О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ ….…/……..2019 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
като
разгледа докладвано от
младши съдия Филип Радинов въззивно
гражданско дело № 1701 по описа на
съда за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 259 и следващите от ГПК и е
образувано по повод депозирана въззивна жалба с вх. 54678/25.07.2019 от Станимира
Димитрова Костова – Данова, ЕГН **********, в качеството на ЧСИ, рег. № 718 и
адрес на кантората гр. Варна, ул. „Воден“ № 7, чрез адв.
Л.Б. – ВАК срещу Решение № 2784/20.06.2019 по гражданско дело № 1933/2019 на ВРС,
с което ответникът - ЧСИ Станимира Костова – Данова е осъдена да заплати на
ищеца – „.......................със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Иван Срацимир“ № 2, сума в размер 12705 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно задържане на задатък, внесен от ищеца за участие в публична продан на
недвижим имот проведена по изпълнително дело № 20167180400489, на основание чл.
74 ал. 1 от ЗЧСИ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Иска се обезсилване, а в условията на евентуалност
отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявения иск
да бъде отхвърлен.
Сочи се, че
обжалваното решение е недопустимо, тъй като първоинстанционният
съд не е съобразил възраженията на ответника относно нередовности
в исковата молба изразяващи се в несъответствие между обстоятелствената част и петитума ѝ. Твърди се, че след като в
обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, сочещи на
правен интерес да се търси защита срещу определено лице, петитума
ѝ е насочен срещу ЧСИ Данова и от същия не става ясно дали процесната сума се претендира на основание чл. 55 от ЗЗД
или чл. 441 от ГПК, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, а ако са заявени и двете
основания, не е уточнено дали са предявени в условията на евентуалност.
Твърди се,
че първоинстанционният съд е въвел ненаведено в
исковата молба твърдение, обявил е изтъкнатия с него факт за безспорен и е
основал решението си изцяло на него като същевременно не е обсъдил възраженията
противопоставени от ответника, включително това за съпричиняване,
изразяващо се в невнасяне на предложената цена в предоставения му срок, от
което е последвала и неблагоприятната последица – задържане на задатък. Сочи се, че предявеният иск е квалифициран по чл.
74 от ЗЧСИ, във връзка 45 от ЗЗД, но не е разпределена доказателствена
тежест на ищеца, нито са изложени мотиви относно елементите на деликтната отговорност като вместо това е цитирана практика
на ВКС.
Тъй като счита за необсъдени, от първа инстанция,
елементите от фактическия състав на твърдения деликт,
излага съображения за тяхната липса и пред настоящата инстанция. Относно противоправността на процесното
деяние се сочи, че в обжалваното решение не е посочена разпоредбата, която да е
нарушена с действията на ЧСИ Данова и счита, че не съществува правило, което да
задължава съдебния изпълнител, съобразно конкретната фактическа, да върне
задържания задатък на наддавач.
Поддържа, че задържането на задатък не представлява
вреда, а последица, с която законът свързва невснасянето
в срок, от наддавача, на предложената от него цена,
поради което липсва и причинна връзка.
Претендират се разноски за двете инстанции.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
По делото е постъпил документ с вх. № 59523/14.08.2019, наименуван
– „отговор възражение“ от „Спедея“ ЕООД, ЕИК
*********, което не е било страна по първоинстанционното
дело, нито е обвързано от обжалваното решение, поради което не се явява
надлежна страна по настоящото дело и съдържанието му няма да бъде взето предвид
от настоящата инстанция при решаване на делото.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите
изисквания на чл. 260 т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане, подадената въззивна жалба с вх. 54678/25.07.2019 от Станимира
Димитрова Костова – Данова, ЕГН **********, в качеството на ЧСИ, рег. № 718 и
адрес на кантората гр. Варна, ул. „Воден“ № 7, чрез адв.
Л.Б. – ВАК срещу Решение № 2784/20.06.2019 по гражданско дело № 1933/2019 на
ВРС, с което ответникът - ЧСИ Станимира Костова – Данова е осъдена да заплати
на ищеца – „.......................със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Иван Срацимир“ № 2, сума в размер 12705 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно задържане на задатък, внесен от ищеца за участие в публична продан на
недвижим имот проведена по изпълнително дело № 20167180400489, на основание чл.
74 ал. 1 от ЗЧСИ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД. НАСРОЧВА ДЕЛОТО за разглеждане в
открито съдебно заседание 11.11.2019 г. от 14,00 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:…………………
Членове:
1 . ……………….;
2 . ……….……….