Р Е Ш E Н И Е
№ 226
Гр. Перник, 20.10.2021 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
публично съдебно заседание проведено на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор
Росица Ранкова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 187/2021 година по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка
с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано
е по искова молба на Е.К.К. с ЕГН **********,***,
чрез адвокат И.В.В. *** срещу Областна дирекция на
МВР Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1. Ищецът претендира присъждане
на имуществени вреди в размер на 500 лева по платено адвокатско възнаграждение
по отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-1158-002249
от 24.06.2019 година на началника на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР Перник, с който на настоящия ищец е
наложена „Глоба“ в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2, предложение първо от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/, „Глоба“ в размер на 150 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Твърди, че наказателното постановление е отменено с Решение № 224 от 23.06.2020
година, постановено по к.а.н.дело № 165/2020 година по описа на Административен
съд – Перник, което е влязло в сила на 23.06.2020 година. Настоящият ищец
твърди, че пред първоинстанционния съд е ползвал адвокатска защита и е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 500.00 лева, изразяващи
се в платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по а.н.дело № 01606/2019 година по описа на Районен
съд Перник. Претендира и заплащане на законната лихва върху претендираната
сума, считано от 02.04.2021 година – датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане.
В проведеното съдебно заседание
на 18.10.2021 година ищецът Е.К.К. редовно
призован, не се явява и не се представлява.
В проведеното съдебно заседание на
18.10.2021 година ответникът Областна дирекция на МВР
Перник, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт З.В. моли
съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен по изложените съображения в
подадения писмен отговор по исковата молба. Алтернативно моли съда да уважи
предявения иск в минимален размер.
В проведеното съдебно заседание
на 18.10.2021 година представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на предявения
иск, поради което предлага да бъде уважен.
Административен съд –
Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на
страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени
доказателства съдържащи се в а.н.дело № 01606/2019 година по описа на Районен
съд Перник, се установява, че с Наказателно
постановление № 19-1158-002249 от 24.06.2019 година, началника на сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР е
наложил на Е.К.К. с ЕГН **********,*** /настоящ
ищец/ „Глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.
179, ал. 2, предложение първо от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/,
„Глоба“ в размер на 150 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
3 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/, за извършени административни нарушения на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.
Наложеното административно
наказание с издаденото НП е било обжалвано и е отменено като незаконосъобразно
с Решение № 224 от 23.06.2020 година, постановено по к.а.н.дело
№ 165/2020 година по описа на Административен съд – Перник. Пред Районен съд Перник настоящия ищец е
ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат И.В.В. ***, съгласно
пълномощно от 27.06.2019 година. Страните по сключения договор са уговорили,
съответно е платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева,
видно от протокол – разписка от 23.01.2020 година.
При така установената фактическа обстановка
настоящия съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан
по същество е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
В разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ горепосочената
правна норма е доразвита, като е определено, че държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай
претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно
наказателно постановление и от тази отмяна се претендират имуществени вреди,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Адвокатската защита е
конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията
на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява
от адвокати – лица с висше юридическо образование, които не са държавни
служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от
доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен
минимум. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела
и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български
гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин
с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с
невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело,
особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното
постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и
подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование –
юрисконсулти.
Правото на обезщетяване на вреди,
причинени от непозволено увреждане е институт, познат от римското право и е бил
прилаган още в българското обичайно право. Той стои в основата и на чл. 45 и следващите от действащия Закон
за задълженията и договорите
/ЗЗД/ и изцяло на него е базиран и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ
предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК
за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините
за вреди по чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ е административния акт да е отменен по
„съответния ред“, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това
обжалване, във всичките му фази, включително и чрез касация – за индивидуалните
административни актове пред ВАС и за наказателните постановления пред
административните съдилища, не е задължително да бъде осъществено с помощта на
адвокат, но както бе отбелязано по – горе, гражданина изключително трудно,
почти невъзможно би се справил със съдебното обжалване без неговата помощ. В подкрепа
на това становище е въведеното с чл. 284, ал. 2 от
ГПК задължително приподписване на касационната жалба
до ВКС от адвокат, както и пред ВАС.
Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след
като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е
могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази
защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно
постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен
разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и
потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй
като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, тъй като
гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт,
увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска
помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от
издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е
законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което
твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило
хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно
постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред, който
изисква специални познания, каквито имат адвокатите.
В потвърждение на горния извод е
и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не е предвиждат друга
законова възможност към датата на постановяване на решението от районния съд за
осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено
административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски
хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ
за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.
Правно неиздържано и
неоснователно е изтъкваното становище от ответника, че процесния иск е
недопустим, тъй като държавата не би могла да защити правата си чрез възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар в това производство по ЗОДОВ и би се стигнало до присъждане на несправедливо
високи хонорари, несъответстващи на реално извършената услуга. Възникването и признаването на право на
обезщетение от непозволено увреждане не е функция и не зависи от неговия
претендиран размер. Основно задължение на съда при тези производства е първо да
установи дали искането се основава на действително настъпил в житейския мир
правно релевантен факт – издаден незаконосъобразно наказателно постановление,
отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е
заплатил хонорар, и едва след това да установи неговия действителен размер.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата
размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката и клиента. Този размер трябва да
бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по – нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
посочено, че за една инстанция за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по – малко от 300 лева. При това положение и на основание
чл. 7, ал. 2, т. 1 от горепосочената наредба минималното възнаграждение за оказаната на ищеца адвокатска защита по а.н.дело № 01606/2019
година по описа на Районен съд Перник следва да е в размер на 300 лева, тъй
като наложените административни наказания с издаденото наказателно
постановление, както и делото не представляват фактическа и правна сложност.
При тези обстоятелства се налага извод, че са налице предвидените в чл. 78, ал. 5 от ГПК предпоставки за
частично намаляване на претендираната вреда, направена от настоящия ищец пред
първоинстанционното производство до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева се явява
прекомерно. Ето защо, то следва да бъде намалено на 300 лева и приведено в
съответствие с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения като
искането на ищеца за разликата над 300 лева до 500 лева следва да бъде
отхвърлено като недоказано.
Ето защо настоящия
съдебен състав намира, че отмененото наказателно постановление е основание за
ангажиране на отговорността на държавата, изразяваща се в репариране на
причинените имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващо платено
адвокатско възнаграждение. Изложените по – горе мотиви са изцяло в синхрон с
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховния административен съд
на Република България по тълкувателно дело № 2/2016 година.
Относно разноските:
С оглед
изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на
ищеца за присъждане на направените съдебни разноски е основателно в размер на
10.00 лева, представляваща платена държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното
настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Перник, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на Е.К.К. с ЕГН **********,*** сумата от
300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди –
платено адвокатско възнаграждение ведно със законната лихва, считано от 02.04.2021
година до окончателното й изплащане, КАТО отхвърля предявения иск за сумата над 300
/триста/ лева до пълния предявен размер от 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Самоков“ № 1 да заплати на Е.К.К. с ЕГН **********,*** сумата
от 10.00 /десет/ лева, представляваща направени съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/