№ 92
гр. Севлиево, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230100746 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. "Христо Ботев"
№ 62, представлявано от управителя Р.Т.Р. срещу А.Б.А.., с ЕГН **********, от общ.
*********************.
Ищеца твърди, че ответникът има открита партида с № ********* в ЕООД
''Водоснабдяване и канализация" за с. Хан Аспарухово, общ. Стара Загора. С ползването на
съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя възниквали
договорни отношения, по силата на които ЕООД "ВиК" се задължавало да доставя питейна
вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да
заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на
засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред от
инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Ответницата имала неизплатени в срок
задължения към дружеството, в размер на 278,67 лв., произтичащи от предоставени ВиК
услуги за периода 05.12.2017г. - 08.06.2020г., за което били издадени квитанции и фактури,
както и лихви за забавено плащане в размер на 28,15 лв., за период от 01.02.2018 г. до
15.07.2020 г.. Отчитането и начисляването на количествата предоставени ВиК услуги се
извършвало всеки месец, което било обективирано чрез запис в електронен карнет за
партидата на ответника и ставало през текущия месец, като платежния документ -
квитанция или фактура за тях се издавал до началото на следващия месец. Срокът за
1
заплащане на дължимата сума по него бил 30 дни от датата на издаване на документа
/задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК, услуги на
потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2 - стара редакция на ОУ в сила
до 27.09.2014 г. вр. чл. 40 от Наредба № 4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/. В
процесния случай за количеството доставена и отведена вода на потребителя били издадени
26 бр. квитанции и фактури, сумите, по които не били заплатени. Ищцовото дружество
подало заявление по реда на чл. 410 от ГПК и била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 867/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево. Предвид
обстоятелството, че издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от
Гражданско процесуалния кодекс, Районен съд - Севлиево дал на заявителя, указания да
предяви иск относно вземането си. Предвид изложеното ищеца иска признаване за
установено по отношение на ответника, че му дължи да заплати сумата 278,67 лв.,
произтичащи от предоставени ВиК услуги за периода 05.12.2017 г. - 08.06.2020 г., за което
били издадени квитанции и фактури, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в
размер на 28,15 лв.. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника е подал писмен отговор, чрез особения си представител. Смята, че искът е
недопустим, а исковата молба неоснователна. Претенцията се базирала единствено и само на
приложени по делото квитанции и фактури. На тях, обаче нямало положени подписи от
А.Б.А.., както и нямало доказателства, че тя ги е получила. Оспорва наличието на
облигационна връзка между страните, а при установяване на такава - изправността на ищеца
по същата. Оспорва и извършването на доставка на фактурираните количества ВиК услуги.
Ищецът не установил съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение, а именно: наличие на облигационна връзка между страните, с твърдяния
предмет, от която да е възникнало задължение за потребителя за заплащане на цените на
предоставените ВиК услуги, както и изпълнение на задълженията си по договора, т. е. че е
предоставил дължимата услуга и нейната стойност. Съгласно чл. 3 от Наредбата,
потребители на услугите В и К били: собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение. С исковата молба не били представени доказателства, от които да
може да се направи извод, по силата на коя хипотеза на А. може да й бъде придадено
качеството потребител на Вик услуга, респективно да е възникнала годна облигационна
връзка между нея и ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД - гр. Стара Загора.
Съгласно чл. 14 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
2
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
отношенията между страните се уреждали с писмен договор, който се предлага от
водоснабдителното предприятие. В случая не бил представен и такъв договор. На следващо
място, за да се приеме, че за абоната е налице възникнало задължение, в тежест на ответното
дружество било да установи, че осчетоводеното количество ВиК услуги е реално доставено.
В тази връзка следвало да бъдат съобразени правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите. В ОУ били предвидени условията и начина за отчитане на средствата за
търговско измерване (водомерите) - същото следвало да се извършва от служител на ВиК
оператора, в присъствието на титуляра на абонатния номер или на негов представител. По
този начин резултатите от отчитането се свеждали до знанието на потребителя. В същото
време, с подписа си върху карнетния лист, абонатът удостоверявал неизгоден за себе си
факт. Последното било от значение, с оглед доказателствената сила на карнетния лист - той
представлявал частен свидетелстващ документ, поради което се ползвал с доказателствена
сила само когато удостоверява неизгодни за издателя му факти, а също бил
непротивопоставим на страната, която не го е подписала. В конкретния случай,
представеният по делото карнетен лист не бил подписан от лицето, посочено като абонат
или от негов представител относно отчитанията показанията на водомера относно
релевирания период. Правото на доставчика за служебно начисляване на количества ВиК
услуги, възниквало при отказ на потребителя да осигури достъп на инкасатора, удостоверен
с констативен протокол, съдържащ подписа на лицето, отчитащо водомера и поне от един
свидетел. От страна на ищеца не били представени доказателства, за отказ на абоната за
предоставяне на достъп до имота. Не били съставени и констативни протоколи. За ищеца не
било възникнало правото за служебно начисляване на вода.
В съдебно заседание ищеца, чрез своя процесуален представител поддържа
предявените искове по съображенията изложени в исковата молба.
В съдебно заседание ответницата, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от Общи условия на „ВИК" ЕООД, одобрени с решение № ОУ-
09/11.08.2014г. на ДКЕВР – в сила от 27.09.2014 г., публикувани във в-к Новинар и в-к
Старозагорски новини, а също и на сайта на ищеца ( https://wik-
stz.com/bg/%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0-
%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%B0/ ), приложени по приложеното ч. гр. д. № 2714/2020 г.
на РС – Стара Загора, от препис от досие по абонатен номер, заместващо хартиения карнет
и от 26 бр. квитанции и фактури, че ответницата е потребител на доставяни от ищеца ВиК
услуги, за обект в с. Хан Аспарухово, общ. Стара Загора. Дружеството предоставило за
посочения обект ВиК услуги и въз основа на предоставените услуги от страна на „ВИК"
ЕООД са издадени квитанции и фактури за задължения на ответницата към ищцовото
дружество, в общ размер на сумата 278,67 лв., за периода 05.12.2017 г. - 08.06.2020 г..
Съгласно чл. 23, ал. 4 от ОУ, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
3
потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като се посочват трите
имена и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и
при ползване на електронен карнет. Потребителя е длъжен да заплаща цената на доставените
услуги в 30-дневния срок от датата на фактуриране, съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите
условия на „ВИК" ЕООД.
Установява се от справка от имотния регистър по партидата на ответницата, че
същата е закупила на 13.08.2014 г. процесния водоснабден имот.
Установява се от заповед от 25.10.2017 г. на управителя на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД – Стара Загора, че със същата от 01.11.2017 г. се въвежда
ползването на електронен карнет, като се преустановява ползването на дотогава
съществуващите карнети.
От приложения препис от ч. гр. д. № 867/2020 г. на РС – Севлиево и приложеното по
същото ч. гр. д. № 2714/2020 г. на РС – Стара Загора се установява, че „ВИК" ЕООД – Стара
Загора е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което са образувани
посочените ч. гр. д. и е издадена срещу ответницата, заповед № 476/22.07.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите : 278,67 лв., представляваща
главница, произтичащи от предоставени ВиК услуги за обект в с. Хан Аспарухово, общ.
Стара Загора, за периода 05.12.2017 г. - 08.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 23.07.2020 г. до окончателното заплащане на сумата, както и
лихви за забавено плащане в размер на 28,15 лв., за периода 01.02.2018 г. - 15.07.2020 г., а
също и за разноски - платена такса в размер на 25,00 лева. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последният не е намерен нито на адреса
по заявлението нито на постоянния или на настоящия си адрес, включително след залепване
на уведомление, в изпълнение на указанията на Районен съд – Севлиево, в
законоустановения срок е била предявена и исковата молба по настоящото дело.
Установява се от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната
експертиза, а също и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание следното:
счетоводството на ищеца по отношение на задълженията на ответницата е заведено
съгласно изискванията на Закона за счетоводството; за периода от 05.12.2017 година до
08.06.2020 година за абонат № 317692, А.Б.А.., партида № *********, обект находящ се в с.
Хан Аспарухово, общ. Стара Загора, водомер № ********** за предоставените В и К услуги
задължението е в размер на сумата 278,67 лв.; за дните на закъсняло плащане на дължимата
сума лихвата за забава за периода от 01.02.2018 г. до 15.07.2020 година, е в размер на сумата
28,15 лв..
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявените установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1
4
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага установяването от ищеца
на следните предпоставки: наличието и валидността на твърдяния договор между страните
със съществените му елементи (предмет, цена, права и задължения на страните);
изпълнението на задълженията си по този договор; размера и стойността на доставените
ВиК услуги за исковия период и поставянето на ответницата в забава и размера на
дължимото мораторно обезщетение.
Установи се от Общите условия на „ВИК" ЕООД – в сила от 27.09.2014 г.,
приложени по приложеното ч. гр. д. № 2714/2020 г. на РС – Стара Загора, от препис от
досие по абонатен номер, заместващо хартиения карнет и от 26 бр. квитанции и фактури, че
ответницата е потребител на доставяни от ищеца ВиК услуги, за обект в с. Хан Аспарухово,
общ. Стара Загора. Дружеството предоставило за посочения обект ВиК услуги и въз основа
на предоставените услуги от страна на „ВИК" ЕООД са издадени квитанции и фактури за
задължения на ответницата към ищцовото дружество, в общ размер на сумата 278,67 лв., за
периода 05.12.2017 г. - 08.06.2020 г.. Страните са постигнали съгласие в чл. 23, ал. 4 от
Общите условия, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя
или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията
с данните в отчета, като този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при
ползване на електронен карнет. В конкретния случай видно от заповед от 25.10.2017 г. на
управителя на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД – Стара Загора, че със
същата от 01.11.2017 г. е въведено ползването на електронен карнет, поради което не е било
необходимо отчитането на водомерите да се извършва в присъствието на потребителя или
на негов представител, който да се подписва върху карнетен лист, поради което
възраженията в отговора, за липса на такъв подпис са неоснователни. Съгласно чл. 33, ал. 2
от Общите условия на „ВИК" ЕООД, потребителя е длъжен да заплаща цената на
доставените услуги в 30-дневния срок от датата на фактуриране, поради което е настъпила и
изискуемост на претендираните суми. Налице са твърдяните облигационни отношения в
исковата молба, като възраженията в обратния смисъл в отговора са неоснователни.
Установи се от справка от имотния регистър по партидата на ответницата, че същата е
закупила на 13.08.2014 г. процесния водоснабден имот, поради което като негов собственик,
същата е обвързана от процесното правоотношение с ищеца, при посочените по – горе
Общи условия, на основание чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. чл. 8, ал. 1 – ал. 5 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Ответницата не е нов потребител по
отношение на ОУ, тъй като е придобила имота преди влизането им в сила, поради което
разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. е неприложима - ответницата не
е необходимо да приема общите условия със сключването на предварителен писмен
договор, приложими са правилата на предходните алинеи на чл. 8 от същата наредба.
Установи се от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, че
счетоводството на ищеца се води редовно, като по отношение на задълженията на
ответницата е заведено съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Процесните
квитанции и фактури, по същество представляват частни свидетелстващи документи,
5
основаващи се на вписвания в счетоводните книги по смисъла на чл. 182 ГПК, като за
такива частни свидетелстващи документи законът дава възможност да установяват изгодни
за издателя си факти, като същите се преценяват от съда според редовността им и с оглед
другите обстоятелства по делото. В конкретния случай съдът намира редовността им за
установена, след преценка на всичко изложено по – горе, с оглед и на другите обстоятелства
по делото, поради което същите установяват, че за ответницата са възникнали задължения в
посочените в тях размери /чл. 182 ГПК/. С оглед изложеното установи се по делото
неоснователност на възраженията в отговора, а също и наличието на твърдяния договор
между страните със съществените му елементи, а именно валиден договор за доставка на
ВиК услуги за исковия период в недвижимия имот на ответницата, изпълнението на
задълженията на ищеца по този договор, размера и стойността на доставените ВиК услуги за
исковия период, а също и поставянето на ответницата в забава. Установи се по делото не
само размера и стойността на доставените ВиК услуги, а също и размера на дължимото
мораторно обезщетение от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната
експертиза.
От изложеното следва, че заявените от ищеца в заповедното производство вземания
са доказани, поради което установителните искове трябва да бъдат уважени. В настоящото
производство безспорно се установява съществуването на вземания в полза на ищеца в
предявените размери. По аргумент от чл. 416 ГПК издадената заповед за изпълнение следва
да влезе в сила и да се издаде изпълнителен лист въз основа на същата.
С оглед горното установи се основателност на исковете за вземанията по издадената
заповед за изпълнение, като основателно е и акцесорното искане за законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
С оглед уважаване на исковете, дължими са, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
разноските по ч. гр. д. № 867/2020 г. по описа на РС – Севлиево, в размер на сумата от 25,00
лева. С оглед искането по чл. 78, ал. 1 ГПК и изхода на делото, на ищеца следва да се
присъдят разноски по исковото производство, в размер на сумата от 935,00 лева, за
заплатено адвокатско възнаграждение, депозит за възнаграждение на особен представител,
депозит за възнаграждение на вещо лице и държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. "Христо Ботев" № 62, представлявано от
управителя Р.Т.Р., съществуват парични вземания за сумите: 278,67 лева, представляваща
главница, произтичаща от предоставени ВиК услуги за обект в с. Хан Аспарухово, общ.
6
Стара Загора, за периода 05.12.2017 г. - 08.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 23.07.2020 г. до окончателното заплащане на сумата, както и
лихви за забавено плащане в размер на 28,15 лв., за периода 01.02.2018 г. - 15.07.2020 г., към
длъжника А.Б.А.., с ЕГН **********, от общ. *********************, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 476/22.07.2020 г. по ч. гр. д. №
867/2020 г. на PC – Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А.Б.А.., с ЕГН **********, от общ.
*********************, да заплати на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. "Христо Ботев"
№ 62, представлявано от управителя Р.Т.Р., направените по гр. д. № 746/2021 г. по описа на
Районен съд – Севлиево разноски в размер на 935,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А.Б.А.., с ЕГН **********, от общ.
*********************, да заплати на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. "Христо Ботев"
№ 62, представлявано от управителя Р.Т.Р., направените по ч. гр. д. № 867/2020 г. на
Районен съд – Севлиево разноски в размер на 25,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7