Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 20.07.2018г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
двадесет и втори май година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Х. - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 6200 по описа за 2015 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
производството са предпочитан иск с правно основание
чл. 284 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.51, ал.3 от ЗЗД за вреди от ексцес и евентуален иск по чл. 284,
ал.2 от КЗ /отм./
По
изложените в исковата молба обстоятелства П.Б.П., ЕГН **********,
чрез пълномощника му адв.Т.Х.-САК е
предявил срещу Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.”, БУЛСТАТ ********, представлявано от О.П.–
председател, осъдителен ИСК за заплащане на сумата от 100 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от
влошаване на здравословното състояние /ексцес/ вследствие на черепно-мозъчна травма получена при ПТП настъпило на 28.05.2010г. в Белгия, и изразяващо се в развита епилепсия, парциални
и вторично генерализирани тонично-клинични пристъпи, долна дясна латентна
монопареза, съчетана с обща отпадналост и болки в главата, което влошаване на
здравословното състояние установено с Експертно решение №2915 от заседание №197
от 21.11.2011 г. на „IV МБАЛ София” ЕАД, и е в причинна връзка с травма получена от ПТП
, ведно със законната лихва считано от 21.11.2011г. –
датата на установяване на ексцеса
до окончателното плащане.
При евентуалност, в случай на отхвърляне на предпочитания иск П.Б.П., ЕГН **********, чрез пълномощника му
адв.Т.Х. е предявил срещу Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.”, моли да бъде осъден
ответника да заплати сумата от 90 000 лева представляваща
адекватен според ищеца размер на обезщетение за неимуществени вреди от
черепномозъчна травма получена от ПТП, станало на 28.05.2010г. в кралство
Белгия, и настъпилите усложнения, след приспадане на плащането на сумата от 4400 евро от застрахователя ведно с мораторна лихва върху главницата, считано от
датата на влошаване на здравословното му
състояние - 21.11.2011 г., до окончателното заплащане.
Твърди се, че на 28.05.2010г., около
22.25 часа, на магистрала Е 313 ( път - улица 1: А13 - КР: 44.8) в провинция
Антверпен, на територията на кралство Белгия, ищецът П.Б.П. е пътувал по магистралата, от
Англия за България, управлявайки автомобил марка „Форд” модел „Транзит” с per.
№********(с британска регистрация), когато лек автомобил марка „Форд” модел
„Фиеста” с per. № ***** (В) (белгийска регистрация), управляван от С.Р.му отнел
предимството, като навлезнал в лентата, в която се е движил ищеца, вследствие
на което последвал удар в задната част
на „Форд” модел „Транзит” управляван от П.П.
, след което автомобила му се блъска в странична
мантинела.
Твърди се, че с фиш за пътен инцидент, съставен от Пътната полиция в
Тюрнхаут, кралство Белгия, е констатирано, че виновен за инцидента е лицето С.Р.,
който е управлявал лек автомобил марка „Форд” модел „Фиеста” с per. №*****.
Вследствие на ПТП-то ищецът получил
тежка черепно-мозъчна травма, загуба на съзнание, както и множество охлузвания
по цялото тяло. След процесният инцидент П.Б.П. е закаран в център за неотложна
медицинска помощ в Антверпен, където престоял няколко дни под лекарско
наблюдение.
Сочи се, че виновният водач С.Р.е имал
валидно сключена валидна застрахователна полица № Р/91806199 със застрахователя
„КВС verzekeringen NV” Белгия. На 15.09.2010г. белгийският застраховател на
виновния водач е информирал „Националното
бюро на Б.А.З.“ (НББАЗ), че „Д.О.з.” ЕАД е неговият представител
за уреждане на претенции при възникнали пътни инциденти.
След разменена кореспонденция с „Д.О.з.” ЕАД, на 23.10.2013г. застрахователя
превежда по банковата сметка на ищеца за
претъпени имуществени и неимуществени вреди от ПТП на 28.05.2010г., сумата от 13 123.62 лева.
Ищецът твърди, че вследствие на удара в
главата и травмата при ПТП е развил тежки усложнения, а именно -
посттравматична епилепсия - парциални и вторично генерализирани тонично-
клонични пристъпи. Твърди се, че епилепсията е съчетана с изпускане „по малка
нужда”, болки в главата и обща отпадналост. Твърди се, че няколко месеца след
катастрофата, ищецът П. започнал да получава припадъци, които зачестили (по
няколко на месец), поради което на 15.06.2010г. му било издасено направление за невролог. На
11.04.2011г. направил преглед в неврологичен кабинет, където му правили
енцефалограма и било констатирано, че оплакванията на
пациента касаят посттравматична епилепсия.
Твърди се, че на 07.12.2010г. ищецът
получил припадък, за издаден фиш
от Център за спешна медицинска помощ,
което е наложило спешната намеса на специалисти.
Твърди се, че на 09.09.2011г. П.Б.П. посетил д-р Р.К.с оплаквания от
главоболие и получени няколко пристъпа със загуба на съзнание. На 28.09.2011г.
ищецът бил приет в МБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ” ЕАД, отделение по „Образна
диагностика”, където са му направили магнитно-резонансна томография (МРТ) на
глава, като при изследването извода е находката може да се свърже с лакунарни съдови
инциденти свързани с преживяната травма на главата
Сочи се, за периода 03.10.2011г. до 06.10.2011г. ищецът е хоспитализиран в „Токуда болница
София”, където от Клиниката по неврология, след проведените изследвания се
достига до заключение, че П.Б.П. след прекарана черепно-мозъчна травма развива
симптоматична епилепсия с недобър контрол върху пристъпите от ниски дози АЕМ.
На 21.11.2011г.
ТЕЛК за общи
заболявания при „IV МБАЛ София” ЕАД, след освидетелстване издал на ищеца решение
№ 2915 от заседание № 197/21.11.2011 г. в което му поставят следната диагноза -
Епилепсия. Симптоматична
епилепсия - парциални и вторично генерализирани тонично - клонични пристъпи.
Долна дясна латентна монопареза. С това решение
лекарите от ТЕЛК признават на П.Б.П. 62 % трайно намалена работоспособност за
срок от 1 година, като същият не следва да полага тежък физически труд,
психически да не се пренапряга, да не работи е режещи машини, ток е високо
напрежение, огън, водоеми и други опасни за живота дейности. Сочи се, че това е датата, на която следва да се приеме,
че ищецът е получил усложнение,
влошаване (ексцес) от травмата на главата, причинена от ПТП-то, станало на 28.05.2010г.
На 23.05.2013г., след преглед и освидетелстване на ищеца П.П. лекарите от ТЕЛК
потвърждават предходното решение и продължават срока на трайно намалена
работоспособност до 01.05.2015г. Твърди се, постепенно състоянието на ищецът П.
се влошило, не можел вече да работи,
заради забраната на ТЕЛК да полага физически труд и такъв с психическо
напрежение, имал епилептични припадъци, въпреки провежданото лечение по схема.
Единствения доход на ищеца останала пенсия по болест от 131 лева. Сринал се
психически.
Твърди се, че е налице значително
усложнение и влошаване здравето на ищеца,
което е потвърдено в две решения на ТЕЛК, като вредите от тях също
подлежат на обезвреда.
Ищецът се позовава на чл.284, ал.2, т.1, т.2 и т.З от КЗ, право на
обезщетение по ал. 1 има увреденото лице, което пребивава в Република България, при условие че: Застрахователният
договор на виновния водач е сключен със застраховател, установен в държава
членка, различна от Република България; Застрахованото моторно превозно
средство на виновния водач обичайно се намира в държава членка, различна от
Република България, и Застрахователното събитие е настъпило извън Република
България в държава членка или на територията на трета държава по време на пътуване
между териториите на две държави членки.
Твърди се, че са налице и трите
хипотези на чл.284, ал.2 от КЗ/отм./, тъй като застрахователят на виновния
белгийски водач е установен в държава членка, различна от Република България;
застрахованото МПС - марка „Форд” модел „Фиеста” с per. № ***** обичайно се намира в държава членка,
различна от Република България и най-сетне застрахователното събитие е
настъпило извън територията на Република България, поради което увреденият - П.Б.П.
има право да иска обезщетение пряко от НББАЗ, в качеството му на компенсационен
орган.
Ответникът Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.”
чрез пълномощника си адв.Т. Я. - САК, в
срока по чл.367 ГПК, е депозирал писмен отговор с релевирани възражения за недопустимостта
на ищцовата претенция, при евентуалност за неоснователност. Поддържа се в отговора, че не е предвидена
законова възможност за предявяване на претенции по исков ред срещу
Компенсационния орган, когато събитието е настъпило на територията на друга
държава-членка на ЕС; поддържа
възражение за недопустимост, поради
това, че ищецът е предявил исковете си пред съда, без да са предприели
необходимите действия, съгласно задължителната процедура по чл.285 от КЗ; имало ясно изразена позиция на
застрахователя и, което изключвало възможността за участие на Компенсационния
орган в извънсъдебно или съдебно производство, с оглед нормата на чл.285, ал.6
от КЗ. На следващо място ангажира становище за неоснователност на исковите
претенции, т.к. не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника, съгласно чл.284 и чл.285 от КЗ; налице била хипотезата на чл.285,
ал.4 от КЗ. В отговора се оспорват
твърдените факти за механизма на ПТП; навежда доводи за приложимост на
белгийското право, като право на държавата, в която е настъпило нараняването,
т.к. ПТП, при което била причинено увреждането на пострадалия, настъпило на
територията на Кралство Белгия. В тази връзка ответното сдружение се позовава
на нормите в Регламент (ЕО)
№ 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли
2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения
(„Рим II“).
Ответникът не оспорва, че процесното ПТП е причинено от „Форд” модел „Фиеста” с per. № ***** (В) ,
гражданската отговорност във вр. с който, към дата на ПТП е застрахована в „КВС verzekeringen NV” Белгия. Не
оспорва, представителят на чуждестранния застраховател за уреждане на претенции на територията на Р
България е „ДЗИ – О.З.”. Ответникът поддържа, че след като ищецът
заявил претенцията си за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди
от ПТП на 28.05.2010г., претенцията била
разгледана и 23.10.2013г. на П.П. е изплатено обезщетение от 13123лв. Твърди се в отговора, че в хода на
разглеждане на претенцията от белгийския застраховател с писмо вх.№92-6988 от 19.12.2011г., по описа
на „ДЗИ-ОЗ”ЕАД, ищецът е представил
медицински документи, съдържащи информация за претърпените от него последици от
причинените при ПТП травми, а именно епилептични припадъци, включително и ЕР №2915 от
21.11.2011 г. Твърди се, че тези документи са разгледани от застрахователя и
взети предвид, при уреждане на претенцията. Твърди се, че изплатеното
обезщетение е съобразено от КВС с установеното по преписката съпричиняване от
страна на ищеца – непоставен предпазен колан. В този смисъл релевира възражение
за съпричиняване на вредите от ищеца, който е бил без оставен предпазен колан в
момента на ПТП. Поддържа, че не е налице влошено здравословно състояние на
пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението.
От друга страна оспорва причинната връзка, между получените при ищеца телесни
увреждания при процесното ПТП и твърдените усложнения от тях. При условия на евентуалност, в случай, че
искът се докаже по основание оспорва размера на същия, съответно за размера над
13 123 лева. Счита се, че определената от белгийския застраховател за
изплащане сума е достатъчна за да овъзмезди неимуществените вреди. Оспорва претенцията
за лихва по основание и размер. Заявява възражение за изтекла давност и/или
преклузия по приложимия закон,както по отношение на главницата, така и на
лихвата. Претендира разноски, съобразно депозиран
списък по чл. 80 от ГПК.
Исковете
се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Х. и препълномощения адв.Ат. А..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно
заседание от адв.Н..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК, вр. с
чл.12 ГПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
От приетия Фиш за пътен инцидент
от 28.05.2010г., съставен от Пътната
полиция в Тюрнхаут, кралство Белгия, се установява, че на 28.05.2010г., около
22.25 часа, на магистрала Е 313 ( път - улица 1: А13 - КР: 44.8) в провинция
Антверпен, настъпило ПТП между лекотоварен
„Форд” модел „Транзит” с per. №********управляван от П.Б.П. и лек
автомобил „Форд” модел „Фиеста” с per. № ***** (В), управлявано от С.Р.при което бил ранен П.П.. /фиш на л.11-л.14 от делото
представен в превод от нидерландски на български език/
В документа е отразено, че водача С.Р.има
застрахователна полица № Р/91806199
със застрахователя „КВС verzekeringen NV” Белгия. Отразено е още, че ранения
при ПТП П.Б.П. е откаран в Обща болница С.Д.- Геел.
Видно от
Епикриза № 612/********** /31.05.2010г. издадена от Служба по неврология на Обща
болница С.Д.– Геел, отделение по
неврология, П.П., роден на ***г., е бил хоспитализиран периода от 28.05.2010г.
до 31.05.2010г., след като станал жертва на ПТП, при страничен удар на МПС,
което е шофирал. Отразено е, че
пациентът е получил травма от камшичен удар, сътресение и нараняване на
главата, кратка загуба на съзнание, амнезия, гадене с повръщане, болки в
главата и врата. /л.208 –л.209 от делото/
От страна на Агениция Пътища и транспорт Антверпен е оказана пътна
помощ с репатрак на „Форд Транзит” с
per. №F 441 PYP, управлявано от П.Б.П., за чиято стойност е издадена фактура за
235 евро, платена от ищеца./л.210 и л.310
от делото/
Срещу водача С.Р.било образувано наказателно производство Полицейски съд
Турнхаут, за реализираното от него ПТП
на 28.05.2010г. /л.274 от делото/
Видно от представената в превод, неоспорена присъда № 2011/ 7544,
постановена от Полицейски съд Турнхаут, в открито заседание на 30 юни 2011г., С.Р.е признат за виновен по
повдигнатото обвинение, за това, че на 28.05.2010г. в Меерхаут,
като водач на МПС и ползвател на пътя, не е упражнявал контрол върху своето
моторно превозно средство, както и по обвинението, че е причинил катастрофа
- ПТП дължащо се на негови лични
действия, поради липса на внимание, но без умисъл, при което ПТП непредумишлено
е наранен П.П., като С.Р.е осъден да плати парична глоба от 275 евро. /л.276- л.279 от делото/
От
представеното заявление до КВС от
31.05.2010г., се установява, че ищецът П.П. е уведомил „КВС
verzekeringen NV”, като застраховател по полица № Р/91806199, за настъпилото на
28.05.2010г. в Меерхаут ПТП, между МПС „Форд Фиеста” с per. № *****
(В), управляван от С.Р.и
МПС „Форд Транзит” peг. №********управляван
от П.Б.П., като на графична схема, са онагледени участъците, в които
лекотоварния автомобил е увреден
–странично и в предна част. /л.293-л.295
от делото/
В информация от 28.05.2010г., от страна на „КВС verzekeringen NV”, чрез представител М.К., е
потвърдено наличието на застраховка „ГО” по полица № Р/91806199 ./л.301-л.302
от делото/
Видно от писмо от 08 септември 2010г. ответното НББАЗ е уведомено от Взаимен
фонд за автозастраховане за произшествие настъпило на 28.05.2010г. в Меерхаут, Белгия, с потвърждение на
гаранции от КВС./л.291
от делото/
Назначен представител на белгийския застраховател „КВС verzekeringen NV” за
България е „Д.О.з.”, което се установява от приетата
кореспонденция водена през месец септември 2010г. между ответното НББАЗ и белгийския застраховател./л.321 -327 от делото/
В „Д.О.з.”, като представител
на „КВС”, във връзка с настъпилото
на 28.05.2010г. в Белгия застрахователно събитие е образувана преписка по щета № С-10-0005-В,
представена по реда на чл.192 ГПК, приложена на л.92 до
л.279 от делото.
Видно от преписка по щета №
С-10-0005-В, с вх.№92 -6988/ 11.10.2010г.
ищецът П., приложил полицейски протокол, копие от фактура за престой на автомобила./л.259/ Ищецът на 11.10.2010г.
представил пред ДЗИ –ОЗ и формуляр с
описание на застрахователното събитие от 28.05.2010г., като посочил
обстоятелствата на претърпяното ПТП, при което между градовете Мерхаут и Хаселн
бил ударен от л.а. Форд Фиеста, като след произшествието бил закаран в болнично
заведение поради получен удар в главата, а автомобила му „Форд Транзит” бил
закаран на платен паркинг, като
представил и фактура за 253 евро ./л.253,
л.252 от делото/
Видно от преписката по щета №
С-10-0005-В, от страна представител на „Д.О.з.”, през октомври 2010г. е
направено предложение до „КВС”,
във връзка с произшествието от 28.05.2010г. в Белгия с пострадал П.П., да се
резервира сумата 5000 евро, от която 2500 евро имуществени вреди и 2500 евро
неимуществени вреди. Във връзка с
имуществените вреди са представени фактури за ремонт на „Форд Транзит” и ОПР на „С.Т.”ООД, с управител П.Б.П. за 2009г., 2010г. и 2011г. Представени са болнични
листове и медицинска документация.
С молба вх.№94-П-48/23.03.2012г. по описа „Д.О.з.” ЕАД, П.Б.П., заявил
пред застрахователя претенция за неимуществени вреди от породилото вследствие
на събитието заболяване, поради което е
затруднен да осъществява нормална интелектуална дейност и за него е станало невъзможно да работи и да
управлява дружеството си, в размер на 200 000 лева./л.204 от делото/ Ищецът поискал това обезщетение да му се
заплати отделно от обезщетението за имуществени вреди.
Видно от Ликвидационен акт от
22.10.2013г., по щета №
С-10-0005-В, с полица № Р/91806199 в КВС Белгия, на П.Б.П. е определено обезщетение
13 123,62 лева за материални и
нематериални щети.
По делото е безспорно, като се
установява и от преводно нареждане от 23.10.2013г., че сумата от 13 123.62 лв. е преведена на ищеца П. от „Д.О.з.” ЕАД, на 23.10.2013г./л.20 от делото/
Във връзка с твърденията за влошаване на
здравословното състояние на ищеца
е приет Амбулаторен лист №612/ 18.06.2010г.
издаден от д-р Р.К.-невролог в ДКЦ Токуда, с отразен преглед на П.Б.П. с
диагноза травма на главата.
Представен е Фиш за спешна медицинска помощ
от 07.09.2010г., от който се установява, че ищеца П.П. е посетен на място
поради колапс. Състояние след гърчове с
диагноза: епилепсия. Състояние след травма./л.22 от делото/
В
приетата електроенцефалограма от 11.04.2011г. изготвена
от д-р Й.Й.- невролог, е констатирано , че оплакванията на П.Б.П. на 41 г. касаят посттравматична
епилепсия./л.23 от делото/
Видно
от МРТ изследване от 28.09.2011г. издадено от Отделение по образна диагностика
на МБАЛ „Царица Йоана- Исул”, при
пациента П.Б. Петровсе
установяват в двустранно париетално множествени дискретни лакунарни
второсигнали промени, /диаметър под 4 мм./. Находките ангажират субкортикалното
бяло мозъчно вещество. Заключение: МРТ находка в субкортикалното
бяло мозъчно вещество може да се свърже с лакунарни съдови инциденти, свързани
с преживяната контузия на главата. Диагноза: състояние след ЧМТ, посттравматична епилепсия./л.28 от делото/
От приетата Епикриза по ИЗ №22624 на Токуда Болница, се установява, че П.Б.П.
на 41 г. е бил хоспитализиран в клиниката по неврология от 03.10.2011г. до 06.10.2011г. Отразено е в
епикризата, че се касае за пациент, който след прекарана ЧМТ развива
симптоматична епилепсия - парциални и вторично генерализирани тонично-клинични пристъпи, долна дясна
латентна монопареза./л.29 от делото/
Видно от неоспореното Експертно
решение на № 2915 от заседание № 197/21.11.2011 г. на ТЕЛК при „IV МБАЛ София”
ЕАД, след освидетелстване на П.Б.П. е призната 62 % трайно намалена
работоспособност за срок от 1 година, с водеща диагноза: Епилепсия. Симптоматична епилепсия - парциални и
вторично генерализирани тонично - клонични пристъпи. Долна дясна латентна
монопареза. С това решение, като противопоказни са
посочени физически труд, труд с психическо напрежение, работа с режещи инструменти./л.31 от делото/
Видно от приетото медицинско направление от 30.11.2011г. издадено
от д-р И.Д., в същото се констатира, че П.Б.П.
не е страдал от хронични заболявания, засягащи нервната система, както и че не
е бил диспансеризиран по повод на такива оплаквания до месец май 2010г. /л.32
от делото/
Прието е неоспорено неоспореното Експертно решение на № 0895 /
23.05.2013г. на ТЕЛК при УМАЛ „Св. Иван
Рилски” ЕАД, след преосвидетелстване на П.Б.П. е призната 62 % трайно намалена
работоспособност за срок от две година, с водеща диагноза: Епилепсия. Състояние след ЧМТ.
Симптоматична епилепсия - парциални и вторично генерализирани тонично -
клонични пристъпи./л.108 от делото/
От приетото Удостоверение
изх.№1053/ 09.02.2015г. издадено от НОИ – ТП – София град, се установява, че
ищецът П.Б.П. се е пенсионирал с пенсия
за инвалидност поради общо заболяване от 131 ,33 лв./л.46 от делото/
По делото е
изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р П.М.И., д.м. -
специалист по нервни болести и
неврохирургия. От приетото заключение на
СМЕ, вещото лице е обосновало извод, че в следствие на ПТП-то П.Б.П. е получил мозъчната травма, която е протекла
сравнително леко през острия период: след травматичния момент с кратка загуба
на съзнание, амнезия, гадене с повръщане, болка в главата и врата. Обективно е
описана контузия - тип натъртване в дясната париетална област на главата, без
травматични увреждания на мозъка при ранното кампютърно томографско изследване
на мозъка и без епилептични признаци - Кратък болничен престой, протекъл гладко
без усложнения. Кратка загуба на съзнание, амнезия, гадене с повръщане, болка в
главата и врата. Сочи се, че при направеното МРТ изследване на 28.09.2011 г. по
повод на Епилептичните пристъпи се установяват в двустранно париетално
множествени дискретни лакунарни / диаметър под 4 мм./ второсигнали промени.
Находките ангажират субкортикалното бяло мозъчно вещество . Според в.л. д-р И.
това основание да се приеме, че при процесното ПТП
на 28.05.2010г. ищецът П. Бриславов П. е претърпял леко преминала черепно-мозъчна
травма, проявила се 4 месеци след напълно светъл посттравмен период.
Епилептичният синдром, проявил се многократно, се включва в рубриката на
Епилептичната болест с травматична причина /етиология/. От приложената справка
от личния лекар, се установява, че освидетелствувания,, е претърпял мозъчна контузия, а не сътресение
на мозъка със загуба на съзнание, защото последното е невродинамично
разстройство на мозъчната дейност, докато мозъчната контузия се представя със
структурни увреди на мозъчната субстанция, каквито при П. се
установяват при късното МРТ изследване. Вещото лице сочи, че описаната
долна дясна
монопареза при първото осведетелствуване от ТЕЛК също е симптом от увреждане на
мозъка. Диагнозата епилепсия е описана в клиничните изследвания и се
потвърждава от проведените електоенцефалографски изследвания на ищеца. Вещото
лице обосновава извод, че при пострадалия П.Б.П. се развива късна
травматична епилепсия. Епилептичния синдром, проявил се многократно се включва
в рубриката на Епилептичната болест с травмена причина /етиология/. От
приложената справка на личния лекар се установява, че последният не е страдал
от хронични заболявания, засягащи нервната система, не е бил диспансеризиран по
повод на такива и лекуван от специалист невролог до м. 06.2010 г. От
заключението на СМЕ, се установява, че
има причинноследствена връзка
между претърпяната черепномозъчна травма на 28.05.2010г. и получените
впоследствие от пострадалия епилептични припадъци и невъзможността за да се
контролира пикочния мехур. Контролът на пикочния мехур се губи по време на
епилептичните припадъци със загуба на съзнание, а общата отпадналост и
главоболието са вследствие на невроастеничен синдром, най-вече след
епи-припадъците. Установява се от заключението на СМЕ, че прогнозата при заболяването
травматична епилепсия не е добра, тъй като заболяването е хронично прогресиращо
и се изискват редовна употреба на нужните лекарства и лечебно-охранителни
условия до края на живота му. Заболяването не подлежи на излекуване -
ремисии с различна продължителност, но при случаите с ежеседмични пристъпи се
приема, че болният е зависим в голяма степен от заболяването си. От страна на здравното обслужване е
задължително пожизнено диспансерно наблюдение от невролог и регулярни
консултации от психиатър. На болния
човек се ограничават прогресивно социалните контакти. В случая болният ищец е с
60% трайно намалена работоспособност по експертната оценка на ТЕЛК, която се
преоценява през 3 или 2 години. Ищецът е
преосвидетестван с ЕР на ТЕЛК № 1899/17.06.2015 г. при IV МБАЛ – София, с водеща диагноза: Епилепсия. Симптоматична епилепсия. Обоснован е
извод, че заболяването не подлежи на излекуване. Има
редица забрани за условията му на труд: несвързани с височина, близост до огън,
вода и всички вредни за здравето условия. Сочи се в заключението на СМЕ, че продължителното
боледуване от епилепсия почти винаги завършва с психични разстройства и води до
интелектуален упадък.
Приетото, неоспорено заключение на СМЕ, с д-р П.М.И., съдът
възприема, като обективно, подробно и
компетентно дадено.
От прието
заключение на ПАТЕ, изготвена от вещото лице инж.А.П.А., се установява,
че процесното ПТП е настъпило на 28.05.2010
г., в 22:25 часа, на територията на община Меерхаут, на автомагистрала : А13 -
КР: 44.8 , ( 44+800 км), която е добре осветена Процесният
лекотоварен товарен автомобил- микробус Форд Транзит с per. № ********, управляван от ищеца П.П. се е движил по
автомагистрала А13 = Е 313, със скорост не по-висока от 90 км/ч, което е
ограничението на скоростта в Белгия, в средната лента, която е дясната активна
лента за движение. Най-дясната лента е за аварийно спиране. В лявата лента се е
движил л.а. „Форд Фиеста, с per. №
***** (В), управляван
от С.Р., най-вероятно с приблизително същата скорост. В определен момент
водачът на Форд Фиеста е предприел маневра завиване надясно и навлизане в
дясната лента, като е застанал под значителен ъгъл пред микробуса. Поради липса
на данни не е възможно да се установят точните скорости на двата автомобила.
Вещото лице сочи, че след удара л.а. Форд Фиеста продължава да се движи
диагонално надясно, като от удара ускорен, със засилена ротация в посока на
часовниковите стрелки. Движението му е било неконтролируемо от водача му и се
удря в дясната мантинела. При тези данни
вещото лице инж.А. е обосновало извод, че ударът за водачът на микробуса П.П. е бил
неизбежен. Обоснован е извод, че водачът лекия автомобил Форд Фиеста е
предприел рискова маневра престрояване от лява в дясна пътна лента на микробус Форд Транзит, с което е създал опасната ситуация и
предизвикал настъпването на ПТП.
От
приетото заключение на комплексната съдебномедицинска
и автотехническа експертиза, с вещи лица д-р П.М.И.
и доц. инж.А.П.А., /в медицинската му
част/ се установява, че е налице причинно-следствена
връзка между претърпяната черепномозъчна травма на 28.05.2010 г. и получените
впоследствие от пострадалия епилептични припадъци, невъзможност да се
контролира пикочният мехур, обща отпадналост и главоболие. При пострадалия П.Б.П.
се развива Късна травматична епилепсия. Същата е резултат на претърпяната
черепно- мозъчна травма четири месеца по-рано - светъл посттравмен период.
Епилептичния синдром, проявил се многократно се включва в рубриката на
Епилептичната болест с травмена причина / етиология/ - в случая претърпяната
черепномозъчна травма при процесното ПТП
на 28.05.2010 г. Конкретните доказателства, че твърдените епилептични
припадъци са в причинно -следствена връзка с травмата са:
- Липса на клинични и анамнестични данни за епилептични припадъци при
Освидетелствания преди процесното ПТП; факта че травмата предшества по време
заболяването на Пострадалия от Епилепсия; наличието на установена и описана в
консултация от Невролог и в Експертно решение на ТЕЛК десностранна долна
монопареза на Пострадалия след травмата; патологичните
промени в структурата на главния мозък
при МРТ след една година от претърпяната травма - 28.09.2011 г.; Получващите се
и многократно описани епилептични припадъци в медицнски документи от спешната,
и болничната помощ епилептични припадъци и др. неврологични оплаквания и
симптоми - всички са след претърпяната черепномозъчна травма при процесното
ПТП; Установените и описани ЕЕГ болестни промени в биоелектричната активност на
мозъка потвърждават диагнозата Епилепсия, обстоятелството, че пациентът не е
страдал от хронични заболявания, засягащи нервната система и не е бил
диспансеризиран по повод на такива и лекуван от невролог до м.06.2010 г.
По
отношение на наличието на поставен
предпазен колан в момента на ПТП, вещите
лица сочат, че предназначението на предпазния колан в
автомобила е да фиксира тялото на водача или на пътниците към седалката, докато
главата остава свободна по отношение на обем движения в шийната област. Като
част от тялото, главата е защитена единствено от отклонения в задна /дорзална/
посока от предпазните подглавници /облегалки/, поставени върху облегалките на
седалките. Поради това вещите лица обосновават извод, че травмите на шийната
област на гръбначния стълб и на главата не са защитени от предпазния колан. В
заключение, вещите лица приемат, че в процесния случай предпазният колан не би
имал никакво предпазно влияние върху тежестта на понесената черепномозъчна
травма. При изслушване на заключението в о.с.з. на 30.01.2018г. в.л. д-р И.
посочи, че е направил личен преглед на ищеца П. на 12.06.2016г., който при
пътуването му за прегледа получил припадък в Костинброд, където му оказали лекарска
помощ. Ищецът му споделил, че живее в гр.Монтана, при свой приятел, защото е
загубил жилището си в гр.София, загубил е и семейството си. Д-р И. пояснява, че
при ищеца е налице класически случай на травматична епилепсия.
Заключенията на приетите ПАТЕ и
КМАТЕ, съдът възприема, като обективно и компетентно дадени.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства, чрез разпит на свидетелката Л.Н.. Св. Н. сочи в
показанията си, че познава П.П. от есента на 2011г., когато се запознали пред
кабинета на личния лекар. Свидетелката
сочи, че П. е споделял, че е катастрофирал в Белгия, и е бил в тамошната спешна неотложна помощ за
няколко дни, видимо се притеснявал от
това. Свидетелката Л.Н. сочи, че живели
с ищеца П. на семейни начала в
периода от 2012-а до 2014 година. От този период знае, че П. е епилептик и че е посещавал невролог,
понеже и свидетелката имала придобита епилепсия и двамата са говорили по
въпроса. Сочи, че П. и споделил за инцидента с него, както и че епилепсия е
развил във връзка с инцидент, който станал с него - катастрофа с автомобил. Сочи,
че П. спазвал медикаментозен режим – пиел лекарство тегретол, което е за
епилепсия. Според свидетелката П. бил доста стресиран, подтиснат, проявявал
често страхови състояния от излизане, от хора, от автомобили се страхувал
определено. Страхувал се да се придвижва в градска среда, защото има много
автомобили. Знае, че П. е посещавал психиатър, но не са задълбавали темата,
защото той не искал да се говори за това.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката Н., които са
непротиворечиви и кореспондират със заключението на СМЕ.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта:
Ищецът
е предявил искова претенция с правно основание, чл.284, ал.1, т.1, вр. с ал.2 КЗ /отм./ за заплащане на неимуществени вреди от ексцес. Съгласно
сочената разпоредба, НББАЗ, като Компенсационен орган заплаща обезщетение на
увредено лице, пребиваващо в Република България, когато застрахователят на
виновния водач или неговият представител за уреждане на претенции в Република
България не е изпълнил задълженията си в срока по чл. 271, ал. 1 от КЗ /отм/.,
като в случая предмет на претенцията са неимуществени вреди от влошаване
/ексцес/ на здравословното състояние на ищеца – развито заболяване
посттравматична епилепсия в следствие на травмата при ПТП, които вреди не са
обезщетени. Предвид поддържаните в
исковата молба твърдения, предявения иск е допустим.
Поддържаните в отговора възражения на
ответника за недопустимост на претенцията са неоснователни. Твърдението, че
нормите на чл.284 и чл.285 КЗ /отм./ предвиждат единствено способ за
извънсъдебно уреждане на претенцията на увреденото лице, не може да се сподели.
допустимостта на воденето на иск срещу Сдружение "НББАЗ." гр.София, като
компенсационен орган и качеството му на пасивно легитимиран ответник в съдебен
спор при възникнало задължение по чл. 284 КЗ (отм.); за заплащане на
обезщетение на увреденото лице не е спорно нито в правната доктрина, нито в
съдебната практика. В чл.284 от КЗ /отм./
са регламентирани предпоставките за ангажиране отговорността на НББАЗ, като
компенсационен орган, които са и елементи от фактическия състав на претенцията
в случай на съдебно предявяване. При липсата на регламентирана процедура по
обжалване на отказ от страна на НББАЗ да заплати обезщетение на правоимащите,
да им се отрече възможността да го претендират по съдебен ред освен, че не съответства на буквата и разума на закона, е и
противоконституционно./ В този см. Решение №409/27.02.2015г.
по гр.д.№2445/2014г. на САС, ГО, 8 –ми състав
/
Както
е прието в Определение № 886 от 9.ХІ.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 130/2011 г.,
ІІ т.о., Българският съд е компетентен по иска срещу Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.” - гр.София за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на лице, пребиваващо в Република България, в
резултат на ПТП, настъпило в друга държава – членка на ЕС, от делинквент,
застрахован при застраховател,
установен в друга
държава – членка, съгласно чл.2 от Регламент № 44/2001 на Съвета от
22.12.2000г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че производството срещу
Компенсационния орган може да бъде само извънсъдебно по специфичната процедура,
уредена в чл.285 от КЗ. С разпоредбите на чл.284, ал.1 и чл.285 от КЗ са уредени възможностите и процедурата, указани в нормата на чл.6,
параграф 1 от Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16
май 2000 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно
застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни
превозни средства и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета
(Четвърта директива за автомобилното застраховане).
Поради
това съдът приема, че увреденото лице действително е следвало да заяви претенциите си първо пред ответника по
реда на чл.285 от КЗ/отм./, което в случая не е сторено. В хода на
производството обаче претенциите им са достигнали до Компенсационния орган с
връчване на препис от исковата молба, поради което съдът счита, че след този
момент не може да се формира извод за недопустимост на исковете, с които е
сезиран. Фактът на достигане на претенциите до ответника след завеждане на
исковата молба следва да бъде отчетен, ако в броения от този момент срок по
чл.285, ал.2 от КЗ/отм./ бъде предложено изпълнение, но в случая такова не е
предложено, а е заявено категорично оспорване на претенциите. Нещо повече
установи се, че ответното НББАЗ, още през юли 2010г. е било информирано за
настъпилото на 28.05.2010г. в Белгия застрахователно събитие, при което
пострадал български гражданин. С оглед на това спора между страните следва да
бъде решен от сезирания съд.
Неоснователен се явява довода на
НББАЗ за приложимост към спора правото по местонастъпване на вредите от
процесното ПТП, а именно белгийското материално право. С доклада по делото,
съдът е приел, че претенцията е за вреди
от влошаване /ексцес/ на състоянието на ищеца, които вреди са настъпили и настъпват на територията на Република
България, поради което е приложимо българското материално право, по
общо правило на чл.4 на Регламент № 864/2007 (Рим II), относно приложимото
право към извъндоговорните отношения.
По
същество:
Нормата на чл. 284 ал.1 от КЗ/отм./ установява, две хипотези,
при които НББАЗ, като компенсационен орган, следва да заплаща обезщетения на
увредено лице, което пребивава в Р България. Първата хипотеза, визирана в т.1
на горецитираната разпоредба визира случаите, в които застрахователят на
деликвента или неговият представител за уреждане на претенции в РБ не е
изпълнил задълженията си в срока, посочен в чл. 271 ал.1 КЗ /отм./, а втората хипотеза, предмет на т.2 от цитираната по-горе
норма касае случаите, когато застрахователят на виновния водач не е назначил
представител за уреждане на претенции на територията на Р България. В настоящия
случай по делото са налични доказателства, установяващи липсата на произнасяне на представителя на
застрахователя на деликвента да изплати обезщетение по претенцията на
пострадалия П. Б. П. за неимуществени вреди от ексцес – развило
се от получената травма заболяване, в размер на 200000лв., предявена пред него в указания тримесечен срок в
нормата на чл. 271 ал.1 от КЗ /отм./, с оглед, на което са спазени изискванията
на нормата на чл. 284 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ Установи се, че по
претенцията на ищеца за обезщетение за
вреди от ексцес - придобито заболяване, вследствие на процесното ПТП и
влошаване на здравето му, заявена с молба вх.№94-П-48/23.03.2012г. е налице неизпълнение от страна на застрахователя и неговия
кореспондент, поради което следва да се ангажира съгл.284, ал.1, т.1 от КЗ/отм./ отговорността на Компенсационния
орган. С определеното с Ликвидационен акт
от 22.10.2013г. обезщетение от
13 123лв. са обезщетени само непосредствените имуществени и неимуществени вреди от ПТП,
заявени от пострадалия с молба вх.№92-6988/ 11.10.2010г. депозирана пред „ДЗИ –О.З.”
ЕАД, като представител на КВС. По
претенцията за обезщетяване само на неимуществени вреди от ексцес – развило се
от получената травма заболяване,
заявена с молба
вх.№94-П-48/23.03.2012г. с претендирана сума 200 000лв., няма
произнасяне на застрахователя и неговия представител в срока по чл.271, ал.1 КЗ /отм./,
няма и определено обезщетение.
Предвид установеното, по делото са доказани елементите от фактическия състав
на чл.
284 ал.2 от КЗ /отм./ във вр. с чл.284, ал.1, т.1 от КЗ/отм./, а именно:
увреденото лице да пребивава в Р България,
договорът за застраховка с деликвента да
е сключен със застраховател, установен в държава членка, различна от Р
България, застрахованото МПС на виновния водач, обичайно да се намира в държава
членка, различна от Р България и застрахователното събитие да е настъпило извън
пределите на Р България в държава членка или на територията на трета държава по
време на пътуване между териториите на две държави членки; застрахователя на
виновния водач или неговия предствител за уреждане на претенции в Р България да
не се е произнесъл в срока по
чл.271, ал.1 КЗ /отм./
Видно от доказателствата по делото увреденият е български
гражданин, живеещ на територията на Р България. Договорът за застраховка с деликвента е сключен с белгийски застраховател
и касае МПС, което се намира на територията на Кралства Белгия респ. самото
застрахователно събитие е осъществено на територията на Белгия.
Страните не са формирали
спор относно фактът на настъпване на процесното ПТП. Установено е авторството на извършеното деяние. С присъда № 2011/
7544, постановена от Полицейски съд Турнхаут, в открито заседание на 30 юни 2011г., С.Р.е признат за виновен по
повдигнатото обвинение, за това, че на 28.05.2010г. в
Меерхаут, като водач на МПС и ползвател на пътя, не е упражнявал контрол
върху своето моторно превозно средство, както и по обвинението, че е причинил катастрофа
- ПТП дължащо се на негови лични
действия, поради липса на внимание, но без умисъл, при което ПТП непредумишлено
е наранен П.П.. С присъдата е установен противоправният характер на деянието на
водача на л.а. Форд Фиеста. Този
противоправен характер се установява от
изводите на изслушаната по делото повторна САТЕ, в която вещото лице е
обосновало извод, че водачът лекия автомобил Форд Фиеста е предприел рискова
маневра престрояване от лява в дясна пътна лента на микробус Форд Транзит, с което е създал опасната ситуация и предизвикал
настъпването на ПТП.
Настъпилите за ищеца вреди от влошаване на здравословното му
състояние /ексцес/, получени
тежки усложнения, а именно – постравматична епилепсия - парциални и
вторично генерализирани тонично- клонични пристъпи, както и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установиха от заключението изслушаната по делото
съдебно-медицинска експертиза, от заключението на КМАТЕ, както и приетите
писмени доказателства. Установи се, че от заключението на СМЕ, че при
пострадалия П.Б.П. се развила късна травматична епилепсия. Същата е резултат на
претърпяната черепно- мозъчна травма четири месеца по-рано - светъл посттравмен
период. Епилептичния синдром, проявил се многократно се включва в рубриката на
Епилептичната болест с травмена причина / етиология/ - в случая претърпяната
черепномозъчна травма при процесното ПТП
на 28.05.2010 г. Експертно решение на № 2915 от заседание №
197/21.11.2011 г. на ТЕЛК при „IV МБАЛ София” ЕАД, след освидетелстване на
ищеца П.Б.П. е определена 62 % трайно намалена работоспособност за срок
от 1 година, с водеща диагноза: Епилепсия. Симптоматична епилепсия - парциални и вторично генерализирани
тонично - клонични пристъпи. Долна дясна латентна монопареза. Настъпилата инвалидност е потвърдена с
Експертно решение на № 0895 / 23.05.2013г.
на ТЕЛК при УМАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД, с което след преосвидетелстване
на П.Б.П. е призната отново 62 % трайно намалена работоспособност за срок от
две година, с водеща диагноза: Епилепсия. Състояние след ЧМТ. Симптоматична епилепсия - парциални и
вторично генерализирани тонично - клонични пристъпи. Ищецът е
преосвидетестван с ЕР на ТЕЛК № 1899/17.06.2015
г. при IV МБАЛ – София, с водеща
диагноза: Епилепсия. Симптоматична
епилепсия.
С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД
законодателят е въвел принципа на пълното обезщетяване на пострадалия за
понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици. На обезщетение
подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще настъпят
стига последните да са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Влошаването на здравословното състояние на пострадалия, регламентирано с ал. 3
на същия законов текст, съставлява вид новонастъпили вреди, но не ги изчерпва.
Ето защо обезщетяването на последващи вреди от деликта, ако такива са налице, е
съответствие с т. 10 на ППВС №
4/30.Х.1975 г., ако тези вреди са пряка и непосредствена последица от деликта и
за тях не е присъдено обезщетение.
Предвид установената фактическа обстановка,
приетите заключения на СМЕ и КСМАЕ, съдът
намира, че предявеният иск е доказан по основание. Налице е развитие на
първоначалното увреждане, получено от ищеца, при ПТП на 28.10.2010 година,
което се изразява в допълнително развитие на хронично заболяване - травматична
епилепсия, което причинява болки и страдания, както и инвалидност от 62 % НТР,
ограничаване на трудовите и социални
възможности на ищеца, предвид честотата на епи –припадъците. Това състояние е
продължително, проявено- от 21.11.2011 година
като ще се развива и за в бъдеще, при което ще се търпят нови болки и
страдания, а прогнозата е неблагоприятна т. е. болестта ще продължи негативното
си развитие - заболяването
не подлежи на излекуване - ремисии с различна продължителност, ежеседмични епи-пристъпи
се приема, като болният е зависим в голяма степен от заболяването си. В
заключението на СМЕ е формиран извод, че продължителното боледуване от
епилепсия почти винаги завършва и с психични разстройства и интелектуален
упадък. С оглед на това отговорността на ответника, като компенсационен орган
следва да бъде ангажирана, тъй като се касае за допълнителни
вреди-ексцес-вследствие на застрахователно събитие, по което застраховател на виновния водач и българския
му кореспондент не са изпълнили задълженията си, вменени в КЗ.
Предвид
изложеното предявения предпочитан иск е доказан по основание.
По размера:
Съгласно
правилото на чл.52 от ЗЗД обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на сочения текст от Закона не е абстрактно. Свързано е с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението при всеки конкретен
казус. Съдът съобрази обстоятелствата, при
които е настъпило влошаването /ексцеса/, размерът, видът и обемът на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и
общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния
размер на обезщетението. В конкретният случай, съдът съобрази възрастта на
пострадалия към момента на влошаване на здравословното му състояние – 41 г., в
която преди същия е бил активен и работещ, а в последствие безработен и инвалид
по болест, процента загубена
трудоспособност -62 % ТНР установен с Експертно решение на №
2915 от заседание № 197/21.11.2011 г. на ТЕЛК при „IV МБАЛ София” ЕАД,
потвърден с ЕР № 0895 / 23.05.2013г. на
ТЕЛК при УМАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД, както и с ЕР на ТЕЛК №
1899/17.06.2015 г. при IV МБАЛ – София, болките и страданията от епилептичният
синдром, проявил се многократно, необходимостта от спазване за медикаментозен
режим, настъпилата и засилваща социална изолация, в която е изпаднал ищецът П., преживените потиснатост,
чести страхови състояния /показанията на свид. Н./ , обстоятелството, че
болестта ще продължи
негативното си развитие и прогнозата е неблагоприятна.
Причинените
увреждания на ищеца и посочените обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност
мотивират съдът да приеме, че сумата от 80 000 лв. представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на неимуществени вреди от
ексцес – развило се от получената при ПТП травма хронично заболяване. Предвид гореизложеното съдът счита, че
ответника Сдружение „НББАЗ” следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 80 000лв., като за разликата
от пълния претендиран размер на обезщетението от по 100 000лв. исковата претенция
следва да се отхвърли, като неоснователна.
По възражението за съпричиняване:
По делото не се установиха от ответника, обстоятелства, които да обосноват извод за
наличието на съпричиняване на вредите, за определяне на неговото процентно
съотношение и за редукция на така определеното обезщетение. От приетото
неоспорено заключение на КМАТЕ вещите лица са
обосновали извод, че травмите на шийната област на гръбначния стълб и на
главата не са защитени от предпазния колан. В заключение, вещите лица приемат,
че в процесния случай предпазният колан не би имал никакво предпазно влияние
върху тежестта на понесената от ищеца черепномозъчна травма.
По
отношение претенцията за заплащане на лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди съдът намира следното:
Съдът намира тези претенцията за законна лихва, считано от
21.11.2011г. за неоснователна. В
случаите, когато НББАЗ изплаща обезщетение по чл.284 от КЗ/отм./, то действа
като компенсационен орган. Съгласно разпоредбата на чл.285, ал.2 от КЗ/отм./,
срокът за произнасяне на Компенсационния орган не може да бъде по-дълъг от два
месеца от датата на предявяване на претенцията и едва след изтичане на този
срок дължи законната лихва до датата на плащането. В настоящият случай ищецът
не е предявил претенцията си пред този орган преди завеждане на исковата молба,
поради което законната лихва върху дължимото обезщетение следва да се присъди
от тази дата - 15.05.2015г.
По евентуалния иск:
Предвид изхода от разглеждане на предпочитания иск и частичното му уважаване, предявения евентуален иск не следва да бъде разглеждан.
По разноските:
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски на
основание чл. 83, ал.2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане (дори
частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Съобразно уважения размер на иска следва
да се присъдят общо в размер на 3 200лв. - държавна такса, както и 320 лв.
разноски за експертизи платени от бюджета.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца не се дължат
разноски, тъй като не са извършени.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника се
дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1 536 лв.,
като общо сторените са 7680, 52лв., посочени в списък по чл.80 ГПК на л.405 от
делото.
На основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адв.А.И.А., се дължи адв.хонорар определен по чл. 7, ал.2
от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения и съобразно уважената част
от иска в размер на 2824 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане (дори
частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същия съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят общо в размер на 3 200лв. държавна такса, както и 320 лв.
разноски за експертизи платени от бюджета.
Водим от горното, Софийски градски съд, I-7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА
Б.А.З.”, със съдебен адрес:***, на основание чл. 284 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ във
вр. с чл. 284 ал.2 от КЗ /отм./, вр. чл.51, ал.3 ЗЗД, да
заплати на П.Б.П., ЕГН **********, сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
влошаване на здравословното състояние /ексцес/, вследствие на черепно-мозъчна травма получена при ПТП настъпило на 28.05.2010г. в Белгия, изразяващо се в развита посттравматична епилепсия,
парциални и вторично генерализирани тонично-клинични пристъпи, долна дясна
латентна монопареза, установено с ЕР №2915 от заседание №197 от 21.11.2011 г.
на „IV МБАЛ София” ЕАД,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 15.05.2015г. до
изплащането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв., като
неоснователен, както и претенцията за законна лихва върху главницата в периода
от 21.11.2011г. до 14.05.2015г.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от П.Б.П., ЕГН **********,
чрез пълномощника му адв.Т.Х. срещу Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.”, евентуален
иск за сумата от 90 000 лева представляваща размера на справедливото обезщетение за неимуществени
вреди от черепномозъчна травма получена от ПТП, станало на 28.05.2010г. в
кралство Белгия, и настъпилите усложнения, след приспадане на платена сума от 4400 евро, ведно
с мораторна лихва върху главницата, считано от 21.11.2011 г., до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА Сдружение Н.Б.НА Б.А.З.”, със съдебен адрес:***, да заплати по бюджетна сметка
на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата от 3
200лв. - държавна такса, както и 320
лв. разноски за експертизи АТЕ и СМЕ платени от бюджета.
ОСЪЖДА Сдружение Н.Б.НА
Б.А.З.”, със съдебен адрес:*** да заплати на адв.А.И.А. –САК , със съдебен
адрес *** на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 2824 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
П.Б.П., ЕГН **********,
да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.”, сумата
от 1 536 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: