Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………../…………………2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
втори състав, в публично заседание на пети януари през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при
участието на секретаря Деница Кръстева , като разгледа докладваното от съдия Чолакова адм. дело № 777 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във
вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ).
Производството е образувано по жалба на П.Я.И. ***, чрез адв. Д. против ЕР № 0071 от зас.010 от 13.12.2019 г.
издадено от НЕЛК, Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, с което е
отменено ЕР № 0364 от зас.№ 016 от
06.02.2019 г. издадено от Втори състав на ТЕЛК „Общи заболявания“ към МБАЛ
„Света Анна“ в частта по оценката на работоспособността
и е определена оценка за трайно намалена работоспособност от 35,0%. Жалбоподателят счита, че решението на НЕЛК е
прието в нарушение на материалния закон и е необосновано. Счита, че неправилно
е определен процента на намалена работоспособност ,при липса на подробна
анамнеза, задълбочен клиничен преглед и изследвания на медицинската
документация, определящи функционалното състояние на заболелия орган и
организма като цяло. В съдебно заседание се представлява от адв. Д., която
поддържа жалбата, моли оспореният акт да бъде отменен и преписката изпратена на
административния орган за определяне на нова оценка на работоспособността
съобразно обективната анамнеза и претендира сторените по делото разноски.
Ответникът – НЕЛК – София оспорва жалбата в
представено писмено становище. Поддържат се изцяло фактическите констатации и
правните изводи, съдържащи се в оспорения административен акт. Прави се
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и след задължителната проверка по чл.146
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на жалбата:
Видно от представен документ за доставяне на л.3 от
адм. преписка Решението е връчено на жалбоподателя на 20.02.2020 г. Като
доказателства за подаване на жалбата е
представена обратна разписка и касов бон от които е видно, че жалбата е
подадена на 05.03.2020 г. , в законоустановения преклузивен срок съгласно чл.149,ал.1 от АПК. Жалбата
е депозирана в законоустановеният срок, от надлежна страна, адресат на оспорения
акт имаща правото и интереса да го
оспорва, поради което е допустима.
По
основателността на жалбата:
Съобразно петитума на жалбата и разпоредбата на чл.112,ал.1,т.4
от Закона за здравето , предмет на
настоящото производство е ЕР № 0071 от зас.010 от 13.12.2019 г. издадено от
НЕЛК, Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, с което е отменено
ЕР № 0364 от зас.№ 016 от 06.02.2019 г.
издадено от Втори състав на ТЕЛК „Общи заболявания“ към МБАЛ „Света Анна“-Варна
в частта по оценката на
работоспособността и е определена оценка за трайно намалена работоспособност от
35,0%.
С оспореното решение на НЕЛК е определен 35% трайна
загуба на работоспособност с водеща диагноза : „двустранна невросензорна загуба
на слуха“ и придружаващо общо заболяване „двустранен неврит на слуховите нерви.
Остеогенезис имперфекта с множество счупвания. Дегеративни промени в лявата
лакетна става.“. Посоченото решение на
НЕЛК е постановено по повод оспорване на решение на ТЕЛК при МБАЛ „Света Анна“
– Варна № 364/06.02.2019 г., с което е определен 10% трайна загуба на
трудоспособност с водеща диагноза „Остеогенезис имперфекта“ и общо заболяване „
Остеогенезис инперфекта, коксартроза, гонартроза, артроза лакетни стави,
скъсяване ДДК, двустранен неврит на слуховите нерви“. Оспореното решение е
издадено въз основа на представените с медицинското досие документи, с
позоваване на разпоредбата на чл.50,ал.1 от Правилника за устройство и
организация на работата на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕ/ от 2018 г.
Установява се , че с предходно ЕР № 0883 от зас.№
040/21.03.2016 г. издадено от ТЕЛК за общи болести ІІ-ри състав на
жалбоподателя е определена оценка на работоспособността 71% с посочена водеща
диагноза : „други вродени костно-мускулни деформации“ и общо заболяване
„Остеогенезис инперфекта, коксартроза , гонартроза, артроза лакетни стави,
скъсяване ДДК, двустранен неврит на слуховите нерви.“ Посоченото експертно
решение е било със срок на действие до 01.03.2019 г., което е наложило
издаването на последващото решение на ТЕЛК, което е оспорено пред НЕЛК. Следва
да се посочи, че в по-предходно решение на ТЕЛК на жалбоподателя е била
определена оценка на работоспособността/вида и степента на увреждане от 81%.
Поради необходимостта на изясняване на въпроса относно
основната и водещата диагноза на жалбоподателя, преценката за правилното
определяне на процента на трайна загуба на работоспособност и липсата на
специални знания в областта на медицината, съдът е допуснал комбинирана съдебно
медицинска експертиза. Специалностите на
назначените експерти са съобразени с водещата и основа диагноза на
жалбоподателя, които са посочени в оспорения акт и са съответно специалист УНГ
и ортопед-травматолог. Експертните заключения са изготвени въз основа на
медицинското досие на жалбоподателя и извършен медицинска преглед.
Съобразно заключението в частта изготвена от
специалист ортопед-травматолог жалбоподателят боледува от остеогенезис
имперфекта , която е вродено заболяване, неврит на слуховите нерви, двустранна
коксартроза с функционални нарушения, двустранна гонартроза с функционални
нарушения и артроза на двете лакетни стави с функционални нарушения;
ортопедичното заболяване е довело до развитие на артрозни промени в двете
тазобедрени, коленни и лакетни стави, довели до трайно затруднение в движенията
на долните и горните крайници. Движенията на долните крайници са затруднени в средно
тежка степен, а горните в лека степен; Вроденото заболяване няма лечение,
лекуват се последиците от счупванията. Множеството счупвания и несъвършеното
костообразуване водят до увреждане на ставите и развитие на артрозни промени,
които имат възходящ трент; По-тежното заболяване е остеогенезис имперфекта и
развитите коксартроза на двете тазобедрени стави, гонартроза на двете коленни
стави и артроза на двете лакетни стави; Водещата диагноза е Остеогенезис имперфекта
и придружаващи заболявания : коксартроза, гонартроза, артроза на лакетни стави,
скъсяване на ДДК, двустранен неврит на слуховите нерви; Определените с решението
на НЕЛК водеща диагноза е : двустранна невросензорна загуба на слуха и общо
заболяване двустранен неврит на слуховите нерми, остеогенезис имперфекта с
множество счупвания, дегеративни промени в лявата лакетна става. Вроденото
заболяване е отчетено , но не е взета под внимание етапната епикриза, с която е
изпратен за преосвидетелстване от 22.01.2019 г.
Видно от заключението изготвено от специалист УНГ
неврита на слуховия нерв на жалбоподателя не е вродено, а придобито заболяване.
Това заболяване е трайно, със степен на увреждане – практическа глухота.
Най-тежкото заболяване на жалбоподателя е остеогенезис имперфекта. Водещата
диагноза при освидетелстването е била остеогенезис имперфекта. Като крайна
диагноза на жалбоподателя в заключението е посочена трайно увреждане на
слуховия нерв с прогресивно намаление на слуха с оглед напредване на възрастта
и дегенерацията на слуховите нерви.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваният административен акт е постановен от
компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето във връзка с чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) орган, в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма и при спазване на
административно-производствените правила. Решението е взето от специализиран
състав по неврологични , УНГ и ССЗ болести, определен съобразно водещата диагноза
съобразно изискването на т. ІІІ по Приложение № 2 към чл.63, ал.3 от, в
изпълнение на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза на
работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Спазено е и
изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима
лекари заедно с неговия председател.
Спорен между страните по делото е въпросът относно
определения процент на ТНР на жалбоподателя за водещата диагноза и общото му заболяване,
който предопределя и извода дали административният орган е приложил правилно
материалния закон – чл. 63, ал.1 от НМЕ по отношение на преценката на установеното увреждане.
От медицинското досие на жалбоподателя и работилите по
делото СМЕ се установява, че водещата диагноза /по-тежкото заболяване/ е
остеогенезис имперфекта и развитите коксартроза на двете тазобедрени стави,
гонартроза на двете коленни стави и артроза на двете лакетни стави.
Същевременно жалбоподателят страда и от заболяване на слуховия нерв което е
трайно и със степен на увреждане – практическа глухота.
Съобразно т.2.2. от Приложение № 1 към чл.63,ал.1 от
НМЕ за практическа глухота (от 65 до 90 dB СЗ) се определя процент на ТНР – 60
%. Не става ясно защо при данните за заболяването на жалбоподателя, комисията
на ТЕЛК и преценила , че процента на ТНР следва да е 35%. Не са изследвани и
няма данни за диапазона на тежко чуване в децибели, както е предвидено в т.2.1
на същия раздел на НМЕ. Определен е средният размер на ТНР, което отговаря на
тежко чуване в диапазона от от 45 до 55 dB , което е в противоречие с
установеното от работилата СМЕ, че лицето страда от практическа глухота. При
условие, че това е приетата от колективния орган водеща диагноза посочените
обстоятелства е следвало да бъдат установени, защото само така може да се
определи правилно процента на ТНР. Отделно от това в Приложение № 1 на НМЕ е въведено
изискването оценката на функционалния
дефицит на слуховия анализатор да се прави след изследване на тонална прагова
аудиометрия (костна и въздушна проводимост) с оглед кохлеарен резерв и
възможност за слухопротезиране, с корекция на показателя на полезно действие на
слуховата протеза с 20 dB, като се ползва таблицата на Клодил Портман. Няма
данни за изпълнение на това изискване, с оглед правилното определяне на
степента на глухота.
В оспореното решение за водеща диагноза е приета
двустранната невросензорна загуба на слуха. Посоченото е в противоречие с
данните в медицинското досие на жалбоподател и медицинските експертизи, според
които водещото заболяване е остеогенезис инперфекта. Остеогенезис имперфекта е
вродено наследствено заболяване, което се характеризира с нарушена
структура и устойчивост на костите. Посоченото заболяване може да се отнесе към
част първа Заболявания на опорно-двигателния апарат“ в Приложение № 1 към
чл.63,ал.1 от НМЕ. Съобразно общите правила на Раздел І Процентът на трайно
намалената работоспособност при тези заболявания се определя съобразно
функционалните ограничения на опорно-двигателния апарат и отражението им върху
другите органи и системи. Няма данни , че комисията е взела под внимание тези
обстоятелства, доколкото видно от последната етапна експертиза от 22.01.2019 г.
заболяването е засегнало, както долните така и горните крайници на
жалбоподателя.
В т.ІІІ на
Приложение № 2 към чл.63,ал.1 от НМЕ е въведено изискването когато са
налице няколко увреждания, независимо дали са за заболявания от общ характер,
или за заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за
оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е
посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и
степен на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по
съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за
съпътстващите увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в
мотивната част на експертното решение. Колективният орган освен , че не е
изпълнил задължението си да определи диапазона на глухота от установеното
заболяване на слуховите нерви, не е посочил поотделно оценката на водещата
диагноза и общото заболяване , за да може да се прецени, дали е изпълнил
изискването за определяне на най-високия процент.
Съобразно чл.62 от приложимата към момента на издаване
на оспореното решение редакция на Наредба за медицинската експертиза - видът и степента на увреждането/степента
на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената
медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален
дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на
подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени
лабораторни и функционални изследвания. Позовавайки се формално на възможността
на чл.50,ал.1 от ПУОРОМЕ от 2018 г. за издаване на решение въз основа на
документи, административният орган нарушава един от най-съществените принципи
на административното производство, а именно този на чл.9,ал.2 от АПК да
установи обективната истина, чрез правилата на служебното начало, като събира
всички необходими доказателства, дори и когато липсва искане за това. Този
формализъм нарушава съществено правата на засегнатите лица, които следва да
бъдат подпомагани поради страданията от болестите, от които страдат ,и влияе косвено
върху правилното реализиране на социалната политика на държавата. Отделно от
това недоумение буди фактът, че в предходни решения на ТЕЛК на жалбоподателя е
определен значително висок процент на ТРН- 81% , 71% , който с оспореното
решение е намален повече от два пъти. Дори и при липса на специални знания в
областта на медицината, на съдът е известно, че заболяванията от които страда
жалбоподателя, не се подобряват в напредване на годините. Точно обратното ,
както беше установено от СМЕ с напредване на възрастта уврежданията
прогресират.
При тези данни по делото съдът в настоящия състав
приема, че обжалваният административен акт е постановен при съществено
нарушаване на административно-производствените правила, принципи на АПК,
нарушение на материалния закон и целта на закона. Налице са основанията на по чл. 146, т. 3,т. 4 и т. 5 от АПК за отмяна на оспорения административен
акт. Тъй като компетентността за произнасяне по жалба против решение на ТЕЛК е
в компетентността на определения в чл. 103, ал. 4 от ЗЗ орган, преписката следва да бъде
върната на ответника в условието на чл. 173, ал. 2 от АПК за ново произнасяне при спазване на
изискванията за определяне на увреждането/степента на трайно намалената
работоспособност въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен
клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от
наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние
на заболелия орган и организма като цяло, посочване на процента на ТРН на всяко
установено заболяване и определяне като краен най-високият процент по съответната отправна
точка на най-тежкото увреждане.
Процесуалният представител е направил искане за
присъждане на разноски в хипотезата на чл.38,ал.2 от Закона за правната помощ .
Не са спазени изискванията на чл.38 от ЗПрП, не е представен отчет за
свършената работа съгласно чл.38,ал.3,т.1 от ЗПрП, поради което искането не
може да бъде уважено. На основание чл.143,ал.1 от АПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати възнаграждението за вещи лица в общ размер от 534,24 лева,
които са заплатени от бюджета на Административен съд Варна.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд, гр. Варна, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на П.Я.И. ***, чрез адв. Д. ЕР № 0071 от зас.010 от 13.12.2019 г.
издадено от НЕЛК, Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, с което е
отменено ЕР № 0364 от зас.№ 016 от
06.02.2019 г. издадено от Втори състав на ТЕЛК „Общи заболявания“ към МБАЛ
„Света Анна“ в частта по оценката на
работоспособността и е определена оценка за трайно намалена работоспособност от
35,0%.
ВРЪЩА преписката на Национална експертна
лекарска комисия – НЕЛК за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите
на настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Национална експертна лекарска
комисия – НЕЛК за заплати по сметка вещи лица на Административен съд-Варна
платен депозит за вещи лица в размер на 534,24 /петстотин тридесет и четири
лева и двадесет и четири стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок
от получаването му.
СЪДИЯ: