Р Е
Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 08.10.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на осми септември през
две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря …………….. И.М. …....….……. и в присъствието
на прокурора ……… Николай Пачевски ..…… като разгледа докладваното от …………….
член-съдията Здравков …………. гр. дело № 1080 по описа за 2013год. и на основание
данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 2
ал.1, т.3, предл. първо вр.
чл.4 ЗОДОВ вр. чл.52 ЗЗД.
На 20.05.2013г.
е постъпила искова молба /ИМ/ от Г.А.Ч. ***, ЕГН ********** против ОДМВР
гр.Русе и Прокуратурата на РБ, в която се твърди, че с действията си на
досъдебното производство служители на първия ответник са му пречили да ползва
безпрепятствено имотите си в гр.Русе по предназначение, обявили са го за
престъпник и криминално проявен, разгласили са сред гражданите, че е мошеник,
уронили са неговия престиж и достойнство, на 07.07.2009г. са наредили незаконен
арест в сградата на съда в гр.Русе, за да го унижат публично пред гражданите и
да му предявят на 09.06.2009г. незаконно
обвинение за измама по чл.210 ал.1, т.5 вр.
чл.209 ал.1 НК, като му наложили мярка за неотклонение Подписка, въз основа на
него било образувано по искане на РП гр.Русе нох дело
**22/2009г. на РС гр.Русе, по което на 05.02.2010г. бил осъден на пет години
ЛОС, а по реда на възобновяването на
11.11.2010г. бил оправдан от ВКС на РБ изцяло по всички обвинения. По време
на наказателното преследване загубил всички дела, които водил, съдиите го
третирали като престъпник, вещите лица отказвали експертизи, защото се уплашили
от тези обстоятелства, свидетелите отказали да се явяват, гражданите отказали
да наемат имотите му в гр.Русе. Така за периода на наказателното преследване не
можел да ползва по предназначение имотите си в гр.Русе на ул.****** ** и ул.**********
**, от което претърпял имуществени вреди в пряка причинно следствена връзка с
действията на служителите на ОДМВР гр.Русе по наказателното производство.
Направил разходи за адвокат на досъдебното производство за адв.Св.
И. в размер на 300лв. Претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в сериозни
притеснения, стрес, чувство за тревога, уронена чест и достойнство заради
предявените му обвинения за престъпления, които не е извършил, страдал от това
че гражданите странели от него като от прокажен и от несигурността дали ще бъде
оправдан.
Твърди, че
Прокуратурата е съпричастна и носи отговорност за причинените му два вида
вреди, и следва да носи солидарна отговорност за същите наред с първия
ответник, понеже контролира действията на първия ответник.
Представя
писмени доказателства, че е отдавал под наем имота на ул.”**********” в
гр.Русе, а с наказателното производство за измама за този имот, двамата
ответници са му пречили да го ползва по предназначение. Представените Договори
за наем твърди, че установяват активна грижа от негова страна да получи доходи
от наем от имотите, но ответниците с действията на своите служители са
прогонили наемателите след подписване на Договорите. Уточнява, че с нот. акт № 68/28.07.1998г. е собственик на имота на ул.******
** с обща застроена площ от 246,48кв.м., за който претендира пропуснати ползи
от неотдаването му под наем като жилище за периода от 20.03.2005г. до
20.05.2013г., а за имота на ул.********** ** с обща застроена площ от 288кв.м.
е собственик по силата на нот. акт № 40/10.09.1997г.
и нот. акт № 75/19.03.2003г. и за него претендира
пропуснати ползи от неотдаването му под наем като жилище за периода от
20.03.2005г. до 20.05.2013г.
След проведено увеличение на иска
за имуществени вреди по реда на чл.214 ГПК в съдебно заседание на 08.09.2014г.,
претендира от ответниците солидарно да му заплатят сумата от 57 300лв., от които 30 000лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди – пропуснати ползи от неотдаване под
наем като жилище на имота на ищеца с площ от 246,48кв.м. на ул.”******” ** в
гр.Русе за периода от 20.03.2005г. до 20.05.2013г., 27 000лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди – пропуснати ползи от неотдаване под
наем като жилище на имота на ищеца с площ от 288кв.м. на ул.”**********” ** в
гр.Русе за периода от 20.03.2005г. до 20.05.2013г. и 300лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди – възнаграждение за защитник в
досъдебното производство за адв.Св. И. от САК, ведно
със законната лихва върху сумата от 57 300лв. за периода от 20.03.2005г. до
окончателното й изплащане, както и солидарно
за сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – причинени страдания, изразяващи се в сериозни притеснения, стрес,
чувство за тревога, уронена чест и достойнство, ведно със законната лихва върху
сумата от 20 000лв. за периода от 20.03.2005г. до окончателното й
изплащане, и за съдебните разноски по настоящото дело – които вреди са от обвинение в престъпление по дознание
**0/2005г. на ОДМВР гр.Русе, ДП № Д - 708/2005г. и прокурорска преписка №
1575/2005г. на РП гр.Русе, въз основа на които е образувано нох
дело **22/2009г. на РС гр.Русе, по което
ищецът е оправдан по всички обвинения с влязла в сила на 11.11.2010г. Присъда
– Решение **50/11.11.2010г. по к.н.д. **18/2010г. на
ВКС на РБ.
Ответникът ОДМВР
гр.Русе твърди, че искът за имуществени вреди е неоснователен – не е налице
причинно следствена връзка между наказателното производство и действията на
служителите на МВР и Прокуратурата, и невъзможността на ищеца да отдава имотите
си под наем. Служителите на ОДМВР не са извършвали твърдяните
от ищеца действия в ИМ. Ищецът не сочи доказателства за пропуснатите ползи,
които трябва да са неполучено сигурно увеличение на имуществото му, нито че ако
не е било наказателното производство ищецът е щял да отдаде имотите си под наем
на желаната от него цена.
Оспорват
иска за имуществени вреди от 300лв. за адвокат. Не са във връзка с действия на
техни служители, а по Договор между ищеца и адвоката.
За
обезщетението от 20 000лв. неимуществени вреди искът е неоснователен, или
в значително завишен размер. Служителите на ОДМВР не са извършвали твърдяните от ищеца действия в ИМ, няма незаконни действия
по задържане на ищеца на 07.07.2009г., а ако такова има не е ясно по кой ред е
извършено, не става ясно от какви обстоятелства произтича солидарната
отговорност на ответниците. Служителите на ОДМВР не са внасяли обвинителен акт
в съда, не са участвали в съдебните производства – няма съпричиняване,
което да е основание за солидарна отговорност.
Искът за лихвите за забава е
неоснователен, началният момент на забавата е от влизане в сила на
оправдателната присъда, а не от 20.03.2005г. както е по ИМ. Подробни
съображения в подкрепа на доводите си излагат в представена по делото писмена
защита.
Ответникът Прокуратурата на РБ твърди,
че ако съдът приеме исковете за допустими, то за неимуществени вреди го оспорва
по основание и размер – ищецът не сочи никакви доказателства за вида и размера
на вредите, нито за причинната връзка между тях и обвинението. За имуществени
вреди за сумата от 300лв. за адв.Св. И. от САК
твърди, че искът е отхвърлен по гр.д. № 148/2011г. на ОС гр.Габрово, не е ясно
в какво са се изразявали пречките и как е бил възпрепятстван да ползва имотите
си, при пропуснати ползи трябва да докаже абсолютна сигурност, че ще се увеличи
имуществото му ако не са били незаконосъобразните действия на ответниците.
Представя писмена защита.
Моли съда
да отхвърли исковете като неоснователни.
Контролиращата страна ОП – Плевен,
редовно призовани, не изразяват становище.
Съдът, като съобрази становищата
на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно по делото е и това се
установява от приложеното нох дело на РРС, че с
Постановление на прокурор при РРП на 21.10.2005г.
е образувано дознание № 708/2005г. по описа на РРП / пол. пр-во № Д-240/2005г. по описа на ОДМВР гр.Русе/ срещу Г.А.Ч.
*** за това, че за периода от 29.12.2000г. до 19.03.2003г. извършил две имотни
измами и пет документни престъпления.
Не се спори и се установява от
представеното Дознание, че с Постановление от 09.06.2009г. на старши дознател при
ОДМВР, докладвано по реда на чл.219 ал.1 НПК на зам. районен прокурор при РРП,
на Г.А.Ч. са повдигнати три обвинения за това, че в периода 29.12.2001г. до
19.03.2003г. в гр.Русе при продължавано престъпление извършил имотна измама в
големи размери – за престъпление по чл.210 ал.1, т.5 вр.
чл.209 ал.1 НК и чл.26 ал.1 вр. чл.2 ал.2 НК; на
01.04.2002г. съзнателно се ползвал пред Община гр.Русе от неистински частни
документи – за престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал.1 НК и в периода 29.12.2001г. до 19.03.2003г. при продължавано престъпление
съзнателно се ползвал от официален документ - за престъпление по чл.316 вр. чл.311 ал.1 вр. чл.26 ал.1 и
чл.2 ал.2 НК, за които са предвидени наказания от 1 до 8 години ЛОС и
възможност съда да постанови конфискация до една втора от имуществото на
виновния – тежко престъпление по смисъла на НК, лишаване от свобода до две
години и лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и
лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 НК за
третото престъпление. С Постановление от същата датата спрямо обвиняемия е
взета мярка за неотклонение „Подписка”.
Безспорно е
също така и това се установява от приложеното нох
дело **22/2009г. на РС гр.Русе, че с
влязла в сила на 11.11.2010г.
Присъда ищецът е оправдан по обвинението в престъпления по чл.210 ал.1, т.5 вр. чл.209 ал.1 НК и по чл.316 вр.
чл.311 ал.1 НК.
Не се спори
и се установява от приложеното гр. дела на ГОС, че с влязло в сила на 12.09.2013г. решение по гр.д. №
148/2011г. на ОС гр.Габрово, Прокуратурата
на РБ е осъдена да заплати на ищеца 5 000лв. обезщетение за
неимуществени вреди от същото обвинение в престъпление, за което Г.А.Ч. е
оправдан, както и е отхвърлен искът за сумата от 300лв. - обезщетение за
имуществени вреди – възнаграждение за защитник в досъдебното производство за адв.Св. И. от САК – като неоснователен.
Спорни по
делото са въпросите налице ли е причинна връзка между обвинението срещу ищеца,
за което е оправдан и претендираните от него имуществени
и неимуществени вреди и в какъв размер следва да се определи тяхното
обезщетяване по справедливост?
За да
отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази писмените доказателства и
свидетелските показания, както и заключението по назначената съдебно-техническа
оценителна експертиза - СТОЕ.
Съгласно
чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано, какъвто е настоящия случай.
Съгласно
разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Съгласно
т.4 на Тълкувателно решение № 3/2004г. по тълк.д. №
3/2004г. на ОСГК на ВКС отговорността на Държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната
присъда за извършено престъпление - чл. 2, т.2 /сега
т.3/, изр.1 ЗОДОВ. От този момент държавните органи изпадат в
забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече
погасителната давност за реализиране отговорността на Държавата.
Съгласно пар.1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените в този Закон въпроси се
прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Според чл.53 ЗЗД ако
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.
Видно от
представеното свидетелство за съдимост на ищеца от ПлРС
– л.99 – л.101 от делото, ищецът е с чисто съдебно минало – неосъждан.
Видно от
обясненията на ищеца по реда на чл.176 ГПК в съдебното заседание пред ПлОС, той твърди че
производството по делото се движи по ЗОДОВ за вреди от обвинение в
престъпление, за което е оправдан изцяло от Върховния касационен съд. Имотите,
за които твърди че формират имуществените вреди, са с административна
регистрация, така както са в данъчните оценки, представени по делото, периода
за който претендира за разглеждане на делото е от 20.03.2005 година до
20.05.2013 година и досъдебното производство, от което твърди, че е понесъл
вреди, както на ОД на МВР Русе, така на Районна прокуратура Русе е от 2005
година. Покривът на имота, находящ се на ул.”******” **
горял няколко пъти. Първият пожар бил от 1994 година. Първото събаряне на
къщата на ул.„******” ** било от 1999 година, паднали стени, В и К
канализацията се повредила и изгоряла ел.инсталацията. Това наложило през 2002
година да прави ремонт на къщата и е подновил ел.инсталацията, В и К
инсталацията, нови стени и прозорци. До 2005 година е правил текущ ремонт на
сградата и тя била възстановена изцяло. Всичко било ново по нея и била
боядисана изцяло. Сградата в момента не била опасна за живеене. От 20.03.2005
година опасна за живеене била една част от сградата, в която не бил допуснат да
живее. Той нямал достъп до тази част и за това първият етаж продължил да се
събаря. Водата била спирана на имота на ул.”**********” ** през 2005 година,
отрязали тръбите и до сега в този имот нямало вода. Имал решение, че са
незаконни действията на В и К. Отрязали му тръбите, защото се било изяснило, че
той нямал право на вода. На имотите имало ток. Имало забрана за ползване на
имота на ул.”******” ** от 2007 година, но била отменена от съда през 2008
година. Претенцията му за обезщетение за ползването на двата имота била по
смисъла на ЗОДОВ, тъй като с действията си надлежните органи са му попречили да
ползва имотите си по предназначение и по този начин са му причинили имуществени
вреди в размер на 57 000 лева, 30 000 лева за имота на ул.”******” **
и 27 000 лева за имота на ул.”**********” **.
Видно от показанията на св.П.М.Ц.,
същата се познава с ищеца от 2002 година, преди да замине в чужбина. Върнала се
от Италия през 2006 година. През 2009 година, някъде лятото, не помни началото
на юли или края на месец юни, А. й казала, че е била в съда, когато закопчали Ч..
На другия ден му звъннала и той й казал: „Да, прибраха ме, сложиха ми
белезниците, за да ми повдигнат обвинение от следствието и след около 3-4 часа
ме пуснаха вечерта”. Видяла го на другия ден, той бил много притеснен и
уплашен, че така са постъпили с него, за начина по който са нахлули в съда и са
го арестували, след като са могли и по друг начин да го заведат в полицията.
През цялото време бил притеснен, казал че тези хора можели да му направят
каквото си поискат. Бил много притеснен и ходел често на лекари. Знае, че е
осъден на първа инстанция, прибрали го в ареста, от ареста го откарали в
Затвора Ловеч. Около една година стоял в Затвора Ловеч. През това време не била
го виждала. Един ден адвоката й й казал, че Ч. са го
признали за невинен и са го освободили от затвора. Ч. бил доста уплашен, не
поради това, че документите му не са изрядни, а поради действията, които можели
да извършат спрямо него от полицията и съда. Това се виждало от начина, по
който се държал. Това станало след арестуването му през лятото. Бил станал един
боязлив човек. Имал уронена чест и достойнство след като бил арестуван пред
хора в съда. Не можела да каже, кой друг е видял неговото арестуване. Всички в
Русе разбрали, че са го арестували. Имало публикация във вестника, но не помнела
по какъв повод, на наказателното производство ли или по повод на арестуването.
Публикацията била във в.”Утро”, местен русенски вестник. От начина на
описването за това как е арестуван и неговите инициали, й станало ясно, че в
статията става дума за него. От делото в Габрово узнала резултата, съда бил
осъден и прокуратурата. Разбрала първо от него и след това прочела в сайта на
Габровската окръжна прокуратура решението. Знаела номера на делото и по него
намерила и прочела решението. Прочела решението и на Върховния съд по същото
това дело. Ч. бил с висше образование. Той бил агроном и работел в „Чифлика”.
Това било Институт за селско стопанство, намирал се извън град Русе на 10км.
някъде. Тя го познавала като един добър човек, комуникативен, общителен.
Известен бил в обществото.
Видно от показанията на св.Т.П.К.,
същият познава Ч. от 2005-2006 година, от както
бил вещо лице за имота на ул.«******» **, след него и на други бил. Извършвал
се ремонт на имотите. Вътре в имотите имал теракот, гипсокартон и боядисване и вече били готови за отдаване под
наем. Вредите, които понесъл Ч. били, защото не можел да си отдава имотите под
наем. Говорел за периода 2006-2009 година. Той бил вещо лице по едно дело в
съда, когато задържали Ч.. След задържането разбрал, че е имало дело и е бил
съден. Това задържане било на 07.07.2009 година. Той бил по гражданско дело по
спор за собственост на имот в съда. Когато е ходел в имота на Ч. за измервания
за експертиза, били идвали от полицията и кварталния. Говорел за периода
2006-2009 година. Когато идвали, предупреждавали квартирантите да не ходят там,
защото Ч. не е собственик на имота и няма право да го дава под наем. Говорел за
имотите на ул.«******» ** и ул.«**********» **. През 2010 – 2012 година също бил
ходил в имотите. Когато ходел в имотите, там нямало наематели. От 2006г. до 2010
година бил ходил по 3-4 дела за изготвяне на експертиза. За 2009г.-2010 година бил
виждал служители на ОД на МВР да идват в имота, даже били давали на наемателите
протоколи, които да подписват. Казвали, че той не е собственик и няма право да
дава имотите под наем. Говорел за преди пожара, но не знаел кога е бил пожара
на имота на ул.”******” **. Не си спомнял, защото всеки месец минавал покрай
имота и толкова пъти бил минал, че вече не помнел кога точно бил пожарът. Знаел,
че са спирали тока и водата на имота на ул.”******” **. Даже имало съобщение на
вратата. Не помнел това кога било, някъде в периода 2006г.-2009 година. Той бил
геодезист, инженер по геодезия и бил по улягането, по имотите. След укрепването
през 2006 година сградата на ул.”******” ** не била опасна за живеене. Ч. имал
одобрени проекти, защото по тях свидетелят правил изчисленията за ремонтните
работи. За имота на ул.„**********” бил виждал проект за промяна на В и К и
други, за имота на ул.„******” не бил виждал, не му се е налагало.
Видно от показанията на св.Н.Н.Н., същият познава Ч. от
2005 година, тогава квартирата, която се намира на ул.”**********”, била наета
от негови приятели. Правили ремонт. Като го нямало Ч., полицаите поС.но идвали там. От 2005 до 2009 година полицаите идвали.
От 2009г.-2010 година не са идвали. През 2010 година идвали два пъти в
квартирата до кея на ул.”******” **.
Лично в негово присъствие П.Г., който бил
наемател на имота на ул.”**********” **, бил предупреждаван. Той бил 2009
година на квартира там. Тогава през 2009 година дошъл кварталния в имота и
започнал да прави обиск в квартирата. Казал на всички да седят обърнати към
стената. На всички поискал личните карти и на него му казал, да излезе от там,
защото не бил на квартира там. На всички наематели, които били трима, им казал
да напуснат там, защото иначе „ще ги измисли”. Не се обосновал защо да напуснат.
Направил им протоколи да напуснат до една седмица. Той лично бил видял такъв
протокол. Не само той го видял. Другият наемател С., бил също наемател на този
имот на ул.”**********”. Третият наемател се казвал Б.. Тримата живеели заедно
в една голяма стая.
Видно от показанията на св.С.В.В. – племенница на ищеца, те се
виждали често. Тя го познавала като човек и поведението му й правело
впечатление. От 2005 година насам забелязала много голяма промяна в него. Със
сигурност не бил този човек, който познавала от преди. Бил добър, спокоен,
уравновесен човек. Не бил конфликтен, винаги подхождал с хумор в гласа. Никога
не изпадал в конфликтни ситуации. В обществото се ползвал с добро име. Той бил
висшист със специалност, имал много добър бизнес. Бил известен в обществото с
добро име. Хората го познавали, имал много приятели и познати. От доста време
насам неговото занимание било къщите, които има, да ги отдава под наем. Преди
това се занимавал с търговия и с агрономство. Много лошо преживял това, което
му се струпало. Цялото семейство го преживяло от 2005 година, когато започнала
агресията към него до този момент. Всеки си търсел правата, може да е прекалил,
че си търсел правата, за неща, за които другите не си ги търсят. Това според нея
не го правело конфликтна личност. Знае, че е водено наказателно дело срещу
него, за документна измама, за фалшифициране на официален документ за
придобиване на имот. Разследването започнало от 2005 година до 2009 година,
когато юли месец му бил първия арест. Самото разследване според нея оказало
някакъв натиск върху него. После дошъл вторият арест и задържането му под
стража за период от около 8-9 месеца. Не го осъдили, имал оправдателна присъда.
Знаела как понесъл това разследване. Баба й й разказала.
През ден ходела на ул.„*******” при баба си. Вуйчо й понякога се обаждал с
разтреперан глас и постоянно се чувало от слушалката: „Гледайте нагоре към
камерата”. Обаждал се от ареста на майка си. Опадали му зъбите и косата. Бил
отслабнал, нито разговарял, имал някаква страхова
невроза според нея. Имал хаотичен поглед през цялото време. Той вече не бил
същият.
Уронил му се авторитета, нямал никакъв престиж
и никакъв интерес. Имал много контакти, приятели и познати. Останали малко,
защото хората се дърпали от тези, които ги преследвал Закона. Било доста
унизително дори и за тяхното семейство, че той влиза в съдебни заседания с
белезници.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите при условията на чл.172 от ГПК, тъй като
същите са в хармония с останалите доказателства по делото, основават се на
преките им впечатления, непротиворечиви са и са житейски правдоподобни.
За изясняване на обстоятелствата
по делото по искане на ищеца е назначена съдебно-техническа оценителна
експертиза. От заключението на в.л. инж.С. се установява, че размера на
приходите, от които е бил лишен ищеца за периода от 29.03.2005г. до
11.11.2010г., представляващи наеми по пазарни цени на двата имота в гр.Русе, ползвани като жилищна площ – за
105,33кв.м. на ул.****** ** е 40 363,68лв. и за 45,39кв.м. на ул.**********
** е 17 394,78, или общо 57 758,46лв. На въпроси на страните в
съдебно заседание вещото лице изяснява разликата между
полезна площ, застроена площ и разгъната застроена площ на един недвижим имот.
Застроената площ се определя на база на външните очертания на жилищната сграда
на първия надземен етаж, това е застроената площ на жилищната сграда.
Разгънатата застроена площ е сбора от застроените площи, определени по външните
очертания на всички етажи, които съществуват в жилищната сграда. Полезната
площ, която се използва в настоящата експертиза, се определя на база на
размерите, които са вземани на помещенията вътре между всички носещи вертикални
елементи на всяко едно помещение по отделно. От там идва разликата между твърдяната
от ищеца площ в кв.м. за всеки от имотите и площите по заключението. Различие
има и в това, че вещото лице не е дала наем на помещение, което се намира на
ул.”******” ** на първия етаж, тъй като същото не се използва за живеене. От
огледа, който е извършила и начина, по който изглеждало самото помещение, с
входа и начина по който е преустроено, вещото лице преценява, че помещението е
служило за магазин. Не е жилищна площ, а според нея е търговска площ.
Досежно размера
на пазарния наем за двата имота като жилищна площ за периода от 09.06.2009
година до 11.11.2010 година – от привличането към наказателна отговорност до
влизане в сила на оправдателната присъда - за имота на ул.„******” ** сумата е 9 070,58 лева,
а за имота на ул.”**********” ** размера на сумата е 3 908,80 лева.
Обстоятелството,
че спрямо Прокуратурата на РБ има влязло в сила решение на ГОС, с което са
осъдени да заплатят обезщетение в размер на 5 000лв. за неимуществени
вреди от обвиненията в същите престъпления, за които е оправдан ищеца и се
претендират по настоящото дело, не прави искът за обезщетение за неимуществени
вреди предявен солидарно против ОДМВР гр.Русе и Прокуратурата на РБ,
недопустим. В отменителното си Определение по повод
прекратяване на делото от ПлОС на това основание, ВтАС е имал възможност да посочи, че влязло в сила решение
за обезщетение за неимуществени вреди спрямо Прокуратурата има, но солидарно
спрямо ОДМВР и Прокуратурата иск за обезщетение за неимуществени вреди не е
предявяван.
Досежно солидарността тя произтича от причиняването на
вредите по наказателното производство от неколцина – видно от приложеното дело
разследващи органи при ОДМВР гр.Русе са провели досъдебното производство, като
постановлението за привличане към наказателна отговорност е докладвано на
прокурора и утвърдено от него. От друга страна не би могло да се проведе
разграничение в каква степен неимуществените вреди са формирани от действия
само на Прокуратурата, и в каква - от действия само на разследващите органи,
независимо че те не участват в съдебната фаза на разглеждане на делото, защото
събраните от тях доказателства и тяхната преценка на същите е основа за
воденето на делото в съдебна фаза въобще.
От
събраните пред настоящата инстанция писмени доказателства и свидетелски показания
може да се направи извод, че в резултат на обвиненията, по които ищецът е
оправдан с влязлата в сила присъда, ищецът е претърпял неимуществени вреди. Те
са свързани най-вече с негови негативни психични изживявания: сериозни
притеснения, стрес, чувство за тревога, уронена чест и достойнство заради
предявените му обвинения за престъпления, които не е извършил, страдал от това
че гражданите странели от него като от прокажен и от несигурността дали ще бъде
оправдан. Неприемливи обаче при отчитане на приложеното досъдебно производство
остават твърденията, на 07.07.2009г. разследващите органи са наредили незаконен
арест на ищеца в сградата на съда в гр.Русе, за да го унижат публично пред
гражданите – видно от приложения Протокол за употреба на физическа сила и
помощни средства на осн. чл.72 ал.1 ЗМВР на
07.07.2009г. служители на МВР са изпълнявали постановление за принудително
довеждане на обвиняем по досъдебното производство на ОДМВР гр.Русе и при
създалата се обстановка са използвали физическа сила и помощни средства в
рамките на ЗМВР за осигуряване на лицето. С други думи самото изпълнение на
принудителното довеждане, описано като незаконен арест от ищеца, е въз основа
на постановление на основание НПК и в рамките на ЗМВР, но доколкото е по
досъдебното производство, водено срещу ищеца по обвинения, за които е оправдан
с влязла в сила присъда, то попада в съвкупността от процесуални действия по
разследването за целия период на наказателното производство, за който се твърди
формиране на неимуществените вреди. Те са най-вече от стрес и страх от
повдигнатото обвинение за тежко умишлено престъпление и воденото наказателно
производство в двете му фази и най-вече страх от ефективно изтърпяване на
наказание лишаване от свобода в рамките от 1 до 8 години ЛОС и възможност съда
да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния – тежко
престъпление по смисъла на НК, лишаване от свобода до две години и лишаване от
свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 НК за третото
престъпление. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, независимо,
че те са близки на ищеца. Същите имат преки впечатления от душевното му състояние,
а освен това посочените психични изживявания от житейска гледна точка са негово
нормално проявление. Продължителността на воденото срещу него дело – една година и пет месеца – води до
извод, че делото е разгледано и е приключило в разумен срок, и категорично не е
налице забавено правосъдие. Мярката за неотклонение е била най-леката –
Подписка.
Възраженията
на ответника ОДМВР гр.Русе, че искът за обезщетение за неимуществени вреди е
завишен в претендирания размер от 20 000лв., е основателно.
Съгласно
т.11 на Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОС на ГК на ВКС, обезщетение за
неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното
обвинение за извършено престъпление, за което ищецът е оправдан, и причинените
вреди. В случая тази причинна връзка произлиза от самите факти по делото,
установени с горните доказателства.
По
изложените съображения съд намира, че искът за неимуществени вреди е частично основателен
и следва да се уважи.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се съобрази с
чл.52 от ЗЗД, възприемащ критерия за справедливост. Справедливостта не е
абстрактно понятие. Тя е свързана с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи факти, които трябва да се имат предвид при определяне на
обезщетението. В тази насока е Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС.
В настоящия
случай ищецът е претърпял моралните вреди, изброени по-горе. Съдът отчита, че
той е бил обвинен в тежко престъпление – имотна измама в големи размери и две
документни престъпления - една година и пет месеца.
Като
съобрази изложеното до тук на основание чл.52 от ЗЗД по справедливост ПлОС определя на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в
размер на сумата от 5 000лв. В този размер предявеният иск е основателен и
доказан и следва да се уважи, а за разликата до 20 000 лв. да се отхвърли.
Върху сумата се дължи законна лихва от 11.11.2010г. до окончателното й
изплащане – влизане в сила на оправдателната присъда, когато вземането на ищеца
е станало изискуемо. Претенцията за законната лихва върху обезщетението следва да
бъде отхвърлена като неоснователна за периода от 20.03.2005г. до 11.11.2010г.
ОДМВР гр.Русе, следва да отговаря солидарно с Прокуратурата на РБ по този иск, като
с влязло в сила на 12.09.2013г.
решение по гр.д. № 148/2011г. на ОС гр.Габрово, Прокуратурата на РБ вече е осъдена да заплати на ищеца
5 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от същите обвинения в
престъпления, за които Г.А.Ч. е оправдан.
Досежно имуществените вреди, съдът намира че искът е частично
основателен и доказан само за периода от привличане към наказателна отговорност
до влизане в сила на оправдателната присъда – от 09.06.2009г. до 11.11.2010г. –
солидарно срещу двамата ответници. Видно от представените от ищеца писмени
доказателства за процесния период той е бил сключил
Договор за наем за една стая в имота на ул.****** ** за 150лв. месечно, три
Договора за наем на помещения на ул.********** ** за 150лв., за 200лв. и за 150лв.
месечно. В тази насока са и показанията на свидетелите – Ч. е ремонтирал имотите
и ги е управлявал според възможностите си. Характерът на обвинението в имотна
измама в големи размери, и то с имота на ул.********** **, прави основателни
твърденията му че от воденото наказателно производство за него са възникнали
пречки да управлява този имот. Причинната връзка между обвиненията, за които е
оправдан по наказателното производство и пропуснатите наеми и за двата имота за
периода на обвинението, съдът приема за установена при отчитане на показанията
на свидетелите.
Неоснователни
са доводите на ответниците за това, че ищецът не бил доказал собствеността си
върху двата имота – пропускането на доходи от наем не е свързано с несъмнено
установяване на собственост, т.е. може да се отдава под наем и чужд имот;
доказателствата по делото не установяват, че други пречки – спрени ток и вода,
незаконно строителство или липса на удостоверение за ползване на имотите – са
довели до невъзможност за отдаване под наем на имотите точно за процесния период – 09.06.2009г. – 11.11.2010г. Показанията
на свидетелите наред с характера на обвиненията са еднопосочни и категорични –
действията на разследващите органи по наказателното производство са пречили на
ищеца да отдава под наем и двата си имота. Досежно
солидарната отговорност и по този иск важат съображенията по-горе за чл.53 ЗЗД
и спрямо Прокуратурата на РБ.
Като
съобрази изложеното до тук и на основание чл.4 от ЗОДОВ, ПлОС
определя на ищеца обезщетение, което ответниците солидарно да заплатят за имуществени вреди в размер на сумата от
9 070,58лв. за имота на ул.”******” ** за периода от 09.06.2009г. до
11.11.2010г., ведно със законната лихва върху тази главница от 11.11.2010г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 30 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – пропуснати ползи от
неотдаване под наем като жилище на имота на ищеца с площ от 246,48кв.м. на ул.”******”
** в гр.Русе за периода от 20.03.2005г. до 09.06.2009г. и от 11.11.2010г. до 20.05.2013г.-
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
За имота на
ул.********** ** ответниците следва да бъдат осъдени
солидарно да заплатят за имуществени
вреди обезщетение в размер на сумата от 3 908,80лв. за периода от
09.06.2009г. до 11.11.2010г., ведно със законната лихва върху тази главница от
11.11.2010г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 27
000лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – пропуснати
ползи от неотдаване под наем като жилище на имота на ищеца с площ от 288кв.м.
на ул.”**********” ** в гр.Русе за периода от 20.03.2005г. до 09.06.2009г. и от
11.11.2010г. до 20.05.2013г., отхвърля искът като неоснователен.
Претенцията
за законната лихва върху обезщетенията за имуществени вреди следва да бъде
отхвърлена като неоснователна за периода от 20.03.2005г. до 11.11.2010г.
Досежно искът за обезщетение за имуществени вреди, предявен
против ответника ОДМВР гр.Русе солидарно с Прокуратурата на РБ, в размер на 300лв.,
представляваща възнаграждение за защитник в досъдебното производство за адв.Св. И. от САК, ведно със законната лихва върху тази сума
за периода от 20.03.2005г. до окончателното й изплащане, същият е
неоснователен, защото видно от представеният на л.222 от том втори от
дознанието Договор за правна помощ от 09.06.2009г., Ч. действително е сключил
такъв с този адвокат, но не е отбелязана сума за договорено възнаграждение,
нито платена ли е такава и как. По тези съображения този иск е бил отхвърлен и
от ГОС спрямо Прокуратурата на РБ с влязло в сила на 12.09.2013г. решение по гр.д. № 148/2011г. на ОС гр.Габрово.
Следва на
основание чл.78 ал.1 ГПК във вр. с чл.10 ал.3 ЗОДОВ
да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца разноски по делото в размер
на 10 лева – д.т. по ИМ, или по пет лева всеки един от тях, защото разходите за
довеждане на свидетел в размер на 100лв. не се установяват в съдебното
заседание от никакви доказателства, а тези в размер на 360лв. за транспорт от
Русе до Плевен – 18 пъти – копия от билетите - са постъпили по делото след
съдебното заседание и не могат да бъдат отчитани, защото другите страни не са в
съС.ие да вземат отношение
по същите.
На осн. чл.10 ал.3 ЗОДОВ ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят в полза на ПлОС сумата от 300лв. –
разноски за СТОЕ – или по 150лв. всеки един от тях.
Водим
от горното, Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА
на основание чл.2 ал.1, т.3, предл.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди вр.
чл.52 ЗЗД ОДМВР гр.Русе солидарно с Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца Г.А.Ч.
***, ЕГН ********** обезщетение за претърпените неимуществени вреди от повдигнати
обвинения в извършване на престъпления по чл.210 ал.1, т.5 вр.
чл.209 ал.1 НК и по чл.316 вр. чл.311 ал.1 НК, за които
е оправдан по нохд **22/2009г. на РРС, в размер на 5
000 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 5 000 лева,
считано от 11.11.2010г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата
до 20 000лв. и за законната лихва върху тази главница за периода от 20.03.2005г.
до 11.11.2010г., отхвърля иска като неоснователен, като с влязло в сила на 12.09.2013г. решение по гр.д. №
148/2011г. на ОС гр.Габрово, Прокуратурата
на РБ вече е осъдена да заплати на ищеца 5 000лв. обезщетение за
неимуществени вреди от същите обвинения в престъпления, за които Г.А.Ч. е
оправдан по нохд **22/2009г. на РРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.2 ал.1, т.3, предл.1 вр. чл.4 ЗОДОВ ОДМВР гр.Русе и Прокуратурата на РБ солидарно да заплатят на ищеца Г.А.Ч. ***,
ЕГН ********** обезщетение за претърпените имуществени вреди от повдигнати
обвинения в извършване на престъпления по чл.210 ал.1, т.5 вр.
чл.209 ал.1 НК и по чл.316 вр. чл.311 ал.1 НК, за които
е оправдан по нохд **22/2009г. на РРС, в размер на сумата от 9 070,58лв.
за имота на ул.”******” ** за периода от 09.06.2009г. до 11.11.2010г., ведно
със законната лихва върху тази главница от 11.11.2010г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до 30 000лв., представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди – пропуснати ползи от неотдаване под наем като
жилище на имота на ищеца с площ от 246,48кв.м. на ул.”******” ** в гр.Русе за
периода от 20.03.2005г. до 09.06.2009г. и от 11.11.2010г. до 20.05.2013г. и за
законната лихва за периода от 20.03.2005г. до 11.11.2010г., отхвърля искът като
неоснователен, както и в размер на
сумата от 3 908,80лв. за периода от 09.06.2009г. до 11.11.2010г.,
ведно със законната лихва върху тази главница от 11.11.2010г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до 27 000лв., представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди – пропуснати ползи от неотдаване под наем като
жилище на имота на ищеца с площ от 288кв.м. на ул.”**********” ** в гр.Русе за
периода от 20.03.2005г. до 09.06.2009г. и от 11.11.2010г. до 20.05.2013г. и за
законната лихва за периода от 20.03.2005г. до 11.11.2010г., отхвърля искът като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен искът с правно основание чл.2 ал.1, т.3, предл.1
вр. чл.4 ЗОДОВ на Г.А.Ч. ***, ЕГН ********** против
ОДМВР гр.Русе солидарно с Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца обезщетение
за имуществени вреди от повдигнати обвинения в извършване на престъпления по чл.210
ал.1, т.5 вр. чл.209 ал.1 НК и по чл.316 вр. чл.311 ал.1 НК, за които е оправдан по нохд **22/2009г. на РРС, в размер на сумата от 300лв.,
представляваща възнаграждение за защитник в досъдебното производство за адв.Св. И. от САК, ведно със законната лихва върху тази сума
за периода от 20.03.2005г. до окончателното й изплащане, като с влязло в сила
на 12.09.2013г. решение по гр.д. №
148/2011г. на ОС гр.Габрово, искът против Прокуратурата
на РБ вече е отхвърлен като неоснователен за сумата от 300лв., представляваща
възнаграждение за защитник в досъдебното производство за адв.Св.
И. от САК, и обезщетение за имуществени вреди от същите обвинения в престъпления,
за които Г.А.Ч. е оправдан по нохд **22/2009г. на РРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК във вр. с чл.10 ал.3 ЗОДОВ ОДМВР гр.Русе и Прокуратурата на РБ да заплатят на ищеца Г.А.Ч. ***, ЕГН **********
разноски по делото в размер на 10лв. – д.т. по ИМ, или по пет лева всеки един
от тях, като за разликата до 470лв., от които 100лв. разноски за довеждане на
свидетели и 360лв. разноски за транспорт – отхвърля искането като неоснователно.
ОСЪЖДА
на основание чл.10 ал.3 ЗОДОВ ОДМВР гр.Русе и Прокуратурата на РБ да заплатят
по Бюджета на съдебната власт – в полза на ПлОС
сумата от 300лв. – разноски по делото за вещо лице, или по 150лв. всеки един от
тях.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Велико Търново в двуседмичен
срок от съобщението до страните чрез
връчване на препис от същото.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: