Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260149
гр. П., 12.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия,
в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесет и първа година, ІІ - ри състав:
Районен
съдия: Адриан Янев
като разгледа гр. дело № 04544 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на К.Р.Д. срещу Д.С.Н., с която се иска
предоставяне упражняването на родителските права спямо малолетния Д.Д. С..
Прави се искане за осъждане на бащата да заплаща на детето месечна издръжка в
размер на 200 лева.
Ответникът
е депозирал отговор на исковата молба, с който моли на него да му се
предостави упражняването на родителските
права върху детето, както и да се осъди майката да заплаща ежемесечна издръжка
на детето в размер на 200 лева .
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна следното:
Не се спори, че К.Р.Д. и Д.С.Н. са
родители на Д.Д. С., роден на *** г. Не е спорно, че родителите са разделени от
месец януари 2019 г.
От служебна бележка от 25.09.2019 г. се
установява, че детето е записано и посещава детска градина ***” – гр. П. за
учебната 2020 г. – 2021 г.
Приложено е удостоверение от 23.06.2020
г., от което се установява, че К.Р.Д. работи в „***” ЕАД и получава месечен
брутен трудов доход около 737 лева за период от м. юни 2019 г. до м. май 2020
г.
Ответникът работи в *** и получава
брутна трудово възнаграждение между 1100 лева – 1450 лева за периода от м.
октомври 2019 г. до м. септември 2020 г.
Всяка от страните представя писмено
становище от извършена психологическа консултация с детето. Не се дават вяра на
двата документа, доклкото липсва каквато и да информация за компетентността на
лицата, изготвили същите, както и условията, при които са извършени съответните
разговори с детето.
Изготвен
е социален доклад от м. ноември 2020 г. от Дирекция „Социално подпомагане” гр. П..
Социалните работници са провели разговор с двамата родители. Бащата споделил с
тях, че първоначално майката полагала грижи, но впоследствие започнала да
закъснява от работа и да не се прибира с дни. Тогава детето се отчуждило от
майка си. Пред социалните работници твърди, че ищцата многократно е напускала
семейството и след това се връщала. Според бащата след раздялата майката не
правила опит да вземе детето при себе си.
Майката споделила пред социалните
работници, че напуснала семейното жилище на четвъртия рожден ден на детето. Твърди,
че излизла с приятелки, но отрича да е отсъствала в продължение на дни. Според
нея след раздялата делото живеело поравно при двамата родители. Това се
променило, когато ответникът заживял с друга жена, което съвпаднало с началото
на извънредното положение. В началото изпитвала притеснения да контактува с
детето заради разпространението на вируса. Споделила, че бащата започнал да
ограничава контактите ѝ с детето. Бащата и бабата по бащина линия
манипулирали и внушавали на детето, че майка му няма да го върне, както и че
неговият дом се намирал в сеол М.. Била игнорирана при вземането на решенията
за сина си и в същото време такива вземала новата партньорка на бащата.
В социалния доклад се дава информация,
че детето първоначално е посещавало детска градина в гр. *** до началото на
лятото на 2020 г. и впоследствие било преместено от бащата в детска градина в
град П..
Според социалните работници към момента
основни грижи за детето полагал бащата, който имал подкрепата на своята майка и
новата си партньорка. Последната живеела в неговото жилище заедно със своите
две по – големи деца. Жилището представлявало етаж от къща, намираща се в село М..
Притежавало всички необходимим битови условия за отглеждане на детето.
Ищцата живеела в град *** заедно със
своята майка и брат, който често отсъствал, тъй като работил като международен
шофьор. Жилището имало необходимите жилищни условия за отглежждането на
малолетния. Към момента на изготвяне на доклада ищцата споделила, че се
преместила в жилище под наем в град ***, за да осигури повече жилищна площ на
детето.
В социалния доклад се посочва, че детето
е видимо притеснено да отговоря на въпроси, отнасящи се за взаимоотношенията
между родителите. Изразило желание да се вижда с майката, но било обидено, тъй
като ищцата си взела обратн играчка, която му подарила. Детеото разказало на
соцаиалните работници, че когато бил малък, майка му го оставяла при баща му,
за да излиза с приятелки, което много го натъжавало.
В съдебно заседание социалният работник
пояснява, че докладът е изготвен на база информацията, получена от психолага М.М.,
която работи в Центъра за обществена подкрепа към Община П.. Допълва, че
психологът споделил с нея, че детето търсило с поглед одобрението на баща си при
задаваните му въпроси.
В тази връзка е изслушана М.М., която е
дала основната информация за изготвяне на социалния доклад. Дава информция, че е провела около 7 - 8
срещи с детето, като на една от тях е присъствала майката. Н асрещите детето
било комуникатовно и спокойно. Споменът на детето е, че винаги се е отглеждало
в бащиния дом. Уточнява, че на детето не му е обяснено защо е настъпила
раздялата между родителите и какво следва от това и какъв ще е начинът му на
живот.
Според психолога детето има емоционална
връзка и обича двамата родители. Уточнява, че по отношение на баща си има тР.
привързаност, чувства се стабилно при него и има нужда от тази свързаност, от
неговия дом, от присъствието на бащата като родителска фигура, за да може впоследствие
да се свързва спокойно с майката.
Според психолога детето с поглед търси
подкрепата на баща си при отправени му въпроси. Изразява мнение, че бащата не
стимулира в достатъчна степен връзката с майката и нейните родители. В тази
връзка пояснява за ситуция, при която детето изразило желание да се види с
дядото по майчина на линия, но не се стигнало до среща. Това наложило
психологът да попита детето в присъствието на майката защо не се е провела
срщата при положение, че е имало желание да се види с дядо си. Детето се
смутило от това, че му се задават въпроси в присъствието на майката и настояло
да отиде при баща си.
Дава се вяра на изложеното от М.М.,
работеща като психолог в Центъра за обществена подкрепа към Община П., както и
на изложеното в социалния доклад. Липсват конкретни причини да се поставя под
съмнение компетентността ѝ в областта на психологията. Същата е работила
непосредствено и продължително време с детето заради подадения сигнал от
майката до Отдел „Закрила на детето”. В тази връзка има преки наблюдения над
детето, за да даде необходимата информация за изготвяне на социалния доклад и
да отговори на адекватно на поставените ѝ въпроси при изслушването на
детето.
По
делото е изслушано и прието заключение на съдебно – психологична експертиза.
Вещото лице дава информация, че детето се позиционира между майката и бащата и
включва останалите членове на разширеното семейство. Детето бързо се адаптирало
към новите условия. Поставяло на първо място бащата, след това новата партньорка
на баща си и нейните по – големи деца и накрая майка си. Дава информация, че
през лятото на 2020 г. имало отчуждение между майката и детето, при което
връзката им била нарушена. Това се дължало на редките контакти и срещи помежду
им. Според експерта е твърде вероятно да има косвени внушения на детето, че
неговото семейство се намира в с. М.. Посочва, че е вероятно детето да изгражда
защитна стена относно желанието на майката за по – чести контакти, което да се
дължи на внушения, че майка му ще го отвлече.
Вещото лице дава информация, че към
момента на изготвяне на заключението връзката между детето и майката не е
нарушено. Същото се гушкало и галило при майка си. Има приятни спомени с майка
си. Въпреки това детето поставяло майка си на последно място, което според
експерта се дължало на косвени внушения за това кое е неговото семейство.
Негативно се отразявало на детето
липсата на контакти с майката. Същото изразявало желание да бъде с двамата
родители. Въприятията на детето за дом се свързали със село М., където то си
играело с батковците (децата на новата партньорка на бащата) и имало по –
голяма компания.
Експертът дава информация за различна
ценностна система на родителите по отношение във вижданията за отлеждането и
възпитанието на детето. Майката изразявала съгласие за необходимостта от
синхрон между родителите при взимане на решенията за детето, докато бащата
доста настъпателно защитавал своята позиция. Майката подтиквала детето към
обучителни игри, докато при бащата детето играело повече електронни игри.
Дава се вяра на заключението, тъй като
същото компетентно, обосновано и изготвено на база проведени разговори със
страните и детето.
В първото заседание са разпитани
свидетелите С.И. и П.Б., водени от ответника, както и свидетелите С.И. и Р. Д.,
водени от ищцата.
Свидетелката С.И. споделя, че живее на
съпружески начала с ответника от около месец март 2020 г. Нейните две деца
живеели при тях, които се разбирали с Д.Д. С.. В домакинството и отглеждането
на децата помагали родителите на ответника, които обитавали жилището под техния
дом. Дава информация, че детето е посещавало детска градина в град ***, когато
са били разделени страните по делото. Сутрин ответникът е оставял, а вечер
майка е взимала детето. След обявяване на
извънредното положение, детето преустановило посещенията на детската градина.
Тогава се преустановили срещите между майката и детето, но същите поддържали
контакт по телефона и интернет. Впоследствие детето започнало да не иска да
вижда майка си, за което описва няколко ситуации. Към момента се променило към
добро отношение му към майката. Връзката между бащата и детето била много
силна.
Дават се вяра на показанията на
свидетелката в обсъжданата част , тъй като са последователни и непротиворечиви.
Според свидетеля Б. детето споделяло с
него, че не желае да се вижда с майката, тъй като била много ***. Присъствал е
на срещи, на които малолетният е отказвал а бъде с ищцата. Сочи, че детето е привързано
към баща си. В обсъжданата част се дава вяра на показанията, тъй като са
логични и последователни.
Не се кредитират показанията на свид. Б.
в частта, в която заявява, че след раздялата детето е живеело само с баща си.
Тази част не кореспондира с показанията, че не знае за постигато съгласие за
упражняване на родителски права спрямо малолетния. Не е логично да се поддържа,
че детето живее само при единия родител, но в същото време да не се знае
причината за това при положение, че са приятели с ответника.
Разпитана е още свидетелката Р. Д.,
която обяснява подробно, че детето е живеело при двамата родители след тяхната
раздяла. Двамата се редували да го водят и взимат от детската градина в гр. ***.
Това продължило до въвеждане на извънредното положение, когато детето се
установило в село М.. В тази връзка уточнява, че тогава децата били разпуснати
от градините, а работното време на майката и бабата по майчина линия се
дублирало, при което нямало кой да се грижи за малолетния. Посочва, че детето
препдочитало да е при баща си, тъй като там имало интересни забавления и
занимания,
които майката не можела да предложи. Дава
информация, че майката разговаряла с детето по телефона, но впоследствие
контактите били ограничени, а детето не искало да се вижда с майка си.
Уточнява, че след намесата на социалните работници детето се чувствало
прекрасно със своята майка.
Свидетелката подробно и емоционално
свидетелства, показанията ѝ са правдоподобни, поради което се кредитират.
Свидетелката С.И. поддържа, че за
периода след раздялата на родителите до въвеждане на извънредното положение,
детето е живеело и при двамата родители, като допълва, че е посещавало детска
градина в гр. ***. Подробно обяснява за ситуации, при което детето отказвало да
се среща с майката, тъй като се страхувало, че няма да го върне при ответника.
След образуване на настощяото дело била възстановена връзката им.
Дават се вяра на показанията на
свидетелката, тъй като са последователни и базирани на лични впечатления. Не се
кредитира показанията ѝ в частта, вкоято посочва, че детето се е
установило в село М., тъй като неговият баща така решил. Посочената част
некореспондира с показанията наводената от ищацата свид. Р. Д., която обяснява
причините детето да се установи в село М..
Част показанията на свидетелите се
разминават, но същите са несъществени, което не налага обсъждането им. Няма как
да не се спомене някои съвпадения в показанията им. Свид. С.И. заявява, че ответникът е водил детето на
градина в ***, а майката го е взимала. Показанията ѝ съответстват с
показанията на свид. С.И. и свид. Р. Д., които посочват, че родителите се
редували за ангажиментите покрай градината в гр. ***. Житейски логично е детето
да пребивава поравно при двамата родители щом същите си разпределят ежедневните
задължения.
Свид. С.И. за явява, че след въвеждане
на извънредното положение детето преустановило срещите между майката и детето,
но продължили контакти по телефона и интернет. Впоследствие детето отказвало да
се вижда с майка си. Посочената част от показанията напълно кореспондират с
показанията на свид. Р. Д., която обяснява за причините, довели детето да се
установи в село М., както и за отказът на детето да се среща с ищцата.
Напълно съвпадат показанията на
свидетелките С.И., Р. Д. и С.И., с което обясняват за възстановената
емоционална връка между детето и майката. Показанията им кореспондират със
заключението на вещото лице, а със заявеното от ищцата в първото засаедание „В
моента с Д. нямам проблеми. Имаме силна връзка”.
В последното заседание са разпитани
свидетелките Е.Я. и Ю.П., които са бабите на родителите. Двете са пряко
заинтересовани от изхода на делото, доколкото същото се отяся за тяхния внук.
Не без значение са влошените отношения със съответана страна по делото. При
разпита направи впечатление, че се излагат повече мнения и оценки, отколкото
факти. В тази връзка се поставя под съмнение техните показания и не може да им
се даде вяра като източник на информация.
Двамата родители са изслушани на два
пъти и заявяват категоричното си желание да се грижат за детето.
Въз
основа на така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 СК, когато
родителите не живеят заедно и не могат постигнат съгласие относно
местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните
отношения с тях и издръжката на детето, спорът относно тези въпроси се решава
от съда.
При извършване на преценката относно
въпросите за предоставяне упражняването на родителските права, съдът се
основава на интересите на децата. За интересите на децата следва да се
преценява въз основа на следните обстоятелства съдържащи се в чл. 59, ал. 4 СК
- възпитателските качества на всеки от родителите; моралния лик на родителите;
начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи
към детето; изразената готовност да се отглежда и възпитава детето; пола и
възрастта на детето с оглед неговите нужди; изследване към кого от двамата
родители в по - голяма степен то е привързано и защо; разполага ли родителят с
помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита;
каква е социалната среда, в която предстои да живее детето, както и финансовите
и материалните възможности на родителите.
В § 1, т. 5 от ДР от ЗЗакрД се посочва, че „Най-добър интерес на
детето“ е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б)
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в)
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г)
опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му
бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за
детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
От значение са не отделните
обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай и съдът е
длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата родители да
предостави упражняването на родителските права единствено на базата на
задълбочена съпоставка на всички съотносими в конкретния случай обстоятелства
(в този смисъл - Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на ВС).
От
изслушването на двамата родители се достига до извода, че и двамата родители
изразяват категорична готовност за отглеждане на детето. Двамата силно обичат
детето, но неосъзнато поставят конфликтите помежду им пред интересите на
детето.
Двамата родители разполагат с помощта на
близки до детето, на които при нужда може да разчита и с които детето има
изградена емоционална връзка. Съвсем лек превес има бащата, доколкото същият
може да разчита на новата си партньорка и двамата родители, с които живее в
една къща, но в отделни жилища. Дори преди раздялата детето често е нощувало в
жилището на баба си по бащина линия. Майката може да разчита майка си, с която
живее в едно жилище в град *** и на баща си, който е в гр. П..
Достига
се до извод, че бащата разполага с по – добри финансови и материални
възможности за отглеждане на детето в сравнение с майката, което само по себе
си въобще не е решаващ и значим фактор. Същият получава по – висока заплата и
притежава собствено жилище, а ищцата не притежава жилище и живее в апартамента
на своята майка (същата освободила квартирата).
Възпитателски
качества изразяват уменията на всеки от родителите да възпита у детето си начин
на живот, съобразен с индивидуалните му качества и позитивните нагласи на
обществото, умението да познава наклонностите и нуждите на детето предвид
индивидуалното развитие. Моралният лик на родителя е важна предпоставка за
създаване на нравствени добродетели у децата. От принципите на морала се
извеждат нравствено – етичните правила за поведение на родителите. Именно това
поведение е предпоставка за нравственото развитие на детето.
При
преценката на възпитателските качества и моралния облик на родителите, е
необходимо отчитането на причините, довели до отказите на детето да се среща с
майката през лятото на 2020 г. и настоящата връзка на детето с майката. Съдът
достига до извод, че бащата косвено е насаждал (и допускал) у детето
изграждането на отрицателен облик за майката, както и е внушавал кое е неговото
семейство. В подкрепа на този извод е поведението на детето, което категорично
е отказвало да се среща с майката, тъй като според него била „***” и щяла да го
„***”, но без да посочва конкретни причини за това. Не без значение е това, че
детето е на ниска възраст и няма как само да формира убеждение, че ще бъде „о***”
от баща си. В същото време липсват данни за ситуации между детето и майката,
които биха провокирали такова отричане на родител. Не без значение е
информацията, която дава психолога М., която е доловила, че детето търси с
поглед одобрението на бащата и смущението на детето, че му се задават въпроси в
присъствието на майката.
Това
поведение на бащата е покзател за дефицит на родителски и възпитателски
качества, но не следва да се разглежда изолирано, а заедно с
последващото му поведение. В тази връзка след намесата на социалните работници
е възстановена връзката между майката и детето (израз на това е, че търси
милувки от майка си). Тази рязка смяна в поведението на детето няма как да се
дължи само на майката, а и на бащата. В този смисъл същият е спрял да се
противпоставя на срещите между детето и майката, което води до извод, че преосмислил
необходимостта детето да поддържа контакти с другия родител, т. е. налице е осъзнаване на вредните
последици за детето от отчуждение с майката. Подобно
поведение на бащата може да се дължи на факта за образуването на делото, но
честите срещи с майката биха възпрепятствали внушенията от евентуално бъдещо
негативно поведение.
Изключителна
важност има обстоятелството, че детето е предпочитало бащата преди да започнат
внушенията от бащата. В тази връзка свид. Р. Д.
посочва следното „..имаше интересни забавления и занимания, това
не можеше да му се преложи при майка му и затова детето предпочиташе да ходи
при баща си ...”. Това говори за действителните предпочитания на детето, които
не основават на манипулации и внушения. Същите следва да бъдат отчетени
съгласно § 1, т. 5, а)
от ДР от ЗЗакрД.
В
допълнение бащата се грижи отлично за Д.. Детето е привързано към него и се
чувства сигурно в среда, която е подходяща с оглед неговото развитие. Детето е
в стабилно емоционално и психическо състояние, показва комуникативност,
адаптивност, съответна за възрастта си. Една промяна на вече установения
порядък в живота му, наложена по принудителен и за него начин, ще произведе
риск от увреждане, който не е пренебрежим и няма да способства за възстановяване
и укрепване на връзката с майката. Възстановяването
на връзката с другия родител няма да може да се постигне с външно за детето
решение, прекъсващо отглеждането му от бащата и наложено му по принудителен
начин. Това налага извод, че е в интерес на детето упражняването на родителските права да се предоставят
на бащата, като местоживеенето на детето да се определи при него.
По
отношение на личните отношения:
При
определяне режима на личните контакти на детето с майката, следва да се вземат
предвид всички обстоятелства, но винаги с оглед интересите на детето, за да се
осигури неговото правилно отглеждане и развитие във физически, емоционален и
интелектуален аспект. Целта е да се организират родителските функции по начин,
който най - пълно да отговаря на интересите на детето.
При
определяне на режима на лични отношения следва да се отчете, че към минал
момент е била нарушена връзката с майката. Налице е възстановяване на
връзката между майката и детето, което налага вземане на мерки, които да
поддържат това състояние. Горното налга да се определи максимално разширен
режим на лични отношения. Важно е да се отбелелжи, че разширеният режим ще
подобри връзката между майката и детето. Също така ще тушира евентуални опити
за настройване срещу майката, тъй като честите срещи и навлизането във възразст
на психическо и физическо съзряване на детето, ще доведат до изграждане на
собствена независима преценка на ситуацията.
Съдът
намира за подходящ режим на лични отношения, при който
майката има право да взема детето при себе си с преспиване и със
задължението да го върне при бащата, както следва: а). всяка първа седмица от месеца, а именно от
07:00 часа на първия понеделник от месеца до 19:00 часа в съотвения неделния
ден; б). всяка трета събота и неделя от месеца от 08:00 часа на съботния ден до
20:00 часа на неделния ден; г). 30 дни през лятото, като това време да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката; д). първите три дни през училищната пролетна ваканиця; е).
Коледните и Новогодишните празници на всяка четна година и Великденските
празници на всяка нечетна година; ж). на личните празници (рожден ден и имен
ден) на майката, както и на бабата и дядото по майчина линия; з). на личните
празници (рожден ден и имен ден) на детето всяка четна година.
Съдът
намира за необходимо да отбележи, че при определяне режима на лични отношения
не са най - важни интересите на родителите, а следва да се съблюдават
интересите на детето и при всички положения конфликтите между родителите не
следва да се отразяват на детето, като на същото следва да се осигури
благоприятна среда за пълноценно развитие, като в живота му присъстват и
двамата родители, включително и близките им.
По иска
по чл. 143 СК за издръжка на детето.
Всеки
родител е задължен да издържа своите деца съобразно своите възможности и
материално състояние. Правото на детето да получа издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството “ненавършило пълнолетие
дете”. Съдът следва да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя, като вземе предвид представените по делото
доказателства.
Конкретният
размер на издръжката се определя от нуждите на децата и възможностите на
родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на МРЗ, която в настоящия размер е 650 лева.
При
изследване на въпроса за доходите на родителите става ясно, че майката е трудово ангажирана. Детето се намира в предучилищана
възраст, което предполага повече разходи свързани със закупуване на дрехи,
обувки, както и осигуряване на развлечения и социални контакти. По делото не се
установи необходимостта от специални нужди за детето, водещи до високи разходи.
С
оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават
издръжка, възрастта и нуждите на децата, както и с оглед социално -
икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да
получава издръжка в общ размер на 300 лева. При разпределяне на тази издръжка
следва да се има предвид, че детето живее при бащата и същият полага ежедневни
грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че майката следва да осигурява
месечна издръжка в размер на 180 лева, а останалите 120 лева следва да се
поемат от бащата. Издръжлата следва да се присъди считано от 12.10.2020 г. –
датата на подаване на исковата молба, с който е предявен искът за издръжка. Исковата
претенция за разликата от 180 лева до предявения размер от 200 лева следва да
се отхвърли като неоснователна.
На
основание чл. 242 ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на
решението в частта му за издръжката.
По
разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответнкът има
право да получи направените разноски при благоприятно за него решение. Същият е
направил следните разноски: 500 лева – адвокатско възнаграждение и 150 лева –
депозит за вещо лице, т. е. общо 650 лева.
Ищцата следва
да заплати държавна такса за определения размер на издръжката на детето, която
е в размер на 259,20 лева – чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на
Д.С.Н., ЕГН ********** упражняването на родителските права спрямо детето Д.Д. С.,
ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето
на детето Д.Д. С., ЕГН ********** на адреса на бащата Д.С.Н., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични отношения между К.Р.Д., ЕГН ********** и детето Д.Д. С., ЕГН **********,
при който майката има право да взема детето при себе си с преспиване и със
задължението да го върне при бащата, както следва: а). всяка първа седмица от месеца, а именно от
07:00 часа на първия понеделник от месеца до 19:00 часа в съотвения неделния
ден; б). всяка трета събота и неделя от месеца от 08:00 часа на съботния ден до
20:00 часа на неделния ден; г). 30 дни през лятото, като това време да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката; д). първите три дни през училищната пролетна ваканиця; е).
Коледните и Новогодишните празници на всяка четна година и Великденските
празници на всяка нечетна година; ж). на личните празници (рожден ден и имен
ден) на майката, както и на бабата и дядото по майчина линия; з). на личните
празници (рожден ден и имен ден) на детето всяка четна година.
ОСЪЖДА К.Р.Д.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на сина си
Д.Д. С., ЕГН **********, чрез неговия бащата и законен представител Д.С.Н., ежемесечна
издръжка в размер на по 180 лева,
считано от 12.10.2020 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното
изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА К.Р.Д.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Н.,
ЕГН ********** сумата в размер на 650 лева,
представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА К.Р.Д.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Районен съд гр. П. сумата в размер на 259,20
лева - държавната такса за издръжката.
ДОПУСКА на основание
чл. 242 ГПК предварително изпълнение на решението в частта за издръжките.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В.А.