Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
С Решение №... от 05.06.2015 година, постановено по ГР.Д.№ ... по описа за 2014 година на Горнооряховски районен съд, е отхвърлен иска с правно основание чл.128, т.2 във вр. чл.242 от КТ, предявен от В. И. Т., ЕГН-..., с адрес град Г. О., ул.„С.”, №..., чрез пълномощника му адвокат П. Г.- Ангелова от ВТАК, против „Б.З. О. И С. - ИТ” ЕООД, ЕИК-..., със седалище и адрес на управление град С., район „И.”, ж.к. „С. Т.”, блок ..., вх. „Г”, ет.8, ап.92, с друг известен адрес град С., ул.„М. ш.” №11, Х. П. – И., офис 217, представлявано от управителя А. Н. И., в пълния му предявен общ нетен размер от 20 лв. за неизплатено трудово възнаграждение за месец септември 2014г., като неоснователен; осъдено е „Б. З. О. И С. - ИТ” ЕООД, ЕИК-..., да заплати на В. И. Т., ЕГН-.., сумата от 1 226.07 лв. /хиляда двеста двадесет и шест лева и седем стотинки/, представляваща неизплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.11.2011г. до 01.10.2014г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 11.11.2014г. до окончателното й изплащане; отхвърлен е иска с правно основание чл.262, ал.1, т.2 от КТ, предявен от В. И.Т., ЕГН-..., против „Б. З. О. И С. - ИТ” ЕООД, ЕИК-..., в частта му за претенцията за неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.11.2010г. до 01.11.2011г., като неоснователен, поради погасяването му по давност в тази негова част; отхвърлен е иска с правно основание чл.262, ал.1, т.2 от КТ, предявен от В. И. Т., ЕГН-..., против „Б. З. О. И С. - ИТ” ЕООД, ЕИК-..., в частта му за разликата от уважения общ нетен размерот 1226.07 лв. до пълния предявен общ нетен размер от 1500 лв. за неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.11.2011г. до 01.10.2014г., като неоснователен; осъдено е „Б. З.О. И С. - ИТ” ЕООД, ЕИК-..., да заплати на В. И. Т., ЕГН-..., сумата от 67.01 лв. /шестдесет и седем лева и една стотинка/, представляваща неизплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен труд през официални празници за периода от периода от 01.01.2012г. до 31.12.2013г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 11.11.2014г. до окончателното й изплащане; отхвърлен е иска с правно основание чл.262, ал.1, т.3, във вр. чл.264 от КТ, предявен от В. И. Т., ЕГН-..., против „Б. З. О. И С. - ИТ” ЕООД, ЕИК-..., в частта му за претенцията за неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен труд през официални празници за периода от 01.11.2010г. до 01.11.2011г., като неоснователен, поради погасяването му по давност в тази негова част; отхвърлен е иска с правно основание чл.262, ал.1, т.3, във вр. чл.264 от КТ, предявен от В. И. Т., ЕГН-..., против „Б. З. О. И С. - ИТ” ЕООД, ЕИК-..., в частта му за разликата от уважения общ нетен размер от 67.01 лв. за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2013г., до пълния предявен общ нетен размер от 300 лв. за неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.11.2011г. до 01.10.2014г., като неоснователен; осъдено е „Б. З. О. И С. - ИТ” ЕООД, ЕИК-..., да заплати на В. И. Т., ЕГН-..., сумата от 83.64 лв. /осемдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща неизплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.11.2011г. до 01.10.2014г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 11.11.2014г. до окончателното й изплащане; отхвърлен е иска с правно основание чл.261 от КТ, предявен от В. И. Т., ЕГН-..., против „Б. З.О. И С. - ИТ” ЕООД, ЕИК- .., в частта му за претенцията за неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.11.2010г. до 01.11.2011г., като неоснователен, поради погасяването му по давност в тази негова част; отхвърлил е иска с правно основание чл.261 от КТ, предявен от ВЪЛЧО ИЛИЕВ ТРИФОНОВ, ЕГН- В.ГР.Д.№.../2015 г. ВТОС ..., против „Б. З. О. И С. - ИТ” ЕООД, ЕИК-..., за разликата от уважения общ нетен размер от 83.64 лв. до пълния предявен общ нетен размер от 611 лв. за неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.11.2011г. до 01.10.2014г., като неоснователен; присъдени са разноски съобразно изхода на спора. Постъпила е въззивна жалба в законоустановения срок, подадена от ответника. Обжалва се решението в осъдителните му части. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои неправилността на обжалваното решение и доводи във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено решението в обжалваната част. Претендират се разноски. Няма доказателствени искания. Постъпил е в законоустановения срок отговор на въззивната жалба. Заето е становище за неоснователност на въззивната жалба. Направено е искане да бъде потвърдено решението в обжалваната част. Изложени доводи във връзка със становището и направеното искане. Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящите – чл.262, ал.2 от КТ във вр. с чл.150 от КТ; чл.261 от КТ във вр. с чл.140 от КТ и чл.264 от КТ; обусловените - чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД, които претенции районният съд е уважил. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността на решението. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на решението в обжалваната част. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Преценявайки решението в обжалваната част по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд приема решението за правилно. Изводът и на двете инстанции е един и същ – основателност и доказаност на исковите претенции за период и размер, приети от районния съд. Съображенията за този краен извод са следните: От фактическа страна. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват чрез тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, обсъдени от районния съд, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ - какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства, обсъдени от районния съд. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства, обсъдени от районния съд, също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: По отношение на обуславящите искови претенции с правно основание чл.262, ал.2 от КТ във вр. с чл.150 от КТ, които са предмет на въззивното производство. Чрез събраните по делото гласни доказателства - свидетелски показания, иписмени доказателства - представените от ищеца трудов договор и допълнителни споразумения към него и "Графици" и представените от ответника „Присъствени форми”, са установени всички кумулативно изискуеми се юридически факта от фактически състав, визиран с разпоредбата на чл.150 КТ, във вр. с чл.143, ал.1 от КТ, във вр. с чл.262 от КТ, за възникване на задължение за ответника /работодател/ да заплати на ищеца допълнително трудово възнаграждение в увеличен размер за положен извънреден труд през процесния период. За този извод съдът е мотивиран от следното: Чрезсъдържанието на сключения трудов договор и допълнителните споразумения към него, приложени на л.5, л.6, л.7 и л.9, включително, от първоинстанционното дело, и чрез депозираните в първа инстанции свидетелски показания са установени следните обстоятелства: През целия процесен период ищецът е изпълнявал трудовата си функция извън установеното за него работно време със знанието и без противопоставянето на работодателя при график на смени - нощна и дневна смяна, с два почивни дни, като продължителността на смените е била 12 часа, като почивките за храна и др. нужди са се осъществявали на работното място - охраняемия обект. В.ГР.Д.№901/2015 г. ВТОС Свидетелските показанияса допустимо доказателствено средство за установяване на факта на „полагане на извънреден труд”. Не съществува процедурна правна норма нито в ГПК, нито в КТ, която да забранява доказването на полагане на „извънреден труд” чрез свидетелски показания. Такава е и трайната съдебна практика. Съдът давя вяра на свидетелите показания, като има предвид, че свидетелите установяват факти, които непосредствено са възприели и това са факти, осъществявани през процесния период. Приетите в първоинстанционното производство, като писмено доказателство, „Присъствени форми”, представени от ответника, подписани от лице, на което работодателят е възложил да ги съставя, са частни удостоверителни документи,които съдържат неизгодни за работодателя факти и имат обвързваща доказателствена сила. Чрез тях СЪЩО се установяват факти, от които да се направи извод за полаган от ищеца труд извън установеното за него работно време със знанието и без противопоставянето на работодателя по график на смени - нощна и дневна смяна, с два почивни дни, като продължителността на смените е била 12 часа, като 1 час е бил почивка, а 11 часа са работно време. От конкретните факти и обстоятелства, които се установяват както чрез депозираните свидетелски показания, така и чрез съдържанието на представените от ответника „Присъствени форми”, настоящият състав счита, че може да се направи обоснован извод за доказаност на посочените по-горе обстоятелства, които са юридическите факти, от които при осъществяването им възниква правото на ищеца да получи претендираното допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд. Достатъчна е доказаността на полагания извънреден труд със знанието и непротивопоставянето на ответника-работодател, да за възникне задължение да се заплати допълнително възнаграждение за положен извънреден труд. Дори извънредният труд да не е разрешен и да не е отчитан от работодателя по изискуемия се ред, работодателят дължи заплащането му, ако такъв труд е полаган със знанието и без противопоставянето на работодателя. Това е така, защото регламентираното с разпоредбата на чл.149 от КТ отчитане на извънредния труд, не е изискуема се форма за действителност /за възникване на задължението за работодателя да заплати положения извънреден труд/, нито е изискуем се и единствено допустим начин за доказване обективния факт на „полагане на извънреден труд”. Съобразявайки се с правомощията и задълженията си, визирани с разпоредбата на чл.269, ал.1, предложение трето от ГПК, въззивният съд дължи произнасяне САМО по отношение на възраженията, изложени във въззивната жалба. Настоящият състав счита, че чрез всички, изложени във въззивната жалба възражения, се въвежда един релевантен за спорното право въпрос, на който въззивният съд следва да отговори. Той е: При една смяна, през която ищецът е бил 12 часа на работното си място, факт, установен по делото чрез всички събрани доказателства, включително и чрез представените от ответника, колко часа се считат за работно време и колко за почивка, като отговора на този въпрос обосновава и отговор на спорния въпрос - колко са отработените часове извънреден труд през процесния период, за които ответникът дължи допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд и за колко от тях ответникът не е изплатил дължимото. Отговор на този въпрос е даден с т.2 на ТР №8 от 14.11.2014 г. по т.д.№8/2013 г. на ОСГК на ВКС, чието прилагане на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ е задължително за решаващия съд, икоято гласи: „Разграничителният критерий за включване на почивките в работното време е дали по време на дежурството работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя. Ако работникът или служителят има такова задължение, цялото дежурство, включително и неактивната част /време за спане, храна и физиологични нужди/, се счита за работно време.” Или отговорът на поставения въпрос е - щом служителят или работникът е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя, това време се счита за работно. С оглед на изложеното съдът прави следните изводи: Твърдяният от ищеца факт за положен извънреден труд и твърдяният начин и времетраене на полагане на извънреден труд е установен по делото и работодателят дължи заплащането му, при брой часове в размери, определени от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно разпоредбата на чл.150 КТ за положения извънреден труд работодателят дължи заплащане на трудово възнаграждение в увеличен размер, което се определя съгласно разпоредбата на чл.262 от КТ. По делото не са представени доказателства, установяващи постигната договореност между ищеца и работодателя за определяне размера на дължимото увеличение на трудовото възнаграждение при положен извънреден труд. Поради което дължимото увеличение е в размер, определен с разпоредбата на чл.262, ал.1 и ал.2 от КТ. Този конкретен дължим размер е изчислен от вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза за целия процесен период. Освен изложеното по-горе съдът като взе предвид, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства, на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, чиито правни констатации, освен фактическите, както се посочи по-горе, В.ГР.Д.№901/2015 г. ВТОС приема за свои. Установените чрез събраните по делото доказателства факти обосновават извод за основателност и доказаност на претендираните от ищеца права, респективно основателност и доказаност на исковите претенции за период и в размер, присъдени от районния съд. Въззивният съд напълно възприема съображенията на районния съд, обосноваващи крайния му извод. По изложените съображения предявените обуславящи искови претенции, които са предмет на въззивното производство, следва да бъдат уважени за период и в размер, присъдени от районния съд. По отношение на обуславящите искови претенции с правно основание чл.261 от КТ във вр. с чл.140 от КТ и с правно основание чл.264 от КТ, които са предмет на въззивното производство. По делото са установени всички кумулативно изискуеми се юридически факта за възникване на задължение за ответника /работодател/ да заплати на ищеца както трудово възнаграждение в увеличен размер за положен нощен труд през процесния период, така и трудово възнаграждение в увеличен размер за положен труд през официалните празници, а именно: ищецът е изпълнявал уговорената трудова функция извън установеното за него работно време със знанието и без противопоставянето на работодателя и през нощта и през официални празници. Обстоятелства, установени чрез същите доказателства, чрез които са установени юридическите факти по отношение на полагания извънреден труд. Конкретният дължим размер е изчислен от вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза за целия процесен период. Освен изложеното по-горе съдът като взе предвид, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства, на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, чиито правни констатации, освен фактическите, както се посочи по-горе, приема за свои. Установените чрез събраните по делото доказателства факти обосновават извод за основателност и доказаност на претендираните от ищеца права, респективно основателност и доказаност на исковите претенции за период и в размер, присъдени от районния съд. Въззивният съд напълно възприема съображенията на районния съд, обосноваващи крайния му извод. По изложените съображения предявените обуславящи искови претенции за възнаграждение за положен нощен труд и труд през официалните празници, които са предмет на въззивното производство, следва да бъдат уважени за период и в размер, присъдени от районния съд. Съобразявайки се с правомощията и задълженията си, визирани с разпоредбата на чл.269, ал.1, предложение трето от ГПК, и като констатира, че във въззивната жалба няма конкретни оплаквания за порочност на решението в частта, в която са уважени исковите претенции за допълнително възнаграждение за положен нощен труд и за труд полаган през официалните празници, въззивният съд счита, че по отношение основателността и доказаността на тези искови претенции не дължи друго произнасяне. По отношение на обусловените искови претенции с правно основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД. Основателността и доказаността на обуславящите искови претенции обосновава основателността и доказаността и на обусловените искови претенции. Има възникнали парични задължения, чието изпълнение е забавено. Изложеното обосновава извод, че и тези искови претенции следва да бъдат уважени така, както са предявени, считано от предявяване им до окончателното изпащане. На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване - исковите претенции са под 5 000 лв. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съд в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Жалбата е неоснователна и решението в обжалваната част и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1 от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №... от 05.06.2015 година, постановено по ГР.Д.№... по описа за 2014 година на Горнооряховски районен съд, в обжалваната част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |