Решение по дело №1028/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на З. И. Д., чрез адв. М. Х. – АК – Стара Загора, против Решение № 456/04.04.2024г. по АНД № 742/2024г. по описа на РС – Варна, с което е изменено НП № 23-0439-001333/05.10.2023г. на Началника на 03 РУ при ОД на МВР – Варна, с което на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Касаторът релевира доводи за неправилност на атакуваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че въззивният съд е подменил мотивите на АНО относно обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Подчертава, че актосъставителят не е констатирал, че номерът не е поставен на „специална стойка“. Счита, че е нарушено правото му на защита, включително да узнае в какво точно е обвинен и въз основа на какви доказателства, в резултат на неспазване на строгата процедура по установяване на административните нарушения и налагане на административни наказания. По изложените съображения моли за отмяна на въззивното решение и на издаденото НП. Претендира присъждане на сторените разноски за две инстанции.

В съдебно заседание, касаторът не се явява, не се представлява.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител – гл. ю.к. Л. - А., депозира писмени бележки, в които оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира за оставяне в сила на оспореното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни основания намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на З. И. Д. против Наказателно постановление № 23-0439-001333/05.10.2023г. на Началника на 03 РУ при ОД на МВР – Варна, с което на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

От фактическа страна Районен съд - Варна е приел, че жалбоподателят притежавал мотоциклет [Марка] с рег.№ В 5980 К. На 19.08.2023г., в 19,29ч., той управлявал мотоциклета по [улица]в гр.Варна, в посока към [улица], придружен от св. М. А., като пътник. В близост до бензиностанция „OMV“ бил забелязан от служители на Трето РУ при ОД на МВР-Варна, които установили, че регистрационният номер на мотоциклета не се вижда. Първоначалното им впечатление било, че табелата липсва, но след като спрели жалбоподателя за проверка установили, че такава е налице, но не е поставена на фабрично предназначената за тази цел стойка, а е монтирана в под седалката на превозното средство, наклонена под ъгъл спрямо пътното платно, с лице към асфалта. Това препятствало видимостта към табелата и не позволявало регистрационният номер да бъде възприет по време на движение. Във връзка с тези констатации, на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че управлява МПС, на което регистрационната табела не е поставена на определеното за това място. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с общи възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 05.10.2023г. било издадено и атакуваното наказателно постановление

За да го потвърди, съдът е приел, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, и са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено, и да организира адекватно защитата си. Макар и лаконични, фактическите твърдения на наказващия орган са ясни в достатъчна степен, а именно - че регистрационната табела не е поставена на определеното за това място, и сочи надолу, което не позволява възприемането й от контролните органи. Определяйки точно предмета на спора, първостепенният съд е заключил, че табелата с регистрационния номер на мотоциклета следва да бъде поставена отзад и монтирана на мястото, определено от производителя. Приел е, че макар и в задната част на мотоциклета да е имало монтирана регистрационна табела, тя не е била поставена на предназначеното за тази цел място от производителя, а именно - на специална стойка в най-крайната точка на мотоциклета. При това положение съдът приел, че наличието на регистрационна табела на друго място по мотоциклета не удовлетворява изискванията на закона. Така поставената табела не осигурява видимост и възможност регистрационния номер да бъде възприет. ВРС мотивирано е отхвърлил доводите на жалбоподателя, че безпроблемно е преминал технически преглед, както и че никога не е бил санкциониран за такова нарушение. Съдът е намерил, че наказващият орган не е индивидуализирал правилно размера на наложената глоба за констатираното нарушение, като е счел, че същата следва да бъде редуцирана до законоустановения минимум.

Обжалваното решение на ВРС е валидно, допустимо и правилно, като настоящата инстанция споделя, както възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, така и направените от същия правни изводи.

Противно на твърденията на касатора, при мотивирането на своите изводи, районният съд не е излязъл извън установените по делото факти, като задълбочено е обсъдил всички възражения на санкционираното лице. В случая не се констатира твърдяното от касатора „дописване“ на фактическата обстановка и обстоятелствата около нарушението. Напротив, съдът подробно и мотивирано е тълкувал приложимите разпоредби, като е анализирал събраните доказателства, и в частност – изслушаните свидетелски показания, респективно – надлежно е обосновал съставомерните признаци на процесното административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно цитираната разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Неизпълнението на тези изисквания е въздигнато в административно нарушение, което се санкционира по чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Съгласно чл. 10, ал. 5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. (редакция към ДВ, бр. 48/14.05.2002 г.), табелите с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад (или само отзад) перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а когато това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури тяхната видимост и осветеност нощно време. При закрепването не трябва да се нарушава формата на табелата, целостта на графиката и символите на номера. Според ал. 7 на с. р., на мотоциклетите, мотопедите и ремаркетата табела с регистрационен номер се поставя само отзад.

При тази правна регламентация и събраните по делото доказателства, правилно ВРС е приел, че вмененото административно нарушение е доказано. Правилното поставяне на регистрационната табела е функционално подчинено на нейната основна и единствена цел – да идентифицира съответното моторно превозно средство чрез поставянето й на видимо място, гарантиращо безпрепятственото й възприемане. Според АУАН и НП, регистрационният номер на управлявания от касатора мотоциклет е бил поставен “над задната гума, сочещ надолу”, което е препятствало неговото визуално възприемане. Тази констатация се потвърждава категорично от показанията на разпитаните по делото свидетели – полицейските служители, които са извършили проверката, и които първоначално са счели, че номерът изобщо липсва. Потвърденото от свидетелите, и обективирано в съставения АУАН и издадено НП обстоятелство, че табелата е сочела надолу безспорно представлява съществено отклонение от нормативното изискване регистрационният номер да е закрепен перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, така че да осигурява неговата видимост, респ. осветеност. В този смисъл, изводът за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е правилен и надлежно обоснован от доказателствата по делото.

Предвид тежестта на нарушението и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, правилно наложената глоба е намалена от районния съд до определения в санкционната норма минимум. Пред настоящата инстанция липсва съответно оспорване в тази насока, което изключва подробното му обсъждане.

Районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила.

При този изход на спора в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсулстко възнаграждение, определено по реда на чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП в размер на 80 (осемдесет) лева.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 456/04.04.2024г. по АНД № 742/2024г. по описа на РС – Варна.

ОСЪЖДА З. И. Д., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР – Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.