№ 622
гр. Варна, 07.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110205166 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от К. Т. ИВ. чрез адв. Р. при ВАК против НП № 23-
0001440/15.09.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр. Варна, с което на основание чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвПр му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 2 ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ.
В жалбата се излагат твърдения, че издаденото НП се явява незаконосъобразно
поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени
процесуални нарушения, както и необоснованост на наложеното административно
наказание. Сочи се, че в НП не са посочени обстоятелствата, индивидуализиращи
извършеното нарушение. Излагат се съображения, че за разлика от удостоверението за
професионална компетентност, картата за квалификация на водача не е първичен
документ, с който се признава и удостоверява квалификация и преминато обучение,
съответно не следва да се прилага еднаква санкция за липсата на удостоверение и карта
на водача, като обратното е несправедливо. Твърди се, че в случая водачът е
притежавал необходимите знания и квалификационни умения, придобити чрез
посещаване на изпит, доколкото притежава валидно свидетелство за управление на
МПС категория С и С1. Поради изложените доводи и доколкото се касае за първо
нарушение от съответния вид, допуснато от въззивника, се твърди, че са налице
предпоставките за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН, с оглед на което последният е
1
следвало да бъде предупреден, а не санкциониран. Иска се НП да бъде отменено и да
се присъдят в полза на въззивника сторените от същия разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Великов, който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание
по същество представя писмена защита, с която се оспорва твърдението, че
жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари, доколкото превозното
средство, управлявано от него е било без товар към момента на проверката.
Описанието на товара в НП, определен като „скрап“ се сочи, че е недостатъчно за
индивидуализацията на релевантните факти, като не са посочени характеристиките му
и количеството. Поддържат се изложените в жалбата аргументи. С оглед на същите,
както и предвид обстоятелството, че непосредствено след датата на извършената
проверка въззивникът е предприел действия да му бъде издадена карта за
квалификация на водача, се сочи, че е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от мл.експерт
Станчева, която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество
пледира НП да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. С
придружителното писмо, приложено към жалбата, АНО иска присъждане на
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 24.06.2021 г., около 15.00 ч. в гр. Варна, по ул. Девня в посока ЖП гара,
срещу вход/изход на складова база „Сухото пристанище“ ДАП 2 въззивникът
управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ А 1063 КХ, кат N3,
собственост на „Т.Л.“ ЕООД и отдаден с договор за наем на превозвача „М.И.
М“ЕООД. На посоченото място същият бил спрян за проверка от служители при
РД“АА“ – Варна - свид. Т.Т. и свид. Б.М.. В хода на проверката, въз основа на
представените пътен лист № 3564583/24.06.2021 г. и товарителница №
1579666/24.06.2021 г., било установено, че въззивникът извършва обществен превоз на
товари - скрап, като към момента на проверката е без товар, предвид разтоварването на
същия в базата на „П.Т.“ ЕООД. След извършена справка в информационната
система на ИА“АА“ е констатирано, че въззивникът не притежава карта за
квалификация на водача по реда на Наредба № 41 на МТИТС от 19.08.2008 г.
При така установените факти, св. Т.Т. съставил на жалбоподателя АУАН за
нарушение на чл. 2 ал.1 от Наредба № 41от 04.08.2008 г. на МТ. Въз основа на акта е
издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвПр е ангажирана
административно-наказателната отговорност на водача, като му е наложено
2
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта и материалите по
административно-наказателната преписка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по
същество е неоснователна.
Наказателно постановление № 23-0001440/15.09.2021 г. на Директора на
РД”АА” гр. Варна е издадено от компетентен орган, видно от приложеното по делото
копие на заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, с оглед разпоредбата на чл. 92 ал.2 от
ЗАвПр. Актът е съставен от компетентни лица, съгласно нормата на чл. 92 ал.1 от
ЗАвПр.
В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Съдът счита, че описаното в НП нарушение е индивидуализирано в
необходимата степен, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице.
Словесното описание на нарушението в НП кореспондира с посочената
административно-наказателна разпоредба, на основание на която е наложено
наказанието на превозвача. От описанието на нарушението в обстоятелствената част на
АУАН и НП става достатъчно ясно за кое конкретно деяние е наложена имуществената
санкция.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на
пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация, водачите на моторни превозни средства, за управлението на
които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от
категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези
превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка,
трябва да притежават карта за квалификация на водача.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП подлежи на санкциониране
3
всеки водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Такъв подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвтП е Наредба № 41 от
04.08.2008 г., издадена на основание чл. 7б, ал. 5 и чл. 7г, ал. 4 от Закона за
автомобилните превози, в която са въведени изискванията на Директива 2003/59/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и
продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на
товари или пътници, за изменение на Регламент /ЕИО/ № 3820/85 на Съвета и
Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета /ОВ,
L 226/2003 г./. Според съображение 4 от Директива 2003/59/ЕО /Директивата/,
създаването на нови правила на Общността - да притежават удостоверение за
професионална компетентност /УПК/ в съответствие с правилата на Общността
относно минималното равнище на обучение за някои водачи на превозни средства в
автомобилния транспорт, цели да осигури с помощта на неговата или нейната
квалификация, водачът на превозно средство да отговаря на стандарт за достъп и до
извършване на дейността управление на превозно средство. Според съображение 5 от
Директивата, задължението за притежаване на начална квалификация и преминаване на
продължаващо обучение е предназначено да подобри пътната безопасност и
безопасността на водача на превозно средство, включително при операции,
извършвани от водача на превозно средство, когато превозното средство е спряло.
Според съображение 15 от Директивата, за да удостовери, че шофьор, който е
гражданин на държава-членка, е притежател на един от УПК, предвидени в настоящата
директива, и за да улесни взаимното признаване на различните УПК, държавите-членки
трябва да прикрепят хармонизирания код на Общността, определен за тази цел, заедно
с датата на изтичане на кода, в свидетелството за управление на превозно средство или
новата карта за квалификация на водача на превозно средство, който да се признава
взаимно от държавите-членки, хармонизираният модел на която е определен с
настоящата директива. Тази карта трябва да отговаря на същите изисквания за
сигурност като свидетелството за управление на превозно средство, като се има
предвид важността на правата, които той дава за пътна безопасност и равни условия на
конкуренция. Предоставената възможност на държавите членки да поставят код на
Общността на новата карта, трябва да им даде възможност да определят период на
валидност на свидетелствата за управление на превозно средство, който не съвпада с
датата на изтичане на валидността на продължаващото обучение, при положение че
Директива 91/439/ЕИО [6] предвижда всяка държава-членка да си запази правото да
определя, на базата на национални критерии, срока на валидност на свидетелствата за
управление на превозно средство, които тя издава. Съгласно чл. 10, пар.1 от
4
Директивата, на основание на УПК, посочен в член 6, и на УПК, посочен в член 8,
параграф 1 (какъвто е настоящият случай), компетентните органи на държавите-
членки маркират, като вземат предвид разпоредбите на член 5, параграфи 2 и 3, и член
8, кода на Общността, предвиден в параграф 2 на настоящия член, успоредно на
съответните категории свидетелство за управление: на свидетелството за управление
на превозно средство, или на карта за квалификация на водача на превозно средство,
изготвена в съответствие с модела, показан в приложение II. Карта за квалификация на
водача на превозно средство, издадена от държави-членки, се признава взаимно. При
издаване на картата, компетентните органи проверяват валидността на свидетелството
за управление на превозно средство, чийто номер е посочен на картата. В случая, на
национално ниво, изискванията на Директивата са транспонирани с Наредба № 41/2008
г. (Наредба № І-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, респ. чл. 150а от ЗДвП,
не въвежда като реквизит на СУМПС кода на Общността по чл. 10 от Директива
2003/59/ЕО). След като удостоверяването на професионалната компетентност става с
вписване на хармонизирания код на Общността в картата за квалификация на водача,
придобитата категория и Удостоверението за преминато обучение не са достатъчни за
доказване на квалификацията на водач.
Поради изложеното, съдът оцени като несъстоятелни доводите в жалба, че
картата на водача не удостоверява квалификацията на същия.
От друга страна, съдът не споделя изложеното в жалбата становище, че от
събраните по делото доказателства не може да се установи какъв е характерът на
извършвания превоз, за да се обоснове извод, че водачът е имал задължение при
осъществяването му да притежава карта за квалификация на водача. От данните по
делото става ясно, че към момента на проверката въззивникът е управлявал процесния
автомобил, собственост на „Т.Л.“ЕООД и наето от превозвача „М.И. М“ЕООД, като е
извършвал превоз на товари по маршрут – Гараж на база „Каменар“ – „П.Т.“ЕООД -
база „Варна“. Обстоятелството, че проверката е била извършена в момент, в който
автомобилът е бил празен, тъй като вече е бил разтоварен, не променя факта, че с него
се е извършвал превоз на товари. Видно от разпоредбата на т. 3 от § 1 от ДР на ЗАвПр,
"Превоз на товари" е превоз на товари с моторно превозно средство, осъществяван от
лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства,
конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени
във връзка с превоза.
Водачите – граждани на държава, която е член на Европейския съюз
удостоверяват, че отговарят на изискванията за начална квалификация или периодично
обучение с един от двата, посочени в чл. 4, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г.
документа - карта за квалификация на водача или свидетелство за управление на МПС,
на което е маркиран кодът на Общността по чл. 10, параграф 2 от Директива
5
2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална
квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства
за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на
Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/14/ЕИО на
Съвета(OB, L/2003 г.) – Директива 2003/59/ЕО, издадени от компетентния орган на
съответната държава. Случаите, в които не се изисква карта за квалификация на водача
са изчерпателно изброени в чл. 5 от ЗАвПр в седем точки. Нито един от тези случаи не
е налице в настоящия казус. Макар да заявява в депозираната жалба, че липсва яснота
за какъв превоз е използван автомобилът към момента на проверката, въззивникът
всъщност не твърди, че е налице хипотезата на чл. 5, т. 6 от Наредбата, съобразно
която не се изисква карта за квалификация на водача за управление на превозни
средства, използвани за лична употреба, с нетърговска цел, нито пък представя някакви
доказателства в тази насока. Нещо повече, при предявяването на акта за установяване
на административното нарушение, в който изрично е записано, че извършва обществен
превоз на товари без да притежава карта за квалификация на водача, въззивникът е
подписал същия без възражения и е дал обяснения, че възнамерява да изкара
необходимия курс за придобиване на карта на водача в най-кратък срок. Доказателства,
от които да се установява, че такава карта въззивника е притежавал към момента на
проверката, не са ангажирани и не се оспорват като не се оспорват и констатациите в
тази посока. С оглед на изложеното и предвид приобщения по делото пътен лист,
АНО обосновано е приел, че въззивникът е извършвал обществен превоз на товари в
нарушение на нормата на чл. 2 ал.1 от Наредба № 41 от 19.08.2008 г. на МТИТС, без
карта за квалификация на водача.
Съдът оцени като неоснователни и доводите за маловажност на извършеното
нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В случая е нарушено Общностно изискване
към водачите, които осъществяват обществен превоз, което цели не само да се
хармонизира удостоверяването на професионалната им компетентност, а и взаимното
признаване на различните УПК в контекста на целите на Директивата по съображения,
изложени в пункт от 3 - 5 от същата. Процесното нарушение е от категорията на т.
нар. „формални“ нарушения, при които вредните последици произтичат от самото
осъществяване на изпълнителното деяние, поради което обстоятелството, че от
нарушението няма настъпили вредни последици, не обосновава извод за маловажност
на случая. По делото не бяха установени и други факти, въз основа на които да се
заключи, че случая представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
Като взе предвид, че административната санкция е определена в разпоредбата на
чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвПр в твърд размер, съдът намери, че не следва да се произнася по
въпроса за индивидуализацията на административното наказание. Поради изложените
съображения, съдът намира, че издаденото НП е законосъобразно и обосновано и като
6
такова следва да бъде отменено.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника
за присъждане на сторените по делото разноски, съотв. искането на АНО за
присъждане на юрисконсултско такова, съдът установи от правна страна
следното:
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за разноски на
въззиваемата страна на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото не е с фактическа или правна сложност, поради което и
доколкото производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съдът
намери следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение към минималния
предвиден в нормата размер, но над него, а именно в размер на 100 /сто/ лева.
С оглед изхода на делото, съдът намери, че следва да остави без уважение
искането на въззивника за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0001440/15.09.2021 г. на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на К. Т. ИВ. на основание
чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвПр му е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 2 ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г.
на МТ.
ОСЪЖДА К. Т. ИВ. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ИА"АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ" сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение, на
осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във
вр. с чл. 78 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Т. ИВ. за присъждане на сторените
по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
7
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8