ОПРЕДЕЛЕНИЕ №27
Видинският окръжен съд, граждански
състав в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесета
година в състав :
Председател: В.В.
А. П.
В. М.
при секретаря изслуша докладваното от съдия В. М. в.ч. гр.д.№ 48 по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по
ЧАСТНА ЖАЛБА вх. № 565/17.02.2020г. от М.М.В. ***, ПРОТИВ ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТ 29.11.2019Г ПО ГРД №
2920 /2019Г. ПО ОПИСА НА Видински РС, с което е прекратено производството за налагане мерки за защита от упражнено
спрямо същата домашно насилие от страна на П.В.С. ***.
Към
настоящето дело е присъдено производството по в.ч.грд № 49/2020по описа на ВОС, по ЧАСТНА ЖАЛБА вх.№566/17.02.2020,против
определение от 03.01.2020 по грд № 2920 на ВРС, с което е допълнено определение
от 29.11.2019,като жалбоподателката е осъдена да заплати направените по делото
разноски и е обезсилена заповед № 1987/11.10.2019 за незабавна защита.
Твърди се, че ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТ 29.11.2019Г ПО ГРД № 2920
/2019Г. ПО ОПИСА НА Видински РС е неправилно и незаконосъобразно
,постановено в противоречие с закона морала и добрите нрави .С определението се
възприема неправилно ,че направеното искане за отстраняване на допусната
фактическа грешка при изписване на датата на акта на домашно насилие следва да
се разглежда при условията на чл.214 ГПК ,като изменение на иска и навеждане на
нови факти и обстоятелства. Изрично процесуалния представител е заявил допускане на грешка при
изписване на датата вместо 6.10.2019г да се чете 5 .10.2019г , което е вид
уточнение за отстраняване на техническа грешка .Не са сочени нови факти и
обстоятелства свързани със петитума, и основанието няма искане за изменение на
страните мястото и начина на извършване на акта на домашно насилие.
Молят Съда да отмени определението, тъй като същото прегражда възможността да се
търси защита от акт на домашно насилие ,и е отказ от правосъдие съгласно
чл. 6 от КЗПЧ .
Жалбоподателката оспорва и законосъобразността на определение
от 03.01.2020 г на Районен съд Видин,
с което е допълнено определение за
прекратяване на делото ,като е обезсилена Заповед № 1987/11.10.2019г за незабавна защита и съда се е произнесъл по
допълване на искане за разноски, като незаконосъобразно и постановено в нарушение на
процесуалния закон. Посочва, че искания
по чл.78 от ГПК за заплащане на разноски могат да бъдат уважавани и допълвани
единствено и само по влезли в законна сила съдебни актове ,какъвто не е
настоящия случай.По отношение за заповедта за незабавна защита ,заповедта може
да бъде обезсилена при прекратяване на производството ,но единствено след влизане в законна сила на
определението за прекратяване .
Ответната по делото страна оспорва изцяло частната жалба вх. № 565/17.02.2020г. срещу определението на ВРС като
неоснователна .
Посочва, че с
молба, подадена от молителката В. на 10.12.2019 г. е поискала прекратяване на делото, като на следващия ден е подала и настоящата частната жалба, от
11.12.2019 г. срещу прекратяването.
Подържа, че частната жалба противоречи на по-рано подадената молба и
липсва правен интерес от обжалване на определението на съда.
Подържа, че частната жалба е
неоснователна по същество. С т.нар. „конкретизация" на датата, на която е
извършено твърдяното домашно насилие, от процесуалния представител на
молителката е направен опит да бъде заобиколен закона. Посочва,че датата на която се твърди, че е извършено
домашно насилие е съществен елемент и задължителен реквизит от молбата.
Промяната на датата от 06.10.2019 г. на 05.10.2019 г. всъщност представлява
подаване на нова молба. Срокът, в който
това може да стане, обаче, е едномесечен от датата на насилието и този срок е
преклузивен, а към 06.11.2019 г. е изтекъл. Поради това правилно ВРС е
прекратил производството.
Посочва
се, че искането за изменение на датата е
направено едва във второто съдебно заседание по делото, след като от страна на
ответника били ангажирани доказателства и свидетели и е обявено за какви
обстоятелства ще бъдат разпитвани тези свидетели, а именно, че на 06.10.2019 г.
молителката не е била в дома си. С оглед изхода на делото е направен опит за заобикаляне на разпоредбите
на закона.
Към отговора на частната жалба са приложени копия от определение на РС-Видин по гр. д. №
3132/2019 г. и искова молба от М.В. с правно основание чл. 127, ал. 2 и 3 от СК, в която се описва същата фактическа обстановка, както по настоящото дело и
се твърди, че случаят е от 06.10.2019 г.
Предвид гореизложеното, считат частната жалба
за неоснователна и молят ВОС да я остави
без уважение като такава, като остави в сила обжалваното определение на
РС-Видин по гр. д. № 2920/2019 г. за прекратяване на производството като
правилно и законосъобразно.
Ответната
страна е депозирала и писмен отговор по ЧАСТНА ЖАЛБА вх.№565/17.02.2020,против
определение от 03.01.2020 по грд № 2920 на ВРС, с което е допълнено определение
от 29.11.2019,като жалбоподателката е осъдена да заплати направените по делото
разноски и е обезсилена заповед № 1987/11.10.2019 за незабавна защита. Счита частната жалба
за неоснователна поради следното:
Няма законово изискване, за да се присъдят разноските
по делото, съдебният акт да е влязъл в сила. Напротив, съгласно чл. 248, ал. 1
от ГПК „В срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските." В определението на
съда за прекратяване на производството по делото не са присъдени направените
разноски от ответника, въпреки, че съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК той има право
на тях. Същите аргументи, изложени по-горе, се отнасят и за това в кой момент
може да се постанови допълнително определение за отмяна на издадената заповед
за незабавна защита при прекратяване на делото.
Предвид гореизложеното,
считат частната жалба за неоснователна и молят Съда да я остави без уважение като такава, като
остави в сила обжалваното определение от 03.01.2020 г. на РС-Видин по делото
като правилно и законосъобразно.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилите
частни жалби, становището на ответната по делото страна и съобразявайки данните
по делото, прие за установено следното :
ПО ЧАСТНА ЖАЛБА
вх. № 565/17.02.2020г. от М.М.В. ***,
ПРОТИВ ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТ 29.11.2019Г ПО ГРД № 2920 /2019Г. ПО ОПИСА НА Видински
РС, с което е прекратено производството
за налагане мерки за защита от упражнено спрямо същата домашно насилие
от страна на П.В.С. *** :
Частната жалба е допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Предвид установената по
делото фактическа обстановка, настоящата инстанция приема молбата визираща
искане за налагане мерки за защита от домашно насилие за твърденият акт на домашно насилие извършени на
05.10.2019 г., за недопустима, поради което правилно с обжалваното определение
производството по делото е било прекратено в тази част.Разпоредбата на чл. 10, ал.
1 от ЗЗДН е пределно ясна и не се нуждае по тълкуване и пояснения. В нея е
визиран преклузивен срок, за който съдът следи служебно. За да е
допустима молбата следва да бъде
подадена в срок до един месец от акта на домашно насилие. Срещу
всяко действие/действия съставляващи акт на домашно насилие може да бъде
подадена молба за защита до съда по ЗЗДН, но в установения за това срок. А в
конкретния случай така описаните действия са извън срока по чл.10 ал.1 от ЗЗДН
(Определение№474/27.04.2010г. по гр.дело№583/2010г. - IVг.о. ГК на ВКС; Решение
№1001/14.11.2008г. по гр.дело №962/2008г. III г.о. ГК на ВКС). Предвид
изложеното, молбата, като подадена извън преклузивния срок правилно е приета от ВРС за недопустима и производството по делото е прекратено.
Молителката е заявила , че домашно насилие е извършено в неделя на
06.10.2019г. В представената към молбата декларация по чл. 9, ал. 3 от 33ДН
молителката също е посочила, че твърдяното домашно насилие е извършено в
неделя на 06.10.2019г.
Във второ съдебно заседание, проведено на 06.11.2019г. молителката, чрез
процесуалния си представител е заявила, че в молбата за установяване на домашно
насилие е допусната техническа грешка в изписването на датата на домашното
насилие като поддържа, че същото се е осъществило на 05.10.2019г.
Представена е молба, в която е посочено, че домашното
насилие е осъществено в събота на 05.10.2019г. Към молбата е представена и
Декларация по чл. 9 от ЗЗДН, в която също е посочен ден събота на
05.10.2019г.
Искането за
промяната на датата на извършеното домашно насилие вместо неделя 06.10.2019г.
да се счита - събота 05.10.2019г., е направено след като е даден ход на делото
и във второто съдебно заседание на 06.11.2019г.
Датата на която се твърди, че е извършено
домашно насилие е съществен елемент и задължителен реквизит от молбата.
Промяната на датата от 06.10.2019 г. на 05.10.2019 г. всъщност представлява
подаване на нова молба. Срокът, в който
това може да стане, обаче, е едномесечен от датата на насилието и този срок е
преклузивен, а към 06.11.2019 г. е изтекъл.
Поради това правилно
ВРС е прекратил производството.
Посочването на новите факти пред съда за извършено
домашно насилие на 05.10.2019г., е станало в съдебно заседание на 06.11.2019г.,
към тази дата обаче едномесечния преклузивен срок е вече изтекъл.
Поради това, производството се явява недопустимо и
като такова правилно е прекратено от ВРС.
ПО ЧАСТНА ЖАЛБА
вх.№565/17.02.2020,против определение от
03.01.2020 по грд № 2920 на ВРС, с което е допълнено определение от
29.11.2019,като жалбоподателката е осъдена да заплати направените по делото
разноски и е обезсилена заповед № 1987/11.10.2019 за незабавна защита.
Частната жалба е допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна, а разгледана по същество се явява неоснователна.
С определение, постановено в закрито заседание на
29.11.2019г. съдът е прекратил производството по делото, но е пропуснал да се
произнесе по искането за разноски.
С молба вх. № 14776/17.12.2019г. и с молба вх. №
14913/20.12.2019г. ответникът П.В.С. е поискал да му бъдат присъдени разноските
по делото, както и да бъде отменена издадената по делото заповед за незабавна
защита.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК
ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. От представения
договор за правна защита и съдействие е видно, че ответникът е направил
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.
Съгласно чл. 248, ал. 1
от ГПК „В срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските."
В определението на съда за прекратяване на
производството по делото не са присъдени направените разноски от ответника,
въпреки, че съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК той има право на тях.
Поради това,
постановеното определение на ВРс като правилно и обосновано следва да бъде
потвърдено.
Неоснователна е
частната жалба и в частта, с която
е обезсилена издадената
Заповед № 1987/11.10.2019г. за незабавна защита.
Заповедта, издадена по реда на чл.18 ал.1 ЗЗДН е
спешна привременна мярка и има временен характер до постановяване на
окончателен съдебен акт При прекратяване е налице отказ на съда да издаде
заповед, което обуславя и отмяната на заповедта за незабавна защита.
При прекратяване на
производството по делото, практически е налице отказ на съда да издаде заповед
и временната заповед за незабавна защита е недопустимо да остане в сила и
следва да бъде отменена незабавно.
Тъй като това не е
сторено с определението за прекратяване, съдебният акт е допълнен по реда на
чл. 250, ал. 1 от ГПК с писмена молба от ответника в срока посочен в тази
правна норма (едномесечен от връчване на определението).
След като съдът
е прекратил производството по делото, няма основание издадената заповед за
незабавна защита да продължава да действа.
С оглед на гореизложеното, Съдът
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТ 29.11.2019Г ПО ГРД № 2920
/2019Г. ПО ОПИСА НА Видински РС, с което е прекратено производството за налагане мерки за защита от упражнено
домашно насилие от страна на П.В.С. *** спрямо М.М.В. ***, на 05.10.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 03.01.2020 по грд № 2920 на
ВРС, с което е допълнено определение от 29.11.2019,като М.М.В. е осъдена да
заплати направените по делото разноски и е обезсилена заповед № 1987/11.10.2019
за незабавна защита.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.