Определение по дело №219/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 423
Дата: 3 август 2020 г.
Съдия: Радослав Кръстев Славов
Дело: 20203001000219
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 20 май 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Варна, ……………..2020 година

Варненският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в закрито съдебно заседание на горепосочената дата, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                          ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ ч.в.т.д. № 219 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК. Образувано е по частна жалба на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ EАД-гр. София, чрез адв. П., срещу разпореждане № 102/11.03.2020г., постановено по т.д. № 25/2020год. по описа на ОС – Разград в частта, с което съдът е оставил без уважение искането на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ EАД за издаване на изпълнителен лист срещу „Логис транс“ЕООД за месечни вноски от по 20 883,34лв. с падеж от 25.03.2020г. до 1.12.2021г., дължими по Договор от 26.02.2007г. за ползване на услугата euroShell card и деловодни разноски по арбитражното дело в размер 20 000лв., дължими в срок до м.декември, 2021г., като неоснователно.

Частният жалбоподател излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Счита за неправилна преценката на съдът, че е следвало да установява съществуването на вземането. Излага съображения за това, че между страните е било договорено и тази клауза е възпроизведена в диспозитива на арбитражното решение, че при неизпълнението на която и да е вноска на уговорения падеж, непогасеният остастък от дълга, ведно с мораторната неустойка, става предсрочно изискуем в пълния си размер от месеца, следващ неизпълнението до окончателното изплащане на дълга. При неизпълнение на задълженията на длъжника по споразумението за разсрочване на плащането, следва да се издаде изпълнителен лист за цялото вземане. Не е предвидена възможността за издаване на изпълнителен лист само за отделни месечни вноски, още повече, че и тази възможност липсва в изпълнителеното основание – арбитражното решение. Моли съда да отмени разпореждането и да разпореди издаването на изпълнителен лист за целия дълг. Претендират се разноски по издаването на изпълнителения лист, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 от ГПК, от надлежната страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна, като съображенията за това са следните:

ОС-гр. Разград е бил сезиран с молба от „Шел България“ЕАД за издаване на изпълнителен лист срещу „Логис транс“ЕООД, въз основа на решение на АС при БТПП по ВАД № 149/2019г., за присъдените с решението суми по реда на чл. 404 и сл. ГПК вр. чл.51 ЗМТА.

За да отхвърли частично искането за издаване на изпълнителен лист на осн. чл. 405, ал. 3, вр. чл. 404, т. 1 ГПК съдът, извършвайки преценка за това дали подлежи на изпълнение вземането по влязлото в сила арбитражно решение, е приел, че за част от вземането на „Шел България“ЕАД, а именно за главница и неустойка, разсрочено на равни месечни вноски от по 20 883,34лв. с падеж от 25.03.2020г. до 01.12.2021г. и деловодни разноски по арбитражното дело в размер 20 000лв., дължими в срок до месец декември 2021г., падежът не е настъпил към датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист (09.03.2020г.). Съответно възприемайки искането в тази му част за неоснователно като преждевременно предявено, РОС е отхвърлил същото в съответната му част. Цитираната съдебна практика е неотносима, тъй като не касае издаване на изпълнителен лист по силата на арбитражно решение. Липсва идентичност в разгледаните правни спорове по настоящото дело и цитираното такова по описа на ВКС.

В настоящия случай арбитражното решение е постановено по спогодба между страните по смисъла на чл.41 ал.1 ЗМТА, съгласявайки се, че в случай на забава на длъжника – за която и да е вноска, при което е достатъчно забавата да е еднократно събитие, споразумението за разсрочване на цялото вземане от 12.12.2019г. ще се счита прекратено и за това не е необходимо нарочно уведомяване от страна на взискателя, респ. не е необходимо и изричното уведомяване, че е налице и предсрочна изискуемост на остатъка от вземането, т.е. цялото вземане.

Производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство и при произнасяне по молба по чл. 405, ал. 1 ГПК, съдът не дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Окръжният съд не може да извършва проверка относно правилността на арбитражното решение.

Проверката, която дължи съдът при произнасяне по искане за издаване на изпълнителен лист е относно правото за принудително изпълнение в полза на соченото като кредитор лице и срещу посочения длъжник по изпълняемото право. Самото изпълняемо право в настоящия случай е установено в арбитражно решение, поради което и проверката относно наличието на ликвидно и изискуемо притезание е ограничена, предвид формалната доказателствена сила на подлежащите на принудително изпълнение арбитражни актове, с която последните удостоверяват изпълняемото право. В този смисъл е и възприетото в т.3 от ТР № 5/12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК. Съдът следва да провери и установи наличието на арбитражно решение, дали актът е редовен от външна страна и дали е било редовно връчено на страните, в частност на длъжника по изпълнението (арг. чл.51, ал.1, изр.2 от ЗМТА). Представеното по делото в официално заверен препис арбитражно решение е редовен от външна страна акт, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Налице са и доказателства за уведомяването на длъжника по изпълнението за арбитражното решение (л.14-18 от първоинстанционното дело).

Предвид гореизложеното, настоящият състав на ВАпС приема, че молбата на „Шел България“ЕАД по реда на чл. 404 и сл. ГПК вр. чл.51 ЗМТА за издаване на изпълнителен лист срещу „Логис транс“ЕООД, въз основа на решение на АС при БТПП по ВАД № 149/2019г., за останалата част от присъдените с решението в т.2 от същото суми, както и за присъдените разноски в арбитражното производство, следва да бъде уважена. Това е така, понеже при наличие на забава, констатирана и от  окръжния съд, настъпва условието, за изискуемост на дълга в целия му размер, като отпадат предимствата на разроченото плащане. По отношение сумите съставляващи: 1) неустойка в размер на 0,06 % на ден от месеца, следващ месеца на неиспълнението; 2) мораторна неустойка в размер на 24 906 лв. и 3) 32 348 лв. разноски при пълно неизпълнение на споразумението от 12.12.2019г., липсва изпълнителен титул по отношение на тях и същите не биха могли да са обект на изпълнително основание. Нещо повече, налице е изричен отхвърлителен диспозитив – поради извършен от ищеца отказ, за горепосочените суми – т. 3 и т. 4 от диспозитива на арбитражното решение, което няма как да бъде преодоляно.

При това положение, като е оставил без уважение молбата на „Шел България“ЕАД за издаване на изпълнителен лист срещу „Логис транс“ЕООД В ЧАСТТА за месечни вноски от по 20 883,34лв. с падеж от 25.03.2020г. до 1.12.2021г., дължими по Договор от 26.02.2007г. за ползване на услугата euroShell card и деловодни разноски по арбитражното дело в размер 20 000лв., дължими в срок до м.декември 2021г., РОС е постановил неправилно разпореждане, поради което същото следва да бъде отменено в съответната му обжалвана част и вместо това да бъде постановено издаването на искания изпълнителен лист за съответните суми.

С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените в двете инстанции деловодни разноски в размер на 6 206,82 лв., от които 914,70 лв. държавна такса по издаване на изпълнителения лист, 15 лв. държавна такса по частната жалба, както и 5 277,12 лв. допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Претенцията за присъждане на разноски за адвокат пред въззивната инстанция не следва да бъде уважена доколкото по делото липсват доказателства по см. на чл. 80 ГПК.

Воден от изложеното и на основание чл.278 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 102/11.03.2020г., постановено по т.д. № 25/2020год. по описа на ОС – Разград В ЧАСТТА, с което съдът е оставил без уважение искането на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ EАД за издаване на изпълнителен лист срещу „Логис транс“ЕООД за месечни вноски от по 20 883,34лв. с падеж от 25.03.2020г. до 1.12.2021г., дължими по Договор от 26.02.2007г. за ползване на услугата euroShell card и деловодни разноски по арбитражното дело в размер 20 000лв., дължими в срок до м.декември 2021г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ EАД, ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на управление бул.„Ситняково” №48, Сердика офиси, ет. 8, въз основа на арбитражно решение от 29.01.2020 г., постановено от Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, по вад.№149/2019 год., против „ЛОГИС ТРАНС“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Разград, ул.„Балчик” №9, ЗА сумата от 437 350,02 лв., представляваща разликата от вече присъдените 62 650,02 лв. (съставляващи 3 вноски от по 20 883,34лв. с падеж 25.12.2019г., респ. 25.01.2020г., респ. 25.02.2020г.), до пълния размер от 500 000 лв. на задължението на ответника, включващо главница по Договор от 26.02.2007г. за ползване на услугата euroShell card-в размер на още 427 288,02лв.  и мораторната неустойка за забава върху главницата до предявяване на иска на 31.10.2019г. в размер на 10 068лв, платими по банковата сметка на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ EАД, ЕИК *********, в Сити банк, IBAN ***, както и сумата от 20 000 лв. – разноски в арбитражното производство.

ОСЪЖДА „ЛОГИС ТРАНС“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Разград, ул.„Балчик” №9 ДА ЗАПЛАТИ на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ EАД, ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на управление бул.„Ситняково” №48, Сердика офиси, ет. 8, сумата от 6 206,82 лв., представляваща деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Изпълнителният лист да се издаде от ОС – Разград. След издаване на изпълнителния лист, препис от определението да се изпрати на АС при БТПП за отбелязване на това обстоятелство върху оригинала на арбитражното решение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ:  1.                    2.