Р Е Ш Е Н И Е №37
гр.Силистра, 15.07.2022 година
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет
и втора година,в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ:Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ:Валери Раданов
Маргарита Славова
при
секретаря Анета Тодорова, с участието на заместник окръжния прокурор при ОП-Силистра
С.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №38 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение №80/30.03.2022г., постановено
по АНД №21/2022г., Силистренският районен съд е отменил Наказателно
постановление №19-2100018/30.11.2021г., издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Силистра,с което на ЕООД“Екопродукт“ с.Попина,на основание чл.75а
ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност(ЗТМТМ),е било
наложено административно наказание по вид „имуществена санкция“,в размер на
2 000 лева, за нарушение на разпоредбата на чл.24 ал.2 ЗТМТМ, във връзка с
чл.32 ал.1 и ал.3 от ППЗТМТМ.
Производството
е образувано по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ Силистра с
искане да бъде отменен обжалваният акт на СРС и, след решаване на спора по
същество от настоящата инстанция, да бъде потвърдено първоначално оспореното
наказателно постановление.В съдебния процес касаторът участва чрез упълномощен
представител ст.юрисконсулт А.,който поддържа оплакванията от жалбата,сочещи на
доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Акцент е поставен върху твърдение, че
неправилно районният съд бил извел извод за липса на надлежна административнонаказателна
власт (материална компетентност) на директора на ДИТ Силистра,наличието на
каквато обосновава с чл.16 ал.4 т.2 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (Обн.ДВ,бр.6/14г.,посл. изм.ДВ,бр.34/22г.),
кореспондиращ с общата разпоредба на чл.47 ал.2 ЗАНН.Възразява срещу изводите
на въззивната инстанция за липса на съществен обективен елемент в повдигнатото административно
обвинение, какъвто е времето/датата на извършване на деянието,както и за
неяснота при описание на фактическото такова,вкл. и относно обстоятелствата,при
които е било извършено.Счита,че част от мотивите на оспореното решение не са
свързани с предметния обхват на спора,тъй като изрядността
на трудовото правоотношение между местния работодател и гражданинът на трета
държава,учредено при условията на сезонна заетост по чл.24 ал.2 ЗТМТМ,била
извън съмнение,но без връзка с релевираното в процеса нарушение на специалния
закон за регистриране в Агенцията по заетостта на чуждия гражданин на националния
трудов пазар.С оглед на всичко това настоява за отмяна на оспорения съдебен акт
и съответно за потвърждаване на НП.Претендира присъждане на съдебни разноски
като възразява по присъдения размер в полза на ответника по касация от
СРС,който бил определен в противоречие с чл.63д ал.2 ЗАНН,при заявено
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страната
и липса на правна и фактическа сложност на делото,в която връзка обаче, не е
формулирано искане в жалбата.
Ответникът по касация-“Екопродукт“ЕООД,с ЕИК:********* и адрес
на управление в с.Попина, община с.Ситово, чрез представител по пълномощие адв.Н.В.
*** в съдебно заседание и в писмен отговор на касационната жалба (л.5-л.7) поддържа
становище за неоснователност на оспорването.Излага аргументи в подкрепа на
решаващите изводи на СРС и настоява, постановеният от него акт да бъде оставен
в сила като съответен на закона и фактите по делото. Доколкото пред
касационната инстанция с особена острота се поставя въпроса за материалната
компетентност на органа касатор да издаде юрисдикционен акт от процесния по делото вид, поддържа, че
липсата на такава била извън всякакво съмнение.Това било така,защото УП ИАГИТ
макар и нормативен акт, приет от Министерския съвет е уредил една обща
административнонаказателна компетентност за директора на ДИТ Силистра, която е
неприложима към релевираното нарушение на разпоредба от специалния ЗТМТМ,
изрично регулиращ въпросната власт с чл.79 ал.4,посредством възлагането ѝ
на ръководителя на съответния контролен орган (ДИТ е териториална структура на
ИАГИТ и не е самостоятелен контролен орган),а по делото няма спор,че изпълнителният
директор на ИАГИТ не е делегирал правомощия, от кръга на процесните, на
касационния жалбоподател.Освен това, несъответно на закона било позоваването на
общи правомощия, възложени му с чл.16 ал.4 т.2 УПИАГИТ, щом специалният закон
изисква делегацията да е осъществена от конкретен публичен орган, а не от издателя
на Устройствения правилник,който макар и висш централен колективен орган на
изпълнителната власт (Министерски съвет), не е “ръководителя на съответния
контролен орган“ по разума на приложимия чл.79 ал.4 ЗТМТМ.Ето защо настоява
касационната жалба да бъде отхвърлена. Поддържа правилност на изводите на СРС
за нарушение на чл.42 т. 4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН,тъй като датата/времето на
извършване на деянието, действително не била посочена нито в АУАН,нито в НП, а
освен това деянието било описано неясно и объркващо,като по този начин било
накърнено правото на защита на санкционираното дружество. Същото било
осъществило изрядно срочно трудово правоотношение с чуждия гражданин и за
процесния пропуск - да подаде декларация за него в АЗ,не би следвало да понесе
толкова тежка имуществена санкция.Изразява становище за наличие на белезите на
„маловажност“ на случая независимо, че е формално деянието, извършено чрез
бездействие (т.е. не може да бъде преценявана липсата или незначителността на
вредните последици, съгласно чл.93 т.9 НК). Счита, че чл.28 ЗАНН, обхваща в
своя нормативен периметър и тези безрезултатни нарушения, вкл. по ал.6 на чл.28 ЗАНН - за юридически лица, поради което няма пречка да бъде приложен в случая
предвид ярката несъразмерност между обществената опасност на конкретното деяние
и законоустановения размер на санкцията, в какъвто
смисъл пледира и прокурорът.Ето защо настоява да бъде оставено в сила
процесното пред касационната инстанция съдебно решение.Претендира присъждане на
съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК (л.21).
Заместник
окръжният прокурор при ОП гр.Силистра намира обжалваното решение за правилно
по своя резултат,макар и по различни от изложените от съда мотиви. Приема за
основателни възраженията на органа касатор свързани с
наличие на материална компетентност да издаде юрисдикционен
акт от процесния вид, споделяйки аргумента изведен от чл.16 ал.4 т.2 УПИАГИТ
във връзка с чл.47 ал.2 ЗАНН.Счита,че с посочване на датата на установяване на
нарушението, същото е било достатъчно индивидуализирано в темпорален аспект,
тъй като се касае за формално деяние на просто извършване чрез бездействие
(неподаване на декларация в АЗ), което продължава непрекъснато до
отстраняването му,вкл. към датата н неговото установяване от контролните
органи. Поддържа, че същото е достатъчно ясно описано в актовете по преписката,
а декларацията по чл.402 ал.1 т.3 КТ, попълнена на руски език, без осигуряване
на квалифициран преводач, е ирелевантна за правилното
решаване на спора. Въпреки това обаче, счита че случаят е маловажен с оглед на
установената изрядност на учредената и
законосъобразно изчерпена към 28.10.2021г. трудовоправна
връзка между ответното по касация дружество и гражданинът на Република Молдова;
липсата на каквито и да е вредни последици от това, че декларация за процесния
трудов договор не е била подадена в Агенцията по заетостта, което бездействие не
е било в състояние да засегне обществените отношения свързани с оптималното
регулиране на националния трудов пазар и достъпа до него на граждани на трети
държави, а още по-малко да го изкриви в неясна посока.В обобщение дава
заключение за потвърждаване на решението на РС гр.Силистра.
Производството
е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) АПК,във вр.с
чл.63в ЗАНН. Силистренският
административен съд,след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните,прие следното: Касационните
основания,които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция се свеждат
до твърдения за непра- вилно приложение
на материалния закон и допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК,вр. с чл.63в ЗАНН). Неконкретизираните нарушения
на процесуалните правила не подлежат на преценка, съгласно чл.218 ал.1 АПК. Доминиращото
касационно оплакване за неправилен извод на въззивната инстанция за липса на
материална компетентност на органа касатор да издаде юрисдикционен акт от процесния вид,с оглед неговата
значимост,засягаща основата на административно-наказателното
производство,следва да бъде обсъдено. Проверката на обжалваното съдебно решение
ще бъде извършена на терена на последно посочения касационен довод и в параметрите,
зададени с чл.218 ал.2 от АПК.
Спорът пред Силистренския районен съд е бил съсредоточен
върху процесуални въпроси,засягащи законосъобразността на процесното пред него
НП, както следва: - издадено ли е било
същото от компетентен държавен орган на власт; спазени ли са били императивните
изисквания на чл.42 ал.1 ЗАНН относно АУАН,с който е повдигнато
административното обвинение и детерминиран предметът на доказване,респ. на защита, както и на чл.57 ал.1 ЗАНН, относно
процесното пред районния съд НП; годно доказателствено средство ли е
приложената декларация по чл.402 ал.1 т.3 КТ попълнена на чужд език от
гражданина на Молдова А.К.. Извън тях е бил въведен довод и за явна
несправедливост (непропорционалност) на наложената имуществена санкция с оглед ниската
обществена опасност на нарушението и безукорното трудовоправно
поведение на дружеството,в който контекст е поддържано, че случаят следва да
бъде преценен като „маловажен“ по разума на чл.28 ЗАНН.
С процесното пред Силистренския районен съд
наказателно постановление,издадено от органа касатор,
е наложена имуществена санкция на ответника по касация, в работодателското му
качество, затова, че не е регистрирал в Агенцията по заетостта, чрез подаване
на декларация (Приложение №5 към чл.32 ал.1 ППЗТМТМ), осъществявана сезонна
работа до 90 дни без прекъсване по чл.24 ал.2 ЗТМТМ от чужденеца А.К.,
гражданин на трета държава по смисъла на §1 т.4 ДР ЗТМТМ, при условията и по
реда,определени с чл.32 ал.1, ал.3 ППЗТМТМ,считано до 03.09.2021г. и до момента
на проверката (24 и 29.09.2021г.)
Решаващият съд е провел законосъобразно
съдебното следствие (арг. чл.13 и чл.107 ал.2 НПК),като е изслушал показанията на актосъставителя М.Д.(с.з. 01.03.22г.) и
свидетелите Д.Т. и Р.Ж.- инспектори в ДИТ Силистра, както и на водения от
жалбоподателя пред СРС свидетел Н. П.- служител в „Екопродукт“ЕООД,
в свинефермата в с.Попина, където е установен и сезонният чуждестранен
работник. Приобщил е по надлежния ред представените писмени доказателства,вкл.
Протокол №ПР2131365/23.11.2021г. от извършените проверки в свинекомплекса
в с.Попина на 24.09.21г. и на 29.09.21г. От същите е констатирал,че на 29.09.2021г.
актосъставителят е установил при посещение на
животновъдния обект в с.Попина три лица - чужди граждани, които не говорели
български език, въпреки което им дал да попълнят декларации по чл.402 ал.1 т.3 КТ, тъй като видимо полагали труд в свинефермата.Такава била попълнена и от А.К.
гражданин на Република Молдова. След извършена документална проверка от
инспекторите на ДИТ Силистра било установено още, че гражданинът на третата
държава, съгласно дефиницията от §1 т.4 ДР ЗТМТМ, е полагал труд при местния
работодател (§1 т.11 ДР ЗТМТМ) по силата на сключен трудов договор
№457/02.09.2021г. на основание чл.68 ал.1 т.1 във връзка с чл.68 ал.3 КТ, при
условията на сезонна заетост за срок до 90 дни.Същият изпълнявал длъжността
„общ работник“,при нормална продължителност на работното време и с основно
месечно възнаграждение от 650 лева. Трудовият договор е бил съставен на два
езика - руски и български и своевременно регистриран в НАП. Регистрирани били и
данните за лицето, придружени с превод на паспорта му на български език, които
документи в съвкупност, заедно с поименните графици за работните смени през
м.септември.2021г. са удостоверили несъмнено,че к.е започнал изпълнението на
трудовите си функции на 03.09.2021г.,което изцяло ирелевира (обезсмисля)
декларацията по чл.402 ал.1 т.3 КТ, целяща да установи същите факти,поради
което и няма да бъде обсъждана,вкл. след поставянето ѝ в ракурса на тежко
процесуално нарушение - попълнена от чужд гражданин, невладеещ български език,
без преводач.Регулярно са изплащани трудовите му възнаграждения и свързани- те
с тях осигурителни плащания, а на 28.10.2021г. трудовото правоотношение е било
прекратено.На 02.11.21г. в ДИТ Силистра бил получен отговор (по повод конкретно
запитване) от Агенцията по заетостта, че за к.не е постъпвала декларация и не е
извършвана регистрация в АЗ.От МВР е бил получен друг отговор,че в
информационните масиви няма данни за гражданина на Молдова А.К. относно
издаване на разрешение за пребиваване на територията на България. Тези именно
факти са попълнили обективното административно обвинение посредством съставения
и връчен на ответника по касация АУАН №19-2100018/23.11.21г. за нарушение на
чл. 24 ал.2 ЗТМТМ във връзка с чл.32 ал.1 и ал.3 ППЗТМТМ.
Съдът е обсъдил гласните
доказателствени средства, ведно с писмените и е обосновал решаващите си изводи,
базирайки ги изцяло на законосъобразно събраната доказателствена
съвкупност.Изрично е приел в мотивите на съдебното решение,че в обстоятелствената
част на административното обвинение не е посочена дата на вмененото нарушение,
както и е констатирал нарушение на процесуалните изисквания (поради което и
задължителни) от чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН за пълно описание на правнозначимите факти и относимите обстоятелства.След като
това не е било направено, е счел че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на дружеството,
което е неотстранимо в съдебната фаза на производството, защото съдът не може
да замести волята на АНО.
В тази им част изводите на въззивния
съд не се възприемат от касационния състав, защото видно от обстоятелствената
част на процесното пред СРС наказателно постановление е, че нарушението е
описано ясно с изчерпателно посочване на релевантните за неговата съставомерност факти,вкл. с изписване на датите на двете
физически проверки в свинекомплекса в с.Попина, към
който момент протвоправното бездействие на ответното
по касация дружество не е било преустановено,което означава, че съставът на
нарушението на чл.24 ал.2 ЗТМТМ,във връзка с чл.32 ал.1 и ал.3 ПП ЗТМТМ, е бил
проявен в пълен обем и към 29.09.2021г., независимо, че релевантното
недеклариране на сезонната работа на чуждия гражданин в АЗ е следвало да стане
най-късно до 03.09.2021г.- започването на трудовата дейност, което сочи
началния момент на бездействието,въздигнато от нормотвореца
с разпоредбата на чл.75а ал.2 пр.“посл.“ ЗТМТМ,в
наказуемо административно нарушение.В този контекст основателни са възраженията
както на органа касатор, така и на ОП-Силистра,
поради което горните изводи не могат да обосноват отмяна на процесното пред
съда НП.
Независимо от всичко това обаче,
решението е правилно по своя резултат, защото са верни установяванията
за липса на материална и по степен (функционална) компетентност на издалия НП
орган, което сочи на неговата нищожност,подлежаща на прогласяване от съда,
защото „правното нищо“ не може да бъде отменено. Същата (нищожност) обаче, е
неприложима в пеналистиката относно наказателните актове.
Ето защо и съобразно правомощията си от чл.63 ал.2-ал.9 ЗАНН, районният съд е
от-менил оспореното пред него НП, който резултат следва да бъде
потвърден.Изводите в горния смисъл изцяло се споделят от касационната
инстанция, защото не е спорно обстоятелството, че директорът на ДИТ Силистра не
е бил оправомощен от ръководителя на съответния контролен орган,съгласно
регламентацията на административнона- казващата власт
по специалния ЗТМТМ.Компетентност за директора на териториално поделение към
Главна дирекция „Инспекция по труда“ (арг.чл.16 ал.1
УПИАГИТ) да издаде наказателно постановление, съгласно чл.79 ал.4 ЗТМТМ, не
произтича пряко от закона.Нарушенията на ЗТМТМ се установяват с
актове,съставени от държавните контролни органи, съгласно чл.79 ал.1 ЗТМТМ.
Същият (законът) е сегмент от трудовото законодателство на страната, а съгласно
чл.399 ал.1 КТ цялостният контрол за неговото спазване във всички отрасли и
дейности,се осъществява от ИАГИТ към министъра на труда и социалната политика.
Други държавни органи, със статут на контролни в областта на същите обществени
отношения, съгласно чл.400 и чл.401 КТ, извън посочените в чл.399 КТ, са
министрите, ръководителите на други ведомства както и местните органи на
държавно управление.Следователно, в кръга на „държавните контролни органи“ по
разума на чл.79 ал.1 ЗТМТМ, попадат и други такива извън ИА“Главна инспекция по
труда“.Последната обаче, несъмнено е водеща в тази сфера на обществените
отношения, а „ръководителят на съответния контролен орган“ по смисъла на чл.79
ал.4 ЗТМТМ, е изпълнителният директор на ИАГИТ. Прилагайки точно нормативната
регламентация относно компетентността на издателите на наказателни
постановления по специалния ЗТМТМ, районният съд е формирал верния извод, че оправомощаването на органа касатор
може да бъде извършено само с нарочно делегиране на правомощия от кръга на
нормативните такива на изпълнителния директор на Агенцията, каквото по делото
не се спори, че няма.Липсата му не може да бъде преодоляна с позоваване на
общите разпоредби на чл.16 ал.4 т.2 УПИАГИТ и чл.47 ал.2 ЗАНН, както
основателно възразява ответникът по касация.От една страна, специалният закон
посочва носителя на нормативната компетентност (чл.79 ал.4 ЗТМ ТМ) и го оправомощава да делегира същата на длъжностни лица съобразно
ведомствената принадлежност на съставителите на актовете.А от друга, не може с Устройствен правилник (несъмнено нормативен акт, обратно на
приетото от СРС), издаден от различен орган, в случая Министерски съвет,да се
делегират права, каквито самият МС няма по специалния закон. Нещо повече, УПИАГИТ
е приет с Постановление на МС №2/13.01.2014г. и обнародван в
ДВ,бр.6/21.01.214г.,когато в правния мир не е съществувал специалният Закон за
трудовата миграция и трудовата мобилност (Обн.ДВ бр.33/26.04.16г.,посл.изм.ДВ,бр.41/22г.).
С ДВ,бр.28/29.03.2018г. е прието допълнение на устройствения
правилник, като в предметния обхват на дейността на ИАГИТ, съгласно чл.4 ал.1
т.2 УПИАГИТ е предвидено:“[…]упражнява
специализирания контрол по спазването на Закона […], Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност,
законодателството, свързано […]“, като
изброяването е неизчерпателно, но изрично е включен релевантния по делото
специален ЗТМТМ. Въпреки горното нормативно разрешение, което би могло да
доведе до промяна на извода за компетентността на касатора, не са допълнени
текстовете за правомощията на Дирекциите „Инспекция по труда“ и техните
директори в чл.16 ал.1-ал.5 УПИАГИТ,което потвърждава заключението за
необходимостта от изричното им оправомощаване в
конкретната хипотеза на чл.79 ал.4 ЗТМТМ, от ръководителя на съответния
контролен орган, какъвто съгласно чл.399 ал.1 КТ е ИА „Главна инспекция по
труда“.Според чл. 16 ал.2 т.2 УПИАГИТ, дирекциите „Инспекция по труда“
упражняват специализиран контрол по спазването на ЗЗБУТ, Закона за насърчаване
на заетостта, законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба,
и т.н., без включване на ЗТМТМ, както това е изрично е направено в чл.4 ал.1
т.2 УПИАГИТ по отношение на Агенцията.Следователно,няма нормативна основа,от
която да бъде изведена спорната по делото компетентност на органа касатор.Същата би била налице само при изричното му оправомощаване от изпълнителния директор на ИАГИТ с
правомощията по чл.79 ал.4 ЗТМТМ, както правилно е приел и районният съд.
При тези данни СРС е приел, че неправилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на ответното ЕООД, защото юрисдикционният акт, който следва пряко да породи
неблагоприятните правни последици за него, е издаден от орган без правомощия за
това.Доколкото в наказателното право,вкл. в административнонаказателното, не е
позната формата на недействителност-„нищожност“ на правораздавателен
наказателен акт, то в кръга на своите правомощия от чл.63 ЗАНН, съдът правилно
е отменил процесното пред него НП.
В този контекст преценено,неоснователно
е искането на касатора за съдебни разноски,каквито обаче се дължат на ответното
по касация ЕООД в удостоверения по делото размер от 600 лева. Същите следва да
бъдат възложени в тежест на публичното юридическо лице,каквото съгласно чл.2
ал.1 от УПИАГИТ е Агенцията- на бюджетна издръжка, със седалище София, а
дирекциите „Инспекция по труда“ са териториални поделения на Главна дирекция
„Инспектиране на труда“,съгласно регламентацията от чл.16 ал.1 от същия
УПИАГИТ,както беше обсъдено по-горе.Последните не са разпоредители с бюджетни
средства и не могат самостоятелно да поемат и да отговарят по имуществени
претенции. Ето защо, основателно поисканите разноски от ответното по касация
ЕООД, следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на ИАГИТ.
Обобщавайки изложеното, настоящият състав намира,че
обжалваното решение на РС гр.Силистра е валидно и допустимо.Същото е съответно
на закона по своя резултат и следва да бъде оставено в сила, воден от което и на
основание чл.221 ал.2 пр. 1 АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН, Административният
съд гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№80/30.03.2022г., постановено по АНД №21 по описа
за 2022 година на Районен съд
гр.Силистра.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с
административен адрес: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №3, да заплати на “Екопродукт“
ЕООД, с ЕИК:********* и адрес на
управление: с.Попина, ул.“Марица“ №17, община с.Ситово, Силистренска област,
представлявано от управителя М.А.М., с ЕГН:**********, сумата от 600.00 (Шестстотин) лева -
съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.