№ 2221
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20221100501326 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 - 273 ГПК.
С решение №20177696 от 27.08.2021г., постановено по гр.д.№29465/2020г. по описа
на СРС, ГО, 57 с-в, на основание чл.74 ал.4, вр. чл.70 ал.5 от КТ е обявена
недействителността на клауза на т.9 от допълнително споразумение №РД13-5/06.03.20г. към
трудов договор №РД13-103/16.10.2017г. между ищцата А.Н.А. с ЕГН********** в
качеството на служител и ответника „Н.С."ЕАД с ЕИК:******* в качеството на
работодател, съгласно която договорът е сключен със срок за изпитване 6 месеца в полза на
работодателя на основание чл.70, ал.1 от КТ. Признато е за незаконно и е отменено на
основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ уволнението на ищцата А.Н.А., извършено с акт за
прекратяване №РД13-8/01.04.2020г. на изпълнителния директор на ответното дружество. На
основание чл.344, ал.1, т.2 КТ ищцата е възстановена на длъжността, заемана от нея преди
уволнението- „ръководител звено" в звено „Финансов контрол" в ответното дружество.
„Н.С."ЕАД - ЦУ с ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
*******. Ответникът е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 344 ал.1 т.З вр.чл.225
ал.1 от КТ сумата от 12 600лв.- брутен размер на обезщетение за времето, през което същата
е останала без работа в следствие на незаконното уволнение за периода 01.04.2020г.-
01.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.07.2020г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските в размер на
1860лв.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259,
ал.1 ГПК въззивна жалба от ответното дружество „Н.С."ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че
новата длъжност "Ръководител звено" не е идентична с длъжността "Финансов контрольор",
поради което клаузата за изпитване не е недействителна. Двете длъжности се различавали
съществено в трудовите функции относно преките задължения, организационната
подчиненост и отговорности, както и са с различен код по НКПД, очертаващо съществено
различие относно носената отговорност и място на длъжността в йерархично отношение в
1
структурата на дружеството. Първата длъжност била на пряко подчинение на
изпълнителния директор, а длъжността "Финансов контрольор"- на ръководителя на звено
"Финансов контрол". С въвеждането на длъжността Ръководител звено "Финансов контрол"
било създадено ново звено в организационно- управленската структура на работодателя с
цел по-голям финансов контрол при действието на системата за финансово управление и
контрол в дружеството. Назначени били двама служители в звеното "Финансов контрол", с
различни функции, като длъжността „Ръководител звено“ е контролна спрямо длъжността
"Финансов контрольор". Относно длъжността „Ръководител звено“ били въведени нови
трудови задължения- изграждане, въвеждане и актуализация на финансовата система,
оказване на методическа помощ за прилагане на системата в клоновата структура на
дружеството. Освен контролните функции върху финансовите контрольори от дружеството,
ръководителят звено имал по-голям обем оперативни правомощия, състоящи се в изискване
и събиране информация за финансовите операции, проверка и отчет на верността на
документите по клонове, изготвяне на доклади до изпълнителя директор и други
изчерпателно посочени в длъжностната характеристика. Доката "Ръководител звено"
контролирал всички документи по СФУК, с правото да одобри еднолично даден разход,
длъжността "Финансов контрольор" била с по-малко трудови задължения и ограничения в
контролните функции. Именно същественото различие в трудовите функции на двете
длъжности било определящо за прилагане разпоредбата на чл.70 от КТ. Работодателят
преназначил ищеца на по-висока длъжност след извършени структурни промени в
дружеството, различна по обем и отговорности, което наложило да се провери годността на
работника за извършването й. Твърди, че прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца е законосъобразно. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените
искове- отхвърлени. Претендира разноски.
Въззиваемият ищец А.Н.А. в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва
същата като неоснователна. Твърди, че в производството пред първата инстанция са
установени от представените по делото доказателства обстоятелствата, релевантни за
уважаване на исковете. Твърди също така, че не е налице нова длъжност поради липса на
съществено изменение на трудовите функции, вследствие на което включването на клауза
със срок за изпитване при преназначаването е недопустимо и клаузата е недействителна.
Моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Предявени са искове с правно основание чл.74 ал.4, вр. чл.70 ал.5 от КТ, чл.344, ал.1,
т.1 и 2 КТ, и чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи съществуването на
трудово правоотношение между него и ответника- работодател, както и че трудовото
правоотношение е било прекратено. В тежест на ответника е да установи законността на
уволнението съобразно основанието, на което е извършено и спазване на процедурата за
2
прекратяване, а именно- с писмена заповед с посочено конкретно основание за уволнение,
която е подписана от надлежно упълномощен представител на ответника, както и
законността на клаузата за срок за изпитване, предвид разпоредбата ан чл.70, ал.5 от КТ, т.е.
че не се касае за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също
предприятие.
Между страните не се спори, а и се установява от представените писмени
доказателства, че по силата на трудов договор № РД13-102/16.10.2017г. и допълнителни
споразумения към него, включително допълнително споразумение №РД13-5/06.03.2020г.,
между ищеца и ответника от 16.10.2017г. съществува трудово правоотношение, като ищеца
е заемала длъжността „Финансов контрол" в ответното дружество и с последното
допълнително споразумение от 06.03.2020г. е преназначена на длъжност „Ръководител
звено „Финансов контрол", като е уговорен срок за изпитване 6 месеца в полза на
работодателя, на основание чл.70, ал.1 от КТ.
Не се спори също така относно обстоятелството, че с представения по делото акт за
прекратяване №РД13-8/01.04.2020г. на изпълнителния директор на ответното дружество
трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.71 ал.1 от КТ, считано от
01.04.2020г. Актът е връчен на ищцата на 01.04.2020г.
Единственият спорен между страните въпрос всъщност е дали трудовите функции
относими към длъжността „Финансов контрольор" в ответното дружество са идентични с
трудовите функции на длъжността „Ръководител звено „Финансов контрол", на която е
преназначена ищцата с горепосоченото допълнително споразумение №РД13-5/06.03.2020г.
към трудов договор № РД13-102/16.10.2017г., респективно- действителна ли е клаузата на
т.9 от допълнителното споразумение, с която се уговаря 6-месечен срок за изпитване в полза
на работодателя на основание чл.70, ал.1 от КТ, предвид разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ.
Предвид представените и приети по делото писмени доказателства настоящият
състав достига до същите правни изводи като първостепенния съд.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ за една и съща работа с един и същ
работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване
може да се сключва само веднъж, следователно след като веднъж е сключен трудов договор
със срок за изпитване, изменението на трудовото правоотношение не може да съдържа
клауза с нов такъв срок и последната би била недействителна поради противоречието й със
закона по смисъла на чл.74, ал.4, вр.ал.1 от КТ. Единствено изключение от това правило е
случаят, когато съществено е променена трудовата функция на работника или служителя.
При преценка дали е налице такава съществена промяна следва да се анализират
съществените задължения на работника/служителя, а не наименованието на длъжността или
мястото и в йерархичната структура на работодателя. В случая ищцата е преназначена от
длъжност „Финансов контрол(ьор)" на длъжност „Ръководител звено" Финансов контрол".
При сравняване на представените по делото длъжностни характеристики за тези длъжности
(връчени на ищцата съответно на 02.04.2018г. и на 06.03.2020г.) не се откриват каквито и да
било съществени различия в трудовите функции на служителя. Както правилно е отбелязал
и първостепенният съд, дейността извършвана от финансовия контрольор преди промяната
от 01.03.2020г., след приемане на новото длъжностно разписание е поделена между две
длъжности, като на ръководителя на звено" Финансов контрол" е дадено и единственото
изрично правомощие да одобрява разход, след като уведоми за това изпълнителния
директор. Следователно при доказателствена тежест на ответника, същият не е установил с
позволените от закона доказателствени средства при условията на пълно и главно доказване
съществено различие между новата трудова функция на ищцата и изпълняваната такава до
сключване на последното допълнително споразумение №РД13-5/06.03.2020г. Дори
напротив- от проведеното от ищеца насрещно доказване се установява пълна идентичност
на трудовите функции. Ето защо клаузата на т.9 от допълнително споразумение №РД13-
5/06.03.2020г., с която се уговаря 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя на
основание чл.70, ал.1 от КТ е недействителна на основание чл.74, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.70, ал.5
КТ. При това положение работодателят не е имал право да прекрати трудовото
3
правоотношение на посоченото в акт за прекратяване №РД13-8/01.04.2020г. на
изпълнителния директор на ответното дружество основание (чл.71 от КТ), което
предпоставя основателността на исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ.
Предвид гореизложеното въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение- потвърдено изцяло.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателя- ответник няма право на разноски за
въззивната инстанция. Ответникът по жалбата и ищец в производството не е направил
разноски за въззивната инстанция и е бил защитаван безплатно на основание чл.38, ал.1 от
ЗАдв, поради което разноски не следва да му се присъждат, а на адв.Г.В. В. следва да се
определи възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, изр.2, вр.чл.36, ал.2 от ЗАдв, чл.7, ал.1, т.1 и
чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ. Към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие (27.01.2022г.) МРЗ за страната е в размер на 650 лева, следователно общото
възнаграждение за защита по исковете с правно основание чл.74 ал.4, вр. чл.70 ал.5 от КТ и
чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ е в размер на 1300 лева. Възнаграждението по иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 КТ е в размер на 908 лева. Общото дължимо възнаграждение на
процесуалния представител на въззиваемата ищца за въззивната инстанция е в размер на
2208 лева.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20177696 от 27.08.2021г., постановено по гр.д.
№29465/2020г. по описа на СРС, ГО, 57 с-в.
ОСЪЖДА „Н.С."ЕАД с ЕИК:******* да заплати на адв.Г.В. В. от САК, на
основание чл.38, ал.2, вр.чл.36, ал.2 от ЗАдв и чл.7, ал.1, т.1 и чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ на
ВАдвС, сумата от 2208лв. (две хиляди двеста и осем лева)- адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на
чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4