№. 284 /
14.5.2018 г.
Р Е Ш Е
Н И Е
14.05.2018
година
г. Монтана
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Р. С. - МОНТАНА,
втори граждански състав в публично заседание на седемнадесети април през две
хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря
Светлана Станишева и в присъствието на прокурора………………., като разгледа
докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. №.
167 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.357 от КТ.
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.128 т.2 от КТ, 221 ал.1 от КТ
и чл.224 ал.1 от КТ.
Ищецът Х.П.Х. xxx
твърди в исковата молба, че до 02.01.2018 година работел на длъжността „П.“ при
ответника с място на работа - производствена база, находяща се в г. Монтана,
ул.„Д. №. 2.. Поддържа също така, че ответникът не му заплатил дължимото
трудово възнаграждение за времето от юли до декември 2017 година. Заявява, че
на 02.01.2018 година депозирал заявление вх.№. 01 от 02.01.2018 година, с което
уведомил работодателя, че прекратява трудовото правоотношение на основание
чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 01.01.2018 година. Твърди, че трудовото му
правоотношение било прекратено със Заповед №. 1 от 02.01.2018 година на
основание чл.327, ал.1,т.2 от КТ. Поддържа, че в заповедта е посочено, че
следва да му се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск за 2016 и 2017 година за 33 дни в размер на 1096,33 лева, както
и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер 598 лева. Ищецът поддържа и това,
че при прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят не му изплатил
посочените по-горе обезщетения, както и дължимото трудово възнаграждение, както
следва: за месец юли 2017 година - 375,00 лева; за месец август 2017 година –..
465,00 лева; за месец септември 2017 година - 465,00 лева; за месец октомври
2017 година –.. 465,00 лева; за месец ноември 2017 година –.. 465,00 лева; за
месец декември 2017 година - 465,00 лева или общо дължимото трудово
възнаграждение е в размер на 2 700 лева. Заявява, че към датата на подаване на
настоящата искова молба ответникът му дължи трудово възнаграждение в размер на
2700 лева, обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск
за 33 дни в размер на 1096,33 лева и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер
на 598 лева. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
осъди „Б. –.. С. А. –.. г. С. да му заплати следните суми: 2 888,09 лева -
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците юли, август,
септември, октомври, ноември и декември 2017 година, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 986,70 лева - представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 538,20 лева -
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и да му присъди
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Б. –.. С. А. –.. г. С., представлявано от изП.директор М. П. М.
е депозир отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва изцяло
предявените от ищеца искове като твърди, че същите са неоснователни и
недоказани. Поддържа, че предявеният иск е подсъден на С. Р. с., съгласно
чл.105 от ГПК, тъй като видно от справка в Агенция по вписвания, седадшщето и
адресът на управление на “Б. - С. А. е г. С., ж. З. О. у. №. 3. е..
Следователно делото е подсъдно на С. Р. с.. Твърди, че действително ищецът Х.П.Х. е работил по силата на трудов договор №.79/01.11.2009
година, сключен между него и ответното дружество, заемащ длъжност ,,П.“. Поддържа, че трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ със заповед №. 1/02.01.2018
година. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение всички дължими
от работодателя възнаграждения са изплатени. По повод претенциите относно
неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 1096,33
лева, счита че също са неоснователни, тъй като са погасени по давност. Предвид
гореизложеното моли съда да отхвърли исковите претенции на ищеца като
неоснователни и недоказани.
Доказателствата по
делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като
прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение
и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Установено е по
делото и няма спор между страните, че ищецът Х.П.Х. xxx е работил при ответника
до 02.01.2018 година, като ,,П.". Със заповед №. 1/02.01.2018 година,
считано от същата дата, е прекратено трудовото правоотношение между страните на
основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ. Със същата заповед е разпоредено да се изплати
на ищеца обезщетение по чл.221 ал.1 КТ и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ. От
заключението на вещото лице В.П.Т. е установено, че работодателят е начислил по
ведомости за месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2017
година брутно трудово възнаграждение, направил е съответните удръжки и е
останала за периода чиста сума за получаване в общ размер на 2888,09 лева. От
заключението на вещото лице Т. е видно и това, че работодателят е начислил по
ведомост обезщетение по чл.221 ал.1 КТ и обезщетение по чл.224 ал.1 КТ, които
също не са изплатени.
Гореизложената
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени
доказателствени средства и от заключението на вещото лице В.П.Т. по назначената
съдебно - икономическа експертиза, което заключение съдът кредитира изцяло като
обективно, безпристрастно и компетентно изготвенО.
От заключение на
вещото лице В.П.Т. е видно, че работодателят е начислил по ведомости за
месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2017 година
брутно трудово възнаграждение, направил е съответните удръжки и е останала за
периода чиста сума за получаване в общ размер на 2888,09 лева, която не е
изплатена на ищеца. С оглед на това и предвид допуснатото изменение на иска,
съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищеца трудово възнаграждение в
общ размер 2888,09 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
завеждане делото –.. 15.01.2018 година до окончателното й изплащане.
Съгласно изричната
разпоредба на чл.221 ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.327 т.2, 3 и 3а работодателят му дължи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието –.. при безсрочно трудово правоотношение, каквото е съществувало
между страните. Видно от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,
рапотодателят е разпоредил да се изплати на ищеца обезщетение по чл.221 ал.1 КТ. Установено е от заключението на вещото лице В.Т., че това обезщетение е в
размер на 598,00 лева и е начислено по ведомост за плащане, но не е изплатенО.
С оглед на това и предвид допуснатото изменение на този иск ответникът следва
да бъде осъден да изплати на ищеца чиста сума за получаване в размер на 538,20
лева - обезщетение по чл.221 ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от завеждане делото –.. 15.01.2018 година до окончателното й
изплащане
По силата на чл.224
ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Това
обезщетение съгласно чл.224 ал.2 от КТ се изчислява по реда на чл.177 от КТ към
деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
В процесния случай
са налице и двете предпоставки за възникване правото на ищеца на претендираното
обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ: 1.налице е прекратено трудово правоотношение
и 2.налице е неизползван от ищеца платен годишен отпуск. Видно е от приетото по
делото заключение, работодателят не е изплатил на ищеца обезщетение по чл.224
ал.1 от КТ в размер на чиста сума за получаване от 986,70 лева. Ето защо и
предвид допуснатото изменение на този иск, ответникът следва да бъде осъден да
изплати на ищеца сумата от 393,35 лева –.. обезщетение по чл.224 ал.1 КТ, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 15.01.2018 година до
окончателното й изплащане.
Съобразно този изход
на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Р.
с. - Монтана държавна такса в размер на 215,52 лева, разноски в производството
за съдебна експертиза в размер на 152,00 лева, както и сумата от 5 лева -
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 537,00 лева –.. разноски по делотО.
По горните
съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б. –.. С. А.,
XXXX със седалище и адрес на управление г. С.,
район „В. ж. З. О. у. №. 3. е., представлявано от изП.директор М. П. М. да
заплати на Х.П.Х. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 2 888,09 /две хиляди осемстотин
осемдесет и осем лева и девет стотинки/ лева - неизплатено трудово
възнаграждение за месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември
2017 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.01.2018
година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Б. –.. С. А.,
XXXX със седалище и адрес на управление г. С.,
район „В. ж. З. О. у. №. 3. е., представлявано от изП.директор М. П. М. да
заплати на Х.П.Х. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 538,20 /петстотин тридесет и
осем лева и двадесет стотинки/ лева –.. обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 15.01.2018 година до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Б. –.. С. А.,
XXXX със седалище и адрес на управление г. С.,
район „В. ж. З. О. у. №. 3. е., представлявано от изП.директор М. П. М. да
заплати на Х.П.Х. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 986,70 /деветстотин осемдесет и
шест лева и седемдесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение по чл.224
ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.01.2018
година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Б. –.. С. А.,
XXXX със седалище и адрес на управление г. С.,
район „В. ж. З. О. у. №. 3. е., представлявано от изП.директор М. П. М. да
заплати по сметка на Р. с. - Монтана държавна такса в размер на 215,52 /двеста
и петнадесет лева и петдесет и две стотинки/ лева, разноски в производството за
съдебна експертиза в размер на 152,00 /сто петдесет и два/ лева, както и сумата
от 5 /пет/ лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист, а на Х.П.Х. сумата от 537,00 /петстотин тридесет и седем/ лева –..
разноски в производствотО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен с.-Монтана в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Р.
СЪДИЯ :