 118, вх. ****, предмет на
предварителния договор, сключен между подсъдимия Д. и свидетеля П.,
представляват един и същ имот. Въззивната инстанция споделя изводите на
първата относно изготвените съдебно-техническа и съдебно оценителната
експертизи, които са дали подробни и безпристрастни отговори на
поставените им задачи, поради което съдът им се довери изцяло.
Предвид изложеното въззивният съдебен състав не намира за
основателни възраженията на защитата за липса на самостоятелни фактически
изводи на първостепенния съд, а същите са обосновани с автентичен
доказателствен анализ. Въпреки това настоящият съдебен състав отчита
непълнота на дейността на първостепенния съд, свързана със събирането и
оценката на доказателствата, в което отношение настоящия съдебен състав
счита, че възраженията на защитата са основателни. В тази връзка
доказателствения анализ, макар правилен в обсъдените негови части, е
непълен тъй като извън обсега на предмета на доказване по делото
неоснователно са останали пренебрегнати редица обстоятелства, за които са
представени от защитата писмени доказателства, относими към
съответствието на строежа със строителната му документация и
инвестиционния проект, свързаните с това отношения между възложителя,
строителя и дружеството осъществяващо строителен надзор, а и между
подсъдимия, свидетеля П. и останалите лица, сключили договори за
обособени имоти във въпросната сграда, което се е отразило върху правните
13

изводи на първостепенния съд. Такива доказателствени средства се явяват
представените в своя защита от подсъдимия по НОХД №2162/2018г. по опис
на Софийски градски съд, VI въззивен състав, НО, преобладаващата част от
които останали необсъдени от първия съд. Въззивният състав намира същите
за значими, тъй като изводите на първостепенния съд за субективната страна
на деянието на подсъдимия се основават на система от косвени доказателства,
която не е подложена на критично отношение с оглед относимите
обстоятелства по делото.
В духа на решение №704 от 03.10.2005г. на ВКС по н.д. №1025/2004г.
ІІІ Н.О., според което за наличието на специалната цел по чл. 209, ал. 1 от НК
може да се съди и от поведението на дееца непосредствено преди и след
действията му по възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалия,
настоящия съдебен състав счита, че неправилно са подценени и не са взети
предвид относими доказателства от първостепенния съд, касаещи действия на
подсъдимия преди, по време и след сочената дата на извършване на деянието,
поради което първостепенният съд е достигнал до грешни изводи за
субективната страна на същото.
От значение за субективната страна на деянието се явява началния
момент, от който подсъдимият Д. узнал за отклонението на изпълнението на
строежа от строителното задание. За същия може да се съди от писмо от
Столична община №ТК-94-00-282 от 04.04.2014г. – л. 225 от досъдебното
производство, съгласно което със Заявление вх. №ТК-94-00-282/16.10.2012г.
седемнадесет собственика на жилища и ателиета в жилищната сграда са
поискали от директора на Дирекция „Общински строителен контрол” СО
съдействие за заместване на заинтересована страна при подписване на акт
обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа, съгласно чл. 170,
ал. 2 от ЗУТ, тъй като подсъдимият Д. в качеството си на възложител,
отказвал да подпише съставения акт и изрично отказвал да предостави на
останалите собственици проектите на сградата, строителни книжа, както и
актове, протоколи съставени по време на строителството. От същото следва
извода, че най-късно в средата на октомври 2012г. подсъдимият е научил за
незаконността на строежа. Не са налице доказателства за началния момент на
манифестиране от страна на подсъдимия на узнаването на тези обстоятелства,
но същият със заявление вх. № ТК-94-00-282/15.11.2012г. е уведомил СО
направление „Архитектура и градоустройство”, че при строителството на
14

сградата са допуснати отклонения от одобрените проекти, съгласно
обсъденото писмо от 04.04.2014г. на СО.
Според настоящия съдебен състав, последвалите действия на
подсъдимия Д. са резултат на убеждението на подсъдимия, че възложеното с
договор от 17.09.2007г. проектиране и строителство на жилищна сграда в
УПИ VI -1544, кв. 118 по плана на гр. София, м. Драгалевци - разширение –
север не е изпълнено според проектните изисквания и представлява незаконен
строеж, включително и в тяхното изражение на премахване на покривната
конструкция на сградата. Поради изложеното безкритичното доверяване от
страна на състава на районния съд към показанията на свидетеля Д.А.,
включително относно твърдението му за причината подсъдимият Д. да се
противопоставя на подписването на акт 15 за сградата, не е съобразено със
събраните доказателства и е неправилно. Свидетелят А., управител на „Х.”
ЕООД към 2012г. е посочил, че подсъдимият Д. не желаел да пристъпи към
подписването на акт 15, тъй като това водело до падеж на задължение за
заплащане на остатъка от дължимата сума на изпълнителя. Настоящият
състав, отчитайки и установеното с влязъл в сила съдебен акт по НОХД
№2000/2012г. по опис на Софийски районен съд упражнено насилие от
подсъдимия Д. над свидетеля А., съгласно справката му за съдимост
(извършено на 01.09.2011г. престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от
НК, предхождащо датата на сключване на договора със свидетеля П.), което
се явява убедително доказателства за влошените им отношения, намира за
нелогични твърденията на свидетеля А. за това, че не знаел дали е имало дела
между представляваното от него дружество и дружествата, представлявани
от подсъдимия Д., нито за размера на тази дължима сума, след като същият в
качеството си на управител и представител на дружеството, отговарял на
търговската му дейност. Приемайки за доказано наличието на спорни
имуществени отношения между свидетеля А. и подсъдимия Д., настоящият
съдебен състав счита, че установената незаконност на строежа с изграждането
му над допустимата кота за височина се явява достатъчно убедителен довод в
подкрепа на причината, изложена от подсъдимия за противопоставянето му
на подписването на строителните книжа за акт обр. 15, в което отношение
съдът дава вяра на обясненията му, съответно не кредитира с доверие
твърдението на свидетеля А. за причината за противопоставянето на
подсъдимия на подписването на акт обр. 15.
15

Въззивният състав намира също за неправилен извода на
първостепенния съд, който тълкувайки разпоредбите на договора със
свидетеля П. е счел, че по силата на сключения договор С.Д., в качеството на
управител на двете юридически лица, следвало да прехвърли собствеността
на имота до 31.12.2012 г., когато трябвало да бъде сключен и окончателния
договор. Същият не е съобразен с текста на предварителния договор, в който
не се съдържа разпоредба, определяща по абсолютен начин дата, до която е
следвало да бъде сключен окончателния договор. Срочно уговорени са
задълженията за изпълнение на строителството 48 месеца от датата на
издаване на протокол № 2 и 3 – откриване на строителната площадка и
определяне на строителна линия и ниво, предвидено в чл. 3 от договора;
задължението за извършване на необходимите постъпки пред компетентните
инстанции за издаване на разрешението за ползване на сградата в
шестмесечен срок от съставяне на Акт за установяване на годността за
приемане на строежа (акт обр. 15), но не по-късно от 31.12.2012г., предвидено
в чл. 4; задължението за предаването и приемането на обекта от продавачите
на купувача до 30 дни след получаване на разрешение за ползване
(удостоверение за въвеждане в експлоатация на жилищната сграда),
обусловено и от подписване на приемо-предавателен протокол между
страните, според чл. 5 от договора. Според настоящия съдебен състав, срокът
за сключване на окончателен договор е бил условно определен съгласно чл.
24 от същия договор и този срок е бил обвързан със снабдяването с акт обр.
16 и с инициативата на продавача да покани купувача пред нотариус.
При така извършения самостоятелен анализ и с оглед така възприетото
от настоящата инстанция от фактическа страна, въззивният съд от правна
страна възприе, че не са налице достатъчно убедителни доказателства, които
да установяват, че с деянието си подсъдимият е осъществил от субективна и
обективна страна вмененото му престъпление, а преценката на
първостепенния съд за доказаност на умисъла за измама към посочения в
обвинението период е неправилна.
Обект на престъплението "измама" са обществени отношения, свързани
със свободното формиране на воля при разпореждане на движимо или
недвижимо имущество. От обективна страна престъплението се
характеризира с няколко особености. Налице са два предмета – измаменото
16

лице и ощетеното имущество. Последното се намира във фактическа или
юридическа власт на измаменото лице. Необходимо е деецът чрез действия
по въвеждане в заблуждение и/или поддържане на вече такова относно
действителността да мотивира пострадалия противоправно да се разпореди с
имуществото в полза на извършителя или на трето лице. Престъплението е
довършено, когато измаменото лице се разпореди с имуществото, по който
начин се причинява имотната вреда. От обективна страна деянието се
извършва при форма на вината пряк умисъл и с користна цел.
Погрешно районният съд е счел, че подсъдимият изначално не е имал
намерение да се задължи по сключения договор със свидетеля П., а влязъл в
договорни отношения с пострадалото лице само и единствено, за да го въведе
в заблуждение и да го мотивира да извърши имуществено разпореждане,
предприемайки действия по формирането у него на погрешна представа за
факти, които не съответстват на действителността – че има действително и
сериозно намерение да прехвърли правото на собственост върху недвижимата
вещ.
При измамата се очертават причинни връзки между заблуждаването на
конкретно лице, неговото поведение и настъпването на имуществената щета.
Тези причинни връзки се изразяват в това, че вследствие на заблуждаването у
адресата на заблудата се формират или затвърждават неверни представи за
гражданско правно релевантните обстоятелства, от значение за
осъществяване на имуществено разпореждане. Тези обстоятелства
представляват поетото задължение за прехвърляне на собствеността върху
недвижимия имот, и несъответствието на това поето задължение, според
обвинението, с невъзможността да бъде прехвърлена собствеността.
Настоящия състав, както и съставът, постановил контролираното
решение, приемат че не е налице такова несъответствие, а именно
подсъдимият е могъл да изпълни задължението си за прехвърляне на
собствеността, според влязлото в сила съдебно решение по чл. 19, ал. 3 от
ЗЗД. Поради изложеното тази аргументация на субективната страна на
деянието, предложена в обвинителния акт, е неправилна.
Остава да бъде изследвана хипотезата, при която подсъдимият, имайки
правната възможност да прехвърли собствеността върху процесния имот, е
сключил предварителния договор, преследвайки особената цел по чл. 209, ал.
17

1 от НК, а именно с цел да набави за себе си, с оглед текста на конкретното
обвинение, имотна облага.
Без да извърши задълбочена и цялостна оценка на събраните
доказателства, първостепенният съд е приел, че подсъдимият изначално не е
имал намерение да се задължи по договора със свидетеля П., поради
наличието на предходно сключения предварителен договор за същия обект в
сградата, който не бил прекратен към момента на сключването на договора с
П. и за който последният не бил уведомен, а същия недвижим имот бил
предлаган за продажба на други потенциални купувачи. Първостепенният съд
е преценил, че изпълнението на задължението не било възможно, тъй като
същото било поето с конкуриращи се права между купувачите по всеки от
договорите.
Довод в полза на обвиненителната теза би представлявал неистинността
на някое от декларираните обстоятелства в декларацията по чл. 24 от
предварителния договор със свидетеля П.. Такава настоящия съдебен състав
не констатира.
От съществено значение за обвинителната теза, според първия съд, се
явява сключването на два предварителни договора за един и същи обект в
сградата. Настоящият съдебен състав не е съгласен с извода на състава,
постановил контролирания съдебен акт за договорена недопустимост на
прехвърляне на имота на трето лице в договора със свидетелите П., М. и М.а,
предвид разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от същия, в която е предвидена такава
хипотеза, в случай на която се дължи неустойка на купувача. Идентична
разпоредба е включена и в договора със свидетеля П.. В тази връзка следва да
се съобразят разпоредбите на чл. 19 от ЗЗД, регулиращи предварителния
договор, които не съдържат забрана за сключване на последващ такъв. В
предварителните договори със свидетеля П. и свидетелите П., М. и М.а се
съдържа идентична разпоредба на чл. 26, ал. 3, която въвежда забрана за
прехвърляне на вещни права върху имота на трети лица и поемане
задължение при нотариалното изповядване на сделката продаваемият имот да
е чист от всякакви вещни или облигационни тежести, неизчерпателно
изброени в ал. 1. Последното касае правния статут на обекта в бъдещ момент
към изповядване на сделката. Неизпълнението на това задължение от страна
на продавача по договора е скрепено с договорна отговорност и по своето
18

естество не винаги е резултат на действие в изпълнение на измамлив умисъл..
Относно декларациите в чл. 26 от предварителните договори относно
състоянието на имота към момента на сключване на договорите – ал. 1 и към
момента на изповядване на сделката – ал. 3 дружествата продавачи по
предварителните договори да са единствените собственици на обектите и че
се задължават да не ги прехвърлят на трети лица, настоящия съдебен състав
не счита, че същата е била нарушена от подсъдимия със сключване на
предварителния договор със свидетеля П., нито с извършването на огледа на
същия имот от свидетеля М.Н., тъй като както е известно, предварителните
договори нямат транслативен вещен ефект по отношение на правото на
собственост, а създават облигационни задължения.
Настоящият съдебен състав намира логично обяснение на сключването
на последващия по време предварителен договор със свидетеля П. в
уговорката за прехвърляне на собствеността върху апартамента на
свидетелите П., М. и М.а след промяна в статута му от таван в апартамент.
Това задължение е било вменено на подсъдимия Д., като управител на
дружествата продавачи по предварителните договори и е било свързано както
с фактически, така и с правни действия и поемането на съответните им
разноски. Поради това, макар уговорената продажна цена със свидетеля П. –
21 150 евро, да е била по-ниска от заплатената продажна цена от свидетелите
П., М. и М.а – 27 000 евро, сключването на сделката с него би могло да
отговаря на най-добрия търговски интерес на дружествата продавачи към
момента. Въззивният съд намира, че различното наименование на обекта –
таван в договора със свидетелите П., М. и М.а и апартамент в договора със
свидетеля П., представлява отражение на несигурния му правен статут, с
оглед отклонението във височина на построеното от инвестиционното
намерение и строителната документация – кота корниз била завишена с
1,84м., а кота било е завишена с 1,48 м., като не бил изпълнен предвидения с
проекта окачен таван над таванския етаж, а вместо него била направена
стоманобетонна плоча над целия тавански етаж (писмо изх. №С12-414-00-
993/24.07.2018г. на РОНСК ДНСК – л. 50 ВНОХД 2162/2018г. на СГС), тъй
като въпросния обект е разположен на четвърти, последен етаж.
В това отношение, независимо от фактическото му състояние, без
правната промяна на предназначението на обекта, не би било постигнато
19

поставеното от свидетелите П., М. и М.а условие за прехвърляне на
собствеността.
Следва да се обърне внимание на липсата на декларация във втория по
време договор за сключен предходен предварителен договор с предмет същия
недвижими имот, за разлика от клаузата в предходно сключения
предварителен договор, сключен с П., М. и М.а. От последното логично може
да се направи извод за недобросъвестност на подсъдимия Д. спрямо
свидетеля П. относно предходно поетите задължения по отношение на вещта,
предмет на договора, тъй като знаейки че въпросния обект в сградата е бил
предмет на предварителен договор със свидетелите П., М. и М.а, не е съобщил
това съществено обстоятелство за вземане на решението за сключване на
договора със свидетеля П., в нарушение на чл. 12 от ЗЗД, а свидетелят П. не е
бил наясно със сключването на предходния договор. Констатираната
недобросъвестност има гражданско правно изражение и последици, като в
случая не се събраха достатъчно убедителни доказателства да представлява
израз на наказателно правна измама.
В тази връзка настоящият съдебен състав отбелязва, че настоящото
обвинение, по което се защитава подсъдимият Д., не касае хипотезата на
пасивна измама по чл. 209, ал. 2 от НК в случая на използване на
неосведомеността на пострадалото лице с цел деецът да набави за себе си
имотна облага, при което пострадалият не би сключил въпросния договор и
не би се разпоредил със свое имущество, знаейки премълчаните
обстоятелства.
От въпросното различие в двата договора, които принципно са с
бланкови реквизити, не би могло да се направи убедителен извод относно
субективната страна на деянието за изначално намерение за неизпълнение на
договора със свидетеля П.. Това е така, тъй като недвижимият имот не е бил
построен от изпълнителя, а от трето лице, на което било възложено това
дружеството „Х.” ЕООД, а се установи, че правото на собственост е могло да
бъде прехвърлено от дружествата, представлявани от подсъдимия, като
собственици на имота. По делото не са налице убедителни доказателства към
периода от 18.06.2012г. до 22.06.2012г. подсъдимият Д. да е бил наясно с
незаконността на строежа, като легална пречка на която да се позовава, за
отказа си за прехвърляне на собствеността.
20

Неправилни са изводите на първостепенния съд в подкрепа на
обвинението, свързани и с грешката в изписването на входа на блока, касаеща
индивидуализация на имота, макар и отстранена в анекса, като опит за
въвеждане на изначална невъзможност за прехвърляне на собствеността, с
оглед грешка в предмета на договора и пораждането на основание за неговата
унищожаемост на осн. чл. 28, ал. 1 от ЗЗД, което съпоставено с последващото
предлагане за продажба на същия обект на трети клиент – свидетеля М.Н., да
доведе до извод за това, че подсъдимият изначално при сключване на
предварителния договор не е имал намерение да го изпълнява, независимо от
възможността му за това, а единствено е целял придобиване на имотна
облага.
Погрешното посочване на идентификацията на предмета на
предварителния договор се изразява в несъответствие в една буква, чието
естество допуска възможността да бъде извършена по невнимание.
В това отношение съдът отчита, че с част от лицата, сключили
предварителни договори във въпросната жилищна сграда, са сключили
окончателни договори, съгласно текста на съдебното решение от 04.09.2017г.
по гр.дело №15421/2013г. по опис на Софийски градски съд, 5 състав, ГО /л.
39 от НОХД № 2162/2018г. по опис на Софийски градски съд VI въззивен
състав НО/, очевидно с участието на подсъдимия като управител на
търговските дружества „О.“ ЕООД и „П. СД“ ЕООД, извършвайки търговска
дейност по занятие посредством сделки с недвижими имоти – обособени
обекти в построената сграда.
В противовес на посочените по-горе доводи от първостепенния съд в
подкрепа на обвинението настоящия състав отчита качеството на подсъдимия
като лице, представител на търговски дружества, които професионално се
занимават по занятие със сделки с недвижими имоти и в чиято професионална
дейност не е установено да е налице друг случай на такъв род усложнение в
отношенията със сключване на два предварителни договора за един и същи
обект или с последващо предлагане за продажба на друг имот във въпросната
сграда, предмет на предварителен договор, въпреки наличието на множество
сключени такива договори за обекти в сградата.
В тази връзка не се доказа поведението на подсъдимия да е било
мотивирано от желание да избегне заплащане на остатъчна сума по договора
21

му с изпълнителя на строежа. Не издържа критика твърдението на
обвинението, че подсъдимият Д. предварително бил наясно с наличието на
въпросните несъответствия и невъзможността сградата да бъде въведена в
експлоатация, но въпреки това и с посочената измамлива цел, съзнавайки че
няма да може да изпълни договора, се задължил по същия. Не е спорно, че
дружествата, чиито управител се явява подсъдимият, не са изпълнители на
строежа на сградата, а имали качество на възложители на същия, изпълнен от
„Х.“ ЕООД, според договор от 17.09.2007г., сключен между „О.“ ЕООД и „П.-
СД“ ЕООД, от една страна и „Х.“ ЕООД, от друга страна (л. 18 НОХД
№2162/2018г. по опис на Софийски градски съд, VI въззивен състав, НО), с
чиито управител свидетеля Д.А. подсъдимият се намирал в конфликтни
отношения. Установи се, че строежът е бил надзираван от „А.“ ЕООД,
съгласно договор за упражняване на строителен надзор от 2007г. (без дата)
между „О.“ ЕООД и „П.-СД“ ЕООД, от една страна и „А.“ ЕООД, от друга –
(л. 18 НОХД №2162/2018г. по опис на Софийски градски съд, VI въззивен
състав, НО), което дружество не попада под контрола на подсъдимия.
Отношение към горното има Акт за приемане на конструкцията от
04.02.2009г., съставен от служители на „А.“ ЕООД – (л. 28 от НОХД
№2162/2018г. по опис на Софийски градски съд, VI въззивен състав, НО), в
който от строителния надзор е потвърдено, че конструктивните елементи на
строежа са изпълнени в съответствие с одобрените проекти и промените,
предписани от проектанта в заповедната книга. В подкрепа на тезата на
защитата за това, че всъщност подсъдимият бил подведен от строителния
надзор за съответствието на строежа със строителните книжа по проекта му,
се явява Постановление от 23.10.2017г. по пр.пр. №18608/2012г. по опис на
СГП (л. 30 от НОХД №2162/2018г. по опис на Софийски градски съд, VI
въззивен състав, НО), с което по жалба на подсъдимия Д. е отменено като
незаконосъобразно постановление от 11.05.2016г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство №15151/2013г. по
опис на 06.РУ СДВР, пр.пр. №18608/2012г. по опис на Софийски районен съд
и делото е върнато на Софийска районна прокуратура за продължаване на
разследването по образуваното срещу С.С., А.Г.-В. и Д.К. досъдебно
производство за престъпления по чл. 308, ал. 1 от НК за първите двама и по
чл. 311, ал. 1 от НК за последния, лицата изготвили обсъдения акт за
приемане на конструкцията от 04.02.2009г.
22

В тази връзка съдът отбелязва и отхвърлянето с решение от 04.09.2017г.
по гр.дело №15421/2013г. по опис на Софийски градски съд (л. 39 от НОХД
№2162/2018г. по опис на Софийски градски съд, VI въззивен състав, НО) на
предявените искове с правно основание чл. 80, ал. 1 от ЗЗД от група лица,
основаващи правата си на сключени договори за изработка с ответниците „О.“
ЕООД и „П.-СД“ ЕООД за строеж на отделни обекти във въпросната сграда и
на неизпълнено задължение от страна на ответниците да довършат сградата в
сроковете, посочени в договорите, инкорпорирани в предварителни договори
за продажба на обектите. За да постанови решението си гражданският съд е
обсъдил отклоненията на строителните работи от инвестиционния проект и е
намерил, че е недопустимо извършване на довършителни работи върху
неотговаряща на одобрените проекти и строителни правила конструкция на
сградата. Обсъдил е също заключение на изготвена по гражданското дело
техническа експертиза, според което тъй като при строителството на сградата
са допуснати съществени отклонения, докато не бъдат отстранени, не може да
бъде съставен акт обр. 15 и да бъде издадена заверена екзекутивна
документация, което всъщност твърди и самия подсъдим. Тази позиция
подсъдимят е поддържал последователно във връзка с отказа му да подпише
акт обр. 15, в опитите му да провокира проверки, които да удостоверят
актуалното състояние на строежа, според писмо от ДНСК изх. №СО-4913-05-
188/04.12.2018г. – л. 35 и писмо от ДНСК изх. №СО-4913-04-239/02.10.2018г.
– л. 37, двете по НОХД №2162/2018г. по опис на Софийски градски съд, VI
въззивен състав и образуваната по негов сигнал прокурорска преписка във
връзка с невярно удостовереното в Акт за приемане на конструкцията от
04.02.2009г. В духа на изложеното е и писмо изх. №00-993/24.07.2018г. на
РОНСК ДНСК – л. 50 по НОХД №2162/2018г. по опис на Софийски градски
съд, VI въззивен състав, в което се посочва, че грубия строеж на жилищната
сграда е изпълнен при съществени изменения от одобрения инвестиционен
проект, което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ представлява незаконен
строеж.
В тази връзка състава на въззивния съд обсъжда и влязлата в законна
сила присъда по НОХД №19153/2014г. по опис на Софийски районен съд, 19
състав, НО, с която подсъдимият е бил признат за невинен и оправдан по
обвинението за извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК за
извършване на престъпно самоуправство с това, че през 2013г. самоволно и
23

не по установения в чл. 225а от ЗУТ ред, чрез нает от него работник
премахнал дървената покривна конструкция на строежа.
Поради изложеното въззивният състав намира за несъстоятелно
обуславянето на от страна на обвинението на нежеланието на подсъдимия да
подпише акт 15 и останалите строителни книжа за съответствието на сградата
с проектната документация с измамливия умисъл на повдигнатото обвинение.
Във връзка с продълженото предлагане на имота за продажба след
сключването на двата предварителни договора, настоящият съдебен състав
намира, че в качеството си на управител на въпросните дружества, продавачи
по предварителните договори, подсъдимият е имал служебен интерес да
преследва най-изгодно решение за реализиране на печалба, което произтича
от естеството на търговската им дейност. Същият би могъл да се реализира
независимо от това, дали се нарушават или не предходно сключени договори
с действия в интерес на търговската дейност, което усложнение в развитието
на облигационните отношения не във всички случаи би могло да бъде
показателно за извършена измама.
В тази връзка въззивният състав отчита, че при огледа с участие на
свидетеля М.Н. не са обсъждани цена на продавания обект, нито други
съществени клаузи на евентуален договор, за да може да бъде съпоставена с
цената и клаузите по предходните предварителни договори и в случай, че
същата е по-ниска или условията по изпълнение са по-неизгодни, да се
приеме извод в полза на обвинението. В това отношение въззивният състав
намира, че извършения оглед няма естество на действие на разпореждане с
права, нито уврежда права на страни по предходно сключени предварителни
договори, тъй като представлява израз на преддоговорни отношения, чието
развитие единствено би могло да бъде предполагано.
По отношение на конкуренцията на правата на купувачите по двата
предварителни договора следва да се отбележи, че същата възниква не с
оглед последователността на сключването им, а с оглед момента на
вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, съгласно чл. 114, б. „б“
от Закона за собствеността. По делото не се установи да е подавана такава
искова молба от страна на свидетелите П., М. и М.а, поради което с оглед
развитието на обстоятелствата не се е достигнало до такава конкуренция.
Съгласно показанията на свидетеля А.Б. се установява, че инициативата
24

за изпращане на журналист, в лицето на свидетеля М.Н., за участие в огледа,
произхожда от група лица, встъпили в договорни отношения с подсъдимия Д.,
недоволни от неизпълнението на задълженията му във връзка с въвеждане в
експлоатация на въпросната сграда и прехвърляне на права на собственост на
купувачите по предварителните договори. Настоящият състав намира за
разбираемо недоволството на лицата, някои от които участващи и като ищци
по гр.дело №15421/2013г. по опис на Софийски градски съд (решение от
04.09.2017г. л. 39 от НОХД №2162/2018г. по опис на Софийски градски съд,
VI въззивен състав, НО), по което както съдът отбеляза, се приема, че
подсъдимият няма задължения за изграждането на обектите, а поради
несъответствието на строежа със строителните книжа, е било невъзможно
въвеждането в експлоатация на имота. В тази връзка не може да се вмени във
вина на подсъдимия некачественото изпълнение на строителното задание от
лице, върху което подсъдимият не притежава контрол – дружеството
изпълнител „Х.” ЕООД, във връзка с неизпълнението на задълженията, поети
по предварителните договори за приемане актове по строителството и
въвеждане в експлоатация на сградата. В подобен смисъл е решение №317 от
1973 на ВС, ІІ НО, съгласно което обстоятелството, че деецът не е извършил
уговорената работа лично, а същата е извършена от други лица, с които той се
договорил или е натоварил, не дава основание да се приеме, че
престъплението е осъществено.
Въпросните лица, сключили предварителни договори с подсъдимия Д.,
са били изправени пред хипотеза, при която са инвестирали голяма парична
сума, за да придобият собствеността върху недвижими имоти, но въпреки
това не са могли да я придобият за продължителен, значително по-голям от
очаквания период от време. Дори напротив, части от сградата – покрива, е
била умишлено разрушена от подсъдимия Д.. В тази връзка съдът оценява
инициативата за провеждане на оглед на въпросния недвижим обект като
опит за поставяне на подсъдимия под обществен, а и друг вид натиск, за
изпълнение на задълженията му по начина, по който същите са възприемани
от контрагентите му.
Наличието на неизпълнение по голям брой предварителни договори,
касаещо голям брой обособени недвижими имоти в жилищната сграда по
причина, идентична с причината за неизпълнение на договора, сключен със
свидетеля П. – незаконността на строежа, на която се позовава подсъдимия Д.,
25

настоящият състав оценява също като обстоятелство, разколебаващо
обвинителната теза. В тази връзка въззивният състав намира за основателни
възраженията на защитата за пренебрегването от предходния съдебен състав
на несъответствието на строежа с проектната документация, представляващо
допуснато нарушение при интерпретацията и оценката на доказателствената
съвкупност.
В светлината на горното настоящият съдебен състав намира, че трудно
би могло да се поддържа твърдението за съгласувано нарушаване на
строителните изисквания, съгласно проектната документация, между
възложителя, изпълнителя на заданието и строителния надзор, като лица
имащи различни и конкуриращи се интереси. Не се открива друга разумна
причина за построяване повече от зададеното от възложителя, във височина
за сградата, което логично би довело до по-големи разходи за изпълнителя, а
също и липсата на съответна констатация от страна на строителния надзор,
освен в твърденията на подсъдимия за близки отношения на част от бъдещите
собственици на имоти в сградата с управителя на „Х.” ЕООД Д.А., дружество
в което имало влияние лице, ангажирано в управлението на страната във
въпросния момент според подсъдимия. В тази връзка въззивният съд отчита,
че именно подсъдимият Д. е инициирал наказателно производство срещу
лицата, подписали Акт за приемане на конструкцията от 04.02.2009г. -
представители на дружеството, осъществяващо строителен надзор, както и
влошените отношения на подсъдимия с управителя на „Х.” ЕООД свидетеля
Д.А.. Въпреки това последният не излага твърдения за възлагане от страна на
подсъдимия за надстрояване на сградата над допустимото или знание у
подсъдимия за това.
От изложеното може да се направи логичен извод, че подсъдимият Д.,
като представител на възложителите на строежа, не е знаел или предполагал
за извършените нарушения на строителните правила и норми от изпълнителя
му, санкционирани от решението на строителния надзор към момента на
сключване на предварителните договори, което изключва тезата за
използване на предварителния договор със свидетеля П. като измамливо
действие с цел получаване на имотна облага, а именно за това, че
подсъдимият бил знаел, че съществуват административни пречки за
изпълнението на договора и въвеждане в експлоатация на сградата, с които да
26

оправдае за нежеланието си за прехвърляне на собствеността.
Въззивният състав намира за логична последица от неправомерното
строителство, генериращо разходи за отстраняването му и привеждане на
строежа в съответствие със строителната документация, твърденията на
свидетели по делото за това, че подсъдимият искал допълнителни суми, за да
бъде довършено строителството.
В тази светлина биха могли да се коментират и твърденията на
свидетели сключили други договори с подсъдимия за самостоятелни обекти в
сградата, за демонтаж от страна на подсъдимия на радиатори, гаражни врати
и др. Твърденията в този аспект на свидетелката ГЛ. – Т. са по сведение на
неустановени лица – съседи на въпросната сграда, а свидетелят М. заявява, че
видял от разстояние работници да демонтират радиатори и водомери,
липсвали гаражни врати, дограми. Тези показания не доказват еднозначно
извършване на злонамерени действия срещу обекти – чужда собственост от
страна на подсъдимия. Същите не са достатъчно конкретни, като дори
свидетелят М. не е конкретен за това кои обекти и в коя част на сградата са
подложени на демонтаж, съответно чия е собствеността им. Дори тези
действия да са били извършени по поръчение на подсъдимия, то същите би
могло да са мотивирани и от генерирането на невъзстановени разходи за
отстраняване на незаконния строеж, като в същото време не са събрани
доказателства за осъждане на подсъдимия за унищожаване или повреждане на
чужда вещ или самоуправство.
Настоящият състав намира за недоказани по несъмнен начин
твърденията в обвинителния акт за съпричастност на подсъдимия и
свидетелката К. с изчезването на строителната документация на сградата и в
тази връзка същите не биха могли да бъдат основа на обвинителната теза.
Макар обвинението да обвързва умисъла за извършване на деянието
единствено с непрехвърлянето на собствеността върху въпросния недвижим
имот, от самите действия на свидетеля П. се извежда доколко съществено за
купувача по договора е съответствието на обекта със строителното задание и
проектна документация и административното разрешение за ползването му. В
това отношение въззивния състав отбелязва, че в чл. 8, тире второ от
предварителния договор срока за заплащане на остатъка от продажната цена
от 6 345 евро или съответната им левова равностойност, е обусловен от
27

издаване на разрешение за ползване на сградата и съответното прехвърляне
на идеални части от земята от страна на продавачите.
Следва да се отчете и, че съгласно съдебно решение по гр. д. №
2641/2014 г.на САС е признат за окончателен предварителния договор, но под
условие, което не е обсъдено от предходния съдебен състав. Съдът е поставил
условието купувача по предварителния договор да заплати на продавачите,
представляваните от подсъдимия дружества, сумата от 6 345 евро в
двуседмичен срок от влизане в сила на решението. Свидетелят П. е заявил, че
условието не е изпълнено от негова страна, именно поради посочените по-
горе причини – липсата на интерес от получаване собствеността върху имот,
неотговарящ на строителните изисквания и негоден за обитаване. Поради
изложеното не може да се твърди, че съдебното решение, с което условно е
признат за окончателен предварителния договор, е произвело
конститутивното си действие с вещноправен ефект. Затова свидетелят П. не е
постигнал целта си за придобиване на имота, въпреки признаването за
основателен на предявения конститутивен иск. Тази цел свидетелят П. не би
постигнал според настоящия състав на съда, дори при желание от страна на
подсъдимия за изпълнение на предварителния договор, с оглед аргументите
на купувача за неизпълнението на условието на съдебното решение. В тази
връзка следва да се посочи, че свидетелят П. не е отправял покана на
подсъдимия за изпълнение на предварителния договор, на която да е
последвало изрично противопоставяне от страна на подсъдимия Д. за
прехвърляне на собствеността в полза на свидетеля П..
В обобщение на изложеното, въззивният състав намира, че отношенията
на подсъдимия Д., представител на възложителите на строежа, от една страна,
и купувачите по предварителните договори, от друга, са били усложнени от
изпълнението му в съществено отклонение от строителната документация.
Последното е представлявало обстоятелство, намиращо се извън контрола на
подсъдимия, тъй като изпълнението на строежа е извършено от дружество,
върху което не е имал влияние - „Х.” ЕООД, а дружеството, осъществило
строителния надзор, не е изпълнило коректно задълженията си. Незаконният
строеж е следвало да бъде премахнат и приведен в съответствие със
строителните изисквания и проектната документация, за което е демонтирана
покривната конструкция за сметка на възложителя на строежа, което е
генерирало невъзстановени разходи за същия, както и съответни претенции
28

към купувачите по предварителните договори.
Поради това настоящия състав счете, че изводите на контролирания
съдебен състав за извършване на деянието при условията на пряк умисъл е
неправилен. Предвид изложеното не се доказа подсъдимият Д. на датата на
изпълнителното деяние да е възбудил или поддържал заблуждение у
свидетеля П., че ще му прехвърли собствеността върху недвижимия имот,
което деяние да е извършено със специфичната користна цел – да набави за
себе си имотна облага. Измамата от субективна страна представлява
престъпление, което може да бъде извършено само с пряк умисъл. В случаите,
когато деецът допускайки изменение на обстоятелствата, допуска и
неизпълнение на задълженията си по сключения договор, без да съзнава
абсолютната неизбежност на престъпния резултат, в условията на евентуален
умисъл деянието е несъставомерно, а отговорността на дееца може да бъде
ангажирана по реда на гражданското право. Предвид изложеното настоящия
състав на съда счита, че не са налице достатъчно убедителни доказателства,
от които да се приеме че подсъдимият поначало не е имал намерение да се
задължи по сключения предварителен договор, нито да е съзнавал че няма
възможност реално да изпълни поетите задължения.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, поради което е
отменил изцяло присъда от 20.07.2021г. на Софийски районен съд,
наказателно отделение, 129 състав по НОХД №14 500/2020г., с която
подсъдимият Д. е признат за виновен по обвинението за извършено
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, предложение
първо от НК и го е признал за невинен и оправдал на осн. чл. 304 от НПК.
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК
разноските по делото следва да останат за сметка на държавата.
Така мотивиран въззивният съд постанови присъдата си.

Председател:

Членове: 1.
29

2.

30

Номер на акта:	19
Дата:	4 февруари 2022 г.
Съдия:	Петър Ненчев Славчев

Дело:	20211100604565
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 ноември 2021 г.

Присъда по дело №4565/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите