Решение по дело №210/2024 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 860
Дата: 7 юни 2024 г. (в сила от 7 юни 2024 г.)
Съдия:
Дело: 20247070700210
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 860

Видин, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Видин - V състав, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: БИЛЯНА ПАНТАЛЕЕВА-КАЙЗЕРОВА

При секретар ВЕРЖИНИЯ КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия БИЛЯНА ПАНТАЛЕЕВА-КАЙЗЕРОВА административно дело № 20247070700210 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на Н. М. С. от гр.Видин против Заповед за прилагане на ПАМ №24-0953-000078/20.03.2024г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, с която му е наложена ПАМ по чл.171,т.4 от ЗДвП : изземване на свидетелство на МПС, поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението му по чл.157,ал.4 от ЗДвП.

Твърди се в жалбата, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като от описаните 4 броя наказателни постановления, по отношение на едно от посочените-НП № 23-0953-000154/24.02.2023г., административният орган неправилно е приел, че е влязло в сила. Сочи, че не е получил такова, не му е връчвано, поради което и не е влязло в сила, а със същото са му отнети 8 контролни точки.

Иска се от съда да отмени оспорваната заповед.

Ответникът по делото в съпроводителното писмо към преписката оспорва жалбата.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Спрямо жалбоподателя има издадени следните наказателни постановления :

-Наказателно постановление № 22-1786-000378 от 02.12.2022г. , връчено на лицето на 14.12.2022г. Със същото са му отнети 6 контролни точки. Не са ангажирани доказателства за обжалването му от жалбоподателя, поради което следва да се приеме за влязло в сила.

-Наказателно постановление № 22-1786-000400 от 12.12.2022г. , връчено на лицето на 14.12.2022г. Със същото са му отнети 6 контролни точки. Не са ангажирани доказателства за обжалването му от жалбоподателя, поради което също следва да се приеме за влязло в сила.

-Наказателно постановление № 23-1786-000479 от 12.10.2023г. , връчено на лицето на 20.02.2024г. Със същото са му отнети 10 контролни точки. Не са ангажирани доказателства за обжалването му от жалбоподателя, поради което следва да се приеме за влязло в сила.

-Наказателно постановление № 23-0953-000154 от 24.02.2023г., с отбелязана дата на получаване 16.05.2023г. и положен подпис от друго лице без посочено качество. Към наказателното постановление е приложена докладна записка, установяваща, че наказателното постановление е връчено на 16.05.2023г., но не е посочено на кого. Съобразно същото на водача се отнемат 8 точки.

При горните обстоятелства спрямо жалбоподателя е издадена процесната заповед за прилагане на ПАМ, с която Началник-сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, като е приел, че горните наказателни постановления са влезли в сила, е установил, че със същите на водача са отнети 30 контролни точки, но същият като водач, който няма 24 месеца стаж като такъв, притежава 26 контролни точки. При тези обстоятелства е направил извод, че съгласно чл.157,ал.4 от ЗДвП жалбоподателят е загубил правоспособността си за управление на МПС, поради което е следвало да върне свидетелството си за управление на МПС, което не е направил. На основание чл.171,т.4 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя ПАМ-изземване на свидетелството му за управление на МПС. Посочено е в заповедта, че се издава при условията на упълномощаване със Заповед № 368з-2029/05.10.2023г. на директора на ОД на МВР-Видин, но същата не се съдържа по делото. Не е представена и справка за водача, установяваща датата на издаване на СУМПС на лицето и евентуално изпълнение на наказателните постановления, вкл. и спорното относно връчването такова.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е допустима като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва оспорения административен акт и в 14-дневния срок за оспорване.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съобразно чл.168,ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. компетентността на органа-чл.146,т.1 от АПК. Съобразно чл.168,ал.2 от АПК съдът обявява нищожността на акта дори да липсва искане за това.

Съобразно чл.165 от ЗДвП службите, които имат правомощия по ЗДвП, се определят от министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки,вкл. процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

С определение №632/19.04.2024г. , постановено по делото, в което е указал на страните доказателствената тежест и обстоятелствата, които всяка от тях следва да установи и за които не е представила доказателства, съдът изрично е посочил следното: „В административната преписка не се съдържат доказателства за компетентността на издалото процесната заповед лице, като не е представена посочената в заповедта заповед за оправомощаване.“ Освен горното изрично е указана на ответника необходимостта да установи компетентността си да издаде оспорената заповед, респ. да прилага ПАМ по ЗДвП.

Това обстоятелство е останало недоказано от ответника. По делото не са ангажирани доказателства относно компетентността на издалото процесната заповед лице, нито се установява, че същият е ръководител на служба за контрол, опредена със заповед на министъра на вътрешните работи, на които законът е възложил правомощията да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП. В тежест на административния орган е да установи като фактическите основания за издаване на акта, така и законовите такива, като на първо място административният орган следва да установи компетентността си да издаде съответния акт.

В случая по делото това не направено от административния орган, а съдът изрично е указал необходимостта от това.

При липса на установена компетентност-порок по смисъла на чл.146,т.1 от АПК, обжалваната заповед следва да бъде прогласена за нищожна. Когато административният акт не е издаден по искане на заявител, съдът не дължи връщане на преписката на административния орган,вкл. изпращане на компетентния такъв.

Жалбата като основателна следва да бъде уважена. Разноски не се претендират от жалбоподателя, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

На основание чл. 172,ал.2 АПК Съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед за прилагане на ПАМ №24-0953-000078/20.03.2024г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Съдия: