РЕШЕНИЕ
№ 408
гр.. гр.. Хасково, 27..05..2024 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Нина П. Делчева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20235640100394 по описа за 2023 година
Предявени са от Е.. С.. М.. с ЕГН:********** с постоянен адрес *********, със съдебен адрес
********* представлявано от адв..Д.. М.. М.., против „Сити кеш” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр..София, район “Средец“, ул..”Славянска“ №29, ет..7,
представляван от управителя Н. П. П., обективно съединени искове с правно основание чл..26,
ал..1 и чл..55, ал..1 от ЗЗД..
Ищецът твърди, че на 13..09..2022г.. сключил в качеството на заемополучател с ответника „Сити
Кеш“ ООД в качеството на заемодател договор за потребителски кредит №735064.. В договора
страните уговорили основните параметри на правоотношението : размерът на заема от 2100лв.. със
задължение да бъде погасен чрез 16 двуседмични вноски.. Посоченият годишен процент на
разходите малко под 50%, като по този начин привидно били спазени императивните изисквания
на чл..19 ал..4 от ЗПК.. Към момента на депозиране на исковата молба кредитът бил погасен.. В
договора било разписано, че в срок от три дни кредитът ще бъде обезпечен с банкова гаранция или
поръчители, като били поставени множество условия за това.. Така поставените изисквания били
изначално неизпълними от длъжника, което било начин за автоматичното задействане на
прекомерно високата неустоечна клауза – над 100% от размера на главницата.. Въпреки формално
дадената възможност на кредитополучателя да осигури обезпечение в тридневен срок, още със
сключването на договора била начислена т..нар.. „неустойка“ в размер, надхвърлящ многократно
позволения от закона..
Според ищеца, уговорената неустойка противоречи на множество императивни правни норми на
ЗПК, поради което е нищожна на основание чл..26 от ЗЗД.. Освен това уговорената неустойка
излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание
чл..26 ал..1 от ЗЗД била нищожна.. Противоречала на закона и добрите нрави, като нарушавала
основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и
кредитор..
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се обяви нищожността на
неустоечната клауза в договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащането на неустойка
в случай на непредоставяне на обезпечение и да бъде осъден ответника на основание чл..55 ал..1 от
ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 834,03лв.., представляваща недължимо платени суми по
1
договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.. Претендира присъждане на
направените по делото разноски..
В срока по чл..131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който признава
за основателен предявения иск и на основание чл..237 от ГПК моли за постановяване на решение
при признание на иска.. Сочи, че съгласно чл..26 ал..4 от ЗЗД нищожността на отделни части на
договора не влече нищожност на целия договор.. Следвало да се вземе предвид, че прогласяване
нищожността на неустоечната клауза не обосновава нищожност на целите договори за кредит на
основание чл..22 от ЗПК.. Поради признанието на иска, моли на основание чл..78 ал..2 от ГПК в
тежест на ответното дружество да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си
дружеството не било дало повод за завеждане на делото.. Твърди, че дружеството не е
претендирало от ищеца заплащане на процесната неустойка, не е изпращало покани, уведомления
и други съобщения до ищеца с искане да заплати процесната неустойка.. Само по себе си
наличието на нищожна клауза в договора не обуславяло извод, че по някакъв начин ответникът е
дал повод за завеждане на делото.. Такъв би бил налице, ако дружеството е изискало заплащането
на неустойката от страна на ищеца, какъвто не бил настоящия случай.. Прави възражение по чл..78
ал..5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение..
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира
за установена следната фактическа обстановка:
На 13..09..2022г.. между страните е сключен договор за потребителски кредит №735064 към искане
№912168, по силата на който „Сит Кеш“ ООД предоставя на Е.. С.. М.. сумата от 2100лв.. с краен
срок на погасяване 25..04..2023г..
За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено.. Въз основа на
предоставената счетоводна информация от ответника вещото лице констатира, че на 13..09..2022г..
между страните е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 2100лв.. при ГПР 49,61%
и ГЛП 40,05% с краен срок на погасяване 25..04..2023г.. В своето заключение вещото лице сочи, че
общата стойност на всички плащания по кредита възлиза на 3107,29лв.. Според експертизата, при
включване в ГПР на размера на неустойката същият придобива стойност от 167,14%.. При
извършената проверка вещото лице констатира, че общо изплатената сума по кредита е в размер на
3107,29лв.. Изплатените по кредита суми са разпределени, както следва : 2100лв.. за главница,
173,26лв.. за лихва и 834,03лв.. за неустойка..
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.. 26, ал.. 1 ЗЗД, във връзка с чл..22 от ЗПК, вр.. с чл..11,
ал..1, т..10 от ЗПК, с който се иска прогласяване нищожността на неустоечната клауза, предвидена
в договора за потребителски кредит, сключен между страните, съдът намира за допустим..
Разгледан по същество, същият е изцяло основателен като съображенията за това са следните:
Несъмнено изхождайки от предмета и страните по процесния договор - физическо лице, което при
сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност и
финансова институция по смисъла на чл..3, ал..1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята
търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят
предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит,
уредени в глава трета, чл..10 и чл..11..
СЕС многократно е подчертавал, че националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по
този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи
в този смисъл са изложени в редица решения..
Съдът намира, че уговорената в договора за заем неустоечна клауза в чл..11 е нищожна.. На първо
място тя накърнява добрите нрави.. При тази преценка следва да се изхожда преди всичко от
характерните особености на договора за заем и вида на насрещните престации.. В случая
неустойката обезпечава изпълнението не на основното задължение по договора, а именно
връщането на заетата сума и заплащане на възнаградителна лихва, а акцесорно такова -
представянето на обезпечение, т..е.. дължи се независимо от изпълнението на главното, като
включването на размера й в общите разходи по кредита води до значително увеличение на
2
дължимата за връщане сума в сравнение с отпуснатата сума по кредита.. Ето защо, следва извода,
че уговорена по този начин, тя излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на
другата и нарушава принципа за справедливост.. От друга страна евентуалните вреди, които ще се
компенсират с процесната клауза, са съизмерими с риска от необосновано кредитиране на
неплатежоспособно лице.. В чл..16, ал..1 от ЗПК, обаче е предвидено задължение за кредитора да
оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчна информация..
При това положение се налага извод, че тя е в противоречие с целта на тази законова разпоредба,
тъй като с нея на практика се прехвърля риска от неизпълнение на вмененото от законодателя на
кредитора-търговец задължение да провери платежоспособността на потребителя-длъжник върху
последния.. Също така се вменява на длъжника задължение да осигури обезпечение след като
заемът е отпуснат, а ако не го направи, задължението му нараства значително, което
благоприятства достигането на свръхзадлъжнялост, което е допълнителен аргумент за
противоречието й с добрите нрави..
Процесната клауза е неравноправна и съгласно чл..143, ал..2, т..5 от ЗЗП, според която разпоредба
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е и уговорка, която го задължава при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка.. Ето защо, на основание чл.. 146, ал..1 от ЗЗП и доколкото няма данни да е
индивидуално уговорена, тази клауза е нищожна, поради което произтичащото от нея вземане е
недължимо от потребителя-длъжник по договора за заем.. На следващо място, с уговарянето на
такива клаузи, се заобикаля и законът – чл..33, ал..1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на
потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забава.. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче
не произтичат вреди.. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма
да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната
лихва по чл..33, ал..1 ЗПК.. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е
недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна.. Отделно от това следва да се
отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от
кредитора), съобразно разпоредбата на чл..71 ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото
задължение.. В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да
санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно
с периодичните вноски.. Това навежда на извод, че нито една от страните не е имала реално
намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл..71 ЗЗД, при
непредставено обезпечение.. Ако кредиторът е държал да получи обезпечение е могъл да отложи
даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити..
Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се
предоставят и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на
закона, а възнаграждение, дължимо под условие.. Това е така, тъй като последиците от
неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са типичните последици от
договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив – договорът продължава да се
изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като
неустойка..
Съгласно чл.. 2 ЗПК, целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на
отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.. Един
от аспектите на отговорно поведение на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит е
задължението на кредиторите преди сключването на договор за кредит да направят оценка на
кредитоспособността на потребителя – аргумент от чл.. 8, § 1 от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23..04..2008г.. относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на директива 87/102/ЕИО на Съвета и чл.. 16, ал.. 1 ЗПК.. Следователно с
подобни клаузи за предоставяне на обезпечение, за неустойка за липса на такова, чрез
икономически средства кредиторите прехвърлят тежестта от неизпълнението на задължението за
проверка на кредитоспособността на потребителя на С..я него, тъй като чрез тях се обезпечават
евентуалните неблагоприятни последици от неизпълнението на договора за потребителски кредит
поради поведението на кредитора.. Подобни клаузи са във вреда на потребителя, не отговарят на
изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие между правата и задълженията на
3
потребител и търговец.. Съгласно чл.. 146, ал.. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.. Ако клаузите са били изготвени предварително,
се счита, че същите не са уговорени индивидуално, тъй като потребителят не е имал възможност
да въздейства върху съдържанието им.. Точно такъв е настоящият случай.. Общите условия са
били изготвени предварително, без да бъде предоставена възможност на потребителя да уговаря
тяхното съдържание..
Общата потребителска закрила по чл..146, ал..1 ЗЗП, вр.. чл..24 ЗПК, предвижда, че
неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, като е обусловена
от две предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне,
доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се основава
на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и
при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента
си на информираност.. В конкретния случай, съдът приема, че начинът на договаряне категорично
изключва формиране на волята на страните по всяка една от клаузите на договора, част от които са
и във вреда на потребителя, нарушават значително равновесието между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност /чл..143
ЗЗП/.. В случая съдът намира за недоказано, клаузите на процесния договор за кредит да са били
индивидуално уговорени с ищеца, за да е приложимо спрямо тях изключението по чл..146 ал..1
ЗЗП.. Напротив, налага се извод за стандартизирани действия по сключване на договора, без
възможност за същите да влияят на съдържанието на клаузите, т..е.. касае се за такива, подготвени
предварително - типови и стандартно предлагани на клиентите на заемодателя за съответния вид
кредит /чл..146, ал..2 ЗЗП/.. При позоваване на неравноправен характер на договорна клауза от
потребител или при служебна проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от
потребителски договор, съгласно решение № 23/07..07..2016 г.. по т..д.. № 3686/14 г.. на ВКС, I
т..о.., търговецът или доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на оспорената
клауза, като само обстоятелството, че договорът е подписан, е без значение във връзка с
дължимата от съда защита на потребителя.. Ако посоченото обстоятелство - подписване на
договора от потребителя, би освобождавало търговеца от задължението да докаже, че клаузите са
били индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица изключване на защитата при
всички потребителски договори.. Индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл..146 ЗЗП е
клауза в потребителски договор, която не е била изготвена предварително от търговеца или
доставчика, или дори и да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази
становище по нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел.. В
случая обаче по вече изложените съображения ищецът не е разполагал с такъв избор.. В изложения
смисъл е и напр.. решение № 98/ 25..07..2017 г.. по т..д.. № 535/ 2016 г.., ТК, I т..о.. на ВКС..
Поради гореизложените съображения съдът намира предявения иск за обявяване нищожността на
неустоечната клауза в договор за потребителски кредит №735064 от 13..09..2022г.. за основателен
и счита, че следва да бъде уважен изцяло..
Предявения иск с правно основание чл..55, ал..1 от ЗЗД за връщане на сумата от 834,03лв..,
представляваща недължимо платена сума по договора за потребителски кредит съдът намира за
допустим, а разгледан по същество същият се явява и основателен..
Предвид изложените съображения относно нищожността на неустоечната клауза на процесния
договор за потребителски кредит, съдът намира и клаузите от процесния договор относно ГЛП и
ГПР също за нищожни, като неравноправни и неиндивидуално уговорени /чл..146, ал..1, вр..
чл..143, т..9 и 18, вр..чл..147 ЗЗП, вр.. чл..26, ал..1 от ЗЗД, вр.. чл..24 ЗПК/.. Тези клаузи са толкова
съществени за процесния договор за потребителски кредит, че тяхната неравноправност води до
нищожност на целия договор - чл..146, ал..5 ЗЗП.. Съгласно чл..26, ал..4 ЗЗД, нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части.. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните
клаузи на процесния договор относно определянето на ГЛП и ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или договорът за кредит да се сключи и ако в него не са включени
тези клаузи.. Като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден, включването на
клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл..11, ал..1, т..9 и 10 ЗПК.. Предвид на това, в случая не е приложима нормата на
чл..26 ал..4 ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя
4
недействителността му като цяло..
Освен гореизложеното, според настоящия съдебен състав е налице недействителност на процесния
договор за потребителски кредит и на основание ЗПК, поради което и доводите на ищеца в тази
насока се явяват напълно основателни.. Клаузите от процесния договор относно ГЛП и ГПР съдът
намира за нищожни и на основание чл..21 ЗПК.. Не са спазени изискванията на чл.. 11, ал.. 1, т.. 10
ЗПК.. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин..
Съгласно чл.. 22 ЗПК, вр.. чл.. 11, ал.. 1, т.. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима
от потребителя.. Съгласно чл.. 19, ал.. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т..ч.. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.. Съобразно §1, т.. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя"
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, неустойки, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия.. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.. Предвид изложеното, следва, че в ГПР е необходимо да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи..
Ето защо, процесният договор се явява изцяло нищожен, но доколкото не е предявен иск за
обявяване на целия договор за нищожен, а е направено само под формата на възражение от ищеца,
съдът разглежда недействителността на договора само в мотивите на настоящия съдебен акт.. В
допълнение следва да бъде посочено във връзка с процесния договор, че в същия е предвиден
размер на годишния процент на разходите в допустимите от закона граници под 50 %.. Въпреки
това настоящият съдебен състав не счита, че императивната норма на чл.. 19, ал.. 4 от ЗПК е
спазена.. Мотивите за този извод се основават на легалната дефиниция, дадена в § 1, т..1 от ДР на
ЗПК, за понятието "общ разход по кредита за потребителя" - това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.. Следователно, когато потребител извърши разходи за допълнителна услуга, ако тя е
свързана с договора за кредит и предпоставя сключването му, тези разходи следва да бъдат
включени в годишния процент на разходите, вкл.. и с оглед изложеното по-горе по отношение на
неустойката.. В настоящите случаи предвидената сума за неустойка не е включена в годишния
процент на разходите, с което е постигнато заобикаляне на разпоредбата на чл.. 19, ал.. 4 ЗПК..
По недействителен договор се дължи само чистата сума, получена като главница от
кредитополучателя.. Доколкото в случая от депозираното експертно заключение се установява, че
са погасени напълно задълженията на последния по договора за потребителски кредит следва
извода, че ищецът е заплатил на ответника както сумата от 2100лв.. за дължимата главница, така и
173,26лв.. лихва и 834,03лв.. неустойка.. При тези данни по делото следва извода, че наред с
главницата и лихвата ищецът е изплатил и предвидената в договора неустойка за непредоставяне
на обезпечение.. Ето защо, предявеният иск с правно основание чл..55, ал..1 от ЗЗД се явява
изцяло основателен и доказан, поради което следва да се уважи изцяло и да се осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 834,03лв.., представляваща недължимо платена за неустойка по
нищожна клауза от процесния договор..
С оглед изхода на спора и основателността на предявените искове за нищожност на неустоечната
5
клауза на договора за потребителски кредит и съответно на предявения осъдителен иск за връщане
на недължимо платена сума за неустойка по същия договор следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 100лв.. държавна такса и 200лв.. за
съдебно-счетоводна експертиза, както и на неговия пълномощник адв..Д.. М.. 480лв.. адвокатско
възнаграждение с ДДС за осъщественото от него процесуално представителство, защита и
съдействие по настоящото дело, определено според вида и размера на иска и по правилата на
чл..38 ал..2, вр.. ал..1 т..2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв../, вр.. чл..2, ал..5 и чл..7, ал..2, т..1 и § 2а
от Наредба № 1/09..07..2004 г.. за минималните размери на адвокатските възнаграждения..
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА неустоечната клауза, предвиждаща заплащане на неустойка в случай
на непредоставяне на обезпечение по чл..11 от Договор за потребителски кредит №735064,
сключен на 13..09..2022г.. между Е.. С.. М.. с ЕГН:********** с постоянен адрес *********, и
„Сити кеш” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр..София, район “Средец“,
ул..”Славянска“ №29, ет..7, представляван от управителя Н. П. П., на основание чл.. 26, ал.. 1,
предл.. 1 от ЗЗД, вр.. чл..22 от ЗПК, вр.. чл..11, ал..1, т..10 от ЗПК, и поради нарушение на чл..19,
ал..4 ЗПК, вр.. чл..21, ал..1 ЗПК..
ОСЪЖДА „Сити кеш” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр..София,
район “Средец“, ул..”Славянска“ №29, ет..7, представляван от управителя Н. П. П., да заплати на
Е.. С.. М.. с ЕГН:********** с постоянен адрес *********, сумата от 834,03лв.., представляваща
недължимо платена сума по договор за потребителски кредит №735064, сключен на 13..09..2022г..
между страните, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 17..02..2023г.. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер общо на 300лв..
ОСЪЖДА „Сити кеш” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр..София,
район “Средец“, ул..”Славянска“ №29, ет..7, представляван от управителя Н. П. П., да заплати на
*********, представлявано от адв..Д.. М.. М.., с адрес *********, адвокатско възнаграждение по
делото, на основание чл..38 от ЗА, в размер на 480лв..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването
на страните..
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Н. Д.
6