Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 14.04.2020 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесета година, в състав :

 

         Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Т., като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 5/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Г.Е.С. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Д. Т., против „ЧЕЗ Електро България” АД от гр. София, бул. „Цариградско шосе” 159, БенчМарк Бизнес Център, ЕИК *********, представлявано от …. Д. С. и Л. В. Предявени са отрицателни установителни искове. Иска се от съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата в размер на 1256,39 лева, представляваща главница за електрическа енергия, начислена за периода от 19.01.2010г. до 20.02.2012г., както и сумата в размер на 1083,52 лева – лихва за просрочие, начислена за периода от 20.01.2010г. до 18.06.2019г. Посочените суми са за адрес на потребление : гр. С., ул. „…” № , вх. , ет. , ап. , на който апартамент ищецът е собственик ; партида с кл. № 300038529483.

От страна на дружеството-ответник, чрез пълномощник, е подаден писмен отговор. Твърди се, че исковете са недопустими, тъй като не е налице правен интерес от завеждането им. Евентуално исковете се оспорват като неоснователни и недоказани, както и част от фактическите обстоятелства изложени в исковата молба. Посочено е, че сумата от 1083,52 лева представлява неустойка и относно давността се подчинява на режим, различен от този на главницата от 1256,39 лева и когато към датата на завеждане на иска не е извършено плащане на главния дълг и върху него продължава ежедневно да се начислява неустойка, по давност се погасява вземането за неустойка за период по-голям от три години преди датата  на предявяване на иска. С оглед на изложеното се иска претенциите да се отхвърлят изцяло, със законните последици.

В проведеното открито съдебно заседание пълномощниците на страните представиха молба – становище и молба, в които подробно аргументираха тезите си.

По делото са събрани писмени доказателства, представени от страните.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Ищецът е клиент на ответното дружество за обект – апартамент, находящ се в гр. С. на ул. „…”. Договорната сметка на Г.С. е с № 300038529483. За периода от 08.01.2010г. до 04.02.2012г. от „ЧЕЗ Електро България” АД са издадени двадесет и пет фактури за използвана (потребена) и незаплатена електрическа енергия. Падежът на първата от тях е на 19.01.2010г., а на последната е на 20.02.2012г. По тези фактури не са правени никакви плащания. Сумата на дължимата главница е в размер на 1256,39 лева, а обезщетението за забава в размер на законната лихва за забава, изчислено от падежа на всяко от отделните вземания (с най-ранна дата 20.01.2010г. и най-късна 21.02.2012г.) до общата крайна дата - 18.06.2019г. е в размер на 1083,52 лева. На 13.04.2018г. ищецът е подал писмено заявление до ответника, с което е направил възражение, че вземанията за използвана електрическа енергия по посочените фактури са погасени по давност. На 04.05.2018г. е получил отговор, че давността не се прилага служебно, а само в съдебно производство и под формата на възражение срещу предявен иск. Тъй като получения отговор не е задоволил ищеца, той е започнал настоящото дело.

Предявените отрицателни установителни искове са с правно основание по чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Условие за надлежното им упражняване е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесните суми, което безспорно е налице видно и от писмото от ответника до ищеца с изх. № **********/04.05.2018г., както и от подадения писмен отговор и постъпилата по делото молба от юрк. М.

При предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума кредиторът / ответникът по иска / трябва да докаже факта, от който вземането произтича, а длъжникът / ищец по иска / възраженията си срещу вземането. Затова не ищецът, а ответникът трябва да докаже, че вземането е възникнало и съществува, а ищецът, че същото е погасено, в случая по давност. Падежът на всяко едно от вземанията по фактурите е отразено в приложената справка, а давността изтича три години след датата на падежа, тъй като се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Според чл. 35 от Общите условия на „ЧЕЗ Електро България” АД (ОУ) : „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимата сума за използваната електрическа енергия, дължи на продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден”. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла – чл. 119 ЗЗД. Следователно, поради погасяването по давност на вземанията за главница са се погасили и вземанията за лихвите по всяка от фактурите. Текстът на член 35 от ОУ изцяло съвпада с текста на чл. 86, изр. 1 ЗЗД : „При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата”. Давността за неустойка също е тригодишна, вземането пак е акцесорно и изцяло зависи от съдбата на главното задължение, както е и при лихвата. По изложените съображения исковете следва да бъдат уважени, тъй като са изцяло основателни и доказани. Вземанията са се погасили по давност преди подаването на исковата молба в съда.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски. С молба от 26.02.2020г. от страна на пълномощника на ответника е направено възражение за прекомерност на договореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за основателно, тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Поради така установената прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намалява размера на разноските до минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 393,79 лева. Заплатената държавна такса е в размер на 100,26 лева.

Воден от горните съображения и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, Свогенският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

Признава за установено по отношение на „ЧЕЗ Електро България” АД от гр. София, бул. „Цариградско шосе” 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център, ЕИК *********, представлявано от … Д. С. и Л. В., че Г.Е.С. ***, ЕГН **********, не дължи сумата в размер на 1256,39 лева, представляваща главница за използвана и незаплатена електрическа енергия, начислена за периода от 19.01.2010г. до 20.02.2012г., както и сумата от 1083,52 лева – лихва за просрочие, начислена за периода от 20.01.2010г. до 18.06.2019г.

Осъжда „ЧЕЗ Електро България” АД от гр. София, бул. „Цариградско шосе” 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център, ЕИК *********, представлявано от … Д. С. и Л. В., да заплати на Г.Е.С. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 493,99 лева, като адвокатското възнаграждение е намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

 

         Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

 

 

 

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ :