РЕШЕНИЕ
№ 260292/14.09.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 10258 по описа
на съда за 2019
г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от „Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалще и адрес на
управление:***, Oфис 1, срещу К.Р., ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** иск с правно основание чл. 51 от ЗА за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 7000,00 лв. представляваща претърпяна имуществена вреда вследствие безействието на
ответницата в качеството ѝ на процесуален представител по гр.д. № * г. на
ВРС, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата
молба – 02.07.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищцовото
дружество излага, чрез адв. М.К., че на 23.10.2014 г. е упълномощила с адвокатско
пълномощно адв.К.Р. да го защитава и представлява в производството по гр.д. № *
г. на ВРС и образуваното въз основа на него гр.д. № 2572/2014 г. на ВОС.
Дружеството поискало обезпечение на иска, чрез спиране на изпълнително дело № *r.
по описа на ЧСИ 3.Д., като първоначално постановеният отказ обективиран в Определение
№ * г. бил отменен от Апелативен съд - гр.Варна с Определение № * г.
Обезпчението било допуснато при гаранция в размер на 7000,00 лв., внесена на
01.05.2015 г. Производството по делото приключило с влязъл сила съдебен акт на
22.12.2016 г., а за освобождаване на внесената гаранция на 27.07.2018г. била
депозирана молба. С постановеното по молбата Определение № * г. било отказано
освобождаване на гаранцията доколкото същата била подадена след изтичане на
срока по чл. 82 от ГПК. Отказът бил потвърден с Определение № * г. на
Апелативен съд- гр.В. Изложеното се сочи да обосновава извод, че ответницата не
е положила дължимата грижа като процесуален представител на ищеца и в
законоустановеният едногодишен срок не е депозирала искане за връщане на
внесената гаранция, макар същата да е имала пълномощия до приключване на
делото, а дължимия адвокатски хонорар да е бил заплатен. Сочи, че така за
дружеството са произтекли преки вреди от противоправното бездействие на
ответницата в размер на 7000 лв., представляваща размера на имуществената
вреда, която дружеството е понесло от задържаната парична гаранция. По
изложените съображения моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата К.Р. е
депозирала писмен отговор на исковата молба подадена от „Б.“ ЕООД, с която оспорва искът като
неоснователен. Не спори, че е била упълномощен защитник на ищеца по гр.д. № *
г. на ВОС, но оспорва останалите твърдения на в исковата молба. Излага, че действителната цел на поисканата обезпечителна
мярка била спиране на изпълнителното дело, по което била обявена публична
продан на жилище, в което живеел П. Б.и неговата съпруга К.Б. Твърди, че
задълженията ѝ били да забави проданта, които действия не били част от задълженията
ѝ по гр.д.№ * г. Ответницата сочи, че след приключване на делото е
разяснила на ищеца възможността да поиска от съда възстановяване на платената
гаранция от 7000,00 лв., включително че за това ѝ необходимо нотариално
заверено пълномощно и банкова сметка ***. Ищецът отговорил, че не може да
изготви пълномощно тъй като личните документите на управителя П. Б. били с изтекъл
срок и подновени едва през лятото на 2018 г., наред с което кредитор наложил
запор на банковата му сметка и преводът по нея на сумата от 7000,00 лв. би
послужил за погасяване на част от задължението. Ответницата разяснила на
управителя, че дори и да получи сумата по своя сметка следва да я преведе по
банков ред на дружеството, тъй като няма друг начин да докаже, че я е
предоствила на клиента. Тогава семейство Б. ѝ заявили, че ще възложат
възстановяване на гаранцията на другия си адвокат М.К., която имала и
нотариално заверено пълномощно за представителство. Ответницата обяснила на
семейство Б., че последното позволява на адвоката да получи гаранцията и да им
предаде сумата в брой. Поддържа, че доколкото П. Б. не владеел и не ползвал
български език ответницата водила разговорите със съпругата му Катерина Беек,
украинска гражданка, която не владеела добре български език. Сочи, че
отношенията ѝ с клиента П. Б.продължили и след този разговор, до 2018 г.,
включително последният възложил на адвоката представителство по гр.д. № * г. на
Районен съд – Пловдив. Вземането си по това дело от 28000,00 лв. същият
прехвърлил на съпругата си с договор за цесия, тъй като не желаел да получава
пари по банковата си сметка поради наложения запор.
Ответницата излага, че не е била и изрично упълномощена да получи
парични суми. Сочи, че упълномощаването ѝ по гр.д. № * г. на ВОС е за воденето на делото, а не и за отклоненията от него каквото
преставлявало спирането производството по изпълнителното дело за продажба на
жилищния имот на ищеца. Твърди, че извършените процесуални действия по
обезпечаване на иска по гр.д. № * г. на ВОС били симулативни, а действителната
цел била спиране на изпълнително дело № * г. на ЧСИ З. Д. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно ищецът, чрез адв. К., ответницата с
докладвано от съда писмено становище поддържат изразените позиции по спора.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства,
по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 51 от
Закона за адвокатурата е да
установи в условията на пълно и главно доказване: 1) валидно възникнало
облигационно правоотношение между ищеца и ответника по Договор за правна защита
и съдействие, 2) претърпяната от него вреда, която да е в пряка причина връзка
с договорното неизпълнение на ответника по делото, както и 3) размера на
претърпяната вреда.
В случая е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че ответницата
в качеството си на адвокат е представлявала ищцовото дружество по гр.д. №
* г. на ВОС. Това се установява и от приложените на л. 32 и 46 от
гр.д. № * г. на ВРС, впоследствие гр.д. № * г. на ВОС, общи адвокатски пълномощни обективирани на гърба на типови договори за
правна защита и съдействие от дата 21.07.2014 г. и 23.10.2014 г. Видно от
текста на пълномощните управителят на ищцовото дружество П. Ф. Б.е упълномощил адв. К.Р. да води гр.д. № * г. на ВРС до приключването му пред ВКС, както и в производства по отмяна и
възобновяване, да извършва всички съдопроизводствени действия включително
получаване на депозирани разноски и преупълномощаване. Изрично адвокатът е
упълномощен с правата по чл. 34, ал.2 и ал.3 от ГПК за сключване на спогодба,
за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване исканията на другата
страна, за получаване на пари или на други ценности, за действия представляващи
разпореждане с предмета на делото, както и да предявява искове за гражданско
състояние, включително и брачни искове и да изменя исканията, в хода на делото,
както и да сключва помирения.
Преценявайки вида и
характера на гореизборените процесуални действия, които ответницата е била
упълномощена да извършва изцяло по свое усмотрение, включително такива по
разпореждане със спорното материално право като сключване на спогодба и отказ
от иска, то извършването на правозапазващи действия по обезпечаване на исковете
несъмненно е част от мандата ѝ за
водене на това дело. Производството по чл. 389 от ГПК винаги предполага вече висящото
исково производство, поради което действията на пълномощника по обезпечаването
на исковете не произтичат от самостоятелна упълномощителна сделка между ищеца и
адвоката, а се извършват пряко във връзка с упълномощаването за завеждане и
водене на исковия процес. Поради това съдът намира за неоснователни възраженията
на ответницата, че обезпечението на исковете не е било извършено с оглед
упълномощаването ѝ по гр.д. № * г. на ВРС.
Неоснователно е и другото правоизключващо
възражение на ответницата срещу обема на представителната ѝ власт, а
именно че не е била изрично упълномощена да получава парични суми по делото. Напротив, това правомощие ясно е разписано сред
действията, за които е била упълномощена с пълномощните от 21.07.2014 г. и 23.10.2014 г. Наред с това видно от материалите по гр.д. № *
г. на ВОС ответницата лично е подала молба
от 27.11.2014 г. за връщане на надвнесена от ищеца държавна
такса в размер на 1579,00 лв. по собствената ѝ
адвокатска сметка открита по реда на чл. 39 от ЗА с IBAN ***., като молбата е била уважена от
съда. Т.е. налице е недвусмислено извънсъдебно признание на неизгодния за
ответницата факт, че е разполагала с валидни правомощия да получава всякакви
суми по делото от името на ищеца.
На следващо място съдът намира за доказано, че ищецът-търговец
е претърпял имуществена вреда във връзка с воденото чрез ответницата гр.д. № 10075/2014 г. на ВРС.
В тази връзка не се спори, а и от приложеното към гр.д. № * г. на ВРС, впоследствие гр.д. № * г. на ВОС, влязло в сила определение от
09.03.2015 г. по ч.гр.д. № * г. на Апелативен съд – Варна се установява, че поисканото
от ищеца на 02.02.2015 г. чрез адв. Р. обезпечение чрез спиране на изпълнението
по ИД № * на ЧСИ 3. Д. е допуснато срещу
гаранция от 7000,00 лв., внесена на 01.06.2015 г., видно от платежно нареждане
на л. 169 от гр.д.
№ * г. на ВОС.
Не е спорно и че с определение от * г. постановено по гр.д. № * г. на ВКС, IV г.о. до касационно обжалване не е
допуснато решението по в.гр.д. № * г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено
решението на на ВОС за отхвърляне на исковете по гр.д. № * г. на ВОС. Респективно последното е влязло в сила на 22.12.2016 г., от която дата
следва да се приеме, че е отпаднала и обезпечителната нужда на ищцовото
дружество, предвид липсата на висящо съдебно производство.
Не се спори и че с влязло в законна сила определение от 05.02.2019 г. по гр.д. № *
г. на ВОС на ищеца е отказано връщането на внесената
гаранция от 7000,00 лв., поискано чрез адв. М.К. с молба от 27.07.2018 г., поради изтичане на едногодишния срок по чл. 82 от ГПК.
Правилото на чл. 82 от ГПК предвижда специално уреден в закон придобивен способ
по смисъла на чл. 77, предл. последно във вр. с чл. 99 от ЗС за държавата
спрямо непотърсените чужди пари и ценности, които се съхраняват от съда и които
ако не бъдат поискани в предвидения едногодишен срок от датата на отпадане на
обезпечителната нужда – в случая влизане в сила на решението по гр.д. № *
г. на ВОС на 22.12.2016 г., се считат безстопанствени, поради което се внасят в полза
на държавния бюджет.
Горното сочи, че считано от 22.12.2017 г., внесената от ищцовото дружество
гаранция в размер от 7000,00 лв. е станала собственост на държавата ex lege, на основание чл. 82 от ГПК.
Така именно с равностойността на гаранцията, която от 22.12.2017 г. е излязла
от патримониума на ищеца и е преминала в този на държавата се измерва и
стойнността на вредата произтекла за него от гр.д. № * г. на ВОС.
Настъпването на тази вреда в случая съдът намира за доказано, че се намира
в причинно-следствена връзка с бездействието на ответницата като процесуален представител
на ищеца. Това е така тъй като в материалите на гр.д.
№ * г. на ВОС не се съдържат данни след отпадане на обезпечителната
нужда за нейния доверител тя да е поискала от съда в преклузивния срок по чл.
82 от ГПК да освободи гаранцията от 7000,00 лв. Същеврменно не поделжи на
разумно съмнение, че да следи за изтичането на сравнително малкия брой
преклузивни срокове уредени в ГПК е сред основните задължения на всеки правоспособен
адвокат с ангажимент по конкретно дело и не е обичайно да се очаква, че адвокатът
ще пропусне да поиска възстановяване на по-рано внесена от самия него гаранция
от името на доверителя. Следователно в
случая ответницата не е положила дължимата грижа при изпълнение на поръчката по
процесуално представителство, която е по-голяма от тази на добрия стопанин (чл.
281 от ЗЗД) и дори от тази на добрия търговец (чл. 302 от ТЗ), тъй като чл. 2,
ал. 2 от ЗА я задължава да действа в интерес на доверителя по най-добрия начин
със законни средства.
Същевременно по делото остана недоказано възражението на ответницата, че в
срока по чл 82 от ГПК е разяснила на законния представител на дружеството възможността да поиска от съда възстановяване на гаранцията, при условие че ѝ представи нотариално
заверено пълномощно за това както и банкова сметка ***. Нещо повече. В случая
не било необходимо адвокатът да изисква от своя доверител да му представи изрично
пълномощно, още по-малко в нотариална форма, нито банкова сметка ***, доколкото
по-горе вече съдът подробно обоснова изводите си, че ответницата е била упълномощена
да получава всякакви суми по делото по адвокатската си сметка още от 21.07.2014 г.
Не се установява и защитникът да е изпълнил условията на чл. 35, ал.1 или
ал.2 от ЗА за да е налице валиден отказ от поетата защита по независещи от него
или уважителни причини, доколкото по делото не са събрани доказателства
защитникът де е уведомил подзащитния си за такъв отказ. Следователно към
момента на изтичане на срока по чл. 82 от ГПК адвокатът е разполагал с валидна
представителна власт по делото пораждаща за него задължение своевременно да
извършва необходимите процесуални действия свързани със защитаването на
най-добрия интерес на ищеца. Поради това и възражението на ответницата, че ищцовото дружество e възложило на друг адвокат възстановяване на гаранцията се явява ирелевантно, тъй като дори и търговецът да е бил представляван
едновременно от двама адвокати в процеса, то всеки от тях по отделно е имал договорно
задължение спрямо ищеца да му осигури адекватна процесуална защита по делото.
Наред с това представеното с отговора пълномощно с нотариална заверка на
съдъръжанието и подписа на управителя на ищцовото дружество от * г. не съдържа уговорка за
учредяване на представителна власт на адв. М.К. пред съд. Следователно до изтичане на преклузивния срок по чл. 82 от ГПК на * г. последната не е била упълномощена да осъществява
процесуално представителство на дружеството по гр.д. № * г. на ВОС,
включително да иска освобождаване на гаранцията от 7000,00 лв., противно на
поддържаното от ответницата, която единствено е имала пълномощия за водене на
делото.
Наличието на запор върху банкови сметки на ищцовото дружество също не
представлява обстоятелство освобождаващо ответницата от задължението ѝ да
да поиска в срока по чл. 82 от ГПК освобождаване на внесената гаранция,
доколкото съгласно чл. 39, ал.1 от ЗА сумите по собстветната ѝ адвокатска
сметка не
подлежат на запориране, а чрез нея на страната вече веднъж е възстановена
надвнесена държавна такса.
В обобщение съдът намира за установено, че под формата на бездействие да
поиска до 22.12.2017 г. освобождаването на внесената гаранция по допуснатото
обезпечение по гр.д. № * г. на ВОС ответницата не е изпълнила задължението си по чл.40, ал.2 от ЗА като
адвокат да защити правата и законните интереси на своя клиент, произтичащи от
сключения между тях договор за правна помощ. Поради това за причинените вреди
на доверителя, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението ответницата отговаря на
основание чл. 51 от ЗА.
В случая размерът на вредите съставлява разликата между паричната оценка на
имуществото на доверителя, ако изпълнението беше надлежно и паричната оценка на
имущество му в резултат на пропуснатото от адвоката, която в случая се изразява
в стойността на загубената парична гаранция от 7000,00 лв., за която искът следва
да се уважи като основателен, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят
разноски от 280,00 лв. за платена държавна
такса, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К. Ж.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалще и адрес на управление:***, Oфис
1 от 7000,00 лв. представляваща претърпяна имуществена вреда вследствие
бездействието на ответницата в качеството ѝ на процесуален представител
по гр.д. № * г. на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на
исковата молба – 02.07.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 51 от ЗА.
ОСЪЖДА К. Ж.Р., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалще и адрес на управление:***, Oфис 1 сумата от 280,00 лева,
представляваща сторените съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: