№ 13581
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110171195 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на предявен отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът Х. Г. Л., ЕГН **********, не дължи на ответника – „ФИРМА“ ЕООД,
ЕИК *****, сума в общ размер на 7 997,99 лева, за която е издаден изпълнителен лист от
15.06.2011г. по гр. д. № 10456/2010г. по описа на СРС, 39 с-в, поради погасяването по
давност, както и разноски в изпълнителното производство.
Ищецът твърди, че на 15.06.2011г. по гр.д. № 10456/2010г. по описа на СРС, 39 с-в,
срещу него бил издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 от 15.03.2010г., във връзка с който с молба от 19.05.2017г. било образувано изп. дело
№ 20177440401664 по описа на ЧСИ С. Я. с взискател „ФИРМА“ АД. Твърди, че първите
изпълнителни действия били извършени на 22.06.2017г. - шест години след издаване на
изпълнителния лист. Сочи, че на 13.09.2022г. ответникът „ФИРМА“ ЕООД заменил като
взискател „ФИРМА“ АД въз основа на извършена цесия от 18.02.2022г. Твърди се, че с
молба от 10.02.2023г. ответникът поискал прекратяване на изпълнителното производство, за
което ЧСИ постановил разпореждане за прекратяване от 17.02.2023г. С молба на „ФИРМА“
АД от 21.02.2023г. било образувано изп. дело № 20238440400529 по описа на ЧСИ Я.. Сочи,
че вземането по листа било погасено по давност още преди образуване на първото
изпълнително дело. Излага, че в изп. лист не било отбелязано извършването на каквито и да
е изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност преди 22.06.2017г.
Моли съда да признае за установено, че не дължи на ответното дружество горепосочените
суми, поради погасяването им по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва допустимостта и основателността на иска. Счита, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила едва след като била връчена лично на ищеца на 08.08.2017г. от ЧСИ С. Я. и Х.
Л. не възразил срещу нея. Сочи, че давността за събиране на вземането е започнала да тече
през 2017г., като по изп. дело № 1664/2017г. и изп. дело № 529/2023г. били извършени
множество изпълнителни действия. Твърди, че дори към момента на образуване на първото
изпълнително дело вземането да е било погасено по давност, ищецът е направил отказ от
последиците , като с молба от 28.06.2023г. поискал ЧСИ да усвои част от постъпилата сума
по делото за погасяване на задължението му. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено недължимостта на процесното вземане.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване
обстоятелството, че ответникът е материално легитимиран като кредитор на притезанията,
обективирани в изпълнителен лист от 15.06.2011г. по гр. д. № 10456/2010г. по описа на СРС,
39 с-в.
По предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, с оглед
релевираните от ищеца твърдения за настъпване на правопогасяващ факт - давност,
ответникът следва да установи фактите, свързани със спиране или прекъсване на течението
на погасителната давност за процесните вземания, предмет на принудителното изпълнение.
По делото е приобщено копие по изп. дело № 20178440401664 по описа на ЧСИ С. Я.,
рег. № ***** на КЧСИ, район на действие – СГС, от което се установява, че изпълнителното
производство било образувано по молба с вх. № 028065/19.05.2017г. от взискателя „ФИРМА
ЕАД против длъжника Х. Г. Л. въз основа на изпълнителен лист от 15.06.2011г., издаден въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 15.03.2010г. по гр.д. № 10456/2010г. по
описа на СРС, 39 с-в. С издадения изпълнителен лист ищецът бил осъден да заплати на
„ФИРМА ЕАД сумата от 5 070,34 лева, дължима по договор за кредит от 23.07.2008г., ведно
със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 05.03.2010г. до
окончателното изплащане; сумата от 1 816,00 лева – възнаградителна лихва за периода
19.09.2008г. до 20.01.2011г., сумата от 856,79 лева – лихва за забава по т.9а за периода от
20.01.2008г. до 17.02.2010г., сумата от 154,86 лева – държавна такса, и 100,00 лева –
адвокатско възнаграждение. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е
възложил на съдебния изпълнител всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.
От приложеното изпълнително дело се установява, че на 22.06.2017г. са изпратени
два броя запорни съобщения – едно до „ФИРМА“ АД и до „ФИРМА“ АД, като на
26.06.2017г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника, а на 27.06.2017г. е
изпратено запорно съобщение от работодателя на длъжника „ФИРМА“, като на 28.06.2017г.
е наложен запор върху трудовото му възнаграждение. На 27.06.2017г. е изпратено и запорно
съобщение към отдел ОПП на СДВР за налагане на запор върху лек автомобил „*****“, с
рег. № *****. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, във връзка с която
връчител е посетил адреса му в гр. С. на датите 26.06.2017г., 07.07.2017г. и 27.07.2017г. –
делнични дни, като на последната дата е залепено уведомление във входа на сградата. Във
връзка с това на 08.08.2017г. Х. Г. Л. е посетил кантората на ЧСИ Я., където лично е получил
поканата за доброволно изпълнение. Установява се, че с разпореждане от 06.02.2019г. ЧСИ
Я. е наложил запор върху банкови сметки на длъжника в „ФИРМА“ ЕАД, „ФИРМА“ АД и
„ФИРМА“ АД. На 29.07.2022г. е наложен запор върху лек автомобил „*****“, рег. № *****,
за което е изпратено съобщение на ОПП на СДВР, получено на 02.08.2022г.
Установява се, че с разпореждане от 13.09.2022г. като взискател по делото на
основание договор за цесия от 18.02.2021г. е конституиран „ФИРМА“ ЕООД.
Със запорно съобщение от 17.01.2023г. е наложен запор върху банкови сметки на
длъжника в „ФИРМА“ АД.
С Постановление от 17.02.2023г. ЧСИ Я. е прекратил изпълнителното производство
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С молба с вх. № 11212/17.02.2023г., подадена от
„ФИРМА“ ЕООД, е поискано връщане на изпълнителния лист, въз основа на който било
образувано делото.
С платежно нареждане ***** от 16.04.2020г. се установява, че е постъпила сума по
сметка на ЧСИ Я. в размер на 180,00 лева – от запор върху трудово възнаграждение за м.
03.2020г. от „ФИРМА“ ЕАД, а с платежно нареждане ***** от 23.06.2023г. по сметка на
ЧСИ Я. е преведена сумата от 480,00 лева – от запор върху трудовото възнаграждение на
2
длъжника от „ФИРМА“ ЕАД.
От молба с вх. № 41379/28.06.2023г., подадена от Х. Г. Л., се установя, че желае
постъпилата от запора върху трудовото възнаграждение сума да бъде усвоена, след което
запорите да бъдат вдигнати и изпълнителното производство да бъде прекратено. Моли
остатъкът да му бъда възстановен. От резолюция върху молбата се установява, че сума в
размер на 512,47 лева следва да бъде възстановена по посочена от длъжника банкова сметка,
за което свидетелства и платежно нареждане от 30.06.2023г.
По делото е приобщено и копие от изп. дело № 20238440400529 по описа на ЧСИ С.
Я., рег. № ***** на КЧСИ, район на действие – СГС, от което се установява, че
изпълнителното производство е образувано по молба с вх. № 12074/21.02.2023г. на
взискателя „ФИРМА“ ЕООД против длъжника Х. Г. Л. въз основа на изпълнителен лист от
15.06.2011г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 15.03.2010г. по
гр.д. № 10456/2010г. по описа на СРС, 39 с-в. По издадения изпълнителен лист ищецът е
осъден да заплати на „ФИРМА ЕАД сумата от 5 070,34 лева, дължима по договор за кредит
от 23.07.2008г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
05.03.2010г. до окончателното изплащане; сумата от 1 816,00 лева – възнаградителна
лихва за периода 19.09.2008г. до 20.01.2011г., сумата от 856,79 лева – лихва за забава по т.9а
за периода от 20.01.2008г. до 17.02.2010г., сумата от 154,86 лева – държавна такса, и 100,00
лева – адвокатско възнаграждение. Върху листа е отбелязано, че по предходното
изпълнително дело № 20178440401664, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
последното изпълнително действие е запор върху банкова сметка от 11.02.2019г. В молбата
за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил конкретни изпълнителни
способи, а именно налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Изпратени са
запорни съобщения от 21.03.2023г., от които се установява, че на 15.03.2023г. ЧСИ Я. е
наложил запори върху банкови сметки на длъжника в „ФИРМА АД и „ФИРМА“ АД. Със
запорно съобщение от 03.04.2023г., изпратено до „ФИРМА“ ЕАД, се установява, че бил
наложен запор върху трудовото възнаграждение на Х. Л.. Със съобщение с вх. №
22590/05.04.2023г. „ФИРМА“ ЕАД уведомяват ЧСИ Я., че длъжникът е в неплатен отпуск от
23.03.2020г., поради което не могат да бъдат превеждани никакви суми по изпълнителното
дело. Установява се, че на 07.04.2023г. чрез работодателя на длъжника му е връчено
съобщение за образуване на изп. дело, ведно с уведомление за извършената цесия. На
23.04.2023г. бил наложен запор върху лек автомобил „*****“, рег. № *****.
С молба с вх. № 76727/16.11.2023г. от взискателя по делото е поискано извършване на
справки за съществуване на банкови сметки и предприемане на изп. действие чрез налагане
на запор при наличието на такива. С молба с вх. № 110916/10.12.2024г., подадена от
взискателя „ФИРМА“ ЕООД е поискано налагане на запор върху банкова сметка на
длъжника в „ФИРМА“ АД. С молба с вх. № 01607/06.01.2025г. взискателят е помолил да
бъдат наложени запори върху банкови сметки на длъжника.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК искът на длъжник за оспорване на вземането по
изпълнителен лист може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По въпросите за погасителната давност и нейното прекъсване и спиране е
постановено Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 10 и т. 14),
задължително за съдилищата. Там е прието, че подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист не прекъсва давността, тъй като не е действие на същинско
принудително изпълнение. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по
смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия
са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
3
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото съС.ие на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителните
дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тоест от тази дата се прилага разрешението, че давността
е спряна по време на изпълнителния процес и считано от 26.06.2015 г. отново е започнал да
тече приложимият 5-годишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
В контекста на настоящото производство съдът приема следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда по- кратък срок, като нормата на чл. 111, б. "в",
предл. второ от ЗЗД, предвижда по-кратък, тригодишен давностен, срок за вземанията за
наем, лихви и други периодични плащания. Според нормата на чл. 120 от ЗЗД, давността не
се прилага служебно. От посочените правни норми се стига до извода, че погасителната
давност е юридически факт, който възниква след изтичане на определен в закона срок, който
поражда за задълженото лице потестативното право да се позове на давността и да откаже
изпълнение. Според разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня,
когато вземането е станало изискуемо, като съгласно чл. 116, б. "б" от ЗЗД, давността се
прекъсва при предявяване на иск или възражение, или на искане за започване на
помирително производство, при условие, че те са уважени, както и с предприемане на
действия за принудително изпълнение. Разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че
от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Между страните не е спорно, че първото изпълнително дело е образувано на
19.05.2017г. въз основа на изпълнителен лист от 15.06.2011г. С оглед на това, че между
издаването на заповедта и образуването на изпълнителното дело са изтекли близо шест
години, съдът смята, че предприемането на първото изпълнително действие по делото – а
именно запор върху банкови сметки от 22.06.2017г., не може да представлява действие,
което прекъсва давността, тъй като същата е изтекла на 15.06.2016г., за което длъжникът и
ищец в настоящото производство Х. Л., е сезирал съда, във връзка с което е образувано
настоящото производство. По отношение на твърдението на ответната страна, че заповедта
за изпълнение е влязла в сила на 08.08.2017г., когато е връчена поканата за доброволно
изпълнение, съдът счита, че същото е неоснователно. В приложеното копие на изп. дело №
20178440401664 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № ***** на КЧСИ, район на действие – СГС, се
установява само наличието на издаден, вследствие на влязла в сила заповед за изпълнение
изпълнителен лист, а не въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК,
каквото твърдение прави ответника. Във връзка с предходното, съдът прави извода, че се
касае за титул, издаден вследствие на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която се връчва
служебно от съда, като при липса на възражение срещу същата, съдът издава изпълнителен
лист. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че изискуемостта на вземанията
по листа е възникнала на 15.06.2011г., във връзка с което на 15.06.2016г. е изтекъл
петгодишния срок по чл. 117, ал.2 ЗЗД. В производството ответникът не доказа въз основа
на същия лист да е било образувано изпълнително производство преди 2017г. Допълнително
от представените по делото доказателства се установи, че въз основа на изпълнителен лист
от 15.11.2011г., издаван по гр.д. № 10456/2010г. са били образувано само изп. дело №
20178440401664 и изп. дело № 20238440400529, и двете по описа на ЧСИ С. Я., рег. №
***** на КЧСИ, район на действие – СГС. Във връзка с твърдението на ответника за отказ
на последиците от погасителната давност от страна да ищеца, длъжник в изпълнителното
производство, съдът приема, че Х. Л. е отправил молба до съдебния изпълнител с вх. №
4
41379/28.06.2023г., с която е заявил, че желае част от постъпилата от запора върху трудовото
възнаграждение сума да бъде усвоена, но това му действие не може да прекъсне давността
на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД, доколкото давността е изтекла още на 15.06.2016г., а
молбата е депозирана шест години по – късно. С оглед на горното, съдът намира, че
изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, вземанията по
който са погасени по давност. С оглед на това, отрицателният установителен иск по чл. 439
ГПК е основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има
ищецът. Ищецът претендира разноски общо в размер на 1 824,56 лева, от които 324,56 лева –
държавна такса, и 1 500,00 лева – адвокатско възнаграждение, уговорено с договор за правна
защита и съдействие № 144909 от 29.11.2024г. и заплатен в брой на две вноски от по 750,00
лева, за които разходи се съдържат доказателства в кориците на делото. С отговора на
исковата молба ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК – за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца. Съдът намира, че възражението е основателно, като
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 1 099,80 лева,
определено съгласно Наредба за възнаграждения за адвокатска работа, която в случая съдът
ползва като ориентир за определяне на справедливото адвокатксо възнаграждние. С оглед на
това, в полза на ищеца следва да бъде платена сума в общ размер 1 424,50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, че Х.
Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., не дължи на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., сумите по изпълнителен лист, издаден на
15.06.2011г. по гр.д. № 10456/2010г. по описа на СРС, а именно сумата от 5 070,34 лева,
дължима по договор за кредит от 23.07.2008г., ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 05.03.2010г. до окончателното изплащане; сумата от 1 816,00
лева – възнаградителна лихва за периода 19.09.2008г. до 20.01.2011г., сумата от 856,79 лева –
лихва за забава по т.9а за периода от 20.01.2008г. до 17.02.2010г., сумата от 154,86 лева –
държавна такса, и 100,00 лева – адвокатско възнаграждение, поради погасяване на
посочените вземания по давност, както и такси и разноски в изпълнителното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., да заплати на Х. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., сумата от 1 424,50 лева – разноски в производството пред Софийски районен съд.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5