Присъда по дело №1068/2023 на Районен съд - Шумен

Мотиви към допълнителна присъда по НЧХД №1068 по описа за 2023 год. на ШРС

Делото е образувано на основание постъпила в съда тъжба от Е.И.Г., с ******** от
гр.Шумен срещу подсъдимия Н.С.Н., с ЕГН**********, роден на ******** год. в гр.Шумен,
област Шумен, с постоянен адрес гр.Шумен, област Шумен, български гражданин, със
средно образование, неженен, неосъждан за извършено от него престъпление от частен
характер по чл.130, ал.2 от НК.
Първоначално в депозираната тъжба е посочено, че с нея се повдига обвинение по
чл.130, ал.1 от НК. В същото време имайки предвид описанието в тъжбата съдът е преценил,
че обвинението касае извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК, поради което е предал
на съд подсъдимия по посочената правна квалификация. В първото съдебно заседание по
делото повереника на частния тъжител при докладване на фактите по тъжбата изрично
заявява, че повдигнато с тъжбата обвинение касае деяние по чл.130, ал.2 от НК.
В диспозитивната част на тъжбата е посочено, че подсъдимият Н.С.Н. на 19.11.2022
год. в гр.Шумен причинил на Е.И.Г. лека телесна повреда, изразяваща се в рана от външната
страна на бедрото, вследствие ритане с крак, която й е причинила болка и страдание.
Пострадалото лице с тъжбата предявява и граждански иск за сумата от 2 500 лева,
представляваща претенция за обезщетение на причинени неимуществени щети в резултат на
извършено от подсъдимия престъпление, предмет на обвинението с тъжбата. Искът е приет
за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство, а пострадалото лице е
конституирано като граждански ищец по делото. В последното съдебно заседание по делото
тъжителката не се явява лично. Изпраща упълномощен повереник – адв.С.Т. от ШАК, който
поддържа така предявения граждански иск и обвинението, повдигнато в тъжбата и в
пледоарията си излагат подробни мотиви в подкрепа на същите.
В съдебно заседание подсъдимият се възползва от правото си да не дава обяснения,
като се присъединява към казаното от защитника си. Упълномощеният защитник на
подсъдимия – адв.И.Й. от ШАК счита, че от материалите по делото не се доказва
последният да е извършил деянието, посочено в тъжбата и също моли съда за оправдателна
присъда, като в пледоарията си излага подробни мотиви в тази насока.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът е приел за установена фактическа обстановка, която е подробно
описана в мотивите на съда към първоначалната присъда по НЧХД №1068/2023 год. по
описа на ШРС. За прецизност съдът намира, че накратко следва същата да бъде
преповторена и в настоящите мотиви.
Подсъдимият Н.С.Н. и тъжителката Е.И.Г. били съседи, като живеели на адрес:
**************, като Г. живеела във вх.А, ет.1, а Н. във вх.Б, ет.2. От 2020 год. двамата не
били в особено добри отношения помежду си. Тъжителката била в лоши отношения с почти
всички свои съседи, като непрекъснато била настроена агресивно, пишела различни жалби,
съобщения на лист хартия, които пъхала под вратите на съседите си, мобилни съобщения,
които разпращала до различни лица. Грижела се за котките около блока, като им оставяла
храна, вода и др. необходими им вещи. В същото време подсъдимият проявявал
изключителна инициативност, като непрекъснато помагал на съседите и се грижел за
площите около блока, като чистел, изхвърлял боклуци, оправял градинката пред блока, като
режел ненужните храсти, издънки и др., поставил на всички входовете осветление със
сензор за движение.
Първоначално с тъжителката били в добри отношения, но през последните две
години Г. си внушила, че Н. има сексуални намерения към нея и поради отказа й е започнал
да я тормози. Подавала различни жалби срещу него, като го обвинявала, че прекъсва
електрозахранването в апартамента й, като реже кабелите от ел.таблото, намиращо се във
1

входа, че се покачил със стълба на терасата й и повредил простира й, че хвърля кашони и
камъни в нейната тераса, че я последвал във входа на блока и започнал да я души, че чукал
по стената й, че нощно време звънял на вратата й, че докато и двамата са били зад блока я е
ритнал по крака.
По повод депозираните от тъжителката жалби от ШРП било направено предложение
за настаняване на лицето Н.С.Н. на задължително лечение на основание чл.155 и сл. от ЗЗ. В
тази връзка било образувано ЧНД №483/2023 год. по описа на ШРС. След проведено
съдебно заседание по делото и становище на присъстващия на делото психиатър, че лицето
не страда от психично заболяване в тесен и широк смисъл на думата, производството по
делото било прекратено и определението на съда е влязло в сила.
Въз основа на събраните материали в хода на ЧНД №483/2023 год. по описа на ШРС
от страна на ШРП било внесено предложение за настаняване на тъжителката на
задължително лечение по смисъла на чл.155 и сл. от ЗЗ. По образуваното в тази връзка ЧНД
№983/2023 год. по описа на ШРС била назначена и изготвена комплексна съдебно-
психиатрично-психологическа експертиза, по която вещите лице са дали заключение, че Г.
страда от параноидно налудно разстройство, което е заболяване в тесен смисъл на думата. В
тази връзка с Решение №224/23.06.2013 год. по ЧНД №983/2023 год. по описа на ШРС Е. Г.
е била настанена на задължително лечение в Консултативно и диагностично отделение със
стационар при ДПБ, с.Царев брод за срок от 3 месеца.
Видно от приложното по настоящото дело като писмено доказателство Удостоверение
№03-1197/17.11.2023 год. Г. е била лекувана в болничното заведение в периода от
27.06.2023 год. до 14.07.2023 год., като е продължила терапията в режим на епизодични
срещи в КДОС, гр.Шумен до 01.10.2023 год.
В тъжбата по настоящото дело тъжителката твърди, че на 19.11.2023 год. зад
жилищния блок, в който живеят, подсъдимият й нанесъл удар с крак по външната страна на
лявото бедро.
Видно от представеното по делото съдебномедицинско удостоверение №248/2022
год. тъжителката на 22.11.2022 год. е посетила съдебен лекар, който е констатирал следните
травматични увреждания: синкаво кръвонасядане по външната страна на лявото бедро с лек
кафеникав оттенък, петнисто, на площ с дължина 4 см и ширина 2.5 см, леко уплътнение на
меките тъкани в дълбочина и палпаторна болезненост в същата област.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на
показанията на свидетелите, разпитани в съдебно заседание – Й.И.С., В.К.Г., Д.Н.М.,
отчасти на свидетелите С.П.М., В.Г.В., М.В.В. и от присъединените на основание чл.283 от
НПК писмени доказателства по делото.
По отношение на събраните в хода на производството гласни доказателства съдът
намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Й.И.С., В.К.Г.,
Д.Н.М.. Показанията на тримата свидетели са незаинтересовани, последователни и
кореспондират както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен
материал. И тримата свидетелстват за факти, които лично и непосредствено са възприели,
което и с оглед тяхната незаинтересованост от изхода на делото ги прави достоверни и
обективни.
По отношение на показанията на свидетелите С.П.М., В.Г.В., М.В.В. съдът намира,
че голяма част от фактите, които и тримата възпроизвеждат не са възприети лично от тях, а
са им станали достояние от разговора им с тъжителката. Именно поради изложеното тази
част от показанията на тези свидетели се явява до голяма степен предубедена,
заинтересована от изхода на делото и некореспондираща с останалите събрани по делото
доказателства и с установената от съда фактическа обстановка. При преценка показанията
на тези свидетели съдът съобрази и обстоятелството, че и тримата се намират в близки
2

отношения с тъжителката, като свидетелката В. е нейна дъщеря, свидетелят В. й е бивш
съпруг, а свидетелката М. е нейна приятелка, което ги прави до голяма степен необективни и
заинтересовани от изхода на делото.
Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият Н. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.130, ал.2 от НК.
Предвид установената фактическа обстановка и събраните в хода на производството
доказателства съдът е преценил, че евентуално постановена осъдителна присъда по
отношение на подсъдимия би била в противоречие с разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК,
съгласно която присъдата не може да почива на предположения. Това от своя страна е
гаранция за правата на подсъдимия в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за
невиновност, установена в чл.16 от НПК. Това е така, защото доказателствата по делото в
своята съвкупност не съдържат факти, които да са достатъчни, за да могат да обосноват по
един несъмнен и безпротиворечив начин вменяване на престъплението, за което е възведено
обвинение.
Именно поради това и на основание разпоредбата на чл.304 от НПК подсъдимия е
признат за невиновен по конкретното обвинение и е оправдан.
Доколкото съдът е пропуснал да се произнесе по гражданския иск с присъдата по
делото на основание чл.301, ал.3 от НПК се произнесе с допълнителна присъда в горния
смисъл, като прие предявения граждански иск за сумата от 2500 лева за неоснователен,
поради което го отхвърли изцяло.
Въпреки, че от представеното по делото съдебномедицинско удостоверение
№248/2022 год. се установява, че тъжителката на 22.11.2022 год. е посетила съдебен лекар,
който е констатирал следните травматични увреждания: синкаво кръвонасядане по
външната страна на лявото бедро с лек кафеникав оттенък, петнисто, на площ с дължина 4
см и ширина 2.5 см, леко уплътнение на меките тъкани в дълбочина и палпаторна
болезненост в същата област, респективно, че на същата са били причинени болки и
страдания, което по смисъла на чл.130, ал.2 от НК представлява лека телесна повреда, то от
материалите по делото не се събраха достатъчно доказателства, които да водят до
единствения и непораждащ съмнение извод, че именно подсъдимият е причинил този
резултат. Единствено пострадалото лице в тъжбата си твърди, че Н. й е нанесъл удар с крак
в областта на лявото бедро. Това обстоятелство обаче не се подкрепя от останалия събран по
делото доказателствен материал.
Действително свидетелите С.П.М. и М.В.В. в различен момент от време са възприели
състоянието на тъжителката и свидетелстват, че в областта на лявото й бедро е имало
кръвонасядане, което е било подуто.
В същото време свидетелят В.К.Г. в съдебно заседание по безспорен начин заявява,
че тъжителката през целия си живот е била странна, във влошени отношения с всички
съседи, като в различните периоди от време си е избирала различен съсед за нейн враг и е
насочвала действията си към него. В същото време свидетелят заявява, че познавайки много
добре подсъдимия и неговия характер, то последния не е в състояние да прояви агресия или
каквото и да е физическо насилие спрямо някого.
В подкрепа на този извод са и показанията на свидетелката Д.Н.М., която дълги
години е работила като ВиК инкасатор в този блок и свидетелства, че тъжителката
непрекъснато й е създавала проблеми, като дори пишела жалби срещу нея, в които я
обвинявала, че не отчита точно показанията на водомера, че влиза с обувки в жилището, че
е повредила измервателния уред и др. В същото време по отношение на подсъдимия
свидетелката заявява, че последният винаги й съдействал, предавал й показанията на
3

отсъстващи съседи, отварял и жилища на други съседи, които са му имали доверие и са му
оставяли ключове си в тази връзка и др.
Съгласно разпоредбата на чл.103, ал.1 от НПК тежестта да се докаже обвинението по
дела образувани от частен характер лежи върху частния тъжител. В тази връзка въпреки, че
тъжителката успя да докаже, че е имала травматични увреждания в областта на лявото
бедро над коляното, тя не успя да докаже, че тези увреждания са й причинени именно от
подсъдимия, срещу когото повдига обвинение с тъжбата. По делото не е установен нито
един свидетел, който да е бил пряк свидетел на случилото се и да е видял твърдените от
тъжителката действия на подсъдимия. Както бе посочено и по-горе не могат да бъдат
кредитирани показанията на свидетелите Й.И.С., В.К.Г., Д.Н.М., доколкото същите
възпроизвеждат единствено фактите, които самата тъжителка целенасочено им е споделила.
В същото време именно с оглед близките отношения на тези свидетели с тъжителката съдът
намира техните показания за необективни и заинтересовани от изхода на делото.
Не са налице преки доказателства, свидетелстващи за обстоятелството, че именно
подсъдимият е причинил телесните увреждания на тъжителката, посочени в тъжбата, а
наличните по делото косвени доказателства не водят до единствен и категоричен извод в
горния смисъл.
В тази връзка съдът не кредитира твърдението на повереника на частния тъжител, че
като доказателство в настоящото производство относно авторството на деянието следва да
бъде прието сведението, намиращото се на л.151 от Преписки с №1729000-2136/16.02.2023
год., №172900-2273/20.02.2023 год. и №172900-2348/21.02.2023 год. на РУ-Шумен, които са
били снети от подсъдимия Н.С.Н. в хода на предварителната проверка по посочените
преписки, които са приложени към материалите по ЧНД №483/2023 год. по описа на ШРС.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че целта на предварителната проверка
е събиране и проверка на достатъчно данни за извършено престъпление, а целта на
разследването е да се съберат и проверят всички доказателства, за да се разкрие истината за
евентуално извършеното престъпление и да се повдигне обвинение пред съда. По време на
предварителната проверка не се извършват следствени действия, не се събират
доказателства. Извършват се действия, предвидени в различни закони или подзаконови НА,
различни от НПК, а именно - ЗМВР, ЗСВ, ЗСРС и мн. др. По време на разследването се
извършват само онези действия, които са предвидени в НПК. Събраната информация по
време на предварителната проверка не може да е доказателство в образувания процес след
проверката. Тази информация може да бъде легализирана, т.е. отново да се събере и
провери, но чрез някои от способите за доказване, предвидени в НПК. И само тагава ще са
налице доказателства.
Еднопосочно и последователно е становището на ВКС относно процесуалната
недопустимост показанията на полицейски служител, провел беседа със заподозрян
/задържан/ да се ползват за установяване на неговото участие в престъплението.
Възпроизвеждането на информация, съобщена пред полицейския служител при проведена
от него беседа, не може да послужи на съда за изграждане на фактическите му изводи, тъй
като с това се нарушава правото на справедлив процес по чл.6 от КЗПЧ, защото
използването на такива показания представляват недопустимо игнориране на законовата
разпоредба, в наказателния процес да се ползват само доказателствени средства събрани или
изготвени по предвидения в НПК ред. За това те следва да бъдат изключени от
доказателствената съвкупност. В този смисъл са Решение №26/23.03.2018 год. на ВКС по
н.д. №1011/2017 год., III н.о., НК, Решение №591 от 13.01.2014 год. на ВКС по н.д.
№1902/2013 год., I н. о., НК, Решение №42 от 20.03.2018 год. на ВКС по н.д. №25/2018 год.,
II н.о., НК, Решение №88 от 19.05.2021 год. на ВКС по к.д. №312/2021 год., III н.о., НК и
др.
В този смисъл с оглед изложеното не може да се ползва като доказателство в процеса
4

евентуално направеното от подсъдимия самопризнание в дадените от него обяснения в хода
на образувана предварителна проверка по съвсем друго дело и то в качеството му на
свидетел.
Не могат да бъдат ползвани и показанията на свидетеля Й.И.С., въпреки, че същият
изрично заявява, че не си спомня какво точно са говорили пред него лицата, от които е снел
сведенията, а дава обяснения относно начина, по който обикновено протича една
предварителна проверка и начина, по който се снемат сведения от конкретни лица. Дори
посоченият свидетел да беше възпроизвел дадените от Н. в сведението обяснения, то отново
използване на показанията му като доказателство за тези факти се явява недопустимо.
Събирането на информация по този ред представлява заобикаляне на закона,
доколкото чрез свидетелски показания се възпроизвеждат обяснения на лице, което не е
било привлечено в качеството на обвиняем, не е било запознато с правата си по НПК и не е
могло да се възползва от тях - т. е. подменя се законово регламентираният ред за даване на
обяснения от обвиняем, чрез възпроизвеждане посредством свидетелски показания на
информация, нямаща стойност на доказателствен източник поради това, че е събрана в
противоречие с правилата на НПК. В този смисъл е налице и практика на ЕСПЧ, според
която ефектът от разрешаването на такива свидетелски показания на полицаите на практика
има за цел да позволи получени по този път самопризнания да станат доказателство при
заобикаляне на всички процесуални права на подсъдимия. В този смисъл е Решението по
Делото Д.М. срещу България, образувано по жалба №34779/09 от 08.03.2018 год.
Съдът не споделя твърденията на повереника на частния тъжител, че факта, че
подсъдимият в хода на съдебното производство по настоящото дело е отказал да дава
обяснения следва да се тълкува като признание, че именно той е извършил деянието,
предмет на обвинението с тъжбата. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че
обвиняемият, респективно подсъдимият, има право да откаже да дава обяснения или пък
има право да дава такива във всеки един момент на наказателното производство от
привличането в процесуалното качество на обвиняем до приключване на съдебното
следствие пред първата и въззивната инстанция. Това е негово законно право, гарантирано
от разпоредбите на НПК и реализирането му не може да бъде отчитано в негова вреда и от
него да се правят изводи за истинността на обясненията му.
Съдът поставя под съмнение изложеното от страна на тъжителката в тъжбата, поради
факта, че въз основа на твърденията й за различни извършени от подсъдимия действия,
включително и действието, за което се води настоящото наказателно производство, и въз
основа на направената предварителна проверка в тази връзка е било направено
предложение за настаняване на тъжителката на задължително лечение по смисъла на чл.155
и сл. от ЗЗ. В образуваното в тази връзка ЧНД №983/2023 год. по описа на ШРС на
тъжителката е била назначена и изготвена комплексна съдебно-психиатрично-
психологическа експертиза, по която вещите лице са дали заключение, че Г. страда от
параноидно налудно разстройство, което е заболяване в тесен смисъл на думата. В тази
връзка с Решение №224/23.06.2013 год. по ЧНД №983/2023 год. по описа на ШРС Е. Г. е
била настанена на задължително лечение в Консултативно и диагностично отделение със
стационар при ДПБ, с.Царев брод за срок от 3 месеца.
Въпреки, че изготвената експертиза не може да се ползва в настоящото наказателно
производство, в тази връзка е било изискано и получено по делото Удостоверение №03-
1197/17.11.2023 год., от което се установява, че Г. е била лекувана в болничното заведение в
периода от 27.06.2023 год. до 14.07.2023 год., като е продължила терапията в режим на
епизодични срещи в КДОС, гр.Шумен до 01.10.2023 год.
Както бе посочено и по-горе в настоящото наказателно производство от страна на
тъжителката, чиято е доказателствената тежест да докаже повдигнатото с тъжбата
5

обвинение, не бяха ангажирани категорични доказателства, от които да се направи
единствено възможния извод, че именно подсъдимия е извършил деянието, описано в
тъжбата.
Именно поради това и на основание разпоредбата на чл.304 от НПК подсъдимия бе
признат за невиновен по конкретното обвинение и бе оправдан.
Съдът прие предявения граждански иск за неоснователен, поради което го отхвърли
изцяло. Гражданският иск в наказателното производство е с основание престъплението и
чл.45 от ЗЗД и може да бъде отхвърлен, като неоснователен само когато наказателният съд
стигне до извод, че инкриминираното по делото деяние не осъществява признаците на
престъпление и деликт. В настоящото наказателно производство основанието за търсене на
сумата е извършено престъпление по чл.130, ал.1, от НК, по отношение на което съдът
призна подсъдимия за невиновен. Както в мотивите към присъдата по делото, така също и
по-горе в настоящите мотиви съдът е изложил подробни съображения, относно правните
съображения поради които намира, че подсъдимият не е извършил описаното в тъжбата
деяние. Съдът не би могъл да уважи така предявения граждански иск дори и частично, тъй
като по делото липсват доказателства да е налице причинно-следствена връзка между
поведението на подсъдимия и претендираните от тъжителката вреди, за които се претендира
обезщетение.
Водим от горното съдът на основание чл.301, ал.3 от НПК постанови допълнителната
присъдата, касаеща произнасяне единствено по гражданския иск, приет за разглеждане в
настоящото наказателно производство.

Районен съдия:
6

Номер на акта:	2
Дата:	10 януари 2024 г. (в сила от 26 януари 2024 г.)
Съдия:	Ростислава Янкова Георгиева

Дело:	20233630201068
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	19 май 2023 г.

Присъда по дело №1068/2023 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите