РЕШЕНИЕ
№
1243
гр.
Пловдив,18.06.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав, в открито заседание на осемнадесети
май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р. и участието на
прокурора Владимир Вълев, като
разгледа КАНД №928/2021 година по
описа на съда, докладвано от съдия Вълчев,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ГД „Изпълнение на наказанията“- София чрез процесуален
представител юрк. Ч. срещу Решение № 2332/15.12.2020г., постановено по адм.
дело № 3951/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив- XIII състав
в частта, в която са уважени предявените от Р.И.С. искове за причинени
неимуществени вреди в размер на 700 лева, през периода от 18.03.2019г до 20.12.2019г. в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията
на Затвора град Пловдив и е осъден да заплати направените разноски. Касаторът счита,
че съдебното решение е постановено при нарушение на материалния закон и при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост,
поради което счита, че искът следва изцяло да бъде отхвърлен. Алтернативно се
предлага да бъде отхвърлен относно размера на присъденото обезщетение за
разликата над 400 лева. Излага подробни съображения относно анализа на
събраните по делото доказателства и тяхната оценка. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
Ответникът по тази касационна жалба – Р.И.С.,
редовно призован, счита касационната жалба за неоснователна, а съдебното
решение за правилно и законосъобразно, съответно на претърпените от него вреди.
Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционният съд да бъде
оставено в сила. Не претендира разноски.
Контролиращата страна, прокурор при Окръжна
прокуратура-Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба и за
неправилност на обжалваното решение, което предлага да бъде отменено, като се
отхвърлят изцяло предявените искове.
Касационният състав, като
провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените
от касатора оплаквания, и с оглед събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност при обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намери
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя са неоснователна поради следните за това съображения:
Производството пред
Административен съд – Пловдив се е развило по исковата молба на Р.И.С.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, с която на основание чл. 203 и сл. АПК,
във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (съкр. ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочения в исковата молба
период от 17.05.2014г до 17.05.2019г. в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията
на Затвора град Пловди за сумата от 15 000 лв., лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от
завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претърпените
неимуществени вреди е основавал на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, свързани с подлагането му на нечовешко и унизително
отношение, осъществено чрез неизпълнение на задължението на ответника да му осигури нормални
условия на живот поради лоши хигиенни условия в килиите (същите са мръсни, в тях
има дървеници, хлебарки и гризачи , спалното бельо не се сменя редовно) и липса
на достъп до медицинска помощ, в
резултат на което ищецът се е почувствал
унижен и оскърбен и е било засегнато човешкото му достойнство. С оглед
обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните
в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал
относимите към предмета на спора писмени и гласни доказателства- свидетелски
показания. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка,
като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на
страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото
административният съд е уважил предявения от Р.С. против ГД „ИН“ иск за сумата
от 700.00 лева и отхвърлил същият за пълния размер до 15000лева като
неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат, съдът е приел, че през изяснен от доказателствата процесен период е
налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с престоя
му като лишен от свобода в помещения, които са с лоши битови и
хигиенни условия, независещи от лицата, настанени там. Съдът е приел за
доказано и наличието на паразити - дървеници и хлебарки в този период,
доколкото от страна на администрацията не са били представени никакви
доказателства за извършвани дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Обосновал се е в случая, че от събраните гласни
доказателства- показания на свидетелите М.М.Ф.и П.И.Г., както и писмените
доказателства- заключение на проведената съдебно-технологична експертиза, което
сочи, че помещението, в което е пребивавал С.
е в общо лошо състояние, стените са замърсени, с видими следи от течове
и плесен по тавана на помещението вследствие на авариен теч, дюшеците и
одеялата не са нови, а са амортизирани от продължителна употреба в различна
степен, замърсени, частично разкъсани и протрити, като не е констатирано
наличие на постелен инвентар, като за периода на настаняване на касационният
ответник в медицинския център е имало поява на дървеници в помещенията, което не се отрича от затворническата
администрация, са доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС, поради което и е уважил
частично иска като основателен и доказан до размера от 700 лева.
Решението на съда е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и
при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо
да се преповтарят. Следва да се посочи следното: съгласно разпоредбата на чл.
284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода
или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда,
че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен
и обоснован е извода на първоинстанционният съд, изведен от установената по
делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки,
обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди,
произтичащи вследствие на неблагоприятни за човешкото достойнство на ищеца условия
при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, които са се изразили в неизпълнението
на задължението на администрацията да му предостави съответните нормални
хигиенни условия в помещенията към медицинския център, където е бил настанен в
периода, предмет на исковата молба. В решението е изведен правилният извод за частична
доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, което обуславя наличие
на обективните предпоставки за присъждане на търсеното обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. В
решението е изведен правилният извод за основателност на претендирания иск за
част от изложените обстоятелства. Не са налице посочените в касационната жалба
обстоятелства, които да не обуславят присъждане
на поисканото от ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не
основава твърдяната неправилност на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на
изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по
изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието ѝ е приел
за съответно доказани твърдени в исковата молба факти. Събрал и е проверил
необходимите към обстоятелствата по иска
доказателства. Наличието на установени по делото обстоятелства от
ответника ГД „ИН“ водят до правилно приетият от решаващият съд извод за доказаност
и основателност на предявения иск до размер от 700 лева, който извод се споделя
напълно от настоящата касационна инстанция. В този смисъл съобразно
предпоставките на чл.221 ал.2 от АПК съдът изцяло споделя мотивите на
първоинстанционният съд и препраща към тях, без да е необходимо тяхното
преповтаряне. Изводите на първоинстанционният съд са и в съответствие със
съдебната практика по сходни дела, като изложените в този смисъл мотиви също се
споделят от настоящия съдебен състав и не е необходимо да бъдат повтаряни.По
изложените обстоятелства неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност
на обжалваното решение.
При този резултат от касационното обжалване и с оглед
липсата на искания за разноски от ответника, настоящата съдебна инстанция не
дължи произнасяне по тях.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. първо АПК Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 2332/15.12.2020 г., постановено по
административно дело № 3951/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив- XIII състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.