Гр.
Стара Загора, 27.06.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
П редседател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурор Петко Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова КАН дело № 127 по описа за 2022 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Б.М.Я. ***, подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. С.Р. ***, против Решение № 105 от 19.03.2022г., постановено по АНД № 3107/2021 г. по
описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено
Наказателно постановление № F598644/28.06.2021 г., издадено от
Заместник-директора на ТД на НАП Пловдив. В жалбата са изложени оплаквания за незакосъобразност на решението, като твърденията са за
постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в
от ЗАНН. Касаторът оспорва изводите на районния съд за формална
законосъобразност на издаденото наказателно постановление и предшестващия го
акт за установяване на административно нарушение, както и извода, че е осъществен
съставът на чл.16, ал.1, т. 4 от Закона за счетоводството. Претендира приложимост
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Въз основа на изложени в жалбата съображения
е направено искане за отмяна решението на районния съд и постановяване на
друго, с което да бъде отменено издаденото наказателно постановление, като се
иска и присъждане на разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът по
касационната жалба – Териториална дирекция на НАП – Пловдив, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши служебна проверка на основание чл.218,
ал.2 от АПК на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният
акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството пред
Старозагорския районен съд се е развило по жалба от Б.М.Я. *** против Наказателно
постановление № F598644/28.06.2021 г., издадено от Заместник-директора на ТД на
НАП Пловдив, с което въз основа на съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № F598644/09.03.2021г., на Б.М.Я., в
качеството й на управител на „НАИС“ ООД, ЕИК *********, на основание чл.74,
ал.1, предложение първо от ЗСч, е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл.16,
ал.1, т.4 от ЗСч, във вр. с чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч във вр. с § 33 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на
извънредно положение, обявено с решение на Народно събрание от 13.03.2020г. и
за преодоляване на последиците. Административнонаказателното обвинение се
основава на следните факти: Б.М.Я., в качеството на управител на „НАИС“ ООД,
ЕИК ********* – предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец
по смисъла на Търговския закон, не е изпълнила задължението си да публикува
годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2019г. в Търговския регистър
при Агенция по вписванията в законоустановения срок – до 30 септември на
следващата година, т.е. до 30.09.2020г. (съгласно §33 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на
извънредно положение, обявено с решение на Народно събрание от 13.03.2020г. и
за преодоляване на последиците). Търговското предприятие е извършвало дейност
през отчетения период 2019г., видно от подадената в ТД на НАП - Пловдив годишна
данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№2400И0362841/13.03.2020 г. и от
приложения към нея годишен отчет за дейността. Към датата на съставяне на АУАН годишният
финансов отчет на дружеството за 2019г. не е заявен за вписване в Търговския
регистър към Агенция по вписванията. Посоченото деяние е извършено на 01.10.2020г.
в гр. Стара Загора. Нарушението е установено на 14.12.2020г. – датата, на която
НАП е уведомена от Агенция по вписванията, във връзка с писмо
вх.№12-00-353/14.12.2020г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП-Пловдив с вх. №04-01-208/05.02.2021г. Актът е съставен
в отсъствие на нарушителя, съгласно чл. 40, ал.2 от ЗАНН. С посоченото деяние е
нарушена разпоредбата на чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, във вр. с чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч във вр. с § 33 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време
на извънредно положение, обявено с решение на Народно събрание от 13.03.2020г.
и за преодоляване на последиците.
Старозагорският районен
съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за
неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд не е
констатирал допуснати съществени процесуални нарушения на регламентираните в
ЗАНН процесуални правила и формални изисквания при съставянето на АУАН и
издаването на НП. АУАН е съставен от длъжностно лице със съответната компетентност и съдържа
необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН.
Обжалваното НП също е издадено от компетентен орган, отговаря на императивните
изисквания на чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща да разбере в какво се изразява административното нарушение,
поради което не е накърнено правото му на защита. По съществото на спора, въз
основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства, съдът е
направил извод за установена по безспорен и несъмнен начин описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното съставомерно
деяние, правилно квалифицирано от АНО като административно нарушение по чл.16, ал.1, т.4 ЗСч, във вр. с чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Съдът
е приел, че правилно и законосъобразно за извършеното деяние е наложено наказание
„глоба“ в минималния предвиден в закона размер, като е обосновал неприложимост в
конкретния случай на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, с оглед неизпълнение на
задължението предвидено в разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч от страна на
санкционираното лице.
Решението на
Старозагорския районен съд е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 16, ал.1,
т.4 от ЗСч ръководителят на предприятието отговаря за съставянето, съдържанието
и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по ЗСч.
По аргумент от разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, вр. § 33 от ПЗР на
Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с
решение на Народно събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците,
всички търговци по ТЗ е следвало да публикуват годишния финансов отчет за 2019
г. чрез заявяване за вписване и
представяне за обявяване в търговския регистър в срок до 30 септември 2020 г.
Това задължение в конкретния случай не е изпълнено от санкционираното лице в
качеството на управител на „НАИС“ ООД с ЕИК *********, като деянието е осъществено
на 01.10.2020 г. поради бездействието да извърши в законоустановения срок
предвидените в посочените разпоредби действия по представяне на ГФО чрез
заявяване за вписване и обявяване в търговския регистър.
Неоснователно е оплакването
за неяснота в НП относно качеството на наказаното лице. В санкционния акт
изрично е отразено, че Б.М.Я. в качеството на управител на „НАИС“ ООД с ЕИК
********* – предприятие по ЗСч и търговец по смисъла на ТЗ, като е била
задължена, не е публикувала ГФО на дружеството за 2019г., като го заяви за
вписване и представи за обявяване в законоустановения срок – до 30.09.2020г.
Несъмнено е от така посочените фактически обстоятелства, че наложеното
административно наказание е за допуснато нарушение от Б.М.Я. в качеството й на
управител на посоченото търговско дружество.
Не се споделят доводите
за допуснато съществено процесуално нарушение на чл.34 от ЗАНН с издаване на
АУАН след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя. По аргумент
от чл.7 ал.1 и чл.9 ал.2 от Закона за търговския регистър /ЗТР/, вписаните
обстоятелства съответно представените
актове по чл.5 от същия закон се смятат за известни на третите добросъвестни
лица от момента на вписването, респ. от момента на обявяването. Съгласно чл.10, ал.2 от
ЗТР невписаните
обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица. Т.е.
публичността на регистъра и презумпцията за знание се разпростира по отношение
на вписаните обстоятелства и обявените актове, но не и по отношение на
незаявените за вписване и обявяване. В този смисъл нарушителят не е известен на
органите по приходите от момента на пропускането на срока за публикуване на ГФО
до 30 септември 2020 г. в конкретния случай. Моментът на откриване на
нарушителя е фактически въпрос, който подлежи на изследване във всеки конкретен
случай и по отношение конкретното лице, чиято административна отговорност е
ангажирана. В случая нарушението е установено 14.12.2020г. – датата, на която НАП е
уведомена от Агенция по вписванията, във връзка с писмо
вх.№12-00-353/14.12.2020г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП-Пловдив с вх.
№04-01-208/05.02.2021г. Публичността
на търговския регистър и възможността на НАП за достъп до данните от този
регистър, включително и до обявените актове, е от значение за спазването на
другия срок по чл.
34, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, чийто начален момент е от извършването на
нарушението. При така създадената от закона възможност, ако в продължение на
една година от неизпълнение на задължението за публикуване на ГФО, органът по
приходите, компетентен да установи нарушение бездейства, не направи нужните
справки и не установи конкретните нарушители, то възможността за образуване на
административно-наказателно производство се преклудира. В процесния случай,
считано от 01.10.2020 г. едногодишният срок за образуване на
административно-наказателно производство е с крайна дата 01.10.2021 г. АУАН,
въз основа на който е издадено наказателното постановление, е съставен на 09.03.2021
г., т.е. преди изтичането на установения в чл.
34, ал. 1, изр. второ ЗАНН едногодишен срок и в рамките на 3-месечния срок,
считано от датата на установяване на нарушението – 14.12.2020 г. Наказателното
постановление е издадено в съответствие с ал.
3 на чл. 34 от ЗАНН.
По оплакването за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с приложението на чл.40
ал.2 от ЗАНН при съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, съдът намира
следното:
Съгласно нормата на чл.
40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. Според разпоредбата на ал. 2 когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Видно от
съотношението между двете норми, принцип е актът да се издава в присъствието на
нарушителя, като изключение се допуска само при известен извършител, който или
не може да бъде открит или след покана не се явява за съставяне. Анализът и
съотношението на двете норми показват, че първият случай е всякога приложим,
когато нарушението се установява в момента на извършването му или
непосредствено след това, докато втората хипотеза може да възникне и когато
между датата на извършването на нарушението и датата на неговото установяване е
изтекъл определен период от време, поради което то не е установено
непосредствено. В този смисъл, за да се преодолее необективността при
установяването на обективните признаци от състав на нарушение, законът
предвижда подписването на акта от свидетели, присъствали при извършването на
нарушението или такива, които са присъствали в момента на установяването му.
Техните подписи са гаранция за истинността на фактическите констатации,
посочени в обстоятелствената част на АУАН. Всъщност правото на защита на
нарушителя включва в съдържанието си процесуалните способи и средства, чрез
които се установяват действителните, меродавните обстоятелства, въз основа на
които се извежда и приложимото към проявлението им право. Това право е всякога
компрометирано, когато е налице потенциална и пряка опасност тези фактически
констатации да са неверни. В този смисъл съществено е онова процесуално
нарушение, което създава вероятност за неистинност на фактите /обстоятелствата/,
които актосъставителят е счел за установени и които са от значение за
проявлението на отговорността на съответния нарушител. В тези случаи
действително правото на защита е нарушено и това би било основание за отмяна на
последващото го наказателно постановление. В настоящия случай, макар АУАН да не
е съставен в присъствието на нарушителя, това не е довело до нарушаване на
правото на защита на касатора и не може да се счете за проявено съществено
процесуално нарушение. АУАН е подписан от свидетел, изрично посочен в
съставения процесуален документ. Извън това, от съдържанието му е видно, че
същият е връчен на лицето по реда на чл.
43, ал.1 от ЗАНН, като касаторът е запознат със съдържанието му и с правото
на възражения в срок, т.е. при запознаване както с отразените в него
обстоятелства, така и с направената правна квалификация е осигурено гарантираното
от закона право на защита. В този смисъл дори и АУАН да не е съставен в
присъствие на нарушителя, то това нарушение не е от категорията на съществените
ограничаващо правото на защита на лицето, чиято административно наказателна
отговорност е ангажирана, тъй като АУАН е връчен надлежно, лицето се е запознало
с констатациите в него, уведомено е за правото на възражения в законния срок, а
в последствие се е възползвало от правото да оспори издаденото НП.
С оглед горните
съображения, настоящата инстанция приема, че при проведеното административно
наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на
регламентираните в ЗАНН процесуални правила и на формалните изисквания досежно
съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП.
Обвинението за допуснато от Б.М.Я., в качеството на управител на
"НАИС" ООД нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за
счетоводството, като основание за налагане на административно наказание по чл.
74, ал. 1 от ЗСч, е фактически, правно и доказателствено обосновано.
Съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните
изисквания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, включително на тези по т. 5 и т. 6, за
пълно, ясно и точно описание на нарушението от фактическа и правна страна.
Неоснователна е
претенцията за приложението на чл.28 от ЗАНН. В съответствие и при правилно
приложение на закона е направеният от въззивния съд извод, че нарушителят не
следва да бъде освободен от административно-наказателна отговорност с прилагане
на чл. 28 от ЗАНН. Обосновано съдът е приел отсъствието на установени по делото
факти, които да сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи
определянето на деянието с оглед конкретните обективни условия, като такова с
по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид.
Изложените в тази връзка в обжалваното решение мотиви, вкл. и защо не се
приемат за основателни доводите на санкционираното лице изцяло се споделят от
касационната инстанция. А и жалбоподателят нито твърди, нито сочи доказателства
за съществуването на конкретни обстоятелства от обективен или от субективен
характер, релевиращи невъзможност да изпълни вмененото му със закон задължение
в нормативно регламентирания срок или други, съставляващи основание нарушението
да бъде определено като "маловажен случай" по см. на чл. 93, т. 9 от
ДР на НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Подадената пред органите на НАП годишна
данъчна декларация не изключва задължението за подаване за вписване и обявяване
в търговския регистър на ГФО, а нито по делото са установени, нито в жалбата се
сочат други смекчаващи отговорността обстоятелства, които биха могли да
обусловят евентуален извод за приложението на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложените
съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви
и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 105
от 19.03.2022 г., постановено по АНД № 3107/2021 г. по описа на Старозагорския
районен съд.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.