№ 108
гр. Пловдив , 09.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600306 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от
НПК.
Образувано е по жалба на адв. З., депозирана от името на лишения от
свобода Н. Н. В. против определение №60/19.05.2021г., постановено по ЧНД
№ 2140/2021г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е оставена без уважение
молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода. С жалбата
се изразява несъгласие със съдебния акт, като се сочи, че доказателствата по
делото са некоректно и неправилно оценени от съда, че на едно, и то
недоказано, негативно проявление на осъденият неправилно е отдадена
прекалена тежест, без да се анализират положителните характеристики на В.
по време на престоя му в затвора. На тази база се отправя искане атакуваното
определение да бъде отменено и Апелативният съд да постанови ново, с което
да бъден условно предсрочно освободен по реда на чл.70 от НК, като се прави
и доказателствено искане – да се изиска и приложи по делото протокол за
годност на техническо средство „Дрегер“, с което е била констатирана
употреба на алкохол от осъденото лице след завръщането му от домашен
отпуск.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с
изложените в жалбата оплаквания и материалите по приложеното дело, за да
се произнесе намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, но
разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
Във връзка с отправеното с жалбата искане – за събиране на
доказателства, следва да се отбележи, че настоящето производство протича в
закрито съдебно заседание, в рамките на което не се събират нови
доказателства, а обект на преценка са събраните до момента и приложени към
затворническото досие на осъденото лице.
По същество:
По категоричен начин е установено по делото, че осъденият В. към
момента търпи наказание в размер на 19 години лишаване от свобода,
наложено му с присъда по НОХД № 276/2010г. по описа на ОС – Стара
Загора, от което, според приложената справка от затвора към 21.04.2021г., е
изтърпял фактически 11 години 2 месеца и 12 дни, от работа 1г. 8м. и 12д.,
или общо, 12 години 10 месеца и 24 дни. Към днешна дата остатъкът за
изтърпяване е 5г. 11 м. и 8д.
В контекста на посоченото не може да има спор, че е налице първата
предпоставка за предсрочно условно освобождаване на В. по смисъла на чл.70
от НК и даденото в Постановление № 7 от 27.VI.1975г., Пленум на ВС, изм. с
Постановление № 7 от 6.VII.1987г. тълкуване, тъй като е изтърпяно
фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание лишаване от свобода.
За да бъде уважено искането за предсрочното освобождаване обаче, В.
следва да е демонстрирал и поведение, сочещо на поправяне и превъзпитание,
както и готовност да се ресоциализира в обществото, без да представлява
риск за членовете му, а и за себе си. Отсъствието на доказателства в подкрепа
на тази кумулативно изискуема се предпоставка е мотивирало окръжният съд
да откаже да уважи молбата на осъденото лице. Този състав споделя
виждането на първостепенния съд. Съдържащите се в личното досие на
осъдения материали - доклади, становища, справки и др. са еднозначни в
мнението си, че към момента не е настъпила законово изискуемата се трайна
положителна промяна в поведението и нагласите на осъдения, респективно,
че корекционният процес не се завършен и се налага да се продължат
дейностите в тази насока. Вярно е казаното в жалбата, че становището на
затворническата администрация и на лицата, работещи в нея, не са
задължителни за съда и не предопределят априори изхода от делото. Но, без
съмнение, виждането на натоварените, по закон и фактически, с
извършването на корекционни дейности спрямо осъдените лица органи, не
може да се отхвърли безмотивно от съда, а несъгласие с него може да се
изрази единствено, ако в материалите от затворническото досие се открият
доказателства, водещи до различни от направените от компетентните органи
изводи. Казусът не е такъв. Защото, видно е от цялото затворническо досие,
2
че нестабилно, променливо, с възходи и падения, се отличава да е
поведението на В. по време на престоя му в затвора, като трайно остава
демонстрираното от него нежелание да осъзнае вината си и отговорност за
собствените действия да поеме, както и инспекторът – психолог сочи в
доклада си.
Видно е още, че в първоначалният риск от рецидив, оценен през 2010г.
на 49т. и в констатираните тогава проблемни зони, до 2014г. никакво
положително развитие и тенденции не са постигнати. Дори напротив, през
октомври 2014г. повишение на този риск до 51т. е установено.
Положителното намаление на риска, само по себе си незначително, през
2016г. – 44т. и 41т. през 2020г., в актуалните оценки отново показва
повишение - 43т. Същите остават и проблемните зони. Така че, не може да се
говори за устойчивост и демонстрирано от В. желание за приемане и
осъзнаване на противоправното му поведение, довело до осъждането му, за
мотивация да работи по премахване или поне минимизиране на проблемните
си зони. Напротив, на поощренията – смяна на режима в по- лек, свиждане с
близки извън затвора, ползване на домашен отпуск, В. е отвърнал с
нарушение – завърнал се е от отпуск, употребил алкохол, а злоупотребата с
алкохол е една от проблемните зони на осъденото лице, който проблем,
според доказателствата по делото той не осъзнава, не признава и не желае да
предприеме действия от тази зависимост да се освободи. А тя е била и
първопричината за извършване на престъплението, наказание за което търпи
понастоящем.
Следва да се припомни, че законодателят е посочил като предпоставка за
условно предсрочно освобождаване не относително и частично поправяне, а
доказателствата сочат, че към момента търсеният поправителен ефект на
наказанието не е постигнат в цялост, корекционният процес спрямо осъдения
не е приключил и не е изпълнен плана на присъдата, което квалифицира като
несъстоятелно оплакването на жалбоподателя, че е налице и втората
предвидена в закона предпоставка за предсрочното му условно
освобождаване. Прилагането на института е предпоставено не от
декларативното изявление на осъденото лице, че се е поправило, а от
демонстриране на поведение, сочещо на такова поправяне, каквото поведение
в настоящият случай не се открива да е налице. Не са налице и предпоставки
за успешното ресоциализиране на В. след излизането му от затвора, предвид
алкохолната зависимост в условията на свобода, демонстрираното от него
неосъзнаване на причините, довели до престъплението, което е пречка за
благоприятен изход от корекционният процес и за постигане на трайна
положителна промяна.
Като е стигнал до същите изводи, първостепенният съд е постановил
законосъобразно и обосновано определение, което следва да се потвърди,
поради което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №60/19.05.2021г., постановено по ЧНД
№ 2140/2021г. по описа на ОС – Стара Загора
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4