П
Р И С
Ъ Д А
Номер: 29 , 17.12.2019г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На седемнадесети декември през 2019 година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Юлияна
ЦОНЕВА
Секретар: Наталия Тодорова,
Прокурор: Пенчо Минков,
като разгледа докладваното от председателя НОХД №
283 по описа за 2019 година и
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия Е.И.С., роден на ***г***, български гражданин, живущ ***, неженен,
без образование, ЕГН-**********,
осъждан, за ВИНОВЕН в това, че за периода от 20.02.2017г. до 30.03.2019г., в
с.Хърсово, обл.Разградска, след като е бил осъден с
влязло в сила на 01.12.2015г. Решение № 372/09.11.2015г. по гр.дело №
1311/2015г. на РС-гр.Разград да издържа свой низходящ, а именно своите
ненавършили пълнолетие деца С.Е.И., ЕГН-********** и С.Е.И., ЕГН-**********
чрез тяхната майка и законен представител С.А.М., ЕГН- **********, съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно
26 месечни вноски в общ размер на 4 160.00 (четири хиляди сто и шестдесет)
лева за детето С. и 26 месечни вноски в общ размер на 3 900.00 (три хиляди
и деветстотин) лева за детето С., общо за двете деца в размер на 8 060.00
(осем хиляди и шестдесет) лева, като деянието е извършено повторно – престъпление по чл.183, ал.4 във вр. ал.1 от НК, поради което на посоченото правно основание
и в условията на чл.54 от НК, го ОСЪЖДА на НАКАЗАНИЯ:
-
“ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки:
1. на основание чл.42б, ал.1 във вр. с чл.42а, ал.4 във вр. с
ал.2, т.1 и ал.3, т.1 от НК ”Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок
от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице
два пъти седмично;
2.
на основание чл.42б, ал.2 във вр. с чл.42а, ал.4 във вр. с ал.2, т.2 и ал.3, т.1 от НК ”Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от 1 (една)
година и 6 (шест) месеца и
3.
на основание чл.42б, ал.5 във вр. с чл.42а, ал.2, т.6
и ал.3, т.3 от НК ”Безвъзмезден труд в полза на обществото” с продължителност 320
(триста и двадесет) часа, годишно в
рамките на 2 (две) поредни години, както и
-
„ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на
информационното табло на Кметство-с.Ясенково, в продължение на 1 (една) година
и 6 (шест) месеца.
ПРИЗНАВА
подсъдимия Е.И.С., ЕГН-**********, със снета по-горе самоличност, на
основание чл.304 от НПК, за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДА по повдигнатото обвинение за
извършено при условията на повторност престъпление по чл.183, ал.4 във вр. ал.1 от
НК за периода от 02.02.2017г. до 20.02.2017г.
ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия Е.И.С., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ:
1.В полза на Държавата по сметка на
Министерство на вътрешните работи /МВР/ сумата от 168.00 (сто шестдесет и осем) лева
– направени разноски на досъдебното производство и
2.По сметка на РС-гр.Исперих сумата от 50.00 (петдесет) лева – направени
разноски в съдебното производство.
Присъдата
подлежи на обжалване и протестиране пред Разградски окръжен съд в 15-дневен
срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ към присъда № 29/17.12.2019г.
по НОХД № 283/2019г. по описа на РС-Исперих
Повдигнато е обвинение срещу Е.И.С., ЕГН-********** ***, за това, че за периода
от 02.02.2017г. до
30.03.2019г., в с.Хърсово, обл.Разградска,
след като е бил осъден с влязло
в сила на 01.12.2015г. Решение № 372/09.11.2015г. по гр.дело № 1311/2015г. на РС-гр.Разград да издържа
свой низходящ, а именно своите ненавършили
пълнолетие деца С.Е.И.,
ЕГН-********** и С.Е.И., ЕГН-********** чрез тяхната майка и законен представител С.А.М., ЕГН-
**********, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на
две и повече месечни вноски, а именно 26 месечни вноски в общ размер
на 4 160.00 (четири хиляди сто и шестдесет)
лева за детето
С. и 26 месечни вноски в общ размер на
3 900.00 (три хиляди и
деветстотин) лева за детето С., общо
за двете деца в размер на
8 060.00 (осем хиляди
и шестдесет) лева, като деянието е извършено повторно – престъпление по чл.183, ал.4 във вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят
на РП-гр.Исперих поддържа обвинението от фактическа и правна страна, което
счита за доказано. Пледира за осъдителна присъда по отношение на подсъдимия с
налагане на наказание „Лишаване от свобода“ не по-малко от 8 (осем) месеца,
което да изтърпи ефективно, при първоначален лек режим, ведно с кумулативно
наказание „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата
на информационното табло на Кметство-с.Ясенково, както и да се приведе в
изпълнение, на основание чл.68, ал.1 от НК, наказанието „Лишаване от свобода“
за срок 6 (шест) месеца, по предходно условно осъждане на подсъдимия, тъй като процесното деяние е извършено в условията на повторност и при нарушаване на изпитателния срок на
предходната присъда. Излага доводи, че подсъдимият умишлено не е плащал
дължимата издръжка на децата си, въпреки че е имал възможност за това, както е
съумял да изплати част от задължението си след образуване на настоящото
наказателно производство срещу него, както и в хода на същото е започнал
периодично (ежемесечно) да изплаща по 100.00 лева за дължимата издръжка на
децата. Отчита факта, че подсъдимият вече е осъждан за такова престъпно
поведение спрямо децата си (неплащане на
дължимата им издръжка) и въпреки това е продължил да не изпълнява задължението
си.
Подсъдимият Е.И.С., ЕГН-********** ***, разпитан пред съда не се признава за виновен. Твърди,
че е изплатил издръжката на децата си, но не му признават. Плащал на ръка,
винаги, когато има пари, но нямал документи. Получавал парична подкрепа от брат
си. От него взел три хиляди лева, които изплатил пред нотариус за издръжката на
децата чрез тяхната майка, а разликата лично брат му платил. Понастоящем не
работел, не получавал помощи, но всеки месец внасял по 100.00 лева на С.
(майката на децата), като тези пари отново брат му ги давал.
Защитата оспорва обвинението, като
счита, че не е доказано от субективна страна поради липса на умисъл у
подсъдимия, съзнателно неизпълнение на задължението, поради което липсват и
предпоставки за ангажиране на неговата наказателна отговорност. Твърди, че психическото
и здравословно състояние на подсъдимия не са му позволявали да осъзнание последиците от това негово поведение, като делото
е останало неизяснено относно способността му да разбира свойството и
значението на постъпките си. Евентуално, в случай на осъждане, пледира за
налагане на наказание „Пробация“ в среден размер, с
което счита, че ще бъдат постигнати целите на наказанието и ще му даде
възможност да работи и да изплаща средства за издръжката на децата си.
Съдът като обсъди всички събрани по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Е.И.С., ЕГН-**********, е роден на ***г***. Живее с
майка си в с.Ясенково, обл.Шуменска. Не е женен. Без
образование. Не е трудово ангажиран по постоянен трудов договор. Не реализира
доходи от трудово възнаграждение или други източници. Не притежава движимо или
недвижимо имущество, от което да се издържа. Не притежава собствена земеделска
земя на територията на община Венец и не фигурира като заявител в базата данни
на ОСЗ-с.Венец, обл.Шуменска (справка, изх.№
РД-30-146/22.02.2019г. на ОСЗ-с.Венец). От време на време работи на надник, като се прехранват с парите на майка му. Не се
ползва с добро име сред съселяните си. Често злоупотребява с алкохол, след
което нарушава обществения ред. Баща е на две деца - ненавършилите пълнолетие С.Е.И., ЕГН-********** и С.Е.И., ЕГН-**********,
родени от съжителството му със свидетелката С.А.М., ЕГН-**********.
Подсъдимият е осъждан е с влязла в сила на 20.02.2017г. присъда по НОХД
№ 323/2016г. на РС-гр.Исперих за извършено за времето от 27.07.2014г. до
27.07.2016г. в с.Хърсово, обл.Разградска,
престъпление по чл.183, ал.1 от НК - за това, че след като е бил осъден с влязло в сила на
01.12.2015г. Решение № 372/09.11.2015г. по гр.дело № 1311/2015г. на
РС-гр.Разград да издържа своте низходящи –
малолетните си деца С.Е.И., ЕГН-********** и С.Е.И., ЕГН-**********, съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно
8 месечни вноски по 160.00 лева за детето С. и 8 месечни вноски по 150.00 лева
за детето С., възлизащи общо на 2 295.890 лева за двете деца, като е
осъден, при условията на чл.54 от НК, на
наказание „Лишаване от свобода“ за срок 6 (шест) месеца, изтърпяването на което
е отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, за изпитателен срок от 3 (три)
години.
Въпреки горното осъждане, след влизането му в сила и в посочения
изпитателен срок на наложеното му
наказание, той продължил да не
изпълнява задължението си по цитираното съдебно решение, като не изплащал дължимата
ежемесечна издръжка
на своите деца, още ненавършили
пълнолетие. При горните
обстоятелства, в периода от 02.02.2017г. до
30.03.2019г., съзнателно не
е изпълнил задължението си в размер на
две и повече месечни вноски, като според заключението на назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза – (л.18-20 от ДП - основното заключение и на л.123-126 от ДП – допълнително заключение), прочетени и приети от съда, неизплатените месечни вноски за издръжка на двете деца възлизат на стойност 8 060.00
(осем хиляди и шестдесет) лева, от които 26 месечни вноски в общ размер
на 4 160.00 (четири хиляди сто и шестдесет)
лева за детето
С. и 26 месечни вноски в общ размер на
3 900.00 (три хиляди и
деветстотин) лева за детето С.. Издръжката на децата през обсъждания период била поета изцяло от тяхната
майка - свидетелката С.А.М.. Тя осигурявала
и необходимите грижи, и материалните потребности на децата си, от които
по-малкото дете С.Е.И., ЕГН-**********, сега на 14г., все още се обгрижва
от майката, то е в ученическа възраст – редовна ученичка в осми клас в ОУ
„Св.Св.Кирил и Методий“-с.Самуил, като майката
осигурява нуждите й от храна, облекло, учебни пособия, здравни нужди и др.
Детето е с увреждане и има издадено ЕР на ТЕЛК.
По-голямата дъщеря С.Е.И., ЕГН-**********, на 17г., е била обгрижвана
от майка си до м.август 2018г., когато момичето трайно заживяло на семейни
начала с пълнолетния си приятел от с.Тодорово, обл.Разградска, от което съжителство вече имат и родено дете.
Въпреки горните обстоятелства, майката на С. продължавала да й помага финансово
при нужда, като самата дъщеря не обвинява баща си за това, че не е платил
дължимата й издръжка, което не било важно за нея, тъй като приятелят й изкарвал
добри доходи и осигурявал всичко за нея, детето им и домакинството.
Горните
обстоятелства се установяват от показанията на разпитаната по делото свидетелка
С.А.М., ЕГН- ********** – майка на децата С. и С., както и от социалните проучвания,
отразени в представените по делото Социални доклади вх.№ 4376/21.10.2019г. на
Дирекция „Социално подпомагане“-с.Самуил и вх.№ 4553/30.10.2019г. на Дирекция
„Социално подпомагане“-гр.Исперих.
Тъй
като за периода от 02.02.2017г. до 25.01.2019г., подсъдимият
не изплатил нито една от
дължимите месечни вноски за издръжката
на децата си, по
този повод била подадена жалба
вх.№ 83/2019 от 25.01.2019г. от майката на децата
(л.3 от ДП), въз основа на която
било образувано и настоящото наказателно производство.
За дължимата издръжка към децата С. и С. срещу подсъдимия било
образувано изп.д.№ 4/2016г. по описа на СИС при
РС-гр.Разград, което впоследствие е препратено на ДСИ при РС-гр.Шумен –
образувано изп.дело № 200/2018г. по описа на СИС при
РС-гр.Шумен. След това отново е изпращано в СИС при РС-гр.Разград – образувано
под № 110/2018г., но понастоящем е върнато на ДСИ при РС-гр.Шумен, като
изпълнителните действия по него продължават под № 200/2018г. по описа на СИС
при РС-гр.Шумен. Съгласно Справка, изготвена на 11.03.2018г., по цитираното
дело не са постъпвали суми от длъжника, респ. не са изплащани такива на взискателя. Върху изпълнителния лист са отразени изплащани
суми по изп.дело № 4/2016г. по описа на СИС при
РС-гр.Разград, но не се посочват конкретни данни.
Съгласно Писмо, рег.№ 10-03-14-193-1 от 21.02.2019г. на Дирекция “Бюро
по труда”-гр.Шумен (л.26 от ДП), подсъдимият Е.И.С. е бил регистрирана като
безработен в периода от 20.07.2015г. до 22.03.2018г., когато регистрацията е
прекратена поради неизпълнение препоръките на трудовия посредник. За посочения
период няма данни за месторабота на лицето.
Подсъдимия е подпомаган с месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП по
негови заявления от 18.01.2017г. и от 20.07.2017г., и целева помощ по заявление
от 18.01.2018г., като след 31.08.2018г. не е подпомаган по нито едно нормативно
основание.
По делото е представена молба с нотариална заверка на подписите рег.№ 7596/07.06.2019г. по описа на Нотариус рег.№
709 на Нотариалната камара, с район на действие РС-гр.Шумен, от свидетелката С.А.М., ЕГН-**********, в качеството й на
законен представител на малолетната тогава нейна дъщеря С.Е.И. и от
непълнолетната С.Е.И., действаща лично и със съгласието на майка си С.А.М.,
ЕГН- **********, като заявяват пред ДСИ по изп.дело №
110/2018г. по описа на СИС при РС-гр.Исперих, че длъжникът Е.И.С. е погасил
изцяло задълженията си по делото към тях – до 01.06.2019г., като заявяват, че
са получили изцяло и в брой дължимата сума в деня на подписване на молбата.
В съдебно заседание на 17.12.2019г.
свидетелката С.А.М., ЕГН-********** дава показания с които признава, че след
образуване на наказателното производство подсъдимият е изплатил сумата от
3 000.00 лева за дължимата издръжка на децата си, както и започнал да
плаща периодично по 100.00 лева. Тези обстоятелства се потвърждават и от
представената по делото Подробна сметка на дълга към 04.12.2019г., издадена по изп.дело № 200/2018г. на СИС при РС-гр.Шумен, която
установява извършени плащания на 3000.00 лева – на 17.06.2019г., 100.00 лева –
на 12.07.2019г., 100.00 лева – на 09.09.2019г.,
100.00 лева – на 01.10.2019г. и 100.00
лева – на 30.10.2019г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна
съдът счита обвинението за ЧАСТИЧНО ДОКАЗАНО. По безспорен и несъмнен начин се
установи, че подсъдимият Е.И.С., ЕГН-**********,
е осъществил състав на престъпление по чл.183, ал.4 във вр.
ал.1 от НК, а именно: за периода от 20.02.2017г. до 30.03.2019г., в с.Хърсово, обл.Разградска, след като е бил осъден с влязло в сила на
01.12.2015г. Решение № 372/09.11.2015г. по гр.дело № 1311/2015г. на
РС-гр.Разград да издържа свой низходящ, а именно своите ненавършили пълнолетие
деца С.Е.И., ЕГН-********** и С.Е.И., ЕГН-********** чрез тяхната майка и законен
представител С.А.М., ЕГН- **********, съзнателно не е изпълнил задължението си
в размер на две и повече месечни вноски, а именно 26 месечни вноски в общ
размер на 4 160.00 (четири хиляди сто и шестдесет) лева за детето С. и 26
месечни вноски в общ размер на 3 900.00 (три хиляди и деветстотин) лева за
детето С., общо за двете деца в размер на 8 060.00 (осем хиляди и
шестдесет) лева, като деянието е извършено повторно.
От обективна страна, изпълнителното деяние се изразява в неплащане на дължимите вноски за
издръжка на свой низходящ за повече от два месеца. Установените по делото
фактически обстоятелства сочат на извършено такова от страна на подсъдимия.
Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време, създаващо по този начин едно трайно
престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване. Началото на
престъплението в случая е моментът, от който възниква задължението на
подсъдимия да издържа своите деца – падежа на съответната месечна вноска и
става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление
се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си
за издръжка или пък то бъде погасено при хипотезите, посочени в Семейния
кодекс. В конкретния случай е безспорно доказано, че за периода от 20.02.2017г. до 30.03.2019г. подсъдимият не
е изплатил нито една от дължимите месечни вноски за издръжката на двете си
дъщери.
Обстоятелството,
че към този момент подсъдимият Е.И.С., ЕГН-**********,
е
бил вече осъждан с влязлата в сила на 20.02.2017г. присъда по НОХД № 323/2016г. на РС-гр.Исперих за същото по
вид престъпление по чл.183, ал.1 от НК и преди изтичане на срока по чл.30 от НК
(преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието от предишната
присъда и дори в срока на изпитателния срок на същата), обуславя квалификацията
на извършеното от него поредно престъпление като такова при условията на повторност по смисъла на
чл.28 от НК. Този факт обуславя квалификацията на деянието
като такова по чл.183, ал.4 във вр. с ал.1 от НК.
От субективна страна, съдът възприема виновно поведението на извършителя, при форма на
вината - пряк умисъл. Дори и при наличие на обективни причини, които да
поставят бащата - подсъдим във финансово затруднение или невъзможност за
плащане на издръжката, то подобни обстоятелства не го освобождават от основното
му задължение като родител, да издържа своите деца. Законодателят е поставил на
първо място интересите на децата, независимо от трудностите, които родителят
среща във връзка със собственото си оцеляване. Подсъдимият е в трудоспособна
възраст и дължи своя принос за отглеждането и издръжката на децата си. По повод на образуваното срещу
него наказателно производство и в хода на делото е съумял да намери начин, за
да осигури необходимата парична издръжка на децата си, като е започнал частично
да изплаща дължимите суми. Въпреки изявлението му, че е изплатил цялата дължима
издръжка, то пред съда не се представиха доказателства за извършени от него
плащания, погасяващи целия дълг през инкриминирания период, а извършените в
хода на делото плащания не го освобождават от наказателна отговорност за
посочения период, като могат да се вземат предвид единствено и само като
смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Принципно за реализиране на състава на чл.183, ал.1 от НК от обективна и
субективна страна са без значение трудовия статус и получаваното възнаграждение
на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или
фактическо съжителство; наличието на други деца; поведението и финансовите
възможности на родителя, комуто са възложени родителските права и др.
Поведението на подсъдимия Е.И.С., ЕГН-**********
е укоримо с оглед на
това, че има задължение да издържа единствено двете си родни дъщери, а той е
пренебрегнал нуждата им от тази издръжка. В хода на делото не се установиха
задължения за издръжка към други лица. Освен това става въпрос за един
изключително дълъг период на неплащане на дължимата издръжка за децата.
Бездействието на бащата е неоправдано и безотговорно и спрямо втория родител на
децата - майката, който в обсъждания период е съумявала да изпълнява стриктно
родителските си задължения – освен тежестите по отглеждането на децата, е поела
изцяло и тяхната издръжка. Децата безспорно също са понасяли тежестите от това
поведение на бащата с оглед на лишенията и ограниченията, които е трябвало да
търпят. Отглеждането им, ако получаваха следващата се издръжка от бащата,
категорично би било по-пълноценно спрямо лишенията, които са търпяли в периода на неплащане на такава.
Съдът счете за НЕДОКАЗАНА квалификацията на деянието по повдигнатото
обвинение като извършено
при условията на повторност
престъпление по чл.183, ал.4 във вр. ал.1 от НК за
периода от 02.02.2017г. до 20.02.2017г. Както стана
ясно по-горе, тази квалификация е обусловена от наличието на предходно осъждане
на подсъдимия за престъпление от същия вид по съдебен акт, който е влязъл в
сила на 20.02.2017г. Ето защо за периода
по повдигнатото обвинение до влизането в сила на този осъдителен акт, а именно
от 02.02.2017г. до 20.02.2017г. деянието не може да
бъде квалифицирано като извършено при условията на повторност,
тъй като все още не е имало влязло в сила предходно осъждане на подсъдимия. Въз
основа на горното и на основание чл.304 от НПК, съдът призна подсъдимия Е.И.С., ЕГН-********** за НЕВИНОВЕН и
го ОПРАВДА по повдигнатото обвинение за извършено при условията на повторност престъпление по
чл.183, ал.4 във вр. ал.1 от НК за периода от 02.02.2017г. до 20.02.2017г.
За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.183, ал.4 във вр. с ал.1 от НК,
същият ангажира наказателната отговорност по посочения законов текст, като
законът предвижда налагане на наказание “Лишаване от свобода” до 2 (две) години
или “Пробация”, както и кумулативно наказание
„Обществено порицание“. Съдът счете за съответно и наложи наказание във втората
алтернатива на закона, а именно:
- “ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки:
1. на основание чл.42б, ал.1 във вр. с чл.42а, ал.4 във вр. с
ал.2, т.1 и ал.3, т.1 от НК ”Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок
от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице
два пъти седмично;
2.
на основание чл.42б, ал.2 във вр. с чл.42а, ал.4 във вр. с ал.2, т.2 и ал.3, т.1 от НК ”Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от 1 (една)
година и 6 (шест) месеца и
3.
на основание чл.42б, ал.5 във вр. с чл.42а, ал.2, т.6
и ал.3, т.3 от НК ”Безвъзмезден труд в полза на обществото” с продължителност
320 (триста и двадесет) часа, годишно в
рамките на 2 (две) поредни години, както и
-
„ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на
информационното табло на Кметство-с.Ясенково, в продължение на 1 (една) година
и 6 (шест) месеца.
При определяне на наказанията, съдът отчете като смекчаващи вината и
отговорността на подсъдимия обстоятелства - недоброто му материално положение,
което макар и да не оправдава виновното му престъпно бездействие относно
плащането на издръжката на децата, все пак е определящ фактор за затрудненията,
които изпитва в тази насока. Следва да се отчете и факта, че същият е положил
усилия, макар и след образуване на наказателното производство срещу него, да
погаси поне малка част от задължението си за издръжка към децата. Това
поведение все пак показва критично отношение към проявата и желание за
поправяне.
Налице е превес на отегчаващите вината и отговорността обстоятелства. В
тази връзка съдът отчита обществената укоримост на
проявата. С поведението си подсъдимият засяга обществените отношения, които
защитават и гарантират изпълнение на задължението на осъдения родител да
доставя средства за съществуване на своите нуждаещи се и нетрудоспособни деца,
неспособни да се издържат сами с труд или от собствено имущество. Законът
защитава интересите на децата, а бащата трайно и в един много продължителен
период не съблюдава тези законово гарантирани права и интереси на децата. Още
повече, след като вече е бил осъждан за такова престъпно поведение. Въпреки
осъждането му, очевидно наложеното му първо по ред наказание не е оказало
очаквания поправителен и превъзпитателен
ефект. В периода след осъждането е продължил виновно да не изпълнява
задължението си, като не е изплатил нито една от дължимите месечни вноски за
издръжка през инкриминирания период.
По горните съображения, съдът определи продължителност на пробационните мерки в средния, предвиден от закон размер за
задължителните мерки и в максималния размер за мярката ”Безвъзмезден труд в полза на обществото”.
Съдът приема, че така определените кумулативни наказания ще окажат
необходимото възпитателно и поправително въздействие върху личността на
подсъдимия и с тях ще бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в
разпоредбата на чл.36 от НК.
Предвид определените наказания, не са налице и предпоставките на чл.68,
ал.1 от НК за привеждане в изпълнение и ефективно изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“ по предходната условна присъда на подсъдимия.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Е.И.С., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ:
1.В полза на Държавата по сметка на
Министерство на вътрешните работи /МВР/ сумата от 168.00 (сто шестдесет и осем) лева
– направени разноски на досъдебното производство и
2.По сметка на РС-гр.Исперих сумата от 50.00 (петдесет) лева – направени
разноски в съдебното производство.
По изложените съображния, възприемайки по този
начин обективната истина по случая, ръководен от закона и своето вътрешно
убеждение, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: