Определение по дело №23831/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 декември 2023 г.
Съдия: Лора Любомирова Димова Петкова
Дело: 20231110123831
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2023 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43411
гр. София, 04.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Частно
гражданско дело № 20231110123831 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
По делото е издадена Заповед № 14205 от 20.05.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която всеки от длъжниците Л. С. Н., Т. И. Н., С. И. Н. и В. И.
Н. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 919, 82 лв., представляваща задължения за ВиК
услуги за период на консумация 11.10.2018 г. -17.12.2022 г. за имот в [адрес], сметка ** към
кл. № **********, ведно със законна лихва за периода от 04.05.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 11.11.2018 г. до 17.12.2022 г. в размер на 124, 35
лв., държавна такса в размер на 20, 88 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 12,
50 лв.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са постъпили възражения от длъжниците, както следва:
възражение с вх. № 186128/28.06.2023 г. от Л. С. Н., чрез адв. В. С., с вх. №
186133/29.06.2023 г. от Т. И. Н., чрез адв. К. Б., с вх. № 186132/29.06.2023 г. от В. И. Н., чрез
адв. Н. И.а, възражение с вх. № 187452/30.06.2023 г. от С. И. Н., чрез адв. С. Д..
С разпореждане № 98378/09.08.2023 г. съдът е указал на заявителя, че в срок са
постъпили възражения, поради което за да установи вземанията си следва да предяви
установителни искове, като го е предупредил за неблагодприятните последици от
непредявяване на исковете в срок.
В указния срок установителни искове не са подадени, поради което с Определение №
34869 от 03.10.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 23831/2023 г. по описа на СРС, 88 с-е е е
обезсилена издадената Заповед от 20.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
С молба с вх. № 293569/19.10.2023 г., подадена от адв. С. Й. Д. в качеството й на
процесуален представител на С. И. Н., молба с вх. № 293574/19.10.2023 г., подадена от адв.
Н. И. И. в качеството му на процесуален представител на В. И. Н., молба с вх. №
293287/19.10.2023 г., подадена от адв. К. Б. в качеството й на процесуален представител на
Т. И. Н., молба с вх. № 293588/19.10.2023 г., подадена от адв. В. С. в качеството му на
процесуален представител на Л. С. Н., е поискано постановеното определение от 03.10.2023
г. да бъде допълнено в частта за разноските, като на всеки от процесуалните представители
на длъжниците, защитавани по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, се присъди
1
възнаграждение за процесуално представителство за оказана безплатна адвокатска помощ,
изразяваща се в подаване на възражение в размер на 960 лв., а в условията на евентуалност
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство съобразно чл. 6, ал. 1, т. 3
НМРАВ в размер на 450 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК са постъпили становища от заявителя [фирма] за
неоснователност на претенциите в предявените размери.
Съдът намира направените искания за допълване на постановеното определение от
03.10.2023 г. в частта за разноските за допустими и частично основателни.
Действително съдът е пропуснал да се произнесе в постановения от него акт по
отношение на разноските, дължими на длъжниците при обезсилване на заповедта за
изпълнение. В случая всеки от длъжниците е защитаван по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, затова
и адвокатско възнаграждение се дължи на адвоката, осъществил процесуалното
представителство на всеки един от тях. Съдът намира, че на всеки един от адвокатите се
дължи възнаграждение, но не и в претендирания от нея размер. Това е така, тъй като
разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. има за цел да осигури заплащането на възнаграждение
при позитивен резултат за труда на адвоката за осъществената от него безплатна адвокатска
помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Правото да определи размера на възнаграждението е
предоставено на съда по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, без да е обвързан от уговореното по договор между
представляваното лице и адвоката. В тази връзка следва да се отбележи, че извършеното от
адв. С. Й. Д., адв. Н. И. И., адв. К. Б., адв. В. С. в качеството им на процесуални
представители на длъжниците, процесуално действие се изчерпва единствено с подаването
на възражение по чл. 414 ГПК по образец, а съгласно ал. 1, изр. 2 от същата разпоредба,
„обосноваване на възражението не се изисква“. Ето защо, не е налице хипотеза на оказана
адвокатска защита по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, сочеща на възнаграждения от 480 лв. и нагоре, а
се касае до оказано съдействие по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата, в който случай
възнаграждението е в размер на 200 лв. Отделно от това, посочената разпоредба от
Наредбата следва да намери приложение и доколкото в нея не се предвижда изрично какъв е
размерът на дължимотото адвокатско възнаграждение в случай на подаване на възражение
по чл. 414 ГПК, поради което посоченото процесуално действие следва да се приравни на
„други молби“ по смисъла на чл. 6, т. 5 от същата. Само за пълнота на изложението следва
да се отбележи, че в заповедното производство не се предявяват различни искове,
респективно не се дължи защита по отделни искове и възнаграждение на адвоката за всяка
от претенциите. Действително, съгласно чл. 2, ал. 5 от наредбата за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от
формата на съединяване на исковете – обективно или субективно, но тази разпоредба е
приложима единствено в исковото производство, където могат да бъдат съединени няколко
иска за разглеждане срещу един ответник, искът да е насочен срещу няколко ответници, или
да бъде предявен от няколко ищци, както сочи и буквалният прочит на нормата. В
заповедното производство не съществуват подобни процесуални усложнения откъм страни
или предмет, както в исковия процес, като за определяне на възнаграждението е от значение
единствено дали издадената заповед за изпълнение е една, както и какъв е общият
материален интерес, без значение от броя на заявителите или различните интереси, които те
защитават. Този извод се извлича и от разпоредбата ан чл. 12 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която предвижда, че по заявление се събира
такса в размер на 2 % върху интереса, за разлика от исковото производство, в което се
събира такса върху всеки предявен иск, когато защитаваните интереси са различни.
Ето защо, наред с обезсилването на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК на
2
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. С. Й. Д., адв. Н. И. И., адв. К. Б., адв. В. С.
следва да се присъди и сумата от 50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство.
Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ***** да заплати в полза на адв. С. Й. Д. на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *** да заплати в полза на адв. Н. И. И. на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв., сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *** да заплати в полза на адв. К. И. Б. на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв., сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *** да заплати в полза на адв. К. И. Б. на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв., сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ** да заплати в полза на адв. В. Ф. С. на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв., сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3