Р Е Ш
Е Н И Е
№ 124
гр.
Силистра, 20 януари 2020 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на осемнадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова и с участието на прокурора от Окръжния
прокурор Галина Вълчева, като разгледа
докладваното от съдия Чернева КАНД № 130
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” гр. София (ИАМН), правоприемник
на Изпълнителна агенция „Медицински одит”, против Решение № 30 / 08. 10. 2019
г. на Районен съд - гр. Тутракан, постановено по АНД № 12 / 2019 г., отменящо Наказателно
постановление (НП) № 27-143 / 01. 11. 2018 г., издадено от Изпълнителният
директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит”, с което за извършени 12 бр.
административни нарушения на чл. 29, т.
1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ на „Многопрофилна
болница за активно лечение - Тутракан” ЕООД - гр. Тутракан („МБАЛ-Тутракан“) на
основание чл. 229, ал. 3 и от ЗЗ са наложени 12 административни наказания
„Имуществена санкция” в размер на по 1 000 лв. за всяко нарушение.
Касаторът прави оплаквания за постановяване на
съдебното решение в нарушение на закона и процесуалните правила - касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва направения от въззивния съд извод, че санкционираното лице не е осъществило
фактическия състав на нарушенията на чл. 29, т. 1 от Наредба за осъществяване
правото на достъп до медицинска помощ. Счита, че както актът за установяване на
административно нарушение, така и наказателното постановление съдържат точно
описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, като
извършването им е доказано по безспорен и несъмнен начин от събраните гласни и
писмени доказателства. Твърди, че въззивният съд е взел решението си без да
изследва задълбочено и в цялост събраните доказателства и без да вникне в
съдържанието на нарушените правни норми, в резултат на което е достигнал до
превратно тълкуване на фактите и до постановяването на незаконосъобразен акт.
Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
издаденото НП № 27-143 / 01. 11. 2018 г.
Ответната страна „МБАЛ-Тутракан“,
действаща чрез адв. Е. Г. от Адвокатска колегия – гр. Силистра, изразява
становище в съдебно заседание, че касационната жалба е допустима, но
неоснователна. Счита, че оспореното съдебно решение не страда от посочените
пороци и моли да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Излага становище, че решението
е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилни и последователни
изводи на първоинстанционния съд, поради което следва да бъде оставено в сила
като законосъобразно.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.
С наказателно постановление №
27-143 / 01. 11. 2018 г., издадено от Изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция „Медицински одит”, на „МБАЛ-Тутракан“ на основание чл. 229, ал. 3 и от
ЗЗ са наложени 12 административни наказания „Имуществена санкция”, всяко в
размер на по 1 000 лв., за извършени 12 бр. административни нарушения на чл. 29, т. 1 от Наредба за осъществяване
правото на достъп до медицинска помощ. Наказанията са наложени затова, че въз
основа на медицинската документация за при 12 пациентки, приети в лечебното
заведение по клинична пътека № 5 „Раждане“ през първото тримесечие на 2018 г.,
е установено, че служебно определеният лекуващ лекар в последствие е избран да
осъществи самото раждане, като по т. 1, 2, 6, 8, 9, 11 и 12 от НП се касае за раждане
посредством „секцио цезареа“, по т. 3, 5 и 10 – за нормално раждане без
анестезия, а за т. 4 и 7 – за нормално раждане с анестезия. Наказващият орган е
приел, че осъщественият избор е в нарушение на чл. 29, т. 1 от Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.
Въззивната инстанция е
възприела фактическите констатации на наказващия орган. Установила е, че актосъставителят и АНО са действали в
рамките на своята компетентност и че образуваното и водено
административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при
спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели
до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Във връзка с
материалноправната законосъобразност и обоснованост на издаденото НП съдът е
извършил анализ на нормата на чл. 29, т. 1 от Наредбата за осъществяване
правото на достъп до медицинска помощ, съпоставяйки я с разпоредбата на чл. 21,
ал. 6 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва
да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за
болнична помощ и домовете за медико - социални грижи. Съдът е приел, че не е
налице забрана назначеният при постъпването на пациента в лечебното заведение
лекуващ лекар, който води
случая му и го лекува, наблюдава и организира необходимите диагностични и
лечебни дейности през цялото време на престоя му в лечебното заведение, да бъде
избран от пациента за извършването на конкретна процедура, ако пациентът има
интерес тази процедура да се извърши от него, а не от друг лекар, служебно определен от лечебното
заведение в зависимост от вътрешния ред, графика на дежурствата и др.
обстоятелства. Съдът е коментирал още, че не са събрани данни кои са били
служебно определените лекари от лечебното заведение за извършване на ражданията
и дали те не са назначените лекуващи лекари, при което би могло да се стигне до
нарушения на чл. 29, т. 5 от Наредба за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ, за които обаче не са наведени фактически основания. В
заключение съдът е приел, че с осъществените избори на лекар/екип не е нарушена
разпоредбата на чл. 29, т. 1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ, с оглед на което е отменил оспореното НП.
Така постановеното решение е
правилно.
Районният съд е установил вярно фактическата
обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на
страните, и е стигнал до обоснован извод, че нарушенията, за които са наложени
имуществените санкции, не са извършени. Изложените от първата инстанция мотиви
съответстват на събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло
се споделят от настоящия касационен състав.
Несъстоятелни са оплакванията
в жалбата, че въззивният съд е постановил решението си без да изследва
задълбочено и в цялост събраните доказателства и без да вникне в съдържанието
на нарушените правни норми, в резултат на което е достигнал до превратно
тълкуване на фактите и до постановяването на незаконосъобразен акт. Спорът в
настоящия случай не е свързан с установените в процеса факти, а гравитира около
тълкуването на разпоредбата на чл. 29, т. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ, гласяща, че не се допуска извършването на избор на
лекар/екип, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му
в лечебното заведение, в т. ч. на служебно определения от лечебното заведение
лекуващ лекар на пациента. Според тълкуването, което влага наказващият орган,
разпоредбата налага забрана определеният служебно лекуващ лекар на пациентките,
приети по КП № 5 „Раждане“, да изберат същия лекар за извършването на самото
раждане. Подобно тълкуване е контра леге. Самото раждане съставлява отделна
терапевтична процедура от диагностично-лечебния алгоритъм на клиничната пътека,
която процедура, както е установено от гласните доказателства, събрани в
процеса, се извършва от дежурния лекар в родилна зала, а не от лекуващия лекар
на лицето в отделението. Чл. 28 от Наредбата за осъществяване правото на достъп
до медицинска помощ регламентира възможността на пациента за избор на лекар/екип за извършване на
конкретна интервенция, манипулация или друга специфична част от
диагностично-лечебния процес. В тази връзка чл. 29, т. 1 от наредбата не
поставя забрана пациентът, който е убеден в професионалните умения на лекуващия си лекар, да предпочете именно него
за извършването на конкретната процедура, като обезпечи избора си с подаване на
съответното заявление и заплащане на определената цена за това. Забраната на
чл. 29, т. 1 от наредбата визира съвсем различна хипотеза – избор на лекар, който
да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното
заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар
на пациента, а не избор на лекар/екип за конкретна оперативна или друга
интервенция или манипулация. Съвсем различен би бил въпросът, ако беше
установено, че избраните от пациентките лекари са били дежурни в родилна зала,
респ. служебно определени за извършване на самите раждания. В този случай би
било налице нарушение на чл. 29, т. 5 от Наредбата, но както и районният съд е
коментирал наказващият орган нито е събирал доказателства в тази насока, нито е
навел подобни основания за ангажиране на отговорността на лечебното заведение.
В заключение на изложеното
следва да се обобщи, че не може да се счете, че нарушенията на чл. 29, т. 1 от
Наредбата, предмет на оспореното наказателно постановление, са осъществени,
респ. – че са налице предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на
лечебното заведение. По тези съображения настоящият касационен състав счита, че
районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила
Водим от горното,
Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 30 / 08.
10. 2019 г. на Районен съд - гр. Тутракан, постановено по АНД № 11 по описа на
съда 2019 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.