Р Е
Ш Е Н
И Е
№
130
Гр.
Перник, 20.07.2022 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Перник, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Мария Христова
При
секретаря Наталия Симеонова, като разгледа административно дело № 144/2022 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във
вр. с чл. 27, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/, във вр. с чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е жалба на А.В.А., ЕГН ********** *** против Акт за установяване на публично държавно
вземане /АУПДВ/ № 01-6500/3572/25.06.2020 г., издаден от
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/. С
оспорения акт, на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г.
за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани
за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. /Наредба № 11/03.04.2008
г./, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 166 от ДОПК, във вр. с чл.
20а, ал. 6 и ал. 5 предложение първо във връзка с ал. 2 и ал. 1 от ЗПЗП,
жалбоподателя е изключен от подпомагане и по отношение на него е установено
публично държавно вземане в размер на 6083,03 лв., представляващо 50% от общата
изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012 г., 2013 г. и 2014 г.
Жалбоподателят
твърди, че процесния акт е издаден след изтичане петгодишната погасителната
давност. Моли за отмяна на оспорения акт, както и акцесорните вземания за лихви
върху главницата и за разноски.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, но в
писмено становище поддържа жалбата и излага съображения за основателността й.
Моли съда да я уважи, като отмени оспорения акт за установяване на публично
държавно вземане, ведно с акцесорните вземания за
лихви върху главницата и за разноски.
В
открито съдебно заседание ответникът – заместник – изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие”, редовно призован не се явява и не изпраща представител,
но подробни съображения за неоснователността на жалбата развива в постъпилата на
22.06.2022 г. молба подписана от пълномощника му, юрисконсулт Т.. Заявена е
претенция за присъждане на юрисконсултстко възнаграждение в размер на 150 лв. и
е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна
следното:
От
приложената по делото административна преписка се установява, че жалбоподателят
е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 572264 в Интегралната
система за администриране и контрол /ИСАК/. Същият е поел многогодишен
ангажимент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения
в планинските райони“ с подаване на заявление № 14/130612/33004 от 11.05.2012
г., с което е регистриран по следните схеми и мерки за подпомагане: „Схема за
единно плащане на площ” /СЕПП/; „Схема за национални доплащания на хектар
земеделска земя” /НДП/ и „Плащания за природни ограничения на земеделски
стопани в планински райони” /НР1/.
С
писмо изх. № 01-6500/3572/26.06.2019 на заместник – изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие” жалбоподателят е уведомен за открито производство за
установяване на публично държавно вземане, поради констатирано в хода на
административна проверка по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП незаявяване на
участие в кампания 2015 по мярка 211, с което е нарушил задължението си по чл.
4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за подаване на заявление за
подпомагане за всяка следваща година след първото компенсаторно плащане.
Писмото е връчено при условията и по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК/отменен ДВ
бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г./ чрез залепване на табло за съобщения,
след като А.А. не е намерен на посочения от него в заявлението адрес, което е
надлежно удостоверено с протокол – приложение № 6, с вътрешен № 03-140-141/-46
от 05.08.2019 г.
В
указания срок не е постъпило възражение срещу образуваното производство.
На
25.06.2020 г. заместник – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е издал
оспорения акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/3572, с
който на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. е изключил
от подпомагане А.В.А. и е установил публично държавно вземане по отношение на
него в размер на 6083,03 лв., представляващи 50% от общата изплатена сума по мярка
211 за кампании 2012 г., 2013 г. и 2014 г. Същият е връчен на адресата му по
реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК, без да са изчерпани всички предходни способи за
връчване в разписаната от закона последователност, с оглед на което настоящият
съдебен състав е приел, че постъпилата жалба с вх. № 911/16.03.2022 г. е в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК.
В
хода на съдебното производство ответникът е представил уведомителни писма с
изх. № 02-140-6500/2679/21.09.2013 г., №
02-140-6500/1042/12.08.2014 г. и № 02-140-6500/3097/28.09.2015 г., от които се
установява, че на А.В.А. са изплатени субсидии по мярка 211 „Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони”, както следва:
за кампания 2012 – 3940,94 лв.; за кампания 2013 г. – 5230,00 лв. и за кампания
2014 – 2995,11 лв. или общо за трите години – 12166,05 лв.
При
така установената фактическа обстановка, Административен съд – Перник, в
настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа
на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата
е подадена срещу подлежащ на пряк съдебен контрол административен акт, от лице
по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права и законни интереси са засегнати от него,
в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна, по следните съображения:
Актът
за установяване на публично държавно вземане е издаден от компетентен орган.
Чл. 166, ал. 1 от ДОПК предвижда, че публичните държавни вземания се
установяват от органа, определен в съответния закон. Съответният закон в случая
е Закона за подпомагането на земеделските производители /ЗПЗП/. В чл. 20а, ал.
5 от ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” издава
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. Ал. 6 на
същата разпоредба урежда възможността това правомощие да бъде делегирано на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. По делото е приложена Заповед № 03-РО/2891/23.07.2019 г., издадена от
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, с която /т. 18, т. 19/ на основание
чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП правомощията по чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП за издаване и
подписване на писма за откриване на производство по издаване на актовете за
установяване на публични държавни вземания и за издаване и подписване на
актовете за установяване на публични държавни вземания по мярка 211 „Плащания
на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и по мярка
212 „Плащания за земеделски стопани в райони с ограничения, различни от
планинските райони” и/или изключване от подпомагане по чл. 14, ал. 1 от Наредба
№ 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212,
са делегирани на заместник изпълнителния директор П.С.. Това е и длъжностното
лице образувало административното производство и издало оспорения акт за
изключване от подпомагане и за установяване на публично държавно вземане.
Затова същият отговаря на изискванията за материална компетентност и не е
налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за отмяната му.
Той
е издаден и в изискуемата от чл. 166, ал. 2 от ДОПК писмена форма и съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са издателят и адресатът му,
изложени са фактическите основания за издаването му и правните норми, които ги
субсимират, съдържа ясно и конкретно разпореждане, разяснена е възможността,
срока и органа, пред който може да се обжалва, датиран и подписан е.
При
издаването му не са допуснати нарушения на
административно-производствените правила, обосноваващи отмяната му на
основание чл. 146, т. 3 от АПК. В съответствие с изискването на чл. 26 от АПК
жалбоподателят е уведомен за образуваното административно производство. Видно
от изготвения протокол приложение № 6 със вътрешен № 03-140-141/- 46 и известие
за доставяне ИД SP 2300 00KPYE 7
административният орган е изпратил уведомлението на посочения от А.А. адрес ***.
На същият той не е намерен, за да и бъде връчено, поради което съобщението се е
върнало невръчено, с отбелязване, че пратката не е потърсена. Затова на
17.08.2020 г. е извършено залепване на уведомлението по реда на чл. 18а, ал. 10
от АПК на табло за уведомления на ДФ „Земеделие“ – Областна дирекция – Перник и
е отлепено от там на 25.08.2020 г. При така изложеното, съдът намира, че неизчерпването
и неследването на процесуалния ред за връчване на съобщения по чл. 18а, ал. 4 –
9 от АПК, в случая не е опорочило съществено производството, в степен да
обоснове отмяна на акта единствено на това основание и да обуслови изпращане на
преписката на административния орган за ново процедиране. Дори това нарушение
да бъде отстранено, т.е. писмото да се връчи по надлежния ред лично на
жалбоподателя, същият не би могъл да ангажира доказателства пред
административния орган, различни от приобщените по делото, посредством, които
да установи, че заявление за подпомагане за 2015 г. е подадено. Което на свой
ред да доведе административния орган до различни изводи, съответно до
постановяването на административен акт с различно съдържание от постановения –
само в такъв случай би било допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. В подкрепа на изложеното е и факта, че
А.А., въпреки указаната му от съда доказателствена тежест да установи
твърдените факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, не ангажира доказателства за наличието на подадено от него заявление
за кампания 2015 г. по мярка 211, каквото задължение е имал. Поради това
независимо, че не е изчерпан процесуалния ред за връчване на съобщения по реда
на чл. 18а от АПК, в конкретния случай следва да се приеме, че не е налице
съществено нарушение на административно производствените правила. Спазени
са принципите за служебно изясняване на относимите обстоятелства и събиране на
доказателства за установяването им. С оглед на което не са налице основанията
за отмяна на процесния акт по реда на чл. 146, т. 3 от АПК.
Обжалваният
акт за установяване на публично държавно вземане е издаден при правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. В чл. 4, ал. 1, т.
2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. са предвидени задължения за кандидатите
за подпомагане по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони” да извършват земеделска дейност в съответния
необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от
първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с
декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след
първото компенсаторно плащане. Санкцията за неизпълнение на задължението по чл.
4, ал. 1, т. 3 от Наредбата е уредена в чл. 14, ал. 1 от същият нормативен акт.
В относимата редакция, след изменението му с Решение № 4401 от 13.04.2016 г. на
ВАС по адм. д. 4639/2015 г., обнародвано в ДВ бр. 13/07.02.2017 г., е
предвидено, че земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по
време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази
наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни
плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от
годината, в която e прекратил участието си в мерките. В настоящия случай,
жалбоподателя е получил първото компесаторно плащане по мярка 211 за 2012
година. Затова съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г.
е имала задължение в продължение на още четири години /2013 г., 2014 г., 2015
г. и 2016 г./ да осъществява субсидираната дейност и да подава заявления за
подпомагане. Не е спорно между страните, че земеделският стопанин не е подал заявление
за подпомагане за 2015 г., което е било установено от администрацията на
Държавен фонд „Земеделие” при извършена административна проверка по чл. 37, ал.
2 от ЗПЗП. Следователно възникнало е фактическото основание за приложение на
нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за изключване на
жалбоподателя от подпомагане и за установяване в негова тежест на публично
държавно вземане в размер на 50% от общо получените компесаторни плащания за
необлагодетествани райони /чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредбата/. От събраните по
делото доказателства, се установява, че общият размер на изплатените суми по
мярка 211 за кампании 2012 г., 2013 г. и 2014 г. е 12166,05 лв. Затова правилно
е определена като подлежаща на възстановяване от жалбоподателя сума в размер на
6083,03 лв. Предвид изложеното настоящият състав намира, че оспореният акт за
установяване на публично държавно вземане е издаден при наличие на
предвидените в чл. 14, ал. 1, т. 3, във
вр. с чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. материални предпоставки
и с него правилно е приложен закона.
Съгласно
чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. земеделски стопанин, който не
подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се
изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените
до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от
тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките. От
редакцията на текста следва, че кумулативното наличие на извършени компесаторни
плащания и неизпълнение на задължението на получателя им да подаде заявление за
подпомагане, са едновременно основание за изключване от подпомагане по мярка
211 и за установяване на публично държавно вземане. Предвидените идентични
фактически основания и използвания съюз „и“ в нормата, обосновават извода, че
при настъпване на посочените в нея условия, едновременно и с един и същи
административен акт, могат да бъдат приложени и двете и диспозиции -
земеделският стопанин бъде изключен от подпомагани и бъде задължен на
възстанови получените компенсаторни плащания. Няма изискване административният
орган да упражнява предоставените му правомощия с два отделни административни
акта. Напротив от принципа за бързина и процесуална икономия, залегнал в чл. 11
от АПК следва, че в съответствие с него би било издаването на един
административен акт, с който компетентият орган да упражни и двете, възложени
му правомощия. Така в един материален носител, ще бъдат обективирани две
волеизявления на административния орган, фактическите основания, за които са
идентични. По този начин не се нарушават процесуалните права на адресата им,
тъй като той има процесуалната възможност едновременно на оспори
законосъобразността и на двете волеизявления.
Предвид
всичко изложено настоящият състав намира, че оспореният административен акт е
издаден при наличие посочените в чл. 14, ал. 1 от Наредбата фактически
основания, поради което е материално законосъобразен.
Той
е съответен и на целта на закона, формулирана в чл. 2, т. 9 от ЗПЗП за развитие
на селските и планинските райони чрез безвъзмездно финансиране. Нейното
постигане е възможно само при дългосрочно осъществяване на подпомаганата
дейност, като по мярка 211 е прието, че продължителността и следва да е поне 5
години. Преждевременното и прекратяване е в противоречие с целите за които се
предоставя субсидията, затова задължаването на получателят и да я възстанови е
в съответствие с целта по чл. 2, т. 9 от ЗПЗП, в частност тези посочени в чл.
1, ал. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г.
Досежно
възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност, съдът го намира
за неоснователно по следните съображения.
Погасителната
давност за публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК е
посочена в чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Според цитираната правна норма за публичните
задължения в ДОПК е предвиден петгодишен давностен срок, който започва да тече
от 1 януари на годината, следваща годината през която е следвало да се плати
задължението, освен, ако в закон не е предвиден по-кратък срок. Настоящият
състав приема, че в конкретният случай срокът е започнал да тече от 01.01.2016
г., тъй като заявлението за подпомагане е следвало да бъде подадено през 2015
г. Погасителната давност е започнала да тече от 01.01.2016 г., спряла е на
основание чл. 172, ал. 1 т. 1 от ДОПК със започване на производството по
издаване на АУПДВ на 26.06.2019 г., както и е спряла с последвалото обжалване
по съдебен ред. Давностния срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК към дата на издаване
на АУПДВ – 25.06.2020 г. не е изтекъл, както не е изтекъл към момента на
произнасяне и абсолютния давностен срок разписан в чл. 171, ал. 2 от ДОПК. С
оглед на това основните възражения в жалбата са неоснователни.
Предвид
изложените мотиви, настоящият състав намира, че по отношение на оспорения акт
за установяване на публично държавно вземане не е налице нито едно от
основанията за отмяната му, визирани в чл. 146 от АПК. С оглед на което подадената
срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При
този изход на делото на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в полза на ответника
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.,
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.В.А., ЕГН ********** *** против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-6500/3572/25.06.2020 г., издаден от
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА
А.В.А., ЕГН ********** *** да заплати в полза на Държавен фонд „Земеделие”, със
седалище и адрес: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 136, представляван от изпълнителния
директор сумата в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/