Определение по дело №7132/2017 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 44
Дата: 3 януари 2018 г. (в сила от 26 септември 2018 г.)
Съдия: Калин Стефанов Кунчев
Дело: 20172120107132
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Бургас, 03.01.2018 год.

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в закрито съдебно заседание на трети януари през две хиляди и осемнадесета година, с

Председател: Калин Кунчев

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7132 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Министерство на от-браната на Р България, приподписана, съобразно дадените от Съда указания, и от мини-стъра на регионалното развитие и благоустройството, за Държавата, с която е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК – за установяване по отношение на С.П. ***, че същият не е собственик на недвижим имот – бивша нива, с площ 1.520 дка, в м.“Аклади“ /“Червенка“/ в землището на гр.Черноморец, обл.Бургас, пред-ставляваща ПИ с проектен идентификатор 81178.7.135 с проектна площ 1.520 дка, съ-гласно изготвен от СД “ГЕОС – Димитров и Сие“ проект за изменение на КККР на гр. Черноморец, попадащ в поземлен имот с идентификатор 81178.7.28 по действащите КККР на града, образуван от бивш имот № 000272 по КВС.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията, е бил връчен на ответника – за отговор по чл.131 от ГПК.

В срок е постъпил такъв. Излагат се съображения за недопустимост на предявения иск, а евентуално – претенцията се оспорва и се иска от Съда да я отхвърли, като нео-снователна.

Съдът, като взе предвид приложените по делото писмени доказателства, както и становищата на страните, намира следното:

Предявен е отрицателен установителен иск – за право на собственост, с който ищ-цовата страна оспорва реституцията, извършена в полза на ответната с влязлото в сила решение по гр. дело № 6946/2010г. на РС Бургас, излагайки съображения, че съдебният акт не е породил вещноправен ефект, защото процесният имот е представлявал публич-на държавна собственост и като такъв – не е подлежал на възстановяване в стари реал-ни граници на наследниците на бившия му собственик.

Ответникът от своя страна основава правото си на собственост върху имота имен-но на горното съдебно решение, постановено по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.

Предвид така очертаната рамка на спора, Съдът намира, че предявеният по делото иск е недопустим и образуваното въз основа на него съдебно производство следва да се прекрати. За Държавата, в лицето на всички нейни органи, включително и за Министер-ството на отбраната, не е допустимо да оспорва реституцията, извършена в полза на от-ветника – въз основа на влязлото в сила съдебно решение. По цитираното по-горе дело като страна е участвала ОбС ”Земеделие” – Созопол, която е била компетентният по за-кон държавен орган, осъществяващ процедурата по възстановяване собствеността вър-ху земеделски земи, а предметът му е бил именно установяване на правото на собстве-ност върху процесния имот на наследодателя на Димитров към момента на национали-зацията, както и наличието на предпоставките за реституцията му – възстановяване на правото на собственост върху него в стари реални граници. Следователно, Държавата е участвала в това производство и е могла надлежно да защити правата си, поради което постановеното по делото решение е задължително за нея и тя не би могла да го оспорва чрез различните си органи, като търси пререшаване на спора. Или в случая упражнява-нето на т. нар. “косвен съдебен контрол“ за законосъобразност на постановения в адми-нистративното производство съдебен акт, доколкото не се касае за едно “трето лице“ би противоречало както на закона – чл.299, вр. с чл.297 от ГПК, така и на КРБ и ЕКЗПСЧ, тъй като фактически се дава “втори шанс“ на едната от страните в процеса. Подобни съдебни производства неколкократно са водили до осъдителни решения на ЕСПЧ про-тив Българската държава – така по делата “Кехая и други срещу България“, Ченгелян и други срещу България“ и т. н., които произнасяния с оглед спазването на принципа за върховенството на закона не следва да продължават да бъдат игнорирани от съдебните органи, а следва да намерят адекватно отражение в практиката им – така и в определе-ния № 48/09 от 03.02.2009г. по ч. гр. дело № 12/2009г. и № 74/09 от 18.02.2009г. по ч. гр. дело № 33/2009г., двете на ВКС, II гр. о., приложени към настоящото.

За пълнота следва да се посочи, че за подобни случаи на спорове между Държава-та или община, от една страна, и лицата, в чиято полза е извършена реституцията, съот-ветно – от ОбС “Земеделие“ или кмета, от друга, в българското законодателство е уре-ден извънреден способ за ревизия на влезлите в сила съдебни актове – при наличието на изрично предвидените предпоставки за това, а именно – чрез тяхната отмяна, което пък изключва възможността те да бъдат “косвено контролирани“ по общия исков ред – многократно и по инициатива на различните ведомства.

Ето защо и на основание чл.130 от ГПК, Съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 7132/2017г. на РС Бургас, като не-допустимо.

Определението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                               Съдия: