Решение по дело №129/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260030
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 21 януари 2022 г.)
Съдия: Константин Георгиев Моллов
Дело: 20203600900129
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260030

гр. Шумен, 17.06.2021 г.

 

            Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десет и шести май две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                Окръжен съдия: Константин Моллов

 

при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов  т. д. № 129 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе пред- вид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба от „Агрохол“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Добрич, Западна крайградска зона, ул. „Осма“, № 37, представлявано от Й.К.чрез ад. Е.Р. от АК – Варна, със съдебен адрес *** срещу земеделски производител Н.Т.К., ЕГН ********** ***. В исковата си молба ищецът твърди, че между него и ответницата са съществували търговски отношения, породени от сключен между тях договор за осигуряване, доставка и закупуване на селскостопанско оборудване № А-052/25.11.2016 г. Въз основа на договора, ище- цът е доставил и предал на ответницата сеялка Gaspardo, модел SP-6, сер. № GG9610272. Уговорената с договора цена е размер на 31 200.00 лв. На същата дата, ищецът е издал и фактура № ********** за сумата от 31 200.00 лв. Ответницата е извършила две частични погасявания на задължението си в общ размер на 21 200 лв., като на 15.01.2018 г. е платила 11 200.00 лв., а на 11.06.2018 г. – 10 00.00 лв. Към датата на депозиране на исковата молба неплатената част от задължението е в размер на 10 000.00 лв. Уговорената с договора неустойка, която се начислява от деня, следващ падежа, на който е трябвало да се плати дължимата по договора сума до датата на подаване на исковата молба е в общ размер на 45 986.00 лв. Ищецът претендира ответницата да бъде осъдена да му заплати сума в общ размер на 35 986.00 лв., от които главница 10 000.00 лв., представляваща незаплатената част от дължимата цена на доставена сеялка Gaspardo, модел SP-6, сер. № GTG9610272 и 25 986.00 лв., представляваща част от дължимата по договора неустойка от 46 948.00 лв.,  ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на депозиране на исковата молба до окончателното и плащане, както и направените деловодни разноски.

В съдебно заседание, предвид направеното след завеждане на делото плаща- не на 14.12.2020 г. и заключението по ССЕ, ищецът депозира молба с която оттегля иска си за сумата от 10 000.00 лв. по фактура № **********, уточнява, че претен- дира неустойка в размер на 24 826.80 лв., ведно със законната лихва до окончател- ното й плащане и и се отказва от иска за горницата до 25 986.00 лв. а именно 1 159.20 лв.

С постановеното в съдебното заседание, определение, съдът е прекратил производството по делото в частта относно сумата от 10 000.00 лв., представляваща неиздължената част от стойността на закупената сеялка Gaspardo, модел SP-6, сер. № GG9610272 и приема направеното изменение на иска за неустойка от 25 986.00 лв. на 24 826.80 лв.

В своевременно депозирания отговор на исковата молба ответницата не ос- порва наличието на сключен между страните договор, посочен в исковата молба. Но счита предявените искове за неоснователни, тъй като договорът от 25.11.2016 г. е автоматично прекратен и не е влязъл в сила. Ответникът се позовава на чл.1.3 и чл.1.6 от договора, тъй като дължимата от него сума не е заплатена изцяло в угово- рения срок до 26.12.2016 г. Независимо от това, на 14.12.2020 г., той е заплатил неиздължената част от задължението по договора в размер на 10 000.00 лв.

            В допълнителната искова молба и отговора й страните поддържат станови- щата си, изразени в исковата молба и отговора по нея.

            От събраните по делото доказателства,  преценени по отделно и в съвкупно- ст, съдът приема за установено следното:

На 25.11.2016 г. между ищеца в качеството му на доставчик и ответницата в качеството й на купувач е сключен договор за осигуряване, доставка и закупуване на селскостопанско оборудване № А-052. Въз основа на договора ищецът е продал на ответницата сеялка Gaspardo, модел SP-6, сер. № GTG9610272 за 31 200 лв. – чл.1.1 и чл.1.2 от договора. Сумата е следвало да бъде платена изцяло в деня на подписването на договора – 25.11.2016 г., чрез банков превод по посочената в договора сметка на ищеца – чл.1.3 от договора. Сеялката предмет на договора е предадена от ищеца на ответницата, като е съставен и съответния приемо – преда- вателен протокол от 25.11.2016 г., подписан от представителите на страните. За извършената продажба ищецът е издал фактура № **********/25.11.2016 г.

            От заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетовод- на експертиза, неоспорено от страните се установява, че търговските книги на стра- ните са оформени и заведени, съобразно изискванията на българското счетоводно и данъчно законодателство. Търговските книги на страните са оформени и водени ре- довно съгласно принципите на счетоводната отчетност. „Агрохол“ ООД и земедел- ски производител Н.Т.К. са отразили в счетоводните си регистри сделката, обективирана в сключения между тях договор за доставка и закупуване на селскостопанско оборудване № А-052/25.11.2016 г.

Процесната фактура и начисления ДДС е отразена в счетоводните регистри на ищеца, като е включена в дневник за продажбите и справката – декларация по ЗДДС за м. ноември 2016 г. ЗП Н.Т.К. е осчетоводила фактурата в счетоводните си регистри, в дневника за покупки и в справката декларация по ЗДДС за м. ноември 2016 г., като начисления ДДС по фактурата е посочен с право на пълен данъчен кредит. След издаването на фактурата Н.Т.К. е заплатила продадената й сеялка, чрез банкови преводи по сметката на ищеца на  15.01.2018 г. – 11 200.00 лв., на 11.06.2018 г. – 10 000.00 лв. и след образуване на делото на 14.12.2020 г. – 10 000.00 лв.

Размерът на неустойката върху дължимата по договор сума, считано от деня следващ падежа за плащането й до датата на предявяване на иска, като се вземат предвид направите частични плащания е в размер на 24 826.80 лв.

С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнението на задължение от страна на купувача за плаща- не на неустойка поради забава в изпълнението на паричното задължение и за закон- на лихва върху нея от датата, на която е депозирана исковата молба до окончател ното й изплащане. Предявените обективно и комулативно съединени искове са с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД  и чл.309а от ТЗ във вр. с чл.86, ал. 1 от ЗЗД.

По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 02.04.2020 г.          Разгледана по същество исковата претенция за неус- тойка е основателна, поради следните съображения:

Налице е валидно сключен търговски договор, съгл. чл.286, ал.1 от ТЗ. В случая не само ищеца, но и ответницата е търговец, тъй като видно от заключение- то на ССЕ начина, по който е организирано счетоводството й, дава основание на съда да достигне до извода, че осъществяваната от нея дейност се води по търгов- ски начин – чл.1 ал.3 от ТЗ.

Ответницата е направила възражения, че претенцията за неустойка е погасе- на по давност поради изтекъл давностен срок по чл.111 от ЗЗД и за прекомерност на неустойката, респективно че е нищожна.. Възраженията не са направени с отго- вора на исковата молба, а след даване на ход по същество. С оглед на това въз- ражението, че задължението за неустойка е погасено по давност е преклудирано, порати обстоятелството, че не е заявено в срока по чл.367, ал.1 във вр. с чл.370 от ГПК и не следва да бъде разгледано.

Независимо, че не е подадено в срока по чл.367, ал.1 във вр. с чл.370 от ГПК, възражението за прекомерност, съответно за нищожност на неустойката следва да бъде разгледано. Прекомерната неустойка излиза извън присъщата й санкционна функция и може да накърни добрите нрави, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. В този смисъл мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK. Задължението да следи служебно за спазването на добрите нрави изисква от съда при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятел- на преценка за действителността на клаузата за неустойка, независимо дали страни- те са се позовали на нищожността й. Засиленото служебно начало при съблюдаване на добрите нрави и на императивните правни норми, които имат значение за спорното търговско правоотношение, изключва приложението на преклузията по чл.367, ал.1 от ГПК във вр. с чл.370 от ГПК спрямо възражението на ответника по иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за нищожност на клаузата за неустойка. С оглед на това  съдът следва да извърши служебна проверка и да обсъди евентуал- ната нищожност  на клаузата за неустойка.

Неустойката, съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД има за цел да обезпечи изпълне- нието на поетите с договора задължения и същевременно да обезщети вредите от евентуалното им неизпълнение. Но освен тези две функции, предвид възможността размерът на неустойката да надхвърля този на реално претърпените вреди неусто- йката има и наказателна функция, а именно да санкционира неизправната страна по договора. Включването в договора на клауза, предвиждаща неустойка е проявление на свободата на договаряне изрично уредено в чл.9 от ЗЗД. Но разпоредбата огра- ничава приложното поле на автономията на волята. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора доколкото то не противоречи на повелител- ните норми на закона и на добрите нрави.

За да бъде присъдена претендираната неустойка е необходимо наличието на няколко предпоставки: 1) неустойката да е уговорена между страните или да е ус- тановена от закон или друг нормативен акт; 2) кредиторът да е изпълнил задълже- нието си или да е бил готов да го изпълни; 3) длъжникът виновно да не е изпълнил договорното си задължение или да го е изпълнил лошо, или със забава. В конкрет- ния случай съконтрахентите са включили в договора за доставка и закупуване на селскостопанско оборудване клауза за неустойка (чл.6.2), съгласно която при забава на плащането на уговорената цена купувачът дължи неустойка за забавено в размер на 0.1% на ден от договорната цена до окончателното изплащане на същата. Налице е мораторна неустойка за забавено изпълнение Ищецът, в качеството си на продавач е изпълнил задължението си да достави и предаде на ответника закупена- та от него сеялка. Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства, включително и извършената ССЕ доказват, че ответникът не е из- пълнявал точно основното си задължение по договора за продажба. Плащането не е извършено в уговорения с договора срок – 25.11. 2016 г., а на части съответно на 15.01.2018 г. – 11 200.00 лв., на 11.06.2018 г. – 10 000.00 лв. и на 14.12.2020 г. – 10 000.00 лв. Спорният въпрос в настоящото производство е дали уговорената в договора неустойка накърнява добрите нрави, поради което съответната клауза от договора е нищожна и не поражда желаното правно действие.

Уговорената в договора неустойка е в размер на 0.1% върху уговорената цена за всеки просрочен ден. Целта е да се предотврати забавено изпълнение от страна на ответника на основното му задължение по договора, което има за предмет плащане на уговорената цена. Вследствие на забавеното изпълнение от страна на ответника, ищецът е бил лишен от възможността да се ползва от парите, които му се дължат от деня на забавата до деня на плащането. В хода на процеса не са представени доказателства за размера на реално претърпените от ищеца вреди. С оглед на това и предвид обстоятелството, че налице е забавено изпълнение на парично задължение, съдът, приема съгл. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че размера на претърпените от ищеца вреди не надхвърля размера на дължимата законна мора- торна лихва върху незаплатената цена за периода на забава. Предвид санкционната й функция, размерът на мораторната неустойка може да надвишава размерът на законната мораторна лихва.

Предвид ПМС № 100 от 29.05.2012 г. (отм. в сила до 01.01. 2015 г.) и ПМС № 426 от 18.12.2014 г. (в сила от 01.01.2015 г.) и разпоредбата на чл.162 от ГПК, съдът определя размера на законната лихва върху уговорената цена за периода от 26.11.2016 г. до 13.12.2020 г., включително г. на  6 913.35 лв. Т.е. уговорената с договора мораторна неустойка надхвърля около 3.5 пъти размерът на законната мораторна лихва за съответния период. С оглед вида на съществуващото между страните търговско правоотношение и на уговорената неустойка, размера на па- ричното задължение, върху което е начислена, срокът в който ответницата не е из- пълнила задължението си, съдът приема, че неустойката не е излязла извън присъ- щите й функции и не води до неоснователно обогатяване на ищеца. Санкционният характер на неустойката не е ескалирал до нива, които са несъвместими с добрите нрави и необходимата добросъвестност в търговските взаимоотношения. Извърше- ната съдебно – счетоводна експертиза безспорно установи, че дължимата по дого- вора неустойка е в общ размер на 24 826.80 лв. Ответницата не е ангажирала дока- зателства, с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, че е погасила задължението си. С оглед на това съдът, счита, че предявения на основа- ние чл.92, ал.1 от ЗЗД иск е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло, така както е предявен.

Предвид основателността на главната претенция, основателна е и предяве- ната акцесорна такава за заплащане законната лихва. Върху неустойката  следва да бъде присъдена законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 26.11. 2020 г. до датата на окончателното й заплащане. Обезщетителният и санкционен ха- рактер на неустойката не препятства приложимостта на разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД спрямо нея. Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълне- ние на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а задължението за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД се поражда от неизпълнението на вече възникналото и неизпълнено задължение на неустойка. В този смисъл е и практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК - Решение № 65/24. 04.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС, ТК ІІ о. и Решение № 73/29.06.2011 г. по т. д. № 683/2010 г. на ВКС, ТК, І о.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъди сумата от 4 009.44 лв., представляващи направените от него съдебно -деловодни разноски.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

Осъжда земеделски производител Н.Т.К., ЕГН ******** *** да заплати на от „Агрохол“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Добрич, Западна крайградска зона, ул. „Осма“, № 37, представлявано от Й.К.сумата от 24 826.80 (двадесет и четири хиляди осемстотин и двадесет и шест лева и осемдесет стотинки) лева, представляваща неустойка, предвидена чл.6.2 от договор за осигуряване, доставка и закупуване на селскостопанско оборудване № А-052 от 25.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска 26.11.2020 г. до датата на окончателното заплащане на главницата, както и да заплати сумата от 4 009.44 (четири хиляди и девет лева четиридесет и четири стотинки) лева, представляващи направените от ищеца деловодни разноски.

            Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двусед- мичен срок от връчването му на страните.

 

                                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: