О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. Бургас, 03.01.2018 год.
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в закрито съдебно заседание на трети
януари през две хиляди и осемнадесета година, с
Председател:
Калин Кунчев
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7132 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на Министерство на от-браната на Р България, приподписана, съобразно дадените от Съда указания, и от мини-стъра на регионалното развитие и благоустройството, за
Държавата, с която е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК – за установяване по
отношение на С.П. ***, че същият не е собственик на недвижим имот – бивша нива,
с площ 1.520 дка, в м.“Аклади“ /“Червенка“/
в землището на гр.Черноморец, обл.Бургас, пред-ставляваща ПИ с проектен идентификатор 81178.7.135 с
проектна площ 1.520 дка, съ-гласно изготвен от СД
“ГЕОС – Димитров и Сие“ проект за изменение на КККР
на гр. Черноморец, попадащ в поземлен имот с идентификатор 81178.7.28 по
действащите КККР на града, образуван от бивш имот № 000272 по КВС.
Препис от исковата молба, ведно с
приложенията, е бил връчен на ответника – за отговор по чл.131 от ГПК.
В срок е постъпил такъв. Излагат
се съображения за недопустимост на предявения иск, а евентуално – претенцията
се оспорва и се иска от Съда да я отхвърли, като нео-снователна.
Съдът, като взе предвид
приложените по делото писмени доказателства, както и становищата на страните,
намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск – за право на собственост, с който ищ-цовата страна оспорва реституцията, извършена в полза на
ответната с влязлото в сила решение по гр. дело № 6946/2010г. на РС Бургас,
излагайки съображения, че съдебният акт не е породил вещноправен
ефект, защото процесният имот е представлявал публич-на държавна собственост и като такъв – не е подлежал
на възстановяване в стари реал-ни граници на наследниците на бившия му
собственик.
Ответникът от
своя страна основава правото си на собственост върху имота имен-но на горното съдебно
решение, постановено по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.
Предвид така
очертаната рамка на спора, Съдът намира, че предявеният
по делото иск е недопустим и образуваното въз основа на него съдебно
производство следва да се прекрати. За Държавата, в
лицето на всички нейни органи, включително и за Министер-ството
на отбраната, не е допустимо да оспорва реституцията, извършена в полза на от-ветника – въз основа на влязлото в сила съдебно решение. По цитираното
по-горе дело като страна е участвала ОбС ”Земеделие” –
Созопол, която е била компетентният по за-кон държавен орган, осъществяващ
процедурата по възстановяване собствеността вър-ху земеделски
земи, а предметът му е бил именно установяване на правото на собстве-ност върху процесния имот
на наследодателя на Димитров към момента на национали-зацията,
както и наличието на предпоставките за реституцията му – възстановяване на
правото на собственост върху него в стари реални граници. Следователно, Държавата
е участвала в това производство и е могла надлежно да защити правата си, поради
което постановеното по делото решение е задължително за нея и тя не би могла да
го оспорва чрез различните си органи, като търси пререшаване на спора. Или в
случая упражнява-нето на т. нар. “косвен съдебен контрол“ за законосъобразност
на постановения в адми-нистративното производство
съдебен акт, доколкото не се касае за едно “трето лице“ би противоречало както
на закона – чл.299, вр. с чл.297 от ГПК, така и на
КРБ и ЕКЗПСЧ, тъй като фактически се дава “втори шанс“ на едната от страните в
процеса. Подобни съдебни производства неколкократно са
водили до осъдителни решения на ЕСПЧ про-тив
Българската държава – така по делата “Кехая и други
срещу България“, “Ченгелян и други срещу
България“ и т. н.,
които произнасяния с оглед спазването на принципа за върховенството на закона
не следва да продължават да бъдат игнорирани от съдебните органи, а следва да
намерят адекватно отражение в практиката им – така и в определе-ния № 48/09 от 03.02.2009г. по ч. гр. дело №
12/2009г. и № 74/09 от 18.02.2009г. по ч. гр. дело № 33/2009г., двете на ВКС, II гр. о.,
приложени към настоящото.
За пълнота
следва да се посочи, че за подобни случаи на спорове между Държава-та или
община, от една страна, и лицата, в чиято полза е извършена реституцията, съот-ветно – от ОбС “Земеделие“
или кмета, от друга, в българското законодателство е уре-ден
извънреден способ за ревизия на влезлите в сила съдебни актове – при наличието
на изрично предвидените предпоставки за това, а именно – чрез тяхната отмяна,
което пък изключва възможността те да бъдат “косвено контролирани“ по общия
исков ред – многократно и по инициатива на различните ведомства.
Ето защо и на основание чл.130 от ГПК, Съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №
7132/2017г. на РС Бургас, като не-допустимо.
Определението подлежи на
обжалване пред ОС Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: