РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Перник , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на девети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Търговско дело № 20211700900037 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 25 от глава Глава втора „РЕГИСТЪРНО
ПРОИЗВОДСТВО“ от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по подадена жалба
ОТ: от адв.К.С. - АК П. ЛН ***, ЕГН ********** в качеството си на пълномощник на
К. С. К., ЕГН **********
СРЕЩУ: ОТКАЗ № 20210609164913/10.06.2021г., постановен от длъжностно лице
по регистрация при Търговския регистър, воден от Агенцията по вписвания.
Жалбоподателя на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за търговския регистър и
регистъра за юридическите лица с нестопанска Цел („ЗТРРЮЛНЦ") обжалва отказ №
20210609164913/10.06.2021г., постановен от Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел („ТРРЮЛНЦ“) към Агенция по вписванията, за отказа
да бъде вписано в Търговския регистър новорегистрирано дружество с ограничена
отговорност с наименование „Иммо Консулт" ООД, поради което го обжалвам този отказ в
законноустановения срок и моли да бъде отмените като незаконосъобразен, както и да бъдат
присъдите направените съдебни разноски.
Твърди, че били неоснователни доводите на длъжностното лице по вписване/ДЛВ/, за
това че вписването на дружество с фирма/наименование/ „Иммо Консулт" ООД би довело
до противоречие на чл.7, ал.2 от ТЗ, тъй като тази фирма/наименование/ „въвежда в
заблуждение".
В жалбата са развити съображения, че преди подготовката на документите за
регистрация на дружеството била извършена проверка в Търговския регистър, раздел
„Справки", подраздел „Права върху фирма/наименование", в резултат на която било
установено, че в ТР няма намерени съвпадения. След като нямало намерено съвпадение това
означавало, че това наименование е свободно и нямало пречка да бъде регистрирано
1
дружество с това наименование. Именно въз основа на информацията от тази справка, във
всички изготвени документи за регистрацията на дружеството, било посочена
фирмата/наименованието/ „Иммо Консулт" ООД. „Индивидуализацията/уникалността/ на
търговеца не произтичала само и единствено от фирмата му, но и от седалището му,
предмета на дейност, членствения състав на съдружниците, регистрирания капитал, от
представляващия търговеца и др." /Така в Решение № 748/21.11.2005 г. постановено по т.д.
№ 332/2005 г. по описа на ВКС/. Към реквизити за уникалност на търговеца ще добавял и
1.Единния идентификационен код/ЕИК/ - такъв код получава всеки един регистриран в ТР
субект, 2.Адреса на управление на дейността - задължителен реквизит за вписване в ТР.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя, изложените мотиви в
постановеният отказ и приложенията, изготвени от Агенция по вписвания и представени
с жалбата, намери следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ от процесуално
легитимирана страна - заявителя в регистърното производство, чрез представляващите
го пред Агенцията процесуални представители с изрично пълномощно, срещу отказ №
20210609164913/10.06.2021г. на ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията, имаща правен
интерес от обжалване против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
От данните, съдържащите се в преписката, изпратена от Агенция по вписванията се
установява, че със заявление вх. № 20210609164913 / 09.06.2021г. е постъпило по
електронен път искане за вписване в търговския регистър на първоначална регистрация на
дружество "Иммо Консулт" ООД, заявено и подписано с валиден електронен подпис от адв.
К.Д. С., оправомощено лице по смисъла на чл.15, ал.1, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията е изложило
мотиви, че съгласно чл.21, т.7 от ЗТРРЮЛНЦ, задължително условие при регистрация на
търговец било извършване на проверка относно обстоятелството дали друго лице няма права
върху фирмата и дали тя отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 от Търговския закон.
Фирмата била един от правноиндивидуализиращите търговеца признаци, поради което с
влизането в сила на Закона за търговския регистър от 01.01.2008г., законодателят въвел
принципа на национална уникалност на фирмата на търговеца. Фирмата освен
факултативното съдържание по чл.7, ал.2 от ТЗ съдържала и задължителни елементи в
зависимост от правноорганизационната форма на търговеца, регламентирани в съответните
разпоредби на ТЗ. Към индивидуализиращите белези на наименованието на фирмата не
следвало да бъдат включвани правната форма на търговеца, както и препинателни знаци и
разстояния, които при изписване и изговаряне наименованието на фирмата на търговеца не
могат да изпълнят функцията по индивидуализация на търговеца. Определянето на фирмата
съобразно изискванията на ТЗ било предпоставка за търговската регистрация.
Същевременно фирмата на търговеца индивидуализирала и неговото търговско
предприятие. Видно от приложените документи за първоначална регистрация, заявителят
желаел дружеството да бъде вписано под наименование "Иммо Консулт", което звуково
(речево) се произнася "Имо Консулт", което обстоятелство въвежда или би могли да въведат
в заблуждение относно търговския субект. Буквата "М" била сонорна съгласна, който вид
съгласни по дефиниция не са шумови и по правило не се характеризират с ясно изразен
шумов компонент. В конкретният случай, изписаното двойно "М" не можело да изпълнява
функцията по индивидуализация на търговеца при изговаряне. Следователно изписването на
наименованието с две букви "М" не било основание да се приеме, че е налице
индивидуализация на заявения за вписване търговец спрямо вече вписан. Това не дава
достатъчна уникалност на наименованието, тъй като в случая се касаело за звуков (речеви)
изказ, който при произнасяне звучал по един и същи начин. Регистрирането на фирма с
подобно наименование в Търговски регистър щяло да доведе до противоречие с чл.7, ал.2 -
".....Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява
обществения ред и морала". В конкретния случай от извършената справка се установило, че
2
е налице вписан вече търговец, упражняващ търговската си дейност под наименование "Имо
Консулт" ЕИК-*********. Установеният порок не можел да бъде саниран в изпълнение на
указания, дадени от длъжностно лице по регистрацията, тъй като не попадал в хипотезите
на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ (формално са представени всички документи) - не се касаело
за липса на нормативно изискуем документ, респ. не била налице липса на заплатена
държавна такса, и предпоставяло постановяването на отказ.
Предвид изложеното и след като прецени приложимото право, съдът за да се
произнесе взе предвид следното:
Регистърното производство по вписване на юридически лица - търговци и промени в
обстоятелства относно тези лица е вид охранително производство. Поради което за него се
прилагат общите правила за охранителните производства, регламентирани в Глава 49 на
Част VІ ГПК, особените правила на Глава 55 на Част VІ от ГПК и тези по ЗЮЛНЦ.
Следователно при прилагането им се отчита спецификата на охранителното производство и
по-конкретно спецификата на вида охранително производство изисква извършване на
проверка за наличието на всички изискуеми законовите предпоставки и ако се констатира
липсата им следва да бъде отказано вписване на заявеното обстоятелство.
В настоящото производство съдът извършва самостоятелна проверка за спазване на
всички изискванията за вписване на заявените обстоятелства.
Агенцията по вписвания е била сезирана надлежно със заявление по образец
подадено от оправомощено лице. Видно от приложените доказателства, с заявление – искане
по чл.119 ТЗ за вписван в търговския регистър на дружество с ограничена отговорност.
Съгласно чл. 21 ЗТР длъжностното лице по регистрацията е в задължението си да
извърши проверка на предоставените му документи и да се увери чрез тях, че законът за
вписване на заявеното обстоятелство е изпълнен. Законът – чл. 119 ТЗ предоставя
възможност за вписване на дружеството в търговския регистър е като : 1. се представи
дружественият договор, който се обявява; 2. е назначен управител или управители на
дружеството; 4. е внесен установения в закона минимум от капитала; 5. в случай, че
дружеството се регистрира с капитал, по-висок от установения в закона минимум - да е
внесен най-малко 70 на сто от капитала. Видно разпоредбата на чл. 21, т. 7 от ЗТРРЮЛНЦ,
длъжностното лице по регистрацията проверява дали друго лице има права върху фирмата
или наименованието й. Чл. 7, ал. 1 от Търговския закон ТЗ) определя че фирма е
наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва, а в
разпоредбата на ал. 2 е предвидено, че всяка фирма освен предписаното от закона
необходимо съдържание може да включва означение на предмета на дейност, участващите
лица, както и свободно избрана добавка, като фирмата трябва да отговаря на истината, да не
въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. Законодателят е
предвидил посочените правила за предотвратяване на нелоялни търговски практики,
свързани с увреждане на останалите търговци, така и за защита на потребителите, които
имат право да знаят кой е търговският субект, който предоставя стоката или услугата, на
база тази информираност да изградят своето предпочитание и да направят избор, а при
нужда и да защитят своите интереси. С оглед на което правилно длъжностното лице по
регистрация е извършило проверка и констатирало, че е налице вписан вече търговец,
упражняващ търговската си дейност под наименование "Имо Консулт" ЕИК-*********.
Правилно е установило, че между фирма в търговския регистър „Имо Консулт" и фирмата,
която е подала искане за първоначална регистрация - „Иммо Консулт“, има звуково и
фонетично сходство, което би довело до въвеждане в заблуждение на потребителите и
нелоялна конкуренция. Правилно е отбелязано, че в случая описаното сходство се поражда
от факта, че при изписването на наименованията на въпросните фирми - ..Имо Консулт”
(вече съществуващо) и ..Иммо Консулт” (в процес на учредяване) е налице минимална
лексикална разлика, свеждаща се до прибавяне на една буква „М“. В устната реч посочената
3
отлика действително би останала неразличима, тъй като имената на двете дружества са с
идентично произношение. Удвояването на съгласната ..М” в правописа действително не
води до удвояване и на самото произнасяне на фирменото наименование. Правилно е
отбелязало и че дори да се приеме, че посочената разлика прави наименованията
неидентични. то идентичната фонетика обуславяла потенциална възможност за объркване на
потребителите и останалите търговци, което ще се окажат въведени в заблуждение.
Без значение са наличието или липсата на възможност за предварително установяване
на вписани по-рано идентични фирми, тъй както решаващо в случая е сходството, а не
идентичността, между двете фирми. Същото се отнася и за значението на включения във
фирмата на новоучреденото дружество допълнителна буква „М“, дори и да бъде прието за
изключващи идентичността на двете фирми, то не изключват сходството между тях, което в
разглеждания случай е достатъчно за създаване на опасност да бъдат въведени трети лица в
заблуждение съгласно чл. 7, ал. 2 ТЗ.
Неоснователен е и доводът, че възможността за въвеждане в заблуждение се
изключва от наличието на допълнителни индивидуализиращи търговеца белези (ЕИК, адрес
и т. н.), тъй като преценката по чл. 7, ал. 2 ТЗ се отнася единствено до фирмата, а не до
съвкупността от всички индивидуализиращи белези.
Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
По разноските
Съобразявайки охранителния характер на настоящото производство и с оглед
наличието изричната правна норма – тази на чл. 541 от ГПК, съгласно която разноските по
охранителните производства са за сметка на молителя, независимо от това дали отказът на
длъжностното лице по регистрацията ще бъде потвърден или отменен, настоящите съдебен
състав счита, че липсва а основание за приложимост на разпоредбата на чл. 78 от ГПК.
Действително, с измененията на чл. 25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ ( с ДВ бр.105 от 11.12.2020 г.) е
предвидена възможността,съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК.
Препращането обаче, с оглед охранителния характер на производството по чл. 25 от
ЗТРРЮЛНЦ, е не към нормите на исковото производство (в частност тези по чл.78 от ГПК),
а към разпоредбата на чл. 541 от ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след
изменението на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ бр.105/2020 г. продължава да има охранителен, а
не исков характер. Същото продължава да е едностранно, тъй като произнасянето по молба
за вписване/обявяване засяга единствено и само правната сфера на лицето, направило
искането за вписване/обявяване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не
се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВп да даде становище по депозирана
жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата (изрично предвидено с
измененията на ЗТРРЮЛНЦ), не й придава качеството страна в производството по чл. 25 от
ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради което и
независимо от изхода му разноски на жалбоподателя, а още по малко на АВп, която няма
качеството на ответник по жалбата, не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81 вр. чл. 78
от ГПК с крайния съдебен акт.
Водим от изложеното и на осн. чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от адв.К.С. - АК П. ЛН ***, ЕГН
********** в качеството си на пълномощник на К. С. К., ЕГН ********** жалба срещу
ОТКАЗ № 20210609164913/10.06.2021г., постановен от длъжностно лице по регистрация
при Търговския регистър, воден от Агенцията по вписвания с вх. № 2930/24.06.2021г.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на
жалбоподателя и на агенцията пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5