№ 304
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Десислава Ал. Алексиева Въззивно
гражданско дело № 20211100507204 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на ИЛ. Б. Б., ЕГН ******* срещу
Решение № 20059542 от 05.03.2021 г на СРС, 53 състав по гр. д. № 27551/2020 г, с което
въззивникът е осъден на основание чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) във вр. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“
КЗ (отм.) да заплати на Гаранционен фонд сумата от 2025,69 лева, представляващо
изплатено от Гаранционен фонд обезщетение за причинени на 07.06.2015 г. имуществени
вреди при ПТП на лек автомобил марка Мерцедес А 160, причинени от ПТП, настъпило на
07.06.2015 г. в гр. София, по вина на ответника ИЛ. Б. Б., който управлявал лек автомобил
марка „Опел Астра“, с рег. № ******* без сключена застраховка "Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва от 25.06.2020 г до окончателното заплащане на сумата.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС, тъй като твърди,
че по делото не били представени убедителни писмени доказателства за дължимостта на
сумите. Счита, че протоколът за ПТП и експертизата по щета № 111183 от 09.12.2016 г.
били негодни документи, тъй като не били подписани. По делото нямало данни за
собственика на МПС-то. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и
уважаване на предявените искове.
Въззиваемата страна е подал писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба.
Отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка. Във връзка с чл. 269
ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение, като такива основания не се констатират. Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1
1
от 09.12.2013 г по тълк. дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.
За да уважи исковете СРС е приел, че встъпването на Гаранционния фонд в правата
на увреденото лице е предпоставено от кумулативното наличие на следните обстоятелства:
настъпване на описаното в исковата молба ПТП поради виновно противоправно деяние на
ответника, наличие на вреда и причинна връзка между поведението и вредата. Ищецът
трябва да докаже размер на вредите и тяхното плащане на увредения при наличие на някое
от основанията по чл. 288 КЗ (отм.).
От приложения по делото протокол за ПТП, подписан от съставителя Х.А., на
длъжност: мл. автоконтрольор при ОПП на СДВР е видно, че на 07.06.2015 г. л. а. „Опел
Астра“ с рег. № ******* се движи на път с посока с. Мусачево и на кръстовище с път Е 871
при наличие на пътен знак Б2 водачът не пропуска и реализира ПТП с движещия се по пътя
с предимство лек автомобил Мерцедес А 160. В тази насока е и заключението на вещото
лице по САТЕ относно механизма на настъпване на ПТП. Съгласно представеното по
делото удостоверение от 19.01.2017 г., издадено от МВР СДВР, отдел „Пътна полиция“ се
установява, че срещу виновния водач И.Б. за възникналото ПТП на 07.06.2015 г. са
издадени наказателно постановление от 17.11.2015 г., влязло в законна сила на 02.12.2016 г.
и наказателно постановление от 26.11.2015 г., влязло в законна сила на 02.12.2016 г. При
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства СРС счита, че ответникът като
водач на лек автомобил е извършил противоправно деяние, изразяващо се в неизпълнение
на задължението му по чл. 179, ал. 2 вр. чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП. При установената
противоправност на деянието на водача, вината за настъпване на ПТП се предполага, като
тази законова презумпция не беше опровергана в хода на производството от ответника.
От справката от базата данни за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите става ясно, че към датата на ПТП за управлявания от ответника лек
автомобил не е имало сключена застраховка ГО. Според приетото по делото заключение на
САТЕ в резултат на ПТП по автомобил Мерцедес А 160, с рег. № ******* са настъпили
увреждания, като стойността за възстановяване на увредения автомобил изчислена на база
средни пазарни цени и за уврежданията, които са в причинна връзка с ПТП към датата на
ПТП е 10 906,52 лв. От преводното нареждане е видно, че обезщетение в размер на 2025,69
лв. е било изплатено от ищеца на собственика на увредения при ПТП автомобил на
12.01.2017 г. С изплащането им ищецът встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното. Налице са всички предпоставки на чл. 288, ал. 12 КЗ(отм.) и в полза на ищеца се
е породило правото да получи от виновния водач платеното от него обезщетение. Искът е
доказан по основание и размер.
Както е посочено в решение № 15 от 25.07.2014 г по т. д. № 1506/2013 г, ТК, І ТО на
ВКС протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.
Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието
изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП,
поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не
удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им
изисква специални познания, които съдът не притежава. В случая това е сторено, тъй като
по делото е представено удостоверение от СДВР отдел „Пътна полиция“ за издадени на
ответника наказателни постановления за процесното ПТП, както и механизмът на
произшествието е потвърден от приетата по делото САТЕ. Налага се изводът, че
направените възражения на въззивника въввъззивната жалба са неоснователни, а решението
на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав констатира, че в мотивите на първоинстанционното решение е
прието, че ПТП – то е извършено на път с посока с. Мусачево и на кръстовището с път Е871
с посока с. Мусачево и на кръстовище с път Е 871 при наличие на пътен знак Б2 водачът не
2
пропуска и реализира ПТП с движещия се по пътя с предимство лек автомобил Мерцедес А
160, а в диспозитива е посочено, че ПТП-то е настъпило в гр. София. Делото следва да бъде
върнато на СРС за извършване на преценка относно необходимостта от допускане на
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото
съдебно решение.
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските за юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна пред СГС на основание на чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК
в размер на 100 лева.
По изложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20059542 от 05.03.2021 г на СРС, 53 състав по гр. д. №
27551/2020 г.
ОСЪЖДА ИЛ. Б. Б., ЕГН ******* да заплати на Гаранционен Фонд сумата от 100 лева
разноски пред СГС.
ВРЪЩА делото на СРС за извършване на преценка относно необходимостта от допускане
на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото
съдебно Решение № 20059542 от 05.03.2021 г на СРС, 53 състав по гр. д. № 27551/2020 г.
съобразно мотивната част на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3