Присъда по дело №299/2017 на Районен съд - Козлодуй

МОТИВИ по НОХД № 299 от 2017 г. на РС-Козлодуй

Козлодуйската  районна прокуратура е повдигнала обвинение против Б.И.  И. роден на *** ***, българин, български гражданин, осъждан, женен, с основно образование, земеделски производител с ЕГН **********, за това че с цел да набави за себе си имотна облага е принудил лицето Т.Б.Т. ***, ЕГН **********, чрез сила и заплашване да извърши и претърпи нещо противно на волята му, като му даде сумата от 180 лв. в копюри от по 20 лв. със серии №БЦ 4420483, БП 7252480, БХ 9167291, БФ 5165330, БР 2674730, БФ 6063770, БП 4625897, БВ 0252870, БЮ 0449248,  във връзка с получен заем през м. ноември 2016г. в размер от 200 лв., с условие за погасяването му в срок от една седмица, като същият е бил просрочен и му е била определена от заемодателя лихва,  като до 28.12.2016г. заемателят Т.Б.Т. е платил общо на подс.И. сумата от 860 лв., явяващи се главница от 200 лв. и определени от И. лихви в размер от 660 лв.  и с това му е причинил имотна вреда в размер от 180 лв. - престъпление по чл. 214, ал.1 НК.

По делото от страна на пострадалия Т.Б.Т. не е предявен граждански иск срещу подсъдимия.

 Представителят на Районна прокуратура - Козлодуй развива доводи за доказаност на обвинението с оглед показанията на свидетелите св. Х.К.А., Е. Люсеиенов Ш., К.Н.Г., В.П.В., Ц.Р.Й., Д.Я.Д. и К.К. и М.В., дадени пред настоящия състав, съвпадащи и с част от заявеното в хода на разследването, както и на база поведението на св.Т. – обаждането на тел. 112, както и обясненията, дадени първоначално пред полицейски служител.Ето защо моли за осъдителна присъда и налагане на следните наказания – „една година лишаване от свобода”, които да бъдат изтърпяни при пъвоначален общ режим, както и „Глоба” от 1 000 лева.

Защитникът на подсъдимия – адв. Д.Д. от ВАК, оспорва сочената в обвинителения акт фактическа обстановка.Намира повдигнато и поддържано  обвинение от представителя на РП Козлодуй за недоказано и необосновано.Счита, че не са налице два от изискуемите се за обективна съставомерност на вмененото на И. престъпление по чл. 214, ал.1 от НК елемента, а именно – наличие на сила - физическа принуда и заплашване от негова страна спрямо Т.Т., което да е провокирало последния да се разпореди като му предаде против волята си процесната сума, описана в обвинителния акт.Акцентира, върху поведението на св.Т.Т., като счита че същият е емоционално нестабилен, в подкрепа на която и теза са дадените показания на всички полицейски служители и близките на св.Т., отричащо виновно поведение на нейният подзащитен.Всичко това предполагало признаването на подсъдимия за невинен и оправдаването му по предявеното обвинение за извършено престъпление по чл. 214, ал.1 от НК.

 

Резервният защитник адв.С.П. от ВАК, поддържа казаното от договорният защитник.Моли за оправдателна присъда.

Подсъдимият дава обяснения по повдигнатото му обвинение, отрича да е оказвал каквато и да е принуда спрямо Т.Т. и мотивира изцяло доброволен характер на поведението му.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Б.И.  И. роден на *** ***, българин, български гражданин, осъждан, женен, с основно образование, земеделски производител.Същият има двама сина св. П.Б.И. по с прякор „Пачури“ и Милчо Б.И. по прякор  „Джиджи“, с които във фермата си отглеждат и продават животни.Св. Т.Б.Т. съжителствува на съпружески начала със св. Т.В.М., като от съвместното си съжителство имат две деца.Към 2016г. са живели в едно общо домакинство в гр. Козлодуй, ул. „Зорница“ №2 с майката и баща му св. Б.Т.М..Същият през целият си съзнателен живот не е полагал труд.Доходите на семейството били от социални помощи, заплатата на жената , с която живеел и парите, които „изкарвал” от хазарт.Св. Т. е познат в средата в която се движи, като комарджия, емоционално неуравновесен човек, склонен към изграждане на въображаеми картини и случки, в някои ситуации конфликтен.

Подсъдимият, св. Т.Б.Т. и семействата им са от ромски произход и живеят в ромската махала на гр.Козлодуй.Всички се познават много добре и винаги са поддържали добри отношения.През есента на 2016г. св. Т. отишъл при подсъдимия заедно със свидетелите В.Б. и А.Б.,*** и взел на вересия от подс. И. 1 бр. прасе за сумата от 300 лв., с уговорката да му заплати същото до месец и половина, преди Коледните празници.Св. Токов взел прасето и го продал още същият ден, тъй като му трябвали пари за хазарт.Впоследствие отношенията между подсъдимият и свидетелите Т. и М. се влошили, в резултат на което вечерта на 25.12.2016г. в заведение в ромската махала между тях възникнал скандал.На следващата сутрин - 26.12.2016г. подсъдимия, заедно със синовете си  отишъл пред дома на св.Т. да се разберат, последвал скандал, който бил потушен от св. М.Т.В..Последвал сигнал на телефон 112 от лице от женски пол, неустановено по делото от мобилен телефон с номер ********** за саморазправа.На местопроизшествието е бил изпратен полицейски патрул, който не установил нередности.

         Тъй като св.Т. нямал намерение да се издължи на подсъдимият заидно с баща си-св.М. решили да отидат в полицията и да заявят, че е изнудван от подсъдимият. Последният на 28.12.2016г. отишъл в полицията и направил съобщение, че подс. И. го изнудва.Св. Т. носел в себе си сумата от 200.00 лева, дадени му от св.Д.-негов зет, известен в обществото с прякора „Мишката“.На Св. Т.Б.Т. *** били снети сведения от св. Х.А.Х. *** и същият описал сумата от 200 лв. - 10 бр. в копюри от по 20 лв. със серии №БЦ 4420483, БП 7252480, БХ 9167291, БФ 5165330, БР 2674730, БФ 6063770, БП 4625897, БВ 0252870, БЮ 0449248 и БН 1276687.В присътвието на св.К. и св.А. се обадил на подсъдимият като му казал, че ще му предаде парите  в района на магазин „Корона” в гр.Козлодуй.Подсъдимият отишъл със сина си –св.П.Б., със собственият си автомобил, който той управлявал на уговореното място.Св. Т. бил уведомен от полицейските служители, че всичко ще се наблюдава и контролира от тях.Успокоен от това обстоятелство той приближил автомобила на подсъдимият, извадил банкноти от джоба си и ги хвърлил върху таблото.Докато събирал банкнотите св.Б., подсъдимият потеглил с автомобила си и след няколко метра бил застигнат и спрян от полицейски патрул. задържали заедно със синът му.Последвал арест на двамата и същите са били конвоирани в РУ Козлодуй.С протокол за доброволно предаване от 28.12.2016г. св.Б. доброволно е предал инкриминираните вещи на св. Х.Х., а именно- 9 бр. копюри с номинал от 20 лв., като е липсвала банкнотата от 20 лв. със серия БН 1276687., които с протокол от 25.04.2017г. са оставени на съхранение в банков сейф на „Банка ДСК“ ЕАД, ФЦ гр. Враца.Съдът изключва от доказателственият материал Протоколи за обиск на лице от 15.11.2016г, находящи се на л.л.11, 12 от ДП,с оглед факта че не касаят инкриминираното деяние, досежно предшестващата дата на съставянето им.

Съдът разглежда за достоверна именно така изложената по-горе и изключваща виновно поведение на подсъдимия фактическа обстановка поради категоричната и доказателствена обезпеченост. Съставът на чл. 214, ал.1 от НК от обективна страна включва няколко елемента – упражнена от дееца физическа или вербална принуда спрямо дадено лице, която да доведе до извършване, пропускане или претърпяване на нещо противно на волята му и с това да му бъде причинена имотна вреда. По настоящето дело обаче не бе доказано по несъмнен начин наличието на нито един от тези обективни признаци, като водещ източник за подобно заключение настоящият съдебен състав намира в показанията на свидетелите: Б.М., М.В., Т. М., Г., Х., К., които установяват едно състояние на Т., което описват като не добре психически, лабилен, лесно може да бъде манипулиран и да си изгражда измислени картини, като в този смисъл тези техни показания намират опра и в показанията на свидетелите Х.А.Х. и свидетеля К.Г., като първият заяви в пред настоящият състав: „той е малко ексцентричен, понякога не говори, а вика, на пръв поглед прави това впечатление”, „той си навива нещо на пръста и трябва буквално да стане това нещо, някой път има противоречия в действията му и в изказванията му, във всичко”.Запитан в съдебно заседание свидетеля  А. заяви: „човек, който прави впечатление така, че вниманието да бъде насочено към него”. Другият свидетел Кръстьо К., който макар и да завя, че не е психолог или психиатър категорично заяви, че за него това не е нормално състояние, визирайки св.Т..Св. Б.М. заяви, че той е подготвил сценария, а св.В. заяви, че Т. лесно може да бъде манипулиран, болен е и пие хапчета.От което съда прави извода че св.Т. е едно лице с твърде противоречиво поведение, лесно може да бъде манипулиран и контролиран.Този си извод съда направи след след лична преценка  на поведението на свидетеля в съдебната зала и след подробен анализ на дадените  свидетелски показания, голяма част от които са негови близки, а останалите служители на реда и са незаинтересовани от изхода на делото.

А това до немалка степен кореспондира с показанията, дадени и от другите свидетели А., Б., както и от подсъдимият И..И не на последно място показанията на св.Т., който непосредствено пред настоящият състав заяви „че е мъж на честа, че желае истината да излезе наяве и че това, което е заявил в предходните четири разпита не е истината и не желае да причини на подсъдимият това, поради лъжливите си показания, които е дал в полицията в състояние на афект”.

В анализираните гласни доказателства липсва дори и минимална индиция за твърдяната от обвинението приложена спрямо Т. сила, която е принудила пострадалият да извърши да извърши нещо противно на волята му.Изцяло в подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са и обясненията на подсъдимия, които макар и изхождащи от заинтересовано лице, безспорно се подкрепят и от други доказателствени източници и няма основание да бъдат изключение като още една предпоставка за неустановеност на обвинението.Тук е мястото да се посочи още веднъж че и пострадалият в своите свидетелски показания, дадени в хода на съдебното производство, изрично заявява, че физическо и психическо насилие спрямо него от страна на подсъдимия не е имало. В тези гласни доказателства същият твърди изцяло доброволен характер на поведението си на процесната дата, липсата на каквато и да е принуда спрямо него, обяснявайки последващите си твърдения с внушения на негови близки, въпреки че в впоследствие, в дадените в хода на съдебното следствие показания, същият се отрича от заявеното на досъдебното производство но налице е една ясна и логически необяснима линия на непоследователност в неговите твърдения, която няма как да бъде пренебрегната.

Ето защо съдът намира за недоказани два от изискуемите се за обективна съставомерност на вмененото на И. престъпление по чл. 214, ал.1 от НК елемента, а именно – наличие на физическа принуда от негова страна спрямо Т., което да е провокирало последния да се разпореди като му предаде против волята си сумата от 180.00 лева.Нещо повече, установена бе една различна фактическа обстановка, визираща изцяло доброволен елемент в поведението на гражданския ищец, изключваща възможността подсъдимият да носи наказателна отговорност. Всичко това предполага признаването на подсъдимия за невинен и оправдаването му по предявеното обвинение за извършено престъпление по чл. 214, ал.1 от НК.

       При така приетото за установено от фактическа и правна страна СЪДЪТ призна подсъдимия за невинен в това на 28.12.2016г.  в гр. Козлодуй,  с цел да набави за себе си имотна облага е принудил лицето Т.Б.Т. ***, ЕГН **********, чрез сила и заплашване да извърши и претърпи нещо противно на волята му, като му даде сумата от 180 лв. в копюри от по 20 лв. със серии №БЦ 4420483, БП 7252480, БХ 9167291, БФ 5165330, БР 2674730, БФ 6063770, БП 4625897, БВ 0252870, БЮ 0449248,  във връзка с получен заем през м. ноември 2016г. в размер от 200 лв., с условие за погасяването му в срок от една седмица, като същият е бил просрочен и му е била определена от заемодателя лихва,  като до 28.12.2016г. заемателят Т.Б.Т. е платил общо на подс.И. сумата от 860 лв., явяващи се главница от 200 лв. и определени от И. лихви в размер от 660 лв.  и с това му е причинил имотна вреда в размер от 180 лв., поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДА по предявеното му обвинение по чл. 214, ал.1 от НК.

      След влизане в сила на настоящата присъда вещественото доказателство – 180 лв. в копюри от по 20 лв. със серии №БЦ 4420483, БП 7252480, БХ 9167291, БФ 5165330, БР 2674730, БФ 6063770, БП 4625897, БВ 0252870, БЮ 0449248 оставени на съхранение при касиера в Районен съд град Козлодуй да се върнат на собственика Д.Я.Д. ***.

При този изход на делото и на основание чл. 190, ал.1 от НПК направените по делото на досъдебната и съдебната му фаза разноски следва да останат за сметка на държавата.

При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

МОТИВИ по НОХД № 299 от 2017 г. на РС-Козлодуй

Козлодуйската  районна прокуратура е повдигнала обвинение против Б.И.  И. роден на *** ***, българин, български гражданин, осъждан, женен, с основно образование, земеделски производител с ЕГН **********, за това че с цел да набави за себе си имотна облага е принудил лицето Т.Б.Т. ***, ЕГН **********, чрез сила и заплашване да извърши и претърпи нещо противно на волята му, като му даде сумата от 180 лв. в копюри от по 20 лв. със серии №БЦ 4420483, БП 7252480, БХ 9167291, БФ 5165330, БР 2674730, БФ 6063770, БП 4625897, БВ 0252870, БЮ 0449248,  във връзка с получен заем през м. ноември 2016г. в размер от 200 лв., с условие за погасяването му в срок от една седмица, като същият е бил просрочен и му е била определена от заемодателя лихва,  като до 28.12.2016г. заемателят Т.Б.Т. е платил общо на подс.И. сумата от 860 лв., явяващи се главница от 200 лв. и определени от И. лихви в размер от 660 лв.  и с това му е причинил имотна вреда в размер от 180 лв. - престъпление по чл. 214, ал.1 НК.

По делото от страна на пострадалия Т.Б.Т. не е предявен граждански иск срещу подсъдимия.

 Представителят на Районна прокуратура - Козлодуй развива доводи за доказаност на обвинението с оглед показанията на свидетелите св. Х.К.А., Е. Люсеиенов Ш., К.Н.Г., В.П.В., Ц.Р.Й., Д.Я.Д. и К.К. и М.В., дадени пред настоящия състав, съвпадащи и с част от заявеното в хода на разследването, както и на база поведението на св.Т. – обаждането на тел. 112, както и обясненията, дадени първоначално пред полицейски служител.Ето защо моли за осъдителна присъда и налагане на следните наказания – „една година лишаване от свобода”, които да бъдат изтърпяни при пъвоначален общ режим, както и „Глоба” от 1 000 лева.

Защитникът на подсъдимия – адв. Д.Д. от ВАК, оспорва сочената в обвинителения акт фактическа обстановка.Намира повдигнато и поддържано  обвинение от представителя на РП Козлодуй за недоказано и необосновано.Счита, че не са налице два от изискуемите се за обективна съставомерност на вмененото на И. престъпление по чл. 214, ал.1 от НК елемента, а именно – наличие на сила - физическа принуда и заплашване от негова страна спрямо Т.Т., което да е провокирало последния да се разпореди като му предаде против волята си процесната сума, описана в обвинителния акт.Акцентира, върху поведението на св.Т.Т., като счита че същият е емоционално нестабилен, в подкрепа на която и теза са дадените показания на всички полицейски служители и близките на св.Т., отричащо виновно поведение на нейният подзащитен.Всичко това предполагало признаването на подсъдимия за невинен и оправдаването му по предявеното обвинение за извършено престъпление по чл. 214, ал.1 от НК.

 

Резервният защитник адв.С.П. от ВАК, поддържа казаното от договорният защитник.Моли за оправдателна присъда.

Подсъдимият дава обяснения по повдигнатото му обвинение, отрича да е оказвал каквато и да е принуда спрямо Т.Т. и мотивира изцяло доброволен характер на поведението му.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Б.И.  И. роден на *** ***, българин, български гражданин, осъждан, женен, с основно образование, земеделски производител.Същият има двама сина св. П.Б.И. по с прякор „Пачури“ и Милчо Б.И. по прякор  „Джиджи“, с които във фермата си отглеждат и продават животни.Св. Т.Б.Т. съжителствува на съпружески начала със св. Т.В.М., като от съвместното си съжителство имат две деца.Към 2016г. са живели в едно общо домакинство в гр. Козлодуй, ул. „Зорница“ №2 с майката и баща му св. Б.Т.М..Същият през целият си съзнателен живот не е полагал труд.Доходите на семейството били от социални помощи, заплатата на жената , с която живеел и парите, които „изкарвал” от хазарт.Св. Т. е познат в средата в която се движи, като комарджия, емоционално неуравновесен човек, склонен към изграждане на въображаеми картини и случки, в някои ситуации конфликтен.

Подсъдимият, св. Т.Б.Т. и семействата им са от ромски произход и живеят в ромската махала на гр.Козлодуй.Всички се познават много добре и винаги са поддържали добри отношения.През есента на 2016г. св. Т. отишъл при подсъдимия заедно със свидетелите В.Б. и А.Б.,*** и взел на вересия от подс. И. 1 бр. прасе за сумата от 300 лв., с уговорката да му заплати същото до месец и половина, преди Коледните празници.Св. Токов взел прасето и го продал още същият ден, тъй като му трябвали пари за хазарт.Впоследствие отношенията между подсъдимият и свидетелите Т. и М. се влошили, в резултат на което вечерта на 25.12.2016г. в заведение в ромската махала между тях възникнал скандал.На следващата сутрин - 26.12.2016г. подсъдимия, заедно със синовете си  отишъл пред дома на св.Т. да се разберат, последвал скандал, който бил потушен от св. М.Т.В..Последвал сигнал на телефон 112 от лице от женски пол, неустановено по делото от мобилен телефон с номер ********** за саморазправа.На местопроизшествието е бил изпратен полицейски патрул, който не установил нередности.

         Тъй като св.Т. нямал намерение да се издължи на подсъдимият заидно с баща си-св.М. решили да отидат в полицията и да заявят, че е изнудван от подсъдимият. Последният на 28.12.2016г. отишъл в полицията и направил съобщение, че подс. И. го изнудва.Св. Т. носел в себе си сумата от 200.00 лева, дадени му от св.Д.-негов зет, известен в обществото с прякора „Мишката“.На Св. Т.Б.Т. *** били снети сведения от св. Х.А.Х. *** и същият описал сумата от 200 лв. - 10 бр. в копюри от по 20 лв. със серии №БЦ 4420483, БП 7252480, БХ 9167291, БФ 5165330, БР 2674730, БФ 6063770, БП 4625897, БВ 0252870, БЮ 0449248 и БН 1276687.В присътвието на св.К. и св.А. се обадил на подсъдимият като му казал, че ще му предаде парите  в района на магазин „Корона” в гр.Козлодуй.Подсъдимият отишъл със сина си –св.П.Б., със собственият си автомобил, който той управлявал на уговореното място.Св. Т. бил уведомен от полицейските служители, че всичко ще се наблюдава и контролира от тях.Успокоен от това обстоятелство той приближил автомобила на подсъдимият, извадил банкноти от джоба си и ги хвърлил върху таблото.Докато събирал банкнотите св.Б., подсъдимият потеглил с автомобила си и след няколко метра бил застигнат и спрян от полицейски патрул. задържали заедно със синът му.Последвал арест на двамата и същите са били конвоирани в РУ Козлодуй.С протокол за доброволно предаване от 28.12.2016г. св.Б. доброволно е предал инкриминираните вещи на св. Х.Х., а именно- 9 бр. копюри с номинал от 20 лв., като е липсвала банкнотата от 20 лв. със серия БН 1276687., които с протокол от 25.04.2017г. са оставени на съхранение в банков сейф на „Банка ДСК“ ЕАД, ФЦ гр. Враца.Съдът изключва от доказателственият материал Протоколи за обиск на лице от 15.11.2016г, находящи се на л.л.11, 12 от ДП,с оглед факта че не касаят инкриминираното деяние, досежно предшестващата дата на съставянето им.

Съдът разглежда за достоверна именно така изложената по-горе и изключваща виновно поведение на подсъдимия фактическа обстановка поради категоричната и доказателствена обезпеченост. Съставът на чл. 214, ал.1 от НК от обективна страна включва няколко елемента – упражнена от дееца физическа или вербална принуда спрямо дадено лице, която да доведе до извършване, пропускане или претърпяване на нещо противно на волята му и с това да му бъде причинена имотна вреда. По настоящето дело обаче не бе доказано по несъмнен начин наличието на нито един от тези обективни признаци, като водещ източник за подобно заключение настоящият съдебен състав намира в показанията на свидетелите: Б.М., М.В., Т. М., Г., Х., К., които установяват едно състояние на Т., което описват като не добре психически, лабилен, лесно може да бъде манипулиран и да си изгражда измислени картини, като в този смисъл тези техни показания намират опра и в показанията на свидетелите Х.А.Х. и свидетеля К.Г., като първият заяви в пред настоящият състав: „той е малко ексцентричен, понякога не говори, а вика, на пръв поглед прави това впечатление”, „той си навива нещо на пръста и трябва буквално да стане това нещо, някой път има противоречия в действията му и в изказванията му, във всичко”.Запитан в съдебно заседание свидетеля  А. заяви: „човек, който прави впечатление така, че вниманието да бъде насочено към него”. Другият свидетел Кръстьо К., който макар и да завя, че не е психолог или психиатър категорично заяви, че за него това не е нормално състояние, визирайки св.Т..Св. Б.М. заяви, че той е подготвил сценария, а св.В. заяви, че Т. лесно може да бъде манипулиран, болен е и пие хапчета.От което съда прави извода че св.Т. е едно лице с твърде противоречиво поведение, лесно може да бъде манипулиран и контролиран.Този си извод съда направи след след лична преценка  на поведението на свидетеля в съдебната зала и след подробен анализ на дадените  свидетелски показания, голяма част от които са негови близки, а останалите служители на реда и са незаинтересовани от изхода на делото.

А това до немалка степен кореспондира с показанията, дадени и от другите свидетели А., Б., както и от подсъдимият И..И не на последно място показанията на св.Т., който непосредствено пред настоящият състав заяви „че е мъж на честа, че желае истината да излезе наяве и че това, което е заявил в предходните четири разпита не е истината и не желае да причини на подсъдимият това, поради лъжливите си показания, които е дал в полицията в състояние на афект”.

В анализираните гласни доказателства липсва дори и минимална индиция за твърдяната от обвинението приложена спрямо Т. сила, която е принудила пострадалият да извърши да извърши нещо противно на волята му.Изцяло в подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са и обясненията на подсъдимия, които макар и изхождащи от заинтересовано лице, безспорно се подкрепят и от други доказателствени източници и няма основание да бъдат изключение като още една предпоставка за неустановеност на обвинението.Тук е мястото да се посочи още веднъж че и пострадалият в своите свидетелски показания, дадени в хода на съдебното производство, изрично заявява, че физическо и психическо насилие спрямо него от страна на подсъдимия не е имало. В тези гласни доказателства същият твърди изцяло доброволен характер на поведението си на процесната дата, липсата на каквато и да е принуда спрямо него, обяснявайки последващите си твърдения с внушения на негови близки, въпреки че в впоследствие, в дадените в хода на съдебното следствие показания, същият се отрича от заявеното на досъдебното производство но налице е една ясна и логически необяснима линия на непоследователност в неговите твърдения, която няма как да бъде пренебрегната.

Ето защо съдът намира за недоказани два от изискуемите се за обективна съставомерност на вмененото на И. престъпление по чл. 214, ал.1 от НК елемента, а именно – наличие на физическа принуда от негова страна спрямо Т., което да е провокирало последния да се разпореди като му предаде против волята си сумата от 180.00 лева.Нещо повече, установена бе една различна фактическа обстановка, визираща изцяло доброволен елемент в поведението на гражданския ищец, изключваща възможността подсъдимият да носи наказателна отговорност. Всичко това предполага признаването на подсъдимия за невинен и оправдаването му по предявеното обвинение за извършено престъпление по чл. 214, ал.1 от НК.

       При така приетото за установено от фактическа и правна страна СЪДЪТ призна подсъдимия за невинен в това на 28.12.2016г.  в гр. Козлодуй,  с цел да набави за себе си имотна облага е принудил лицето Т.Б.Т. ***, ЕГН **********, чрез сила и заплашване да извърши и претърпи нещо противно на волята му, като му даде сумата от 180 лв. в копюри от по 20 лв. със серии №БЦ 4420483, БП 7252480, БХ 9167291, БФ 5165330, БР 2674730, БФ 6063770, БП 4625897, БВ 0252870, БЮ 0449248,  във връзка с получен заем през м. ноември 2016г. в размер от 200 лв., с условие за погасяването му в срок от една седмица, като същият е бил просрочен и му е била определена от заемодателя лихва,  като до 28.12.2016г. заемателят Т.Б.Т. е платил общо на подс.И. сумата от 860 лв., явяващи се главница от 200 лв. и определени от И. лихви в размер от 660 лв.  и с това му е причинил имотна вреда в размер от 180 лв., поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДА по предявеното му обвинение по чл. 214, ал.1 от НК.

      След влизане в сила на настоящата присъда вещественото доказателство – 180 лв. в копюри от по 20 лв. със серии №БЦ 4420483, БП 7252480, БХ 9167291, БФ 5165330, БР 2674730, БФ 6063770, БП 4625897, БВ 0252870, БЮ 0449248 оставени на съхранение при касиера в Районен съд град Козлодуй да се върнат на собственика Д.Я.Д. ***.

При този изход на делото и на основание чл. 190, ал.1 от НПК направените по делото на досъдебната и съдебната му фаза разноски следва да останат за сметка на държавата.

При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: