Решение по дело №13806/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2025
Дата: 29 март 2017 г. (в сила от 18 май 2017 г.)
Съдия: Кристина Райкова Филипова
Дело: 20151100113806
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 29.03.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА  ФИЛИПОВА

 

при секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13 806 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 226 КЗ (отм.).

Ищцата М.Т.К., поддържа, че на 8.01.2014 г. около 18.20 ч. в района на с. Слатина, по пътя между гр. Ловеч  и гр. Плевен, настъпило ПТП, при което водачът на автобус „Исузу Евро Тюркоаз“, рег. № ********, Н.М.О., нарушил правилата за движение, при което настъпила смъртта на пешеходеца Т.И.П. (баща на ищцата), поради остра кръвозагуба и разкъсване на важни съдове и органи. Уточнено е, че пострадалият и автобусът се движели попътно, като водачът О. не съобразил пътните условия – гъста мъгла, тъмна част на денонощието, и така предизвикал инцидента. В хода по същество се поддържа, че пешеходецът е възнамерявал да спре автобуса и да се качи, като в момента на удара е бил с лице към него. Постановена е осъдителна присъда по отношение на О.. Ищцата, сочи, че изживява изключително тежко загубата на своя баща и претендира ответникът, при когото е налице застраховка на гражданската отговорност на виновния водач, да й заплати обезщетение за преживяваните страдания в размер на 150 000 лв. ведно със законната лихва от 8.01.2014 г. както и разноски по чл. 38 ЗА.

Ответникът ЗАД „ОЗК З.“ АД оспорва елементите на деликта, като сочи, че пострадалият е съпричинил вредните последици, тъй като се е движел по главен път, по платното за движение, в близост до осевата линия, в лошо време с намалена видимост. Възразява срещу наличието на вреди и размера на иска, като сочи, че пострадалия е бил възрастен, с придружаващи заболявания и не е живеел съвместно с ищцата. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищцата М.Т.К., съгласно удостоверение от 17.01.2014 г. е дъщеря и наследник на Т.И.П., починал на 8.01.2014 г.

Приетата по делото САТЕ е дала становище, че на 8.01.2014 г. около 18, 20 ч. на пътя между Плевен и Троян настъпил инцидент, като автобус „Исузу Тюркоаз“, рег. № ********, пътуващ от Ловеч към Плевен, блъснал Т.И.П., на 79 г., като последният починал. Участъкът бил път с две ленти за движение, по една във всяка посока, разделени с непрекъсната осева линия. От двете страни платното е ограничено от затревени банкети. Скоростта на автобуса към момента, когато водачът е реагирал за аварийно спиране е била 67 км/ч, а в момента на удара – 60 км/ч, като е изчислено, че безопасната скорост е била 43 км/ч. Дължината на опасната зона за спиране към момента, в който водачът е възприел пешеходеца е 68 м. Водачът е предприел маневра „завой наляво“ и спиране, но не успял да предотврати удара с пешеходеца. Той бил нанесен в областта на десния фар и десния халоген на автобуса, като главата на пострадалият се е ударила в десния край на челното стъкло и предната дясна колона. По широчина на пътя ударът е настъпил около средата на дясната лента за движение на автобуса, като не се изключва варианта да е в интервал от 1-2 м вляво от десния край на платното за движение. След стълкновението тялото е паднало на асфалта и чрез приплъзване и претъркаляне е продължило движението си до мястото, където е намерено. Вещото лице е изтъкнало, че първопричината за ПТП е движението на пешеходеца в дясната лента, попътно на автобуса и с гръб към движението, а втората причина е движение на превозното средство със скорост, която не му е позволила да спре в зоната на видимостта, съобразно конкретните пътни условия. В о.з. вещото лице е посочило, че е възприел механизъм, при който пешеходецът е застигнат и ударен в гръб от превозното средство, но е изтъкнато, че положението на тялото в случая не е рефлектира върху крайните изводи за произшествието.

Свидетелката С.И.В., разказва, че в деня на инцидента пътувала в автобуса, на първото място от към вратата в дясно. Имало много гъста мъгла и тя в последния момент видяла как на магистралата по средата се появил човек, който се движел направо. Автобусът, който се движел много бавно в дясната лента се опитал да го избегне и да го заобиколи от към средата на пътя, но не успял и го ударил.

Свидетеля М.А. Г. също пътувал в автобуса на втора седалка зад шофьора. Разказва, че било тъмно и имало много гъста мъгла, която била на талази и нищо не се виждало (видимост около 8-10 м.). Преди удара свидетелят не видял човек, видял силует в момента на удара, при маневрата на автобуса, който отклонил към вътрешната част на платното и се чул удар. 

По случая е постановена присъда № 13/28.09.2015 г. на ОС Ловеч, по НОХД № 84/15 г., влязла в сила на 14.10.2015 г., с която Н.М.О. е признат за виновен за това, че на 8.01.2014 г. около 18.15 ч. на пътя от гр. Ловеч към гр. Плевен, при управление на автобус „Исузу“, рег. № ********, нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Т.И.П. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

От приетата СМЕ е видно, че при инцидента на 8.01.2014 г. Т.П. е получил съчетана-травма на тялото – черепно-мозъчна, гръдна, гръбначно мозъчна, коремна и травма на таза. Причината за леталния изход на пешеходеца (който не е бил консумирал алкохол) е остра кръвозагуба, провокирана от разкъсване на аорта и вътрешните органи. Смъртта е настъпила като пряка последица на произшествието, била е бърза и неизбежна.

Разпитана като свидетел е дъщерята на ищеца – В.О. К., която разказва, че дядо й – починалия Т.П., живеел в с. Слатина, с баба й. Селото било на 80 км от с. Долни Луковит, където живеела ищцата. Последната ходела веднъж месечно при родителите си, за да ги види. Починалият бил весел човек, имал добри отношения с дъщеря си, били привързани един към друг. Вестта за смъртта на баща й шокирало и разстроило ищцата, тя и до ден днешен скърбяла, често го споменавала и ходела на помени.

За безспорно е прието, че в случая е налице валидно застрахователно правоотношение.

            При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед сочената норма и предвид влязлата в сила присъда следва да се приеме за установено, че водачът Н.О. е нарушил правилата за движение установени от ЗДвП и посочени в присъдата (чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП) и по непредпазливост е причинил смъртта на бащата на ищцата – Т.П.. Гражданският съд е обвързан от приетото в наказателното производство обстоятелство, че О. е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК, в чийто фактически състав е включено причиняването на смърт. Причинната връзка между противоправното поведение на водача и смъртта на П. в случая е част от състава на престъплението, за което О. е признат за виновен. В този смисъл се установява, че като пряка последица на процесния инцидент е настъпил леталния изход за пешеходеца. Сочената причинно-следствена връзка се доказва категорично и от приетата и цитирана по-горе СМЕ.

Съдът намира за основателно възражението на ответника, че в случая се касае до съпричиняване на вредните последици от страна и на самият пешеходец. В хода но процеса се установи, че П. е бил блъснат от автобуса, тъй като се е намирал на самото пътно платно, върху асфалтирания участък, при това не в най-десния му край, а на около 1-2 м. от десния край в посока към осевата линия (по данни от САТЕ). Т.е. пострадалият е бил приблизително по средата на лентата за движение, с което е нарушил правилото на чл. 108, ал. 1 ЗДвП. Съдът приема, че от събраните в хода на настоящия процес доказателства се установява, че пешеходецът се е движел върху пътната лента, в същата посока, в която е пътувал и автобуса, с което не е спазил е чл. 108, ал. 2 ЗДвП. Този факт се установява от показанията на св. С.В., която видяла как по средата на пътя (непрецизно назован от нея „магистралата“) се появил човек, който се движел направо. В този смисъл тезата на ищцовата страна, че пострадалият е стоял на платното, изчаквайки автобуса, за да се качи, не намира опора в доказателствения материал. Посоката на движение на пешеходеца обаче в случая не е от решаващо значение (както е разяснено от вещото лице по САТЕ в о.з.), тъй като определящото за настъпването на инцидента е обстоятелството, че П. се е намирал по средата на лентата, в която се е движел автобуса. Като взе предвид изложените доводи, поведението на виновния водач О. и обстоятелствата, при които е настъпил инцидента (тъмната част на денонощието, извънградския път, гъста мъгла), съдът приема, че с поведението си и водача и пешеходецът са допринесли за произшествието в равна степен. Това съотношение следва да се вземе предвид при определяне на обезщетението.

Ищцата, в качеството й на дъщеря е от категорията на материално-правно легитимираните лица да претендира и получи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, причинени от загубата на баща й. За да определи конкретния размер на обезщетението, съдът взе предвид събраните гласни доказателства, установяващи характер и степента на интензивност на претърпените от ищцата неимуществени вреди, данните, че К. е била в добри отношения с баща си и била шокирана и травмирана от загубата му. От друга страна съдът отчита, че ищцата е живеела в друго населено място, че е имала свое семейство, че е виждала баща си един път месечно, че не е разчитала на финансова или материална подкрепа от него. Съобразявайки принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД, възрастта на загиналия (и факта, че същият е починал на 79 г., при средна продължителност на живота за мъжете в РБългария около 70 г.), възрастта на самата ищца, обичайната практика за подобни случаи, момента на настъпване на инцидента през 2014 г. и застрахователните лимити, съдът приема, че обезщетението следва да бъде определено на стойност от 100 000 лв. Тази суми следва да се редуцират до 50 000 лв., с оглед приетия по-горе процент на съпричиняване на вредния резултат от загиналия.

Посочените по-горе суми следва да бъдат заплатени от ответника-застраховател, за който няма спор, че е застраховал гражданската отговорност на виновния водач. Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.) с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. По смисъла на чл. 226 КЗ (отм.) ищцата, в качеството й на увредено лице, има право да претендира обезщетение на претърпените щети пряко от ответника – застраховател.

Върху определените по-горе суми за обезщетение на нематериални вреди следва да се присъди лихва за забава от датата на деликта. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Искът е предявен с правно основание чл. 226 КЗ (отм.), като се цели ангажиране на отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се търси по силата на закона, а не по силата на застрахователно правоотношение, тъй като такова между ищците и ответника няма. Независимо от това, ответникът носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане в същия обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от което следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД ще бъде от деня на настъпване на вредните последици – т.е. 8.01.2014 г.

Предвид изхода на спора на процесуалният представител на ищцата – адв. В.Н., се следва възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 2030 лв. Ищцата има право на 166,67 лв. като разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата дължи на ответната страна разноски с оглед частичното отхвърляне на исковете в размер на 240 лв., а за юрисконсултска защита – сумата от 450 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 2000 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******, да заплати на М.Т.К., ЕГН **********, сумата от 50 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й Т.И.П., ведно със законната лихва от 8.01.2014 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 50 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ОЗК – З.“ АД, да заплати на М.Т.К. сумата от 166, 67 лв. като разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, да заплати на адв. В.Н. сумата от 2030 лв.

ОСЪЖДА М.Т.К. да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, сумата от 690 лв. на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 78, ал. 8 ГПК.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД ,на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на СГС сумата от 2000 лв.

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението. 

 

 

ГРАДСКИ  СЪДИЯ: