Решение по дело №5579/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1886
Дата: 3 ноември 2021 г. (в сила от 11 март 2022 г.)
Съдия: Милена Атанасова Георгиева
Дело: 20215330205579
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1886
гр. Пловдив, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330205579 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №36-0000635 от 09.08.2021г.
на и.д. Директор на РД „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на
Т.Д. М., ЕГН:**********, на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/
лева за нарушението по чл.139, ал.1, т.2 пр. 3 от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.5,
б. "в" от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
По съображения изложени в жалбата, Т.Д. М. моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление /НП/, като неправилно и
незаконосъобразно. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не
се представлява от процесуален представител. В писмено становище до съда
излага аргументи по съществото на спора.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от
процесуален представител. В писмено становище до съда се излагат доводи за
потвърждаване на процесното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно и се прави възражение за намаляване размера на
адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата, при евентуално
уважаване на жалбата.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
1
изхожда от надлежна страна, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 13.07.2021г. около 11:00 часа в обл. Пловдив, с. Белащица,
служители към РД „АА“ - Пловдив, сред които и свид. К.С.К., били извикани
по сигнал от жители на с. Белащица, които на кръстовището на обходен път с
ул. „Пенчо Славейков“ задържали 4-5 камиона, идващи от кариерата,
намираща се до селото с мотиви, че били претоварени. Един от камионите,
които служителите на РД „АА“ Пловдив проверили, бил управляван от Т.Д.
М., а именно товарен автомобил „Ман ТГС“, категория N3, с peг. № ***,
собственост на „Грома Холд“ ЕООД - клон София, ЕИК:1016116500015,
който извършвал превоз на товари за собствена сметка, /фракция 0/40/ от с.
Белащица до с. Лилково, със заверено копие на лиценз на Общността №117
9470111 за превоз на товари, със заповед за извършване на превоза
№105/13.07.2021г. и кантарна бележка №**********/13.07.2021г.
Автомобил „Ман“ с peг. № ***, бил с четири оси, с две управляеми оси
и измерено разстояние между осите 1,40 м на двойната задвижваща 3-та и 4-
та ос, като в хода на проверката, около 12:30 часа той бил претеглен на
мобилен кантар. Последният представлявал две големи плочи с измервателни
устройства отстрани и след като камионът преминал с всичките си оси, с
първа, втора, трета и четвърта излязла разпечатка на принтера за всяка ос с
какъв тонаж е натоварена. Машината автоматично сумирала измерената
тежест, а контролните органи предварително знаели по талон колко е
допустимата маса на автомобила. След претеглянето контролните органи
установили, че сумата от натоварване на двойната задвижваща ос на
управляваният от Т.Д. М. автомобил „Ман“ с peг. № *** била 20 965 кг, при
максимално допустимо натоварване на оста от 19 000 кг, с което камионът
бил претоварен с 1965 кг. Измерването било извършено с електронна мобилна
поосова везна тип „DEWI” с №**********, със стикер за годност до месец
април 2022г. и сертифицирана рулетка “ВМI Vario 5 метра № 1357”.
За констатираното против жалбоподателя М. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ с №287445 от
13.07.2021г. за нарушение по чл.139, ал.1, т.2 пр.3 от ЗДвП, във вр. с чл.7,
ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. АУАН бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал с
отбелзяване, че ще представи писмени възражения в срок. Получил и препис
от акта. Впоследствие жалбоподателят депозирал писмени възражения, които
били приети за неоснователни, като въз основа на така съставения акт било
издадено и обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства - кантарна
бележка №125/13.07.2021г., квитанция за платени такси в Република
България №115011510034874, издадена на 13.07.2021г. в 13:08:24 часа,
2
Заповед №103/13.07.2021г. във връзка с превоз за собствена сметка, Заповед
№297/20.08.2021г., както и от гласните доказателства – показанията на свид.
К.С.К.. Същият потвърждава направените в АУАН констатации, като в
допълнение сочи реда, по който е протекла проверката и начина на самото
измерване, срещу което не е възразил жалбоподателят. Съдът кредитира
показанията на свид. К. като достоверни, логични, последователни и
съответстващи на писмените доказателства по делото.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателя М. нарушение на чл.139, ал.1, т.2 пр.3 от ЗДвП,
във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Съгласно чл.139, ал.1, т.2
пр.3 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат
с натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството. Според разпоредбата на чл.7,
ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една
двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е
от 1,3 включително до 1,8 m е 18 t (19t) – 19 000 кг., а в случая натоварването
на двойната ос на товарен автомобил „Ман ТГС“, категория N3, с peг. № ***
е било 20 965 кг. Това е видно от приложената по делото кантарна бележка
№125/13.07.2021г, от която става ясно, че двойната задвижваща ос на
управлявания от Т.Д. М. товарен автомобил „Ман“ с peг. № *** е била с
натоварване от 20 965 кг, при максимално допустимо натоварване на оста от
19 000 кг., с което камионът е бил претоварен с 1965 кг. Посоченото се
потвърждава и от показанията на актосъставителя, разпитан в качеството на
свидетел. Тези факти не се спорят от жалбоподателя, а ППС е било
претеглено с надлежно техническо средство.
Изрично се сочи какви са били измерените разстояния между осите, и
сумата от натоварването им, както и максимално допустимата такава,
съгласно нормите на Наредба №11/2001г. на МРРБ. Посочено е и какво е
реално измереното натоварване на двойната задвижваща ос, което надхвърля
допустимите стойности, както и съгласно кои норми на сочената наредба са
максимално допустимите стойности и какви са те. Обстоятелствено е описано
ППС-то, както и неговите технически параметри, както и при какви
обстоятелства, къде и на коя дата е осъществено нарушението. Отразена е
както точна дата и час, така и местоположението на МПС-то при спирането
му и с какво е било натоварено. Процесното нарушение касае конкретно и
единствено натоварването на двойната задвижваща ос на товарния автомобил,
а не и неговите размери както и обща маса, които така или иначе са известни
на жалбоподателя, така че възраженията в насока липса на описание на
фактическата обстановка са неоснователни.
Не се споделя възражението на жалбоподателя, че е спазил
3
разпоредбата по чл.14, ал.3 от Наредбата, доколкото лично той признава, че
към момента на проверката не е имал документ за платена такса за ползване
на пътя, а същата е била платена след самата проверка и съставянето на
АУАН, видно и от квитанция за платени такси в Република България
№115011510034874, издадена на 13.07.2021г. в 13:08:24 часа. Що се отнася до
обстоятелството, посочено също от жалбоподателя, че е направил стъпки за
издаването на такава след съставяне на АУАН, то същото категорично не
може да обуслови освобождаване на нарушителя от така вмененото му
нарушение, а би имало значение единствено при индивидуализацията на
наказанието му, като същевременно така издадената квитанция е още едно
допълнително доказателство, че камионът е бил с превишено тегло.
Нарушението е извършено виновно от водача, тъй като е бил абсолютно
наясно, че товарен автомобил „Ман ТГС“, категория N3, с peг. № *** е бил
претоварен, а твърденията му, че теглото на камиона и по-точно на двойната
задвижваща ос е било в допустимите стойности остана недоказано, като
именно на Т.М. се е падала отговорността да следи за претоварване на
пътното превозно средство. Освен това санкционната норма по чл.177, ал 3,
т.1 пр. 3 ЗДвП изрично предвижда водачите като
административнонаказателноотговорни лица в тези случаи.
Също така без значение е колко е била общата стойност на теглото на
камиона, тъй като при проверката е било от значение колко е било
натоварването само на двойната му ос, а съгласно чл.3, т.2 от Наредбата
тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат натоварване на ос, по-
голямо от стойностите по чл.7. В процесния казус се доказа, че двойната
задвижваща ос на товарен автомобил „Ман“ с peг. № *** е била със стойност
по-голяма от тази по чл.7 от Наредбата, следователно нарушението е налице.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя по чл.139, ал.1, т.2 пр.3 от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б. „в“
от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС и е наложено наказание по реда чл.177, ал. 3, т.1 от ЗДвП,
според която се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва
установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса
или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството. Настоящият състав
констатира, че не е било посочено точното предложение в санкционната
норма, тъй като относимото в случая е предложение 3, а не 2, но съдът счита,
че това не е накърнило правата на жалбоподателят, тъй като не е необходимо
да бъде посочено изрично предложение, изречение и прочие, доколкото
текстово е изписано правилно приетото от АНО административно нарушение.
Отделно от това в Закона за нормативните актове е посочено, че правните
норми се състоят единствено от членове, алинеи, точки и букви към точките.
Никъде в правораздаването не е въздигната като законодателна техника
посочване на предложения, изречения, хипотези и алтернативи. Последните
са юридическа техника при тълкуване съдържанието на правните норми, но
4
не и задължителен реквизит при формулиране на наказателното, респективно
административнонаказателното обвинение. Така че макар и да е било
допуснато нарушение, то последното не е от категорията на съществените. В
случая е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лв., а
именно минималният предвиден от закона размер, който не подлежи на
редуциране от страна на съда.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания
случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случай. Напротив прави впечатление, че
измереният тонаж на осите е с близо 2 тона над разрешените 19. От друга
страна накърнените обществени отношения са с особена важност -
надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете за повреждане
и преждевременно износване на пътната инфраструктура. Като превес, обаче,
смекчаващите отговорността обстоятелства, относно поредността на
вмененото нарушение и заплатената впоследствие пътна такса, са взети
предвид при индивидуализацията на наказанието и е наложено наказание в
минимален размер.
При извършената служебна проверка не се откриха съществени
процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на атакуваното
НП.
Предвид горните съображения съдът прие да потвърди атакуваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №36-0000635 от
09.08.2021г. на и.д. Директор на РД „Автомобилна администрация“ -
Пловдив, с което на Т.Д. М., ЕГН:**********, на основание чл.177, ал.3, т.1
от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение по чл.139, ал.1, т.2 пр.3 от ЗДвП, във вр. с чл.7,
ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5