Р Е Ш
Е Н И Е №75
гр.Стара Загора,
01.03.2022 год.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на тридесет и първи януари
през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Пенка
Маринова, като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело
№ 730 по описа за 2021 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с
правно основание чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във
връзка с чл.84, ал.3 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от А.Р.Ю. *** чрез пълномощника му
адвокат С.К.-Д. против принудителна административна мярка /ПАМ/ - изземване на
вещ по чл. 84, ал. 3 от Закона за
Министерство на вътрешните работи, наложена с Протокол за изземване на вещ по
чл.84, ал.3 ЗМВР от 13.10.2021г, съставен от полицейски орган – разузнавач в
ГОИД при ГПУ-летище Пловдив. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на принудителната мярка, обективирана в протокола, поради
допуснати съществени нарушения на административнопроизведствените правила и
неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание се поддържа
липса на задължителни реквизити по чл.59, ал.2, т.4 от АПК и се акцентира, че
Великобритания вече не е държава-членка на Европейския съюз, поради което за
нея не са приложими в пълен обем правилата на Конвенцията за прилагане на
споразумението от Шенген. Представя се протокол за връщане на вещ, иззета по
чл.84, ал.1 от ЗМВР, и с оглед на това се прави искане за произнасяне от съда и
присъждане на разноски.
Ответникът - полицейски орган-разузнавач в ГОИД при ГПУ-летище Пловдив,
инспектор С.А., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Николова оспорва
жалбата като неоснователна. Счита, че е спазена установената форма на акта по
чл.84, ал.3 от ЗМВР, а приложените по преписката писмени доказателства съдържат
изложение на фактическите обстоятелства за издаване на протокола. Намира за
налично валидно основание за издаването му – сигнал в ШИС за вещ, издирвана с
цел изземване, при което граничният полицай действа в условията на обвързана
компетентност като предприема мерки за предаване на издирваните вещи на
държавата, която ги издирва. Моли оспорването да бъде отхвърлено и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованото лице Д.Р.Ю. ***, редовно призован, не се явява и не изразява
становище по жалбата.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа
страна:
Лек
автомобил с рег.№***, марка „Воксхол“, модел „Инсигния“, цвят черен е
собственост на А.Р.Ю., закупен от него във Великобритания е регистриран в
България, за което на 27.09.2019г са издадени свидетелство за регистрация част I и част II.
С оспорения Протокол за изземване
на вещ по чл.84, ал.3 от ЗМВР от 13.10.2021г. ответникът разузнавач в ГОИД при ГПУ-летище Пловдив инспектор С.А. е
иззел от Д.Р.Ю. наред с други вещи, така и свидетелство за регистрация част I
за лек автомобил с рег №***, свидетелство за регистрация част II за лек
автомобил с рег.№*** и самия лек автомобил с рег.№***, марка „Воксхол“, модел
„Инсигния“, цвят черен. Взето е обяснение от лицето Д.Ю., който е управлявал
автомобила.
Видно от приложената към преписката
справка Интерпол-МПС от 10.01.2020г с валидност 20.12.2024г, автомобилът е съобщен
за издирване от Великобритания поради кражба с предвидени мерки, първата от
които е „Изземване на МПС“. След иззземването му е попълнен формуляр за
установено МПС, издирвано по линия на Интерпол рег.№10350р-10843/13.10.2021г,
съставени са докладна записка УРИ 10350р-10841/13.10.2021г. от ст.инспектор Д.С.
за установен случай на обявено МПС за
издирване от Интерпол и докладна записка УРИ 10350р-10836/13.10.2021г. от
мл.инспектор В. за резултатите от работата на граничнополицейския наряд на
13.10.2021г в ГПУ-Летище Пловдив.
При извършено техническо изследване
на свидетелство за регистрация част I за лек автомобил с рег №***, свидетелство
за регистрация част II за лек автомобил с рег.№*** се установява, че отговарят
на стандартите за документ от този тип по вид, размер, цвят, защити- експертна
справка №23/2021г.
Видно от писмо от МВР-Дирекция
международно оперативно сътрудничество рег.№В-1303/24.01.2022г., процесният
автомобил е заявен за връщане от собственика му в момента на кражбата. С Протокол
за връщане на вещ, иззета по чл.84, ал.1 от ЗМВР, на основание Заповед № 16/
26.01.2022г на Началника на ГПУ Летище Пловдив е върнат на Д.Р. А..
Така установената фактическа обстановка, преценена във връзка с направените
в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и след цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, мотивира следните правни изводи:
Оспорването на ПАМ „изземване на вещ“
по чл. 84, ал.3 от ЗМВР, като направено от легитимирано лице с правен интерес
/собственик на иззетия автомобил/, в законоустановения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност,
е процесуално допустимо. В случая правният интерес на обжалващия не е отпаднал
поради връщането на иззетата вещ, тъй като спорът е предизвикан от съществуването или не на правопораждащия
юридически факт за изземването й, а не само от последиците от издадения административен
акт, който не е оттеглен. Следователно не е налице отпадане на правния
интерес да се установи незаконосъобразността на ПАМ към датата на прилагането й.
Разгледана
по същество, се явява неоснователна.
Редът за налагане на процесната ПАМ е изчерпателно уреден в чл. 84 ЗМВР,
като в ал. 6 е предвидено, че съставеният протокол по ал. 3 от полицейския
орган следва да бъде утвърден незабавно, но не по-късно от 24 часа от конкретно
и изчерпателно посочени длъжностни лица, а именно: ръководителят на
териториално звено на ГДГП, гранично полицейско управление, база
гранично-полицейски кораби или районно управление на областна дирекция на МВР,
в което се съхранява вещта, както и уведомяване на държавата членка, въвела
сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол.
По делото няма
спор, че ПАМ, обективирана в оспорения протокол, е наложена от служител в МВР –
разузнавач в ГОИД при ГПУ-летище Пловдив, който е полицейски орган по смисъла
на чл. 57, ал. 1, предл. 4 от ЗМВР и
утвърдена от ръководителя на съответното граничното полицейско управление, т.е.
от материално и териториално компетентни административни органи.
Съгласно императивната
разпоредба на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите
основания за неговото издаване. Това са конкретните факти, въз основа на които
административният орган е приел, че са налице нормативно предвидените
материалноправни предпоставки за упражняване на възложената му компетентност.
Като правно основание за издаване на обжалвания акт е посочена разпоредбата на чл. 84, ал. 3
от ЗМВР, регламентираща, че при отказ на лицето да предаде вещта, за
която има сигнал за издирване в ШИС и/или в информационните фондове на
Международната организация на криминалната полиция (Интерпол), тя се изземва,
за което се съставя протокол, който се подписва от лицето, в което е открита
вещта, и от един свидетел. За да се счита изпълнено изискването на чл. 59, ал.
2, т. 4, предл. първо от АПК, оспореният протокол за изземване
следва да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на
релевантни юридически факти и обосновават наличието на някоя от законово
регламентираните материалноправни пречки за постановяване временното изземване
на вещта. В случая обективираното в обстоятелствената част на оспорения акт
като "мотиви" се свежда до посочването на правното основание за
издаването му – чл. 84, ал. 3
от ЗМВР. Това посочване не представлява мотивиране на фактически
обстоятелства, с които законът свързва съществуването на материалноправни предпоставки
за изземването на лекия автомобил. Но съгласно разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975
г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в съпроводителното писмо или в
друг документ към изпратената преписка. Видно от приложените към административната
преписка писмени доказателства – докладни записки от 13.10.2021г, формуляр за
установено МПС, издирвано по линия на Интерпол рег.№10350р-10843/13.10.2021г,
справка-Интерпол МПС, са достатъчни за извеждане мотивите за издаването на
оспорения протокол. С оглед изложеното съдът
намира, че при издаване на обжалвания административен акт не са допуснати
съществени нарушения на изискванията за неговите съдържание и форма.
Оспореният протокол
е и материално законосъобразен, тъй като от доказателствата се установява, че
процесният лек автомобил, марка „Воксхол“, модел „Инсигния“ с рег.№*** е обявен
за издирване от Интерпол, от страна, въвела сигнала - Великобритания. В
изпълнение на ангажиментите си към Интерпол България чрез компетентните си
органи от структурата на МВР следва да предприеме мерки за предаването на
издирваните вещи на държавата, която ги издирва. Това включва отнемане на вещта
от владението или държането на лицето, у което е намерена. В случая това е
заинтересованото лице Д.Ю., от когото издирваният автомобил е иззет. Полицейският
служител в ГПУ, какъвто е ответникът, действа в условията на обвързана
компетентност съобразно съобщението и въведените в интегрираната информационна
система мерки. В изпълнение на законоустановените си задължения при извършване
на проверка, когато установи наличие на сигнал в информационната система, по
силата на чл. 45, ал. 1, т. 3 от приложимата Инструкция № 8121з-813/09.07.2015
г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на ГКПП е
длъжен да предприеме и изпълни указаните действия /в сигнала е посочено
изземване на МПС/ без да има правото, компетенциите и възможността да проверява
достоверността, точността и актуалността на въведените данни от сигнала. Ирелевантно
е възражението на жалбоподателя относно различно прилагане спрямо
Великобритания на Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген след
напускането на Европейския съюз, доколкото подаденият сигнал за издирване на
вещта не е регистриран в ШИС, а в информационните фондове на Интерпол.
Предвид така установените
по делото факти съдът намира, че обосновано от гледна точка на доказателствата
и на материалния закон административният орган е приел, че са налице нормативно
регламентираните условия, с които правната норма на чл. 84, ал. 3 от ЗМВР
свързва постановяването на акт за изземване на процесната вещ. В този смисъл протоколът
се явява постановен в съответствие и при правилно приложение на материалния
закон и неговата цел, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
При този изход
на спора на основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
в полза на ответната администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв съобразно фактическата и правна сложност на
спора.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Р.Ю. ЕГН ********** *** против
принудителна административна мярка - изземване на вещ по чл. 84, ал. 3 от Закона за Министерство на
вътрешните работи, наложена с Протокол
от 13.10.2021г, съставен от полицейски орган – разузнавач в ГОИД при ГПУ-летище
Пловдив, като неоснователна.
ОСЪЖДА А.Р.Ю. ЕГН ********** *** да заплати на Главна
дирекция „Гранична полиция“ –МВР сумата 100 /сто /лв за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно оспорване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: