Р    E   Ш   Е    Н    И    Е

гр. София,10.08.2021г.

 

                                          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на трети  февруари  през две хиляди и двадесет и първа  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ

 

При секретаря СТЕФКА АЛЕКСАНДРОВА                                                                                                                                                                                                                                                                                                  

като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ  т. д. № 1943 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.95А вр. чл.95 от ЗАПСП и чл.95Б,ал.1 , т.6 от ЗАПСП и чл.86 от ЗЗД  от М. БУЛСТАД********, сдружение на композитори , автори на литературни произведения по ЗЮЛНЦ, за колективно управление на авторски права  срещу „Ф.2.“ ЕООД ЕИК ********.

           

ИЩЕЦЪТ твърди, че е сдружение с нестопанска цел и организация за колективно управление на авторски права, като за осъществяване на последната  е вписано в регистър на Министерство на културата. Твърди , че ответникът стопанисва търговски обекти в които се използват музикални произведения, един от които обекти е и ресторант Тимо парк находящ се в парк св.Троица, на ъгъла на ул.Хисар и ул. Цар Симеон. Твърди, че на 09.08.2018г. са установили използване на песни в това заведение на 09.082018г. създадени  от автори на музика и текст, които те представляват, влизайки в договореност за това със сдруженията, в които тези автори  членуват – ASCAP, BMI, PRS.  Това са следните шест песни : CAN’T LET YOU GO ,  CHILD IN TIME, I WANT  TO KNOW WHAT LOVE IS, TORN, WE WILL ROCK YOU, YOU KEEP ME HANGIN ON. За да ползват тези песни и да озвучават заведението и други свои обекти ответника следва да има отстъпени авторски права чрез договор по чл.38 и 58 от ЗАПСП срещу съответното възнаграждение. Твърди, че ответника не е имал отстъпени такива права и съответно е ползвал произведенията в нарушение на авторските права на авторите. Като представител на сдруженията на тези автори ищеца претендира обезщетение в размер на минималното предвидено в закона – по 500 лв. на всеки автор на текст и по 500 лв. за авторството на музиката.

Моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от общо 6 000 лв.,в едно със законната лихва от предявяване на иска и до окончателното заплащане на сумата, както претендира и направените по делото разноски.

ОТВЕТНАТА СТРАНА оспорва исковете. Твърди, че за озвучаване на заведението си ползва музика предоставена от дружество, с което има договор за предоставяне неизключително право на публично ползване на музикални произведения с А.М.Н.ООД от 06.03.2018г. Оспорва твърденията на посочената от ищеца дата негови сътрудници да са посещавали заведението му и там да са били пускани шестте посочени в исковата молба песни. Оспорва наличие на каквито и да било основания за ангажиране отговорността на ответника. В случай обаче ако съдът прецени, че са налице такива, то намира че претендираното обезщетение е несъразмерно по размер и минималния му законов размер е за произведение, а не по отделно за неговите автори. Моли искът да се отхвърли и му се присъдят разноски.    

              СГС, като взе в предвид становищата на двете страни и събраните по делото доказателства намира, за установено следното:

              От представените с исковата молба писмени доказателства – удостоверения от Министерство на културата се установява, че ищецът е вписан в регистъра по чл.40г. ЗАПСП  при министерството, като организация за колективно управление на авторски права за 9 вида дейности, между които – възпроизвеждане на музикални произведения и на литературни произведения свързани с музика/ чл.18,ал.2,т.1 от ЗАПСП/, разпространение на записи на такива произведения, публичното им изпълнение, излъчване по безжичен път и   разпространение и препредаване по кабел и др.В таблица към удостоверението са изброени всички организации за управление права на автори, които  ищецът представлява за територията на Р България.

              От приетата по делото съдебна експертиза в областта на авторското право, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективна и компетентна се установява, че авторите на текста и песните на процесните шест песни членуват в следните чужди дружества за управление на колективни права PRS- английско дружество, а другите две -  BMI, ASCAP американски дружества.Видно от приложението към удостоверението на МК и трите чужди дружества се представляват, съответно и членуващите в тях автори на територията на Р България от ищцовото сдружение. Вещото лице прави изричния извод, след извършените проверки , че процесните произведения са включени в репертоара на съответната организация за колективн управление на права.

              По делото са изслушани двама свидетели на ищеца – Ч.П.и М.Д.и един свидетел на ответника  - В.М..

              От показанията на свидетеля П.се установява, че същия работи на граждански договор при ищеца, като проверите. В задълженията му влиза да посещава заведения, с публично предлагане  на музика за да установи дали не се извършват нарушения на авторски права. Твърди, че на 09.08.2018г. е посетил заведението на ответника около 11.30 ч., като е консумирал напитка – най-вероятно кафе за около половин час и е констатирал използване на музиката на радио Мелъди, което е звучало в заведението. Констатирал е чрез приложение на мобилния си телефон Шазам   звученето на шест песни от автори, които се представляват от ищеца. Същият чрез това приложение незабавно е изпратил песните чрез ел.поща до един от ръководител отдел на ответника, а това е другия свидетел Даскалов, а в последствие е изготвил и доклад. Песните, които е чул, не можа да цитира конкретно, сочи едно от тях Уи Уил Рок Ю на Куин, а на останалите сочи изпълнителите, като Рейнбоу, Форинър, Дееп Пърпъл, Натали Имбрюлия и Ищар. Обяснява този факт със значителния период от време от около 2 години.

              Свидетеля Даскалов установява, като ръководител на дирекция Публично лицензиране на публично изпълнение  организацията при ищеца относно договаряне лицензирането на публичното изпълнение песни от авторите които представляват. При отказ да се сключи  договор и констатиране ползване и то публично на тази музика, съответно свидетеля установява как това се констатира и удостоверява и как му се докладва, а именно чрез компютърно приложение на компанията Шезам, монтирано в телефона на съответния сътрудник. Сътрудниците освен това могат да ползват и информация извлечена от Гуугл и като установят точните данни му ги изпращат на е-мейл. След справка в информационни системи , до които те имат достъп като правоносители им, на потребителите на музиката се изпраща писмо-покана, с което се уведомяват за констатациите при проверката, че ползват публично съответната музика и се канят да сключат договор.  Свидетеля установява, че на заведението и друг път му е правена проверка и е констатирано че ползват репертоар представляван от ищеца. Знае, че те имат сключен договор с фирма Акорд, но намира че репертоара който последните представляват е ограничен. Не изключва възможността някои от произведенията и при тях и при Акорд да съвпадат, но в конкретния случай се касае за едни от най – големите хитове, същите са звучали от радио Мелъди и когато музиката публично се озвучава чрез радио или телевизия представителните права са само на ищеца. Спомня си, че на този ден 09.08.18г. е получил осем имейла, като по спомени между тях е имало на Диип пърпъл – Чейлд ин тайм и на Рейнобоу. Сътрудника, който е предал информацията е с опит, работи при тях от около 10 години и същата следва да е достоверна. След това има период от около 3 години, през които може да се пристъпи към търсене на обезщетение.

              От дата 09.08.18 г. е представен по делото от ищеца  касов фискален бон издаден от ответника за заплатено кафе Молинари на стойност 1.90 лв./ стр.27 /

              Свидетеля на ответника М. установява, че работи като сервитьор при ответното дружество, в процесното заведение, където е бил проверителя на ищеца. Същият твърди, че този ден 09.08.18 г. е бил на работа и е бил втора смяна. В протокола е записано от 9.30 до 23 ч.. Свидетеля няма спомен да е виждал другите двама свидетели. Същият твърди, че заведението е озвучено само вътре, не и отвън. Установява, че в заведението музиката която се пуска е тази, която им е предоставена от фирма Акорд , тяхната музика е фонова и се пуска тихо, като може да се пусне от всеки сервитьор, от лаптоп на заведението свързан   със сървър на Акорд. Твърди, че песните, които му се цитира, а това се песните предмет на иска са техни песни които знае, но те не звучат на територията на заведението. Заведението има и телевизори, но те предават само спортни канали .

              За обстоятелството, че заведението на ответника се озвучава с музика предоставена от А.М.Н.ЕООД по делото е представен и договор от 06.03.2018г. От чл.1 на същия се установява, че А.М.Н.ЕООД отстъпва на Ф.2. ЕООД неизключителното право да използва публично чрез озвучителни устройства , вкл. високоговорители, в обектите посочени в договора, като в Приложение № 1 е посочен Тимо Парк. Срокът на договора е 1 година и обхваща м.август, когато е била проверката.

              При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:  

              По делото се установи от събраните писмени доказателства, че ищецът представлява на територията на Р България авторите на съдържанието и музиката на процесните 6 песни, чрез чуждестранните сдружения за колективно управление на авторски права, в които те членуват и с които ищецът има сключени договори. Установи се също, че ищецът вписан в регистъра на сдруженията за колективно управление на авторски права, и съответно има правото да представлява авторите на текст и музика на процесните произведения, като представител на техните сдружения, в които членуват. Същия на осн.вр.чл.95в вр.чл.95 и чл.95а  от ЗАПСП е легитимиран да предявява искове за обезщетение при нарушение на правата на авторите.

              Не се спори, че ответника е собственик на заведението Тимо парк, находящо се в парк Света Троица. Установи се, че същият има право да извършва публично музикално озвучаване на своето заведение по силата на договор с друга фирма за колективно управление на авторски права.

              Спорно е дали ответникът е озвучавал публично пускайки и  шестте песни предмет на исковата молба, чрез пускане  музикална програма от радио Мелъди. В тази връзка следва да се отбележи , че както от представения по делото договор от 06.03.2018г., така й от изслушаните показания на свидетеля М. се установява, че заведението на ответника се озвучава, чрез музиката за която А.М.Н.ООД е представило на ответника неизключително право да ползва.

              Показанията на двамата свидетели на ищеца не са конкретни относно самите музикални произведения и конкретно песните, които се твърди, че при проверката са били констатирани като предаване по музикален радиоканал. Всеки от двамата свидетели сочат по 1 песен, и се сочат  главно изпълнителите. Фискалния бон установява датата на посещението на представител на ищеца в заведението на ответника, но не установява какви песни са констатирани като слушани от проверителя. И двамата свидетели установиха, че програмата, която различава съответното музикално произведение прави архив на констатираното, едновременно с това всяка песен се изпраща до отдел на ищцовото дружество по имейл и проверителя изготвя доклад. Нито едно от възможните създадени писмени и веществени доказателства, вкл. такива на електронен носител не се представиха по делото, поради което и с оглед несигурните показания на свидетелите относно музикалните произведения съдът не приема за установено по безспорен начин, че именно тези произведения са звучали в заведението на ответното дружество в деня на проверката 09.08.2018г. и са ставали публично достояние на клиентите на заведението. С оглед на горното, доколкото не се установи при условията на главно и пълно доказване  неправомерно използване на твърдените музикални произведения, от страна на ответника, то съдът намира, че на ищецът не му се следва обезщетение, като представител на авторите им. Искът за обезщетение на авторите на шестте песни  с пр.осн.чл.95а вр.чл.95 от ЗАПСП се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. Акцесорния иск за лихва по чл.86 от ЗЗД предвид изходът за главницата също се явява неоснователен.

              С оглед отхвърляне главния иск за обезщетение, то неоснователна е и акцесорната претенция за разпространяване диспозитива на решението в определени от съда два всекидневника.

              Предвид изходът по спора и на осн. Чл.78 от ГПК ищецът следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски, които за представителството от 1 адвокат, в размер на 2 400 лв., установени с договор за правна помощ, две фактури и две  платежни.

             

              Водим от горното съдът  

 

                             Р      Е       Ш         И       :

 

ОТХВЪРЛЯ искът с пр.осн.чл.95в,вр.чл.95а,вр.чл.95 от ЗАПСП предявен от М., гр.София, ул.********срещу „Ф.2.“ ЕООД ***,съд.адрес ***, чрез адв.А. за присъждане на обезщетение за ползването на следните музикални произведения : „CAN’T LET YOU GO „,  „CHILD IN TIME“, „I WANT  TO KNOW WHAT LOVE IS“, „TORN“, „WE WILL ROCK YOU“, „YOU KEEP ME HANGIN ON“, на дата 09.08.2018г., като неосователен, както и акцесорните искове с пр.осн.чл.86 ЗЗД за лихви и за обявяване на диспозитива на осн.чл.95б,ал.1,т.6 от ЗАПСП, като неоснователни.

ОСЪЖДА М., гр.София, ул.********да заплати на  „Ф.2.“ ЕООД ***,съд.адрес ***, чрез адв.А. сумата от 2 400 лв. / две хиляди и четиристотин лева / разноски на осн.чл.78 ГПК. 

              РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщаването пред САС.

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: