Мотиви по н. о. х. д. № 156
по описа на районен съд Своге за 2019 година
Съдебното производство е образувано по реда на
чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК - с обвинителен акт от 05.08.2019 г., изготвен от
прокурор при Районна прокуратура Своге, с който е повдигнато обвинение на
К. И.Т., ЕГН **********, роден на *** ***,
постоянен адрес:***, ….., български гражданин, със средно образование,
безработен, неженен, неосъждан
За
това, че в периода от 25.10.2017 г. до 31.12.2018 г. в с. Р., махала „…“,
общ.С., след като е осъден с влязло в сила на 09.03.2013 г., Решение № 9 от
08.02.2013 г., по гр. дело № 715/2012 г., по описа на PC - Своге, да издържа свои низходящи - малолетния си син И.К.И.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител - М.Н.С. ***,
заплащайки ежемесечна издръжка в размер на 80 /осемдесет/ лева, изменена в
размер на 150 /сто и петдесет/ лева със съдебна спогодба по гр. дело № 570/2017
г., по описа на PC- Своге, влязла в сила на 25.10.2017
г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни
вноски - 6 /шест/ броя вноски по 150 /сто и петдесет/ лева или всичко общо в
размер на 920 /деветстотин и двадесет/ лева.
Престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК
В хода на съдебното
производство, като частен обвинител е конституирано пострадалото лице - И.К.И.,
представляван от законния си представител М.Н.С.. Като повереник
е упълномощена адвокат З.Н. от САК.
В хода на съдебните прения
представителят на РП Своге - прокурор Б. поддържа обвинението. Счита, че
наличните писмени и гласни доказателства, доказват осъществяване на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК от обективна и субективна страна.
Иска признаване на подсъдимия за виновен и
определяне на наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца,
изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66 от НК.
Повереникът на
частния обвинител иска признаване на подсъдимия за виновен
и определяне на справедливо наказание в
параметрите на средното, предвидено в закона. Твърди, че неизпълнението на
задължението за плащане на издръжка е системно и значително, което следва да
намери отражение в индивидуализацията на наказанието частното обвинение. Счита
че неизпълнението е трайно и съществено неизпълнение, което не е обусловено от
разноски, такси на ЧСИ или лихви. Позовавайки се на законов режим за
разпределение на плащанията, постъпващи по сметка на съдебния изпълнител счита,
че разноските в изпълнителното дело не могат да бъдат игнорирани, поради което
по същество оспорва заключението по допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
Изтъква, че останалите грижи, полагани от подсъдимия не компенсират
неизпълненото задължение за издръжка, както и размера на издръжката до 2017 г.
Защитата на подсъдимия се осъществява от назначения служебен защитник — адвокат Е.М. от САК, който
иска оправдаване на подсъдимия. Твърди, че обвинението е несъставомерно,
както от обективна така и от субективна страна. Позовавайки се на заключение по
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза твърди, че заплатената издръжка за
периода, очертан в обвинението е с няколко лева по-малка от определената. Счита
че е налице неизпълнение на гражданскоправно
задължение, което следва да бъде отделено от наказателната отговорност на
подсъдимия. Позовавайки се на конкретна съдебна практика на касационната
инстанция твърди, че от внасяните суми за издръжка, не следва да бъдат
приспадани сумите за разноски по изпълнението или да се калкулират лихви за
забава, поради което оспорва становището за приоритетен характер на плащания за
разноски по изпълнителното дело, както и за лихви.
Подсъдимия не взема отношение в хода на
съдебните прения. При упражняване на правото си на последна дума иска да бъде
оневинен.
В
хода на съдебното следствие са дадени кратки обяснения от подсъдимия, в които
твърди, че за периода е заплатил и повече от необходимото. Твърди, че детето
пребивава по два летни месеца при него, като се старае да не го лишава от нищо.
Посочва, че има временни затруднения, свързани със здравословно състояние на
свой възходящ роднина, за който полага грижи.
След преценка на доказателствата, установени в
хода на съдебното следствие, поотделно и в съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Подсъдимия К. И.Т. е роден на *** ***, като живее в гр. С. Същият
е трайно безработен, като извършва различни строителни дейности без трудово
правоотношение. Подсъдимият полага грижи за свой родител, без да са представени
доказателства за влошено здравословно състояние на последния.
Подсъдимия е баща на частния обвинител - малолетния
И.К.И., като детето е родено по време на съжителство на К. Т. със свидетелката М.Н.С..
След раздяла на родителите през 2011 г. свидетелката С., заедно с детето се е
установила в с. Р., общ. С., където живее и в момента, като за отглеждане на
детето е подпомагана от свой възходящ роднина - свидетелката Б. С. През 2013
г., по реда на чл. 127 от СК, на св. М.С. са предоставени за упражняване
родителските права над малолетния И.И., като
подсъдимият е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 80 лева на
малолетното си дете, чрез неговата майка. Остава неизвестен момента на влизане
в сила на съдебното решение в цитираната насока, след като е постановено на
08.02.2013 г., а е обжалвано само в частта, в която е определен режим на
личните отношения. Вероятната дата на влизане на решението в сила е 09.03.2013
г., макар и да не е отбелязана в представените копия от съдебните решения.
След раздялата на двамата родители и установяване
на детето по местожителство *** подсъдимият е осъществявал режимът на лични
контакти с детето, като в първите години детето е прекарвало с баща си по два
месеца от лятната ваканция в гр. С., през което време са осъществявани и
почивки и различни туристически пътувания, докато през последните няколко
години - вероятно след 2016 г. детето е прекарвало с баща си по няколко седмици
от лятната ваканция.
Подсъдимият заплаща издръжка на частния
обвинител от месец май 2013 г. в размер на 80 лева, като сумата е превеждана на
името на св. М.С. чрез пощенски записи.
За 2013 г., считано от месец май до края на
годината, подсъдимия е заплатил за всеки от месеците — общо осем, издръжка в
размер на 80 лева, с уточнение, че няма плащане за месец юни, а в същото време
за месец юли е заплатена издръжка за два месеца - плащането е двукратно през
този месец, както е изплатена и издръжката за месец май, а така също и за месец
септември /когато е платено малко над необходимия размер/.
За 2014 г. подсъдимия е изплатил издръжка в
размер на 80 лева за общо осем месеца, като няма никакво плащане за месеците от
юни до септември - четири месеца, или обща сума от 320 лева.
За 2015 г. подсъдимия е изплатил издръжка в
размер на 80 лева за десет месеца, като няма плащане за месеците юли и
август-два месеца, или обща сума от 160 лева.
За 2016 г. подсъдимия е изплатил издръжка в
размер на 80 лева за девет месеца и половина, като няма плащане за месеците
март, май и август, а за месец април е преведена сума в размер на 120 лева,
тоест дължимата издръжка за тази година е за период от два месеца и половина,
или обща сума от 200 лева.
За периода от м. януари 2017 г. до 23 август
2017 г. подсъдимия е изплатил издръжка в размер на 80 лева за пет месеца -
януари, февруари, март, април и юли, както и частично - една четвърт от
дължимата месечна сума, след като през месец юли и преведена сума - 100 лева,
надвишаваща дължимата. За този период подсъдимия не е изплатил издръжка за три
непълни месеца - изцяло за месеците май и юни, както и частично за периода от
01-
22.08.2017 г.,
или обща сума от 176.77 лева, отчитайки и платеното повече през м.07.
На 23.08.2017 г. е предявена искова молба от
св. М.С., с която се иска увеличение на издръжката, изплащана от подсъдимия на
частния обвинител. По тази искова молба е образувано гр.д. № 570/2017 г. по
описа на PC Своге. Производството е приключило на
17.10.2017 г., когато с протоколно определение е одобрено споразумение между
поде. Т. и св. С., с което подсъдимият се е задължил да изплаща увеличен размер
на издръжката, а именно сумата от 150 лева, считано от 23.08.2017 г.
Също за 2017 г., конкретно в периода след
образуване на производството за увеличение на издръжката, а именно от
23.08.2017 г. до края на годината, подсъдимия е изплатил издръжка, както
следва: за месец септември в размер на 80 лева; за месец октомври в размер на
80 лева, за месец ноември в размер на 150 лева и за месец декември в размер на
150 лева. За периода от 23.08.2017 г. до края на 2017 г. подсъдимия не е
заплатил издръжка в общ размер на 183.55 лева, или издръжка за един месец и
седем непълни дни /изчислението е при дължима издръжка от 150 лева месечно и
месец от 30 дни/.
Заплащаната от подсъдимия издръжка за периода
2013-29017 г. е получавана от законния представител на частния обвинител чрез
пощенски записи.
За 2018 г. подсъдимия е заплатил издръжка в
размер на 150 лева за месец януари и по 160 лева за всички останали месеци. С
изключение на издръжката за месец януари, която е заплатена чрез пощенски
запис, издръжката за тази година е изплатена чрез съдия изпълнител Р.М. - per. № , по образуваното на 02.12.2017 г.
изпълнително дело № 20177900402215, по което покана за доброволно изпълнение е
връчена на
23.12.2017
г., чрез възходящ роднина на подсъдимия. Сумите по
изпълнителното дело са заплащани доброволно от страна на подсъдимия чрез междуклонов превод по сметка на съдебния изпълнител, който
впоследствие е превеждал сумите по доверителна сметка на процесуалния
представител на св. М.С. по изпълнителното производство /идентичен с повереникът в настоящото наказателно производство/, след
което са получавани от законния представител на малолетното дете - св. М.С.
Описаните
факти съдът приема за установени без съществени противоречия от обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите М.С., Б. С. и Г.А., от приложените
писмени доказателства - копие от изпълнително дело, копия от съдебни решения,
справка за съдимост и справки за подсъдимия, всичките приложени по досъдебното
производство и изискани в хода на съдебното следствие. Съдът приема за
достоверни заключенията на вещите лица по извършената в хода на ДП
съдебно-счетоводна експертиза, както и допълнителната такава, допусната в хода
на съдебното следствие, като следва да бъде уточнено, че съдът приема за
достоверни и определените от вещите лица дължими суми за посочените в
заключенията периоди, с изрично уточнение, че вещите лица са определяли тези
суми изхождайки от правилата за погасяване на гражданско-правните задължения -
чл. 76 от ЗЗД, а именно погасяване в поредност
разноски, лихви и най-накрая главница. Следва да се отбележи, че заключенията
по извършените две съдебно-счетоводни експертизи са идентични що се отнася до
отделните плащания, извършен от подсъдимия от 2013 г. до 2019 г., при което
съдът ползва в тази част и двете заключения.
От правна страна, установените факти дават
основание за извод, от страна на подсъдимия Т. не е осъществено престъпление по
чл. 183, ал. 1 от НК за периода, за който му е повдигнато обвинение.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК изисква
от обективна страна да е налице влязъл в сила съдебен акт, с който деецът да е
задължен да заплаща издръжка на свой роднина или съпруг, да е налице
неизпълнение на това задължение в размер на две месечни вноски, като този
елемент може да е осъществен с пълно неплащане на дължимите вноски за срок от
две месеца, така и с частично неизпълнение за по-дълъг период /частични месечни
плащания/, като определящ в тази насока е размерът на неплатеното задължение за
издръжка, а именно това следва да сума на две или повече месечни вноски. От
субективна страна е необходимо деецът да е имал представи за наличното
задължение и да бездейства, макар и да е имал материална или финансова
възможност да изпълни задължението си. Според съда в конкретния случай липсва
обективния елемент - размера на неплатената издръжка да е над двумесечния й
размер и това да се отнася до периода, за който е повдигнато обвинението.
Без съмнение за периода от м.11.2017 г. до
месец декември 2018 г. подсъдимият е заплащал дължимата издръжка, като първите
три плащания - за ноември и декември 2017 г., както и за януари 2018 г. са
извършени с пощенски записи в размер на 150 лева или общо в размер на 450 лева,
за което са приложени касови документи, докато останалите са платени чрез съдия
изпълнител Р.М. по посоченото изпълнително производство, което е отразено в
банкови извлечения, приложени в изпълнителното дело. Сумите превеждани по
сметка на съдебния изпълнител са в размер на 160 лева, но в същото време на
законния представител на частния обвинител, на който е възложено упражняването
на родителските права, са изплащани суми в размер минимално, но под определения
размер на издръжката от 150 лева. По този начин, за периода от месец март 2017
г. до декември същата година включително, законният представител на частния
обвинител е получил десет вноски - общата сума от 1 424.82 лева, а общо за
периода от ноември 2017 г. до декември 2018 г. е получил сумата от 1 874.82
лева.
За периода, за който е повдигнато обвинение,
25.10.2017 - 31.12.2018 г. дължимата издръжка в общ размер на 2 115.80 лева, в
това число четиринадесет вноски, всяка в размер на 150 лева - общо 2 100 лева,
и сумата от 15.80, лева, дължима за периода 25-31.10.2017 г. - за седем дни
/определена по дни за увеличението от 70 лева за месечна издръжка на база 31
дни от месеца, отчитайки, че на 06.10.2017 г. е изплатена с пощенски запис
сумата от 80 лева/.
Разликата между общо така определените обща
дължима сума и изплатена сума на законният представител на частния обвинител е
в размер на 240.98 лева, представляваща неплатената издръжка за периода от
25.10.2017 г. до 31.12.2018 г. Този размер е под двумесечния размер на
дължимата издръжка - 300 лева, поради което не е осъществен посочения обективен
признак на престъпното деяние по чл. 183, ал. 1 от НК.
Извън това може да се посочи, че правилно
защитата се позовава на съдебна практика, отричаща съобразяване със сумите,
удържани от плащанията чрез съдебен изпълнител за разноски и лихви - Решение №
135 от 17.06.16 г. на първо н.о. на ВКС, съобразно която може да се направи
извод, че за процесния период подсъдимият е заплатил
повече от дължимото. Следва да бъде споделено разрешението, дадено в посочения
съдебен акт на касационната инстанция, разграничаваща гражданско-правните
задължения и начин на погасяването им от основанията за възникване на
наказателната отговорност за престъпно деяние по чл. 183, ал. 1 от НК,
обвързвайки последната само с осъществяване на посочените обективни и
субективни признаци. Без да бъде разглеждан подробно този въпрос може да се отбележи, че в хипотеза на образувано
изпълнително производство, тоест формирани гражданско-правни задължения за
заплащане на главница, лихви и разноски по изпълнението, а в същото време
изплащане на дължимата издръжка /без значение по какъв начин/, извън това
изпълнително производство, няма да са налице основания за ангажиране на
наказателната отговорност на дееца, след като законът не изисква изплащането да
става само по реда на съдебното изпълнение. В същата насока може да се
отбележи, че НК третира въпроса за неплатени месечни вноски, докато
изпълнителното производство третира въпроса за изпълнение на признато по реда
на закона задължение и има за задача удовлетворение на кредитор, с всички
неблагоприятни от това последици за длъжника - лихви, разноски и др.
Предвид това може да се направи извод за несъставомерност на деянието и поради факта, че няма
неплатена месечна вноска за периода от 25.10.2017 до 31.12.2018 г., освен в
частта за дължимото увеличение на издръжката за периода от 25.10.2017 г. до
31.10.2017 г. - за седем дни, или обща сума в размер на 15.80 лева. За всеки от
месеците в периода, за който е повдигнато обвинение е налице плащане на
дължимия размер месечна издръжка, независимо по какъв път с заплащани дължимите
суми. Размерът на издръжката, която подсъдимият е следвало да заплаща
ежемесечно на малолетното си дете е увеличен, считано от 23.08.2017 г., а
датата 25.10.2017 г. е само моментът, в който влязло в сила определението за
прекратяване на производството по гр.д. № 570/2017 г. по описа на PC Своге, докато определението за одобряване на
споразумението е окончателно и не подлежи на обжалване, тоест на 17.10.2017 г.
е влязло в сила задължението за заплащане на увеличен размер на издръжката.
Увеличения размер на издръжката се дължи от 23.08.2017 г., след като в самото
одобрено споразумение е определена тази дата, от която подсъдимият е следвало
да заплаща увеличен размер на издръжката. Остава неизвестно защо в обвинението
е посочен изрично период след 25.10.2017 г., а не са обхванати и периоди преди
този момент, в които са налице пропуски в изпълнение на задължението на
подсъдимия да издържа своя низходящ. Такива период има за 2017 г. - от месец
май до
23.08.2017 г.,
за който неплатената издръжка е в общ размер 176.77 лева, тоест над две месечни
вноски, а може да се добавят и суми за периода 23.08.2017 г. - 25.10.2017 г. ,
през който са плащани суми в непълен размер, според увеличението. За 2016 г.
такъв е периода от месец март до месец август, за който не е платена издръжка в
общ размер на 200 лева, а за 2015 г. периода е за месеците юли и август, за
който не е заплатена издръжка в размер на 160 лева.
В същото време обаче тези периоди не са
включени в обвинението, очертано както с диспозитив,
така и с обстоятелствена част, поради което съдът няма възможност да измени
обвинението, обхващайки тези три отделни деяния, след като в обстоятелствената
част на обвинителния акт не са посочени факти, сочещи на неизпълнение на
задължението за издръжка, установено с влязъл в сила съдебен акт за тези три
периода. Изрично в обвинителния акт е посочено /стр.2, абзац 4/, че неплатената
издръжка от подсъдимия е в размер на 920 лева и се отнася за периода от
25.10.2017 г. до 31.12.2018 г., а за периода от 09.03.2013 г. до 25.10.2017 г.
са заплатени всички вноски по 80 лева, поради което подсъдимият не е имал
представа, че следва да се защитата по обвинение за неплащане на дължимата
издръжка за период извън посочения в обвинението.
Само за пълнота на изложението следва да бъде
отчетено и погасяване на наказателната отговорност за всички периоди от 2013 и
2014 г., през които подсъдимият не е заплатил дължимата месечна издръжка в
размер на две месечни вноски, след като наказателното производство е образувано
на 03.01.2018 г., съответно деянията, извършени преди 03.01.2015 г. са погасени
по давност - чл. 80, ал. 1, т. 5 и ал. 3 от НК, тъй като в този период няма
данни да е възбудено наказателно преследване срещу подсъдимия за престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК.
Предвид признаване на подсъдимия за невиновен
по повдигнатото обвинение разноските, направени в хода на ДП и в хода на
съдебното следствие остават за сметка на органът, който ги е направил.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си и изготви мотивите към нея.
Мотивите са изготвени на
19.02.2020 г. /
РАЙОНЕН СЪДИЯ*