Р Е Ш
Е Н И Е
№ 244 от 30.10.2020 г., гр. Кюстендил
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 152 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото
е образувано по жалба от Г.Й.Е., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу
Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214
„Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони 2007 –
2013 г. за кампания 2014 г. с изх. № 01-6500/7491/05.10.2015 г., издадено от Ж.
Ж. – заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) с
ресори „Директни плащания на площ” и „Информационни технологии”. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на уведомителното писмо, като издадено
при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.
Иска се отмяна на писмото.
В съдебните заседания по делото жалбата се поддържа от процесуалния
представите по пълномощие на жалбоподателя – адвокат Д.Т.. Претендират се
направените разноски по производството на делото за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът – заместник-изпълнителният директор
на ДФЗ с ресори „Директни плащания на площ” и „Информационни технологии”, чрез
процесуалния си представител по пълномощие –
юрисконсулт Д. Г., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира
възнаграждение за юрисконсулт.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е регистриран
с УРН 439396 в Интегрираната система за администриране и контрол. На 07.05.2012 г. е подал Заявление
за подпомагане с УИН 10/230512/42775 и Приложение за кандидатстване по мярка
214 „Агроекологични плащания” за
кампания 2012 г. Същият е заявил финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания”, направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока
природна стойност” от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.,
във връзка с което е поел 5-годишен ангажимент за извършване на агроекологични
дейности. С Уведомително писмо с изх. № 01-6500/10104/21.09.2012 г. заявителят е
уведомен, че по цитираното заявление за подпомагане по мярка 214 са одобрени за
участие 23,09 ха от заявените парцели. На 06.06.2014 г. Е. е представил
декларация, че във връзка с подадено от него заявление за подпомагане
за директни плащания 2014 г. и заявено участие в агроекология към 06.06.2014 г.
няма преминато агроекологично обучение и не притежава съответното
удостоверение, а на 19.11.2014 г. е представил Удостоверение № 384/05.10.2014
г., издадено от сдружение „Балкански форум за развитие” за участие в информационна дейност –
семинар, на тема: „Мярка 214 Агроекологични плащания – Обща агроекология – 18
учебни часа”, в периода от 04.10.2014 г. до 05.10.2014 г. С обжалваното
уведомително писмо зам.-изпълнителният директор на ДФЗ с ресори „Директни
плащания на площ” и „Информационни технологии” е приел, че заявителят не е
удостоверил преминаването на агроекологично обучение или информационни дейности
по агроекология в сроковето по чл. 20 от Наредба
№ 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214
„Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11/06.04.2009
г.), поради което на основание чл. 18, ал. 1 от Наредба
№ 11/06.04.2009
г. във вр. с чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни
правила за прилагането на Регламент (ЕО) 1698/2005 е отказал финансова помощ и е прекратил агроекологичния
ангажимент.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 във вр. с ал. 3, предл. последно от АПК срещу
акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от
оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата
на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е
основателна по следните съображения:
Процесното уведомително писмо е издадено от
компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, и в предвидената
от закона писмена форма. При издаването му
обаче са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК за
започване на производството по издаване на административен акт се уведомяват
известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Нормата е
императивна и е гаранция за правата на заявителя и заинтересованите
от административното производство лица. В случая жалбоподателят
не е бил уведомен за започналото производство по издаване на Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на
селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2014 г. с изх. №
01-6500/7491/05.10.2015 г. В Закона за подпомагане на
земеделските производители и в Наредба № 11/06.04.2009 г. не се съдържат разпоредби, които да
изключват приложението на чл. 26 от АПК,
поради което административният орган е имал
задължението да уведоми Е. за започване на производството, за да има възможност същият
да прояви активност в защита на правата си. Ответникът твърди,
че жалбоподателят е уведомен за започване на производство
по издаване на оспореното уведомително
писмо с писмо с изх. №
01-6500/7491/22.07.2013 г., с което му е указано, че съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредба №11/06.04.2009 г. следва да премине агроекологично обучение или
информационни дейности по агроекология до 31 декември на втората година,
считано от датата на първото одобрение на заявлението за подпомагане или да
докаже наличието на опит в извършването на дейностите, които е избрал да
прилага, като съгласно чл. 57, ал. 1 и 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. може да докаже наличието на опит с представянето на един
от следните документи най-късно с подаване на заявление на третата година от
поетото агроекологично задължение: 1. диплома, удостоверяваща преминат изпит
по агроекология, или удостоверение за преминат курс, обучение или информационна
дейност по агроекология, издадени от обучаваща институция; 2. уведомително писмо за извършено
плащане по мярка 1.3 „Развитие на селскостопански дейности,
целящи опазването на околната среда” от Националния план за развитие на
земеделието и селските райони 2000 - 2006 г. по програма САПАРД; 3. сертификат или писмено доказателство
за съответствие на произведените продукти с правилата на биологичното
производство, издаден от контролиращо лице, получило разрешение съгласно чл. 18, ал. 1 от
Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на
Европейския съюз; както и че в противен случай
ДФЗ има право да прекрати агроекологичния ангажимент и да наложи необходимите
санкции. По делото обаче липсват доказателства за връчване на горепосоченото писмо на Е.,
а в съдебното заседание на 30.09.2020 г. процесуалният
представител по пълномощие на ответника изрично заявява, че органът не
разполага с доказателства за датата и начина на връчване на писмото и не може
да представи такива.
Предвид изложеното
и съгласно чл. 168, ал. 4 от АПК (в
сила от 01.01.2019 г.) оспореното уведомително писмо е издадено при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е
самостоятелно основание за неговата отмяна. Нормата на чл. 168, ал. 4 от АПК
(в сила от 01.01.2019 г.) сочи, че съществено нарушение на
административнопроизводствените правила има при всички случаи, когато
вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или
организация са били лишени от възможността да участват като страна в
производството по издаване на индивидуален административен акт. Това
е нова обща разпоредба в АПК, която е
приложима при липса на специална такава, както е в настоящия случай. Същата е процесуална, поради което
считано от влизане в сила намира приложение и по висящите производства (вж. в
т. см. Решение №15941/25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8495/2019 г.,
II о. и Решение №4746/22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. №
2483/2019 г., II о.). Административният
орган е допуснал и нарушение на чл. 35 от АПК,
тъй като актът е издаден без да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства, и
без да бъдат обсъдени обясненията и възраженията на
жалбоподателя, доколкото той е бил лишен от възможността да
направи такива и евентуално да представи копие на някой от
документите по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009
г. в срока по чл. 57, ал. 2 от същата (вж. в т. см. Решение № 14193/23.10.2019
г. на ВАС по адм. д. № 15521/2018 г., IV о.).
Съгласно чл. 168, ал. 5 от АПК (в
сила от 01.01.2019 г.), която като процесуална норма намира приложение и по
висящите производства, когато съдът установи съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща преписката на административния
орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4 и
5 от АПК.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да отмени обжалваното уведомително писмо и да изпрати преписката на
административния орган за ново
произнасяне.
При
този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ДФЗ
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените от него разноски
по производството на делото за държавна такса в
размер на 10,00 лева. Претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600,00 лева не са
доказани като реално извършени и не следва да се присъждат на жалбоподателя. По
делото е представен само договор за правна защита и съдействие, сключен на
11.12.2019 г. между жалбоподателя и адвокат Т., в който е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 600,00 лева, но не е
посочен начин на плащане на същото – в брой или по банкова сметка, ***еално
изплатено адвокатско възнаграждение (вж. в т. см. Определение № 670/16.01.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 15642/2018 г., IV о. и Решение №
3778/03.04.2015 г. на ВАС по адм. д. №2711/2014 г., III о.).
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително
писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания” от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за
кампания 2014 г. с изх. № 01-6500/7491/05.10.2015 г., издадено от Ж. Ж. –
заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” с ресори „Директни
плащания на площ” и „Информационни технологии”.
ИЗПРАЩА преписката
на заместник-изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие” с ресори „Директни плащания на площ” и
„Информационни технологии” за
ново
произнасяне при съобразяване с
дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването
и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на Г.Й.Е., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, сумата в размер на 10,00 (десет) лева – разноски по делото.
Решението
може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: