Определение по дело №140/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 264-РЗ

гр. Видин, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

касационен административен състав

в закрито заседание на

 деветнадесети юли

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Членове:

Нели Дончева

       Николай Витков

Борис Борисов

при секретаря

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Борисов

ч. касац.адм. дело №

140

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Настоящото дело е образувано по частна жалба от „Био Ангус Груп“ ООД срещу определение №162 от 24.06.2022г. по гр.д. № 257/ 2022г. на РС Белоградчик, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на Комисията по чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ за обявяване на протокол за окончателно разпределение на пасища, мери и ливади по чл. 37и, ал. 3 ЗСПЗЗ.

С разпореждане на съдията  докладчик от 07.07.2022г. жалбата е оставена без движение, като на жалбоподателя са дадени указания да внесе Д.Т. в размер на 15 лева и да представи документ за внасянето ѝ, в едноседмичен срок от съобщението. Посочено е, че при неотстраняване на допуснатата нередовност в указания срок жалбата ще бъде върната.

Представен е документ за внесена такса по сметка на АС Видин, своевременно в определения от БРС размер.

С последното изменение на чл.213а от АПК, законодателят е възложил на първоинстанционния съд проверката за редовност и допустимост на касационната жалба. Проверката за допустимост е проверка за съществуването и надлежното упражняване на правото на обжалване, а проверката за редовност е проверка за спазването на изискуемите от закона форма, съдържание и приложения на материалния насител на волята на сезиралия съда правен субект. Тъй като двете проверки установяват различни по предназначение предпоставки за възможността сезираният съд да се произнесе, правните последици от липсата на двете предпоставки са различни.

Тогава, когато касационната жалба е нередовна, както е в настоящият случай, първоинстанционният съд връща касационната жалба, защото съдът дължи произнасяне само по редовно сезиране. Редовно е това сезиране, което отговаря на изискванията на чл.212 и 213 от АПК. Нередовното сезиране поставя съда в състояние да не може да упражни възложената му правораздавателна власт и поради това обжалващият трябва да понесе последиците от това свое действие. В този случай първоинстанционният съд не се произнася по съществуването и надлежното упражняване на правото на обжалване, а само и единствено по съответствието на жалбата с изискванията за редовност.

Тъй като правните последици от нередовното сезиране на съда са изключително сериозни – водят до невъзможност да се упражни претендирано право на касационно обжалване, законодателят изрично и в  чл.213а,ал.1 от АПК е задължил първоинстанционния съд, когато установи нередовност на касационната жалба да остави същата без движение и да укаже на обжалващия да отстрани нередовностите. Едва тогава, когато в дадения от съда седемдневен срок касационният жалбоподател не отстрани указаните му нередовности, първоинстанционният съд връща касационната жалба.

За да е налице законосъобразно упражняване от първоинстанционния съд на правомощието му по  чл.213а,ал.1 от АПК е необходимо дадените от съда указания да са конкретни, точни и ясни по отношение на установената нередовност и необходимото за нейното отстраняване. Твърде сериозни са правните последици от неотстраняването на нередовностите на жалбата, за да позволи законодателят тяхното настъпване, без да е сигурен, че то е резултат единствено на преценката /на поведението/ на носителя на субективното право на обжалване.

Законодателят не е създал презумпция, при която първоинстанционният съд е освободен от задължението за даване на точно, конкретно и ясно указание, с оглед на правния статус, предмета на дейност или образователно-квалификационната степен и/или професионалната квалификация на сезиращия съда правен субект. Съдът дължи точно, конкретно и ясно указание на всеки сезирал го правен субект. Доказателство за това е самото задължение на съда по  чл.213а,ал.1 от АПК за даване на указания по отстраняване на нередовността на касационната жалба, независимо от задължението по чл.212,ал.2 АПК за приподписване на касационната жалба от адвокат или юрисконсулт..

В случая, видно от доказателствата по делото, първоинстанционният съд е установил нередовност на касационната жалба, изразяваща се в непредставено доказателство за платена държавна такса – чл.213,т.3 от АПК. РС е следвало, с оглед на правния  статус  на жалбоподателя да укаже да внесе държавна такса в размер на 150,00 лева – чл.235а АПК, а първоинстанционният съд е определил Д.Т. в размер на 15 лева. Така даденото указание е било изпълнено от касационния жалбоподател в срок, с внасянето на Д.Т. в размер на 15 лева. т.е. сумата до 150.00 лв., следва да се довнесе. При този факт и с оглед на липсата на точно посочване на размера на дължимата държавна такса първоинстанционният съд следва да даде ново конкретно указание на касаторае за доплащане на държавна такса до установения в закона размер.

Предвид изложеното делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на проверката за редовност и допустимост на касационната жалба и с оглед на изхода от тази проверка за извършване или не на процесуалните действия по чл.213а,ал.4 и 5 АПК.

Воден от горното, Съдът

                               О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 140/2022 година и ВРЪЩА делото на същия съд за администриране на жалбата.

           Определението е окончателно.

Председател:                                      Членове:  1.

                                                                             2.