Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 656 08.11.2019 г. гр.
Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд -Търговище Девети състав
На двадесет
и трети октомври 2019
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като
разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело
№ 1108 по описа за 2019 година,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове –
за неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след
като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
независимо от основанието за прекратяване
и е работил при същия работодател през последните 10 години – обезщетението в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца, в размер на 3360 лв., с правно основание
чл.222 ал.3 от КТ и за лихва за забава
за периода от 02.01.2019г. до 01.07.2019г. в размер на 165 лв., ведно със законната лихва върху главницата
от завеждане на иска-27.06.2019г. до окончателното изплащане.
Ищцата В.Е.К. твърди в исковата
си молба, че работила при ответното дружество
„Сенифера-62-голд“ ЕООД-Търговище на длъжност „ххххххххх“ от 01.08.2017г.
до 02.01.2019г. Със заповед № 15/02.01.2019г. трудовото и
правоотношение е прекратено, считано от 02.01.2019г. – по взаимно съгласие,
изразено писмено от страна на работодателя, на осн. чл. 325 т.1 от КТ. Ищцата е
придобила право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст и и е отпусната
пенсия, считано от 30.12.2018г. В заповедта за прекратяване на трудовия договор
е посочено да и се изплати обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ , не е посочен
конкретен размер. Към момента на подаване на исковата молба това обезщетение по
чл.222 ал.3 от КТ не и е изплатено.
Ищцата счита, че обезщетението, което и есе дължи е в размер на 6 брутно трудови възнаграждения или общо 3360
лв. За времето от 01.02.1999г. до 01.08.2017г. е работила в „Рутин“ ЕООД със
собственик и управител Р.И. И.. На 01.08.2017г. /датата е посочена в трудовата и книжка – стр.19, като дата на
постъпване в „Сенифера-62-Голд“ЕООД/ е подписала нов трудов договор по
настояване на работодателя, без да и се обяснят причините. Едва при пенсионирането си видяла, че новия трудов договор №
15/01.08.2017г. е с друг работодател –
„Сенифера-62-Голд“ ЕООД, като е подписан за директор от същото лице – Р.И..
През цялото време обаче – от
01.02.1999г. до 02.01.2019г. ищцата
останала да работи на същото
работно място, на същата длъжност и със същите функции. Двете фирми имат
един и същ предмет на дейност, един и същ КИД и един и същ адрес, а
представляващата като управител на „Сенифера-62-Голд“ ЕООД е обикновена
работничка като ищцата, работи също като нея на шевна машина и никога не е
участвала в управлението. Именно поради
тези последните обстоятелства , както ищцата, така и останалите
работници изобщо не са разбрали, че част от работещите се водят
като назначени работници в едната фирма, а друга част се водят като назначени работници в другата фирма.
Работата е еднаква за всички, ръководи се от едни и същи хора. Ищцата счита, че по отношение на нея са приложими предпоставките по чл.123 ал.1
т.7 от КТ- за преотстъпване на част от работата на едно предприятие – на друга и с оглед на това
и на осн. чл.123 ал.2 от КТ следва новият и работодател – ответникът да носи
имуществена отговорност за дължимото и обезщетение в пълен размер на 6 брутни
заплати. Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
и заплати обезщетение в размер на 6 брутни заплати т.е. общо 3360 лв., на осн. чл.222 ал.3 КТ
във вр. чл. 123 ал.1 т.7 и ал.2 от КТ и сумата
от 165 лв. , представляваща лихва за забава за периода от 02.01.2019г. до
01.07.2019г., на
осн. чл.86 ЗЗД., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на
иска-27.06.2019г. до
окончателното изплащане. Ищцата редовно призована се яви лично в открито заседание и с упълномощен
процесуален представител – адв. А.Н. ***, която заяви, че едва след предявяване на иска ответникът е заплатил на ищцата обезщетение в
размер на две брутни заплати, поради
което претендира разликата т.е. четири заплати от обезщетението по чл.222 ал.3
от КТ. Няма искане за заплащане на разноски по делото.
Ответникът, редовно уведомен за
исковата молба, подаде в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен
отговор, видно от който счита исковете за недопустими и евентуално за
неоснователни. Твърди, че е превел по банков път по сметка на ищцата
всички дължими обезщетения ведно с лихва – това е видно от представеното копие от платежно нареждане от 10.07.2019г.
/след завеждане на исковата молба/
за преведена сума в размер на
1049.17 лв., като основание за превод – обезщ. По чл.222 ал.3 от КТ и законна
лихва. „Сенифера-62-Голд“ ЕООД е вписано в търговския регистър на 17.07.2017г. и няма как ищцата да е
била назначена да работи в него преди тази дата. Няма доказателства за правоприемство между „Сенифера-62-Голд“ ЕООД и
„Рутин“ ЕООД, и двете са действащи предприятия. Р.И. И. като директор на
„Сенифера-62-Голд“ е упълномощен да
изпълнява част от управленските функции на управителя Р.Й.Н.. Редовно призован ответникът в открито
заседание се представлява от упълномощен процесуален представител – адв. Цв. И.
***, който поддържа писмения отговор,
моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни , както и да му бъдат
присъдени разноските по делото. Представени са писмени бележки в срока по
чл.149 ал.3 от ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от извлечения
и справки от Търговския регистър: „Рутин“ ЕООД, ЕИК *********, с основна
икономическа дейност от КИД:1822 – производство на облекло, вкл. кожено-горно,
със седалище и адрес на управление гр. Търговище, Индустриална зона, сграда на
„Алгара“ ет.6, к.20, с управител : Р.И. И. , е вписано на
23.06.2008г., а „Сенифера-62-голд“ ЕООД,
ЕИК *********, с основна икономическа дейност от КИД: 1413 – производство на
горно облекло, без работно, със седалище и адрес на управление гр. Търговище,
Индустриална зона, сграда на „Алгара“ , с управител : Р.Й.Н., е вписано на 17.07.2017г. От представеното заверено ксерокскопие от личната трудова книжка на ищцата и от
извършената в открито заседание служебна констатация по оригиналната трудова
книжка се установи безспорно, че
трудовият и стаж в „Рутин“ ЕООД-търговище е от 01.02.1999г. до 01.08.2017г. т.е. 18
години, 06 месеца и 0 дни, като
заеманата длъжност е „шивачка“ в
организационно звено – Шивашки цех,
а трудовият и стаж в
„Сенифера-62-голд“ ЕООД е от
01.08.2017г. до 02.01.2019г. т.е. 1г., 5 м. и 1
ден, като заеманата длъжност е „ххххххххх“ в организационно звено „Шивашки
цех“. Съгласно
представения трудов договор № 15/01.08.2017г. ищцата е назначена в
„Сенифера-62-голд“ ЕООД, считано от 01.08.2017г. на длъжност „ххххххххх“ , с място на работа
Шивашки цех, с трудов стаж по настоящата длъжност: 18г., 07м., 00 дни; за
неопределено време; при пълно работно време – 8 часа, с основно
трудово възнаграждение-минималната работна заплата за страната и допълнително
възнаграждение за продължителна работа – 0.6%. Със заповед № 15/02.01.2019г.,
на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ /по взаимно съгласие на страните, изразено
писмено/ , считано от 02.01.2019г. е прекратено трудовото правоотношение на
ищцата със „Сенифера-62-голд“ ЕООД, като
е записано да и се изплати
обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, но не
е посочен конкретен размер. Както трудовия договор, така и заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение са подписани от директор - Р.И., за което той е бил упълномощен от Р.Й.Н. в качеството и на собственик на
дружеството, видно от представеното от ответника пълномощно. С разпореждане от ТП на НОИ, ръководител
„ПО“ от 01.02.2019г., на ищцата е отпусната, считано от
30.12.2018г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 207.60 лв.
месечно т.е. тя е пенсионер. Няма спор
между страните по делото, а и от представеното от ответника платежно нареждане
за кредитен превод от 10.07.2019г. безспорно се установи, че след предявяване
на 27.06.2019г. на иска на ищцата е преведена по банков път сума в размер на
1049.17 лв. с основание за превода:
обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ и законна лихва.
От показанията на
св. И.С. се установи, че познава ищцата от 2014г. когато започнала
работа в „Рутин“ като чистачка, а после била преназначена като гладачка в
бригадата на ищцата. Тогава ръководител
бил Р.И.. Имало едно събрание, на което казали на работниците, че ще се сменят
имената на фирмите. Само им дали заповеди, че ги освобождават от едната фирма „Рутин“
и ги назначават в другата фирма –
„Сенифера“, като им обяснили, че това което имат да ползват като отпуск ще им
бъде изплатено. Иначе работниците
останали в същата сграда, на същото работно място, в същия колектив на работа,
бригадирката останал същата и всичко си било така, както преди. Отначало не
казали на работниците коя е новата
собственичка, но по-късно се разбрало, че става дума за една моделиерка,
работила на горния етаж, в по-специална бригада, където работят сака. Свидетелката работила до 28.02.2019г. и докато работила там тази новата собственичка на „Сенифера“, която
всъщност е моделиерка си останала да
работи на същото място.
От показанията на св. К.К. –
съпруг на ищцата се установи, че през последните десет години преди пенсионирането и съпругата
му е работила в едно и също предприятие, което си сменило фирмата, но съпругата
му не си е сменила работата, нито работното място и колектива, все си работила
като шивачка или както сега казват „оператор на машина“. Показанията и на двамата свидетели кореспондират с представената от ищцата като писмено доказателство – карта за
специализиран превоз, издадена от „Рутин“ ЕООД, която тя е ползвала за
придвижване с обществен транспорт до работното място през 2017г.-2019г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
На основание чл.222 ал.3 от КТ , при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при
същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение
в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Министерство
на труда и социалната политика и Главна инспекция по труда с ГИТ № 0300/0015 от 18.04.2000 г. относно
изискванията за получаване на обезщетенията в по-големи размери са установили в систематизиран вид четирите
условия за получаване на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на 6 брутни
работни заплати и те са: 1. наличие на трудово правоотношение; 2. прекратяване
на трудовото правоотношение, като основанието за това е без значение; 3.
придобито от работника или служителя право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст към момента на прекратяване на трудовото правоотношение и 4.
работа на работника или служителя при същия работодател през последните
10 години от трудовия му стаж. Между страните по делото няма спор, че за ищцата
са налице първите три изисквания. Спорният
момент е четвъртото изискване, защото
според ответника –ищцата няма 10 години трудов стаж при него,
а 1година, 5 месеца и 1 ден, като
преди това е работила при друг работодател
през тези последни 10 години от трудовия си стаж и
следователно той не отговаря за
правото на ищцата за обезщетение в размер на 6 брутни заплати по чл.222
ал.3 от КТ , произтичащи от трудовото и правоотношение. Същевременно ищцата се позовава на запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя по силата на
чл.123 ал.1 т.7 и ал.2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.123 ал.1 т.7 от КТ,
трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна
на работодателя в резултат на:
преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго,
включително прехвърляне на материални активи. А съгласно чл.123 ал.2 от КТ, в случаите по ал.1 правата и задълженията на
работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите
правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател приобретател. По смисъла на § 1 от ДР на КТ „Работодател“ е всяко физическо
лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно
и икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение, вкл. за извършване на надомна работа и
работа от разстояние и за изпращане за
изпълнение на работа в предприятие ползвател. Съгласно § 2 от ДР на КТ „Предприятие“ е всяко
място-предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и
други подобни, където се полага наемен труд. За прехвърляне на дейност по смисъла на чл. 123 от КТ
се касае във всички случаи, при които стопански субекти запазващи своята
идентичност, договарят организирано групиране на ресурси с цел извършване на
стопанска дейност, независимо от това дали дейността е основна или спомагателна, дали е временно или за постоянно. Съдържанието на това
определение, изведено в Директива
№ 2001/23/ ЕО от 21.03.2001 г., е вложено от
българския законодател в нормата на чл. 123, т. 7 от КТ /Решение
№ 159 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 803/2009 г.,
III г. о., ГК; Решение № 46 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 558/2009 г., III г. о., ГК/. Съгласно разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ трудовото правоотношение
с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в
резултат на преотстъпване или прехвърляне на
дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на
материални активи. Преотстъпването или прехвърлянето на дейност на
работодателя от едно предприятие в друго се изразява в промени на дейността му,
съпроводена с предоставяне /преотстъпване или
прехвърляне/ на дейност и на материални активи, с които тя се
осъществява /сгради, машини, суровини и др./. В този случай е
налице промяна на работодателя по смисъла на чл. 123 само
когато съответните материални активи, които се предоставят от едно предприятие
на друго продължават да се използват производително и поради това при тяхното
използване са заети работници и служители, които осъществяват дейността и
преминават заедно с преотстъпените материални активи. /Решение № 425 от 1.08.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 2920/2013 г., IV г. о., ГК/. Прехвърляне на стопански дейности или части от стопански дейности включва разпределяне на дейността на
едно предприятие между две или повече предприятия, преотстъпване или
прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, прехвърляне на материални
активи. Прилагането
на разпоредбата на чл. 123, ал. 1,
т. 7 от КТ за прехвърляне на част от дейност или на материални активи не
изисква наличие на формален договор
с конкретни клаузи между две предприятия. Трудовите правоотношения на работниците
не се прекратяват, те се запазват и продължават да съществуват във вида, в
който са били преди промяната. Работниците запазват
длъжността си, договорената работна заплата и работно си време. За промяната не е необходимо съгласието на никоя от страните,
трудовите правоотношения се считат прехвърлени по силата на самия закон.
Нито работодателят издава заповед за прехвърлянето, нито
работниците подписват трудов договор с новия работодател. Разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от КТ по императивен начин
урежда битието на трудовите правоотношения при промяна на работодателя, като
предвижда тяхното запазване без да е необходимо да се сключват нови трудови
договори или допълнителни споразумения към тях. Преминаването по чл. 123 от КТ следва да се отбелязва само в трудовите
книжки, без да се изчислява и оформя трудов стаж по реда на чл. 6 от НТКТС. /напр.Решение № 1630 от 2.12.2009 г. на
АдмС - Пловдив по адм. д. № 1000/2009 г., 5-ти с-в; Решение № 670 от 21.05.2009 г. на АдмС - Пловдив по
адм. д. № 1793/2008 г., 9-ти с-в/. В конкретния казус несъмнено
се установи от гласните доказателства, неоспорени от ответника, че работниците останали в същата
сграда, на същите работни места,
работили си същата работа и всичко останало както било преди да им кажат на
събрание, че всичко ще си остане по старому само ще се смени името на фирмата.
Категорично се установи от същите гласни доказателства, че ищцата е останала да
работи в същото предприятие и на същото
работно място, със същия колектив, изпълнявала е фактически същата
трудова функция независимо от наименованието на длъжността - шивачка/оператор
на машина шиене. Няма промяна нито в работната и заплата – минималната за
страната, нито в работното и време – пълно работно време 8 часа. Фактически е
налице преотстъпване на дейност от едно предприятие на друго. Работодателят и,
прекратявайки трудовото и правоотношение и в същия ден предоставяйки сключване
на трудов договор с нов работодател, е целял заобикаляне на императивната
законова разпоредба по чл.123 ал.1 т.7 от КТ, а именно, че трудовото
правоотношение на работника/служителя не се прекратява при промяна на работодателя
в резултат на преотстъпване или
прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго. Правно ирелевантно за трудовото
правоотношение е какви са вътрешните
отношения между двамата работодатели и поради какви причини се преотстъпва или прехвърля стопанска
дейност между тях. Факт е, че трудовото
правоотношение на ищцата не е прекратено на 01.08.2017г. и към момента на прекратяване на трудовото и
правоотношение на 02.10.2019г. същата
отговаря на законовите изисквания за
обезщетение в размер на брутното и трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Съгласно
чл.123 ал.4 т.2 от КТ за задълженията към работника или служителя, възникнали
преди промяната по ал.1 отговарят – солидарно работодателят прехвърлител и
работодателят приобретател. Право на
ищцата е да избере от кого да иска
изпълнение на задължението по чл.222 ал.3 от КТ във вр. чл.122 от ЗЗД. Съгласно тази последна разпоредба кредиторът може да
иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците, като
предявяването на иск срещу един
солидарен длъжник не засяга правата на
кредитора спрямо останалите съдлъжници.
Доколкото ответникът след предявяването на иска е заплатил обезщетение в
размер на брутното и трудово възнаграждение на ищцата за 2 месеца, то искът е
основателен за разликата т.е. за 4 месеца или това е сумата от 2240 лв. Искът в
останалата част следва да се отхвърли като неоснователен. Законната лихва за
забава върху сумата от 2240 лв. за
периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 02.01.2019г. до
предявяване на иска 27.06.2019г. е в размер на 110.13 лв. В този размер следва
да се уважи искът за законна лихва за
забава по чл.86 от ЗЗД, като в останалата част се отхвърли като неоснователен.
Ответникът
следва да заплати по сметка на Районен съд-Търговище държавна такса в размер на
89.60 лв. върху цената на уважената част
от иска по чл.222 ал.3 от КТ и в размер на 50 лв. за иска по чл.86 от ЗЗД.
Въз
основа на изложените мотиви, съдът
ОТХВЪРЛЯ исковете за обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ и за законна лихва за забава по чл.86 от ЗЗД В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ до пълния
претендиран размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
В.Е.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез съдебен адрес ***, адв. А. Н. *** ДА ЗАПЛАТИ
на „СЕНИФЕРА-62-ГОЛД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Търговище-7700, Индустриална зона, сграда „Алгара“, представлявано
от Р.Й.Н. – управител, чрез съдебен адрес ***, офис 101, адв. Цв. И. *** сумата от
116.65 лв., представляваща направените разноски по делото съразмерно
отхвърлената част от исковете, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „СЕНИФЕРА-62-ГОЛД“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Търговище-7700, Индустриална зона,
сграда „Алгара“, представлявано от Р.Й.Н. – управител, чрез съдебен адрес ***,
офис 101, адв. Цв. И. *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Търговище сумата от 139.30 лв., представляваща държавна такса върху цената на уважените искове, на осн. чл. 83 ал.1 т.1 ГПК във вр. чл. 78 ал.6 ГПК и чл. 71 ал.1 ГПК.