№ 12476
гр. С., 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. И.
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110129817 по описа за 2022 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С., ...., е предявил
искове за признаване за установено, че ответниците Е. В. К., ЕГН **********, адрес гр. С.,
...., и Е. С. К., ЕГН **********, адрес гр. С., ...., дължат, всеки от тях с дял ½ от общите
задължения за имота, следните суми: 1 591,05 лв. цена на доставена топлинна енергия за
периода от 1.5.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 29.12.2021г. до
изплащане на вземането, 260,23 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
12.11.2021 г., 19,85 лв. цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
1.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 29.12.2021 г. до
изплащане на вземането, 4,32 лв. мораторна лихва за периода от 31.12.2018г. до 12.11.2021
г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 74277/21 г. на СРС. Поддържа, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за
битови нужди като ползватели на топлоснабден имот – апартамент № 68 в гр.С., ж.к.
Дружба 2, бл.252, вх.В, ет.6. Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в
имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена от тях. Твърди, че съгласно Общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен
срок от публикуване на сумите на интернет страницата на продавача. Твърди, че е сключен
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
„Техем сървисис” ЕООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли да се установят вземанията му
1
за главница и лихва за забава, признати със заповедта, оспорена от ответника и връчена на
ответницата по реда на чл. 47 ГПК, което обуславя интереса от търсената с иска защита.
Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Е. К., чрез назначения особен представител, е
депозирала писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Оспорва ответницата да е
клиент на ТЕ поради липса на доказателства да е собственик или ползвател на имота.
Оспорва доставката на ТЕ в посочените количества и стойност. Твърди липса на сключен
договор с ФДР, както и на забава. Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на
исковете.
Ответникът К. не е депозирал отговор в срок.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД, иззразява становище
за основателност на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД. Основателността на главния иск е предпоставена от
установяване наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между страните, по което ищецът е доставил количество топлинна енергия
съответно на претендираната от него стойност, и неизпълнение насрещното задължение на
ответниците за плащане на дължимата за потреблението цена.
Първият спорен въпрос по делото е дали ответниците са страна по договор за продажба на
топлоенергия в имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие
/чл. 150 ЗЕ/. Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение
по продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост, и топлоснабдяването на имота, и се
прекратява със загубването на същите.
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
този имот.
Тоест, по презумпция на закона, страна по договора за доставка на топлинна енергия до
даден имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право
на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия. При спор кой е страна по твърдяното облигационно
2
правоотношение, респ. кой е купувач по договора за продажба на топлинна енергия, ищецът
е длъжен чрез пълно и главно доказване да установи този факт. По делото няма никакви
доказателства, че ответниците притежават каквото и да е вещно право върху имота. Въпреки
дадените указания, ищецът не ангажира доказателства относно придобиването и ползването
на имота. При липса на доказателства обуславящи качеството на ответниците на клиенти на
ТЕ и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съдът следва да приеме, че ответниците не са страна по договор за
доставка на ТЕ в имота, съответно не са задължени за процесните вземания. Предявените
главни искове следва да бъдат отхвърлени в цялост.
Като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за лихви.
Относно разноските: С оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за разноски е
неоснователна. Право на разноски има ответната страна, като доколкото осъществената в
полза на ответника К. правна защита е безплатна, при условията на чл. 38, ал.1, т.3 ЗАдв
съгласно представения договор, възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да се
присъди на адвокат Е. И., в размер на 488 лв. /минимален предвид цената на исковете/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С.,
...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК,
вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че Е. В. К., ЕГН **********, адрес гр. С., ....,
дължи следните суми: 1 591,05 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода от
1.5.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 29.12.2021г. до изплащане
на вземането, 260,23 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 12.11.2021 г., 19,85
лв. цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 1.11.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва за периода от 29.12.2021 г. до изплащане на вземането, 4,32 лв.
мораторна лихва за периода от 31.12.2018г. до 12.11.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 74277/21 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С.,
...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК,
вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че Е. С. К., ЕГН **********, адрес гр. С., ....,
дължи следните суми: 1 591,05 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода от
1.5.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 29.12.2021г. до изплащане
на вземането, 260,23 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 12.11.2021 г., 19,85
лв. цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 1.11.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва за периода от 29.12.2021 г. до изплащане на вземането, 4,32 лв.
мораторна лихва за периода от 31.12.2018г. до 12.11.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 74277/21 г. на СРС.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С., ...., да заплати на
адвокат Е. И. на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, сумата от 488,00 лв. адвокатско
3
възнаграждение.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Техем
сървисис” ЕООД
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4