№ 62
гр. В, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:А. М. П.А
Членове:В.Р.Г
Н.Д.Н.
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от В.Р.Г Въззивно гражданско дело №
20251300500053 по описа за 2025 година
Делото е образувано по въззивна жалба на Н. С. Б. с ЕГН: **********
против Решение № 756/23.12.2024 г. по гр.д. № 1785/2024 г. на РС-В, с което е
оставена без уважение подадената от Н. С. Б. молба за защита и направените в
нея искания по Закона за защита на домашно насилие.
Моли да се отмени обжалваното решение изцяло, като неоснователно и
незаконосъобразно. Посочва, че първоинстанционният съд е постановил
решението си само въз основа на фактите представени от ответната страна,
като не е взел предвид твърдените от нея факти, а именно констатация на
медицински екип за мозъчно сътресение и издадено медицинско
удостоверение от съдебен лекар. Посочва, че ответникът е бил осъден за
упражнено домашно насилие срещу нея преди две години.
Иска от съда отмяна на решението и издаване на заповед за защита от
домашно насилие срещу нейния син за максимално дълъг срок .
В законния тридневен срок по чл.17,ал.4 от ЗЗДН е постъпило
възражение – наименувано отговор на въззивна жалба. Моли да се отхвърли
подадената въззивна жалба като неоснователна и да се потвърди решението на
първоинстанционния съд. Посочва се, че Районен съд – В е извършил
1
подробен анализ на събраните по делото доказателства и въз основа на тях е
постановил правилно решение.
В съдебно заседание Н. Б. се явява лично. Поддържа депозираната
въззивна жалба. В пледоарията си посочва, че разпитаните свидетели са дали
неверни показания. Посочва, че ответната страна К. П., който е и неин син се е
върнал в Германия и се е настанил в нейния дом , като жалбоподателката не
била съгласна с това , тъй като тази къща била за нейните дъщери, а синът и си
имал къща в село Новоселци.
В съдебно заседание ответната страна К. П. не се явява, няма и
депозирано становище.
При тези данни съдът достигна до следните изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на
въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правна
квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията
на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни
изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и
обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна
съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд,
постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д.
212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г.
о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл.269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото - само за приложението на императивни материално правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
2
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне
на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо - постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Във въззивната жалба, като основание за обжалване на решението на
РС-В е посочено, че съдът не е анализирал и съобразил представените
доказателства, като вследствие на това е формирал неправилен извод.
При така направените констатации и изложеното по-горе относно
правомощията на въззивната инстанция, настоящият състав намира, че е
ограничен от исканията и възраженията на страните, и че съобразно принципа
на диспозитивното начало, предметът на делото и дължимото от съда
произнасяне се определя от тях. Настоящата инстанция е обвързана от
обективните и субективните предели на въззивната жалба и от изложените в
нея конкретни оплаквания, не може да ги подменя, а е длъжна да основе
решението си при съобразяване с посочените.
Окръжен съд - В намира, че първоинстанционния съд правилно е
преценил събрания доказателствен материал и е направил правилни и
законосъобразни изводи.
По делото не е спорно, че страните по делото са майка и син. Също
безспорно е установено, че на посочената дата К. П., заедно със семейството
си се прибирал от Германия. При разтоварването на багажа си възникнал спор
между неговата майка – жалбоподателката и него, относно мястото му на
живеене, тъй като неговите сестри също трябвало да се приберат от Германия
и нямало къде да живеят.
3
По делото са разпитани няколко свидетели, които декларират, че не са
виждали физическо насилие от страна на сина К. П. проявено към неговата
майка Н. Б.. По отношение на представените медински документи за
здравословното състояние на жалбоподателката, същите са издадени за
извършени прегледи месец, месец и половина по-късно и не могат да бъдат
съотносими, към твърденията на жалбоподателката.
Въззивният съд споделя установената фактическа обстановка от
първоинстанционния съд и направените въз основа на нея обосновани изводи,
като не намира основания за изграждане на различни изводи въз основа на
така приетата доказателствена съвкупност. Освен това, първоинстанционният
съд е събрал всички поискани от страните, относими и допустими
доказателства, и е изяснил изцяло делото от фактическа страна. Въззивният
съд препраща към тези доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК,
като предвид изложените с въззивната жалба оплаквания и на основание чл.
235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, излага и свои мотиви.
Следва да се отбележи, че предмет на разглеждане в настоящото
производство не са междуличностните отношения между страните в тяхната
цялост, а само конкретно действие или действия съставляващи акт на домашно
насилие, извършени в предвидения в чл.10,ал.1 ЗЗДН срок, който е
преклузивен (така Решение № 1001 от 14.11.2008 г. по гр. д. № 962/2008 г., IIIг.
о. на ВКС).
От легалната дефиниция, дадена в чл. 2, а и от разпоредбата на в
чл.10,ал.1 ЗЗДН срок, следва, че идеята на закона е да се изследва поведението
на страните не абстрактно и изобщо, а конкретния акт на домашно насилие,
индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма.
Правилно контролирания съд е отбелязал, че от така събраните
доказателства не се установява твърдяната от жалбоподателка фактическа
обстановка. Правилно Районен съд – В е кредитирал показанията на тримата
свидетели, които са взаимодопълващи се и взаимоподкрепящи. Правилно
първоинстанционния съд е преценил, че нито едно от събраните по делото
доказателства не се установява някакъв акт на насилие – нито физическо, нито
психически. Окръжен съд – В се солидаризира с изводът на районния съд, че
наличието на предходно производство по закона за защите от домашно
насилие между същите страни от 2021 година е ирелевантен факт за
4
настоящото производство.
В заключение, след анализ на събраните доказателства и непосредството
впечатление на Съда, настоящият съдебен състав достигна до извода, че
между страните е възникнал спор за ползването на техен общ имот. Съдът
изрично подчертава на страните, че претендираното на предполагаеми
имуществени права ( за имота и не само), може да се развие в самостоятелно
съдебно производоство, но не и по реда на Закона за защита от домашно
насилие.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 17, ал. 5
от ЗЗДН, Окръжен съд – В
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 756/23.12.2024 г. по гр.д. № 1785/2024 г.
на РС-В, с което е оставена без уважение подадената от Н. С. Б. молба за
защита и направените в нея искания по Закона за защита на домашно насилие.
Решението, на основание чл.17, ал.6 ЗЗДН, е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5