Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………
гр. С., 22.11.2016
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКO OТДЕЛЕНИЕ, I-21 състав, в публичното
заседание на двадесет и осми април през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12934 по описа за 2014 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Х.А.Р.А..Б.“ ООД /предишно
наименование „Х.А.А. А.“ ООД/, с която е предявен иск за признаване на
установено по отношение на С.Б.С., че ищецът е собственик на лек автомобил
марка „Тойота“, модел „Ленд Крузър“ с ДК № *******, № на рама: *********,
идентичен с лек автомобил, модел „Ленд Крузър“ с ДК № *******, № на рама: *********.
Ищецът твърди, че на 20.05.2010г. трето за делото лице установява, че
управляваният от него лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ленд Крузър“ с ДК № *******,
№ на рама: *********, собственост на „Х.А.А. А.“ ООД е противозаконно отнет от
паркинг пред хотел „Я.“ на ул. „******* в гр. С.. Излага, че във връзка с
противозаконното отнемане на процесния автомобил е образувано досъдебно
производство № 1854 /2010 по описа на 06-то РУП-СДВР, пр.пр. № 14716/2010 по
описа на СРП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал. 2, вр.
чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 345а, ал. 1 от НК, което е
спряно поради неразкриване на извършителя в срока за извършване на
разследването. Твърди, че впоследствие процесният автомобил е открит с извършена
интервенция върху номера на рамата му и делото е възобновено, като на
26.08.2011г. Н. Л.С. е предал на органите на МВР, с протокол за доброволно
предаване, лек автомобил, модел „Ленд Крузър“ с ДК № *******, № на рама: *********,
собственост на съпругата му С.С. – ответник по делото. Поддържа, че в резултат
на извършеното изследване на автомобила е установено, че съдържание на номер *********
/идентично със съдържанието на номера на рамата на автомобила, отнет от
владението на Т. Г./ е заличено по механичен начин, след което е „набит“ номер
на рама *********. Твърди, че в СРП са предявени претенции за собственост,
респ. искания за връщане на процесния автомобил, както от ЗАД „Б.В.И.Г.“, така
и от С. С., поради което наказателното производство е спряно с постановление от
11.09.2013г. на СРП, а направените искания са оставени без уважение, тъй като е
налице спор за собственост върху процесния лек автомобил. Последото установява
правият интерес на ищеца от предявяването на установителен иск.
Ответницата С.Б.С. оспорва иска. Оспорва, че е налице идентичност между лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Ленд Крузър“ с ДК № *******, № на рама: *********,
с лек автомобил, модел „Ленд Крузър“ с ДК № *******, № на рама: ********* и че
върху рамата на притежавания от нея автомобил е извършена каквато и да е
интервенция. Посочва, че на 13.07.2010г. между нея, в качеството й на купувач и
Н.И.Н., действащ чрез пълномощника си И.И.П., в качеството му на продавач е
сключен договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите
рег. № 8438 по общия регистър на нотариус Р.М., рег. № 141 на НК, с район на
действие РС-П., по силата на който е придобила правото на собственост върху лек
автомобил, модел „Ленд Крузър“ с ДК № *******, № на рама: *********. Твърди, че
към момента на сключване на на описания по-горе договор за покупко-продажба Н.И.Н.
е притежавал всички необходими документи за собственост на процесния автомобил,
като същият е бил регистриран от „КАТ – Пътна полиция“ – гр. П. и е притежавал
валидно издадено свидетелство за регистрация на МПС № ********* от 18.06.2010г.
Посочва, че след сключване на гореописания договор, автомобилът е
пререгистриран, като е получил нов ДКН – *******, за което й е издадено
свидетелство за регистрация на МПС ********* от 13.07.2010г. Поддържа, че нито
към момента на регистрацията на посочения автомобил от Н.Н., нито към момента
на пререгистрацията му от нейна страна, в информационната система на МВР не е
била налична информация, че процесният автомобил е бил предмет на престъпление,
като при пререгистрацията на автомобила, служителите на МВР не са установили
наличието на каквато и да е било интервенция по номера на шасито или двигателя.
Твърди, че Н.Н. се явява единствен легитимен собственик на процесното МПС и доколкото
тя е придобила автомобила от него, то към настоящият момент тя е единствен негов
собственик. Излага съображения, че ако се окаже, че Н.Н. е придобил автомобила
от несобственик, то той е придобил собствеността върху него на основание чл. 78
ЗС. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
С отговора на исковата молба са направени искания да се конституират като
трети лица помагачи Н.И.Н. и И.И.П.. Предявени са и обратни искове срещу И.И.П.,
за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща платената от ответницата
продажна цена за процесния лек автомобил, на основание т. 5 от Договор за
покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите рег.№ 8438 по общия
регистър на нотариус Р.М., рег. № 141 на НК, с район на действие РС-П., както и
сумата от 22 000 лева, представляваща неустойка по гореописания договор на
основание чл. 92 ЗЗД, като претендира и законна лихва върху главницата от
момента на подаване на настоящия обратен иск до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски.
Третото лице – помагач И.П. е депозирал становище, с което оспорва
предявеният срещу него обратен иск. Излага съображения, че претендираната
неустойка е прекомерна, като надвишаваща многократно договорената продажна цена
и в този смисъл противоречи на добрите нрави и целта на закона. Поддържа, че
исковата претенция е погасена по давност, поради това че ищцата, предявила
обратния иск, е можела да стори това считано от 26.08.2011г., когато процесният
автомобил е бил предаден на органите на МВР. Твърди, че клаузата за договорната
неустойка е недействителна, защото волята му е била опорочена, като е бил
подписал договор в резултат на грешка, като е смятал, че процесното МПС, след
като редовно е регистрирано и проверено от органите на МВР е именно това, което
сочат документите за регистрация. Твърди, че клаузата за договорната неустойка
е недействителна, защото волята му е била опорочена, като е бил подписал
договор в резултат на измама, като е въведен в заблуждение от трето лице,
неустановено досега в наказателното производство, че автомобилът не е бил
предмет на престъпление.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от представените по делото и неоспорени от страните Договор за
продажба на автомобил № 90 от 10.12.2007г., както и фактура № ********** от
11.12.2007г., ищецът е придобил собствеността върху лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Ленд Крузър“ с ДК № *******, № на рама: *********. Установява
се, че на 20.05.2010г. този автомобил е бил противозаконно отнет от паркинг
пред хотел „Я.“ на ул. „******* в гр. С.. Към момента на противозаконното
отнемане на горепосочения автомобил същият е обект на застрахователен договор
„Бонус Каско“ в ЗАД „Б.В.И.Г.“ – полица № 50202785467, като посоченото
дружество е сезирано със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение,
във връзка с което е образувана щета № 470109101016558 и е определено
застрахователно обезщетение в размер на 60 149,80 лв. От определеното
застрахователно обезщетение са приспаднати две дължими премийни вноски в общ
размер на 1729,31 лв., като остатъка в размер на 58 420,46 лв. е заплатен
на собственика на отнетия автомобил с преводно нареждане за кредитен превод от
17.01.2011г. Във връзка с противозаконното отнемане на процесния автомобил е
образувано досъдебно производство № 1854 /2010 по описа на 06-то РУП-СДВР,
пр.пр. № 14716/2010 по описа на СРП срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл. 346, ал. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК и чл.
345а, ал. 1 от НК. По делото не е спорно, че на 26.08.2011г. Н. Л.С. е предал
на органите на МВР с протокол за доброволно предаване лек автомобил, модел
„Ленд Крузър“ с ДК № *******, № на рама: *********, ато собственик на
автомобила се легитимира ответницата по делото С.С..
За основателността на настоящия иск за собственост следва да се установи
идентичност между противозаконно отнетия автомобил с ДК № *******, който е
придобит от ищеца с договора за покупко - продажба и този предаден на органите
на МВР с ДК № *******. Основните идентификационни белези на моторните превозни
средства са номера на двигателя и номера на рамата на автомобила – така Решение
№209/28.10.2015 по дело №2922/2015 на ВКС, ГК, I Г.О. От назначената
съдебно-автотехническа експертиза се установява, че видимият номер на рамата на
предадения на органите на МВР автомобил с ДК № ******* е *********. След
изследване на мястото, където се намира този номер се установява, че той е изменен.
След извършената химична обработка се установява, че оригиналният номер на
рамата е *********, съвпадащ с номер на рама на противозаконно отнетият лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Ленд Крузър“ с ДК № *******, собственост на
ищцовото дружество.
От експертизата по делото се установява също, че на мястото, където следва
да фигурира номера на двигателя се вижда силно кородирала повърхност, което
възпрепятства разчитането му. Съгласно Решение №209/28.10.2015 по дело №2922/2015
на ВКС, ГК, I г.о., когато не могат да се установяват оригиналните номера на
двигателя и на рамата, идентичността на претендирания автомобил с притежавания
от ищеца автомобил може да бъде приета за установена при съвпадението на
множество други белези на автомобилите, чиято промяна не би могла да не остави
следи. В конкретния случай, при проверка на съдържанието на съответните номер
на рама на противозаконно отнетия и предадения на органите на МВР автомобили се
установява, че автомобил с номер на рама ********* е с фабрично дясно
управление на дирекцията, докато автомобил с номер на рама ********* с ляво
такова. Предаденият на органите на МВР автомобил с ДК № ******* и ********* е с
ляво управление на дирекцията. От дадените от вещото лице по реда на чл. 200,
ал. 2 ГПК разяснения става ясно, че върху автомобила няма следи от промяна на
управлението на дирекцията. Според него такива следи несъмнено биха били налице
в случай, че такава промяна е била извършена. Това от една страна свидетелства,
че номерът на рамата на предадения на органите на МВР автомобил не е автентична,
а от друга, че посоката на управлението на дирекцията съвпада с тази на
противозаконно отнетия автомобил, собственост на ищеца. Друг белег, при който
се установява съвпадение между противозаконно отнетия автомобил и този предаден
на органите на МВР е кодът на модела на автомобила. Видно от представеното по
делото писмо от „Т.Б.“ ЕООД, официален вносител на марката „Тойота“ за
България, кодът на модела на автомобил с номер на рама ********* е
KDJ12OL-GKAEYW, докато този на автомобил с номер на рама ********* е
KDJ12OR-GKAGYQ. От назначената по делото съдебна автотехническа експертиза
кодът на модела на автомобил предаден на органите на МВР е KDJ12OL-GKAEYW. По
този начин се установява съвпадение на този белег и при двата автомобила.
Предвид това, като се вземат предвид съвпадението на номера на рамата, посоката
на управление на дирекцията и кодът на модела на противозаконно отнетия автомобил
и този доброволно предаден на органите на МВР, са налице достатъчно данни от
които може да се направи сигурен извод, че двата автомобила са идентични.
В отговора на исковата молба са наведени доводи, че праводателят на
ответника Н.Н. е легитимен собственик на процесния автомобил, доколкото той е
притежавал свидетелство за регистрация на МПС № ********* от 18.06.2010г., като
в условията на евентуалност се твърди, че той е придобил оригинерно правото на
собственост на основание чл. 78 ЗС. Свидетелството за регистрация, представлява
документ за собственост, легитимиращ собственика и правото му да се разпорежда
с МПС. В конкретния случай по делото се установи идентичност между автомобила,
който е противозаконно отнет от ищеца и този, предадено доброволно на органите
на МВР. В този смисъл по делото са представи две свидетелства за регистрация по
отношение на един и същ автомобил. Притежаваното от ищеца свидетелство за
регистрация е от 11.12.2007г., а това на праводателя на ответника от 18.06.2010г.
В този смисъл, доколкото е издаден в по-късен момент, документа за регистрация
на последния не може да го легитимира като собственик на процесното МПС спрямо
ищеца. Що се касае до твърдението, че Н.Н. е придобил процесния автомобил на
оригинерно основание, съдът намира, че не е осъществен фактическият състав на
чл. 78, ал. 1 ЗС. По делото не бе доказано, че праводателят на ответника е
придобил вещта възмездно. Напротив, от обясненията на това лице дадени в
качеството му на трето лице-помагач, се установява, че той не притежава никакви
документи за процесния автомобил и той е регистриран на негово име само
привидно. Това води до извода, че той въобще не е станал негов собственик. С
оглед това и като се вземат предвид останалите обстоятелства по делото, с оглед
разпоредбата на чл. 175 ГПК, а именно противозаконното отнемате на автомобила и
извършената манипулация на номерa на рамата му, следва да се счете за
установено, че праводателят на ответника, третото лице-помагач Н.Н. не е придобило
собствеността върху процесния автомобил. В тази връзка се явява неоснователно
възражението, че ответницата е придобила автомобила от легитимен собственик.
Третото лице-помагач И.П. излага съображения, че ищецът по делото „Х.А.Р.А..Б.“ ООД не е материално легитимиран
по предявения установителен иск. Поддържа, че собственик на процесния автомобил
е ЗАД „Б.В.И.Г.“, по силата на изплатено застрахователно обезщетение при
осъществен застрахователен риск „Кражба“. Такъв способ за придобиване на права
на собственост върху автомобили не е предвиден нито в Кодекса за
застраховането, нито в Закона за движение по пътищата, нито в Закона за
собствеността. Действително, разпоредбата на чл. 208, ал. 5 от КЗ /отм./ урежда
задължение на застрахования, получил обезщетение за настъпил риск "Кражба”
да прехвърли намереното в последствие имущество на застрахователя или на
посочено от него трето лице, ако желае да задържи изплатеното обезщетение.
Неизпълнението на това задължение, обаче, не може да доведе до прехвърляне
автоматично на правото на собственост върху автомобила. В конкретния случай,
ищецът е посочил, че автомобилът не е прехвърлен на застрахователя или на
ІІІ-то посочено от него лице, като в същото време ответникът не е ангажирал
доказателство за осъществено такова прехвърляне, поради което съдът приема, че
към настоящия момент носител на правото на собственост върху автомобила е ищецът
- „Х.А.Р.А..Б.“ ООД. В същото време дори да се приеме, че такава уговорка е
допустима, тя не фигурира в ОУ на застрахователя. В раздел VI от тях „Отношения
при намиране на МПС след регистриране на кражба“ не са предвидени такива
последиците от изплащане на застрахователно обезщетение при осъществен
застрахователен риск „Кражба“. С оглед горното, възраженията на третото
лице-помагач-И.П. в тази насока са неоснователни.
Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че лек автомобил, модел „Ленд
Крузър“ с ДК № *******, видим № на рама: *********, идентичен с лек автомобил
марка „Тойота“, модел „Ленд Крузър“ с ДК № *******, № на рама: ********* е
собственост на „Х.А.Р.А..Б.“ ООД. В този смисъл е основателен искът за
признаване на установено по отношение на С.Б.С., че ищецът „Х.А.Р.А..Б.“ ООД е
собственик на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ленд Крузър“ с ДК № *******,
№ на рама: *********, идентичен с лек автомобил, модел „Ленд Крузър“ с ДК № *******,
№ на рама: *********.
С оглед изхода по първоначалния иск,
се явява осъществена вътрешнопроцесуалната предпоставка за разглеждане на
обратния иск предявен от ответницата С.С. против третото лице-помагач И.П..
Ищцата по обратния иск С.С. е
предявила искове против третото лице – помагач И.П. за заплащане на сумите от
5000 лв., представляваща продажна цена по договор за покупко-продажба на МПС,
както и сумата от 22 000 лв. неустойка. Тя претендира горните суми на основание
т. 5 от договор за покупко-продажба на МПС от 13.07.2010г., предвиждащ, че в
случай на съдебно отстранение от процесния автомобил. Въпреки, че И.П. не е
страна по договора за прехвърляне на МПС, с т. 5 от него той се е задължил да
отговаря в случай на неизпълнение на чуждото задължение за прехвърляне на
собствеността върху автомобила и за претърпяна евикция. Така той е страна в
отделно правоотношение с продавача по договора, с предмет гарантиране на
изпълнение на задълженията по него. В конкретния случай, той отговоря на самостоятелно
основание, а не за задълженията на продавача по договора – третото лице-помагач
Н.Н.. Този извод не се разколебава и от обстоятелството, че неизпълнението на
задължението за dare на продавача по договора е предпоставка за възникването на
отговорността на ответника по обратния иск. Следва да се посочи, че в конкретния
случай, доколкото не е направено изявление за разваляне от страна на ищцата по
обратния иск, претенцията на ищцата по обратния иск не следва да се квалифицира
по чл. 189 ЗЗД. Това обаче не ограничава купувачът по договора да търси правата
си по общия ред.
По делото се установява, че на 13.07.2010 е сключен договор за
покупко-продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите рег.№ 8438 от
13.07.2010г. на нотариус Р.М., рег.№ 141 на НК, по силата на който Н.И.Н.,
действащ чрез пълномощника си И.И.П., в качеството си на продавач се е задължил
да прехвърли на С.Б.С., в качеството й на купувач, собствеността върху лек
автомобил, модел „Ленд Крузър“ с ДК № *******, шаси №: *********. Съгласно т. 5
от договора в случай, че купувачът претърпи съдебно отстранение /евикция/,
предмет на посочения договор по каквито и да е причини, то И.И.П. дължи на купувача-ищца
по обратния иск връщане на продажната цена в размер на 5 000 лева и
неустойка в размер на 22 000 лв.
На основание чл. 223, ал. 2, изр.
първо ГПК установеното в мотивите на настоящето решение е задължително за
третото лице-помагач И.П. в отношенията му с ответницата по делото С.С..
Предвид това, следва да се счете за установено, че собственик на процесния
автомобил е „Х.А.Р.А..Б.“ ООД, а не продавача по договора, сключен със С.С. - Н.Н..
Ответникът по обратния иск навежда
доводи, че исковата претенция е погасена по давност, защото ищцата по обратния
иск е могла да предяви иска считано от 26.08.2011г., когато процесният
автомобил е бил предаден на органите на МВР. Съдът намира този довод за
неоснователен. Вземанията за неустойки и обезщетение за вреди от неизпълнен
договор се погасяват с тригодишна погасителна давност, като давността започва
да тече от възникването на вземането, доколкото същото е безсрочно. По начало вземанията
за заплащане на неустойка и вреди възниква от момента на неизпълнение на
задължение по договора, но естеството неизпълненото задължение обосновава
началото на протичането на давностния срок. От начинът, по който е формулирана
клаузата на т. 5 от договора за прехвърляне на процесното МПС може да се
направи извод, че тя се отнася единствено при настъпването на реална евикция,
т.е. когато трето лице е предявило правата си и купувачът вече е отстранен от
вещта, която е купил, въз основа на съдебно решение. В конкретния случай това е
моментът на установяване на принадлежност на правото на собственост на трето
лице. Началният момент, от който започва да протича давностният срок е
стабилизирането на основанието за възникване на вземанията за неустойка и
обезщетение за вреди - а именно - съдебното решение, с което се отрича правото
на собственост на ищцата по обратния иск като приобретател по договора. Този
момент не съвпада с момента на възникване на тези вземания - липса на
вещноправно действие на осъществената облигация, но от този момент, при
наличието на конкуриращи се титули за собственост се решава със сила на присъдено
нещо принадлежността на абсолютното вещно право над спорната вещ. В конкретния
случай този момент е настъпил с уважаването на установителния иск за
собственост по настоящето дело. В случая това обстоятелство настъпва с
влизането в сила на настоящето решение. С оглед изложеното вземането на ищцата за
неустойка не е погасено по давност.
Ответникът навежда доводи, че
клаузата на т. 5 от договора за прехвърляне на МПС е недействителна, тъй като
волята му е била опорочена, като той е подписал договора в условията на грешка
и евентуално измама.
Волята на страната е опорочена винаги, когато при сключването на договора
тя е имала погрешна представа за съдържанието на насрещните престации, както и
за последиците от сключения договор. Грешка е налице, когато насрещната страна
или трето лице е предизвикало невярната представа без умисъл, при
непредпазливост или дори неволно, както и когато страната сама е изпаднала в
заблуждение, преценявайки погрешно фактите и обстоятелствата. Грешката в
мотивите за сключване на договора или в преценката за неговата изгодност не е
основание за неговото унищожаване. Настоящият случай е именно такъв. С довода
си, че след като процесното МПС е редовно регистрирано и проверено от органите
на МВР, то е именно това, което сочат документите за регистрация и в този
смисъл е собственост на праводателя, ответникът по обратния иск по същество
твърди, че е преценил грешно възможността за наличието на права на трети права,
липсата на които е негов мотив за сключването на клауза на т. 5 от договора,
както и за него няма как да настъпят неблагоприятни последици. От друга страна
този довод е логически противоречив. С процесната неустоечна клауза И.П. по същество
обезпечава изпълнението на задължението на Н.Н. за прехвърляне на собствеността
върху процесния автомобил. Той не може да се позовава в грешна представа за
наличието на възможност за осъществяването на риска, който гарантира.
Що се касае до твърдението, че
договорът за покупко-продажба на процесното МПС е недействителен, поради измама,
съдът счита следното. Ответникът по обратния иск излага съображения, че е бил
въведен в заблуждение от неустановено в наказателното производство лице, че
автомобилът е собственост на третото лице-помагач Н.Н.. Съгласно разпоредбата
на чл. 29, ал. 2 ЗЗД, когато измамата изхожда от трето лице, измамената страна
може да иска унищожението на договора само ако при сключването му другата
страна е знаела или не е могла да не знае за нея. В производството не са
представени доказателства, нито се твърди, че купувачът по договора С.С. е
знаела или не е могла да не знае за твърдяната от ответника по обратния иск
измама. С оглед гореизложеното, при сключването на неустоечната клауза по т. 5
от договора волята на ответника по обратния иск не е била опорочена.
Ответникът по обратния иск навежда доводи, че уговорената между страните
неустойка е прекомерна, като тя надвишава многократно договорената продажна
цена и в този смисъл противоречи на закона и на добрите нрави. Нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Нищожна би била неустойка,
която излиза извън така очертаните функции. Прекомерността на неустойката не я
прави изначално нищожна поради накърняване на добрите нрави. Преценка за
нищожност за валидността й се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. В Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. са дадени
примерно изброени критерии, които следва да се вземат под внимание, с оглед
противоречието на неустоечната клауза с добрите нрави - естеството им на
парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др., вид на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението
- съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. В
конкретния случай клаузата е уговорена за пълно неизпълнение на задължението за
прехвърляне на собствеността на процесния автомобил. В хода на процеса не е
установено какви са очакваните от ищцата по обратния иск вреди от
неизпълнението на договора, но във всеки случай те не могат да се ограничат
единствено до размера на продажната цена. Задължението за прехвърляне на
процесния автомобил не е обезпечено с други правни способи. Следва да се има
предвид и че в конкретния случай характерът на задължението, за което е
уговорена клаузата не е относимо към несъответствието на неустойката с добрите
нрави. В същото време не са налице и други обстоятелства, които да се отнасят
до противоречието на неустоечната клауза с добрите нрави. С оглед това, следва
да се направи извода, че уговорената неустойка при неизпълнение на задължението
за прехвърляне правото на собственост върху процесния автомобил не е нищожна
като противоречаща на добрите нрави, доколкото същата не излиза извън присъщите
на неустойката обезпечителна и обезщетителна функция. Не на последно място
клаузата не противоречи и на присъщата за неустойката наказателна функция, като
последната следва да мотивира страните да изпълняват поетите от тях договорни
задължения. Неустоечната клауза на т. 5 от договора е уговорена с цел да
обезпечи изпълнението на задължението на продавача да прехвърли собствеността
върху процесния автомобил, а в случай на неизпълнение - да обезщети изправната
страна, както и да санкционира неизправната за неизпълнението. С оглед гореизложеното
неустойчената клауза на т. 5 от договора за покупко продажба не е нищожна
поради противоречие с добрите нрави.
В същото време не се установява неустоечната клауза да е прекомерна по
смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Съгласно тази разпоредба ако неустойката е
прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е
изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. По делото
се установява, че е налице пълно неизпълнение на процесния договор. В същото
време, в процеса не бе установен размерът на реално претърпените от ищцата по
обратния иск вреди. В този смисъл следва да се има предвид и презумптивната
функция на неустойка, която възлага в тежест на длъжника доказването на това
обстоятелство.
Предвид изложеното се установява неизпълнение на договор за
покупко-продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите рег.№ 8438 от
13.07.2010г. на нотариус Р.М., рег.№ 141 на НК и претърпяно съдебно
отстраняване от лек автомобил, модел „Ленд Крузър“ с ДК № *******, видим № на
рама: *********, идентичен с лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ленд Крузър“
с ДК № *******, № на рама: ********* на ищцата по обратния иск – купувач С. С..
С оглед това следва да се приеме, че са възникнали предпоставките за ангажиране
на отговорността на ответника по обратния иск по т. 5 от процесния договор и
той следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 5 000 лв., равняваща
се на продажната цена по договора и сумата от 22 000 лв., представляваща
неустойка.
С оглед приетото по обратния иск, следва да бъде уважена и претенцията за
заплащане на законна лихва върху посочените суми от датата на подаване на
обратната искова молба – 21.11.2014г. до окончателното им заплащане.
По отношение на разноските:
При посочения изход на делото в полза на ищеца по главния иск следва да
бъдат заплатени направените разноски за държавната такса в размер на 1 200
лв.; възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв. и за такса за съдебни
удостоверения в размер на 10 лв., т.е. общо 1 410 лв. Не следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение. Съгласно ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС
присъждат се само действително направени от страната разноски. По делото не се
установява именно „Х.А.А.- А.“ ООД да е извършил разходи за заплащане на
адвокатско възнаграждение, което е предпоставка за присъждането на разноските.
По делото е представено единствено пълномощно за процесуално представителство,
не и договор за правна помощ, сключен именно от ищеца по делото и процесуалния
представител, респ. – представени са доказателства за плащане на възнаграждение
между процесуалния представител на ищеца и трето за делото лице ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД, поради което не може изобщо да се заключи, че разходите за възнаграждение
са понесени от ищеца, на който да бъдат присъдени.
Ответникът по
обратния иск – И.П. следва да заплати на ищцата по обратния иск С. С.,
направените от последната разноски в размер на 200 лв., представляващи
заплатена държавна такса по предявения от нея обратен иск.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, по
отношение на С.Б. С., ЕГН **********,
че "Х.А.Р.А..Б." ООД, ЕИК ******** е собственик на лек автомобил, модел „Ленд Крузър“ с ДК
№ *******, № на рама: *********, идентичен с лек автомобил марка „Тойота“,
модел „Ленд Крузър“ с ДК № *******, № на рама: *********.
ОСЪЖДА С.Б. С., ЕГН ********** да заплати на "Х.А.Р.А..Б."
ООД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 410 лв. - сторени
разноски по делото.
ОСЪЖДА И.И.П., ЕГН ********** да заплати на С.Б. С., ЕГН **********, на основание
чл. 92 ЗЗД сума в размер на продажната цена по договора от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, както и сумата от 22 000
лв. /двадесет и две хиляди лева/, неустойки
по т. 5 от Договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите
рег.№ 8438 по общия регистър на нотариус Р.М., рег. № 141 на НК, ведно със
законна лихва върху тези суми считано от 21.11.2014г. до окончателното им
изплащане; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 200 лв. /двеста лева/
- сторени разноски по делото.
Решението е постановено при
участието на И.И.П., ЕГН **********
и Н.И.Н., ЕГН ********** като
подпомагащи страни на страната на ответника С.Б. С., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: